Р Е Ш Е Н И Е
№ 245 /01.08. 2016 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
13.06. 2016 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 88 по описа за 2015 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба
предявена от “Р.”ЕАД- гр. С. против 1. Т.Н.Т. *** и
2.Ж.С.Т. *** с цена на иска 36 841.89 евро .
Ищецът твърди в исковата молба, че на 15.02.2006г. в
гр. С.З. е сключен Договор за банков кредит между него и Кредитополучателя Т.Н.Т.,
по силата на който е предоставен на ответника Т. кредит в размер на
100 000 лева - за потребителски нужди, с краен срок на погасяване
15.02.2019г. Посочва, че за ползвания
кредит Кредитополучателят заплащал на Банката лихва подробно описана в исковата
молба.
На 03.02.2009г. между ищеца в качеството на
Кредитодател, Кредитополучателя Т.Н.Т. и солидарния длъжник Ж.С.Т. бил подписан
Анекс № 1, с който се променяли условията на сключения между тях договор, а
именно :
Считано от 03.02.2009г. сумата по чл.1 от Анекса – 85
514.23лева се трансформира в евро, с което задължението на Кредитополучателя
към Банката се променяло на 43 808.52 евро при курс купува за евро -1.952 с
посочена годишна лихва.
Твърди се, че при забава в плащането на дължими суми
по кредита, Кредитополучателят дължал на Банката обезщетение за забава -
Наказателна надбавка към лихвата по чл.3 от Анекс № 1, в размер на
10(десет)пункта годишно върху забавената сума (вноска или частта от вноска ) за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
На 04.03.2010г. между страните бил подписан Анекс № 2,
с който се променяли условията на сключения между тях договор и анекс 1,
подробно посочени в исковата молба.
На 13.08.2010г. между страните бил подписан Анекс № 3,
с който се променяли условията на сключения между тях договор, анекс 1 и анекс
2 , подробно посочени в исковата молба.
Ищецът сочи, че
при забава в плащането на дължими суми по кредита (съгласно договора за кредит
и настоящия Анекс) Кредитополучателят/Съдлъжникът дължи на Банката обезщетение
за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на10 (десет ) пункта
годишно на посочени дати на падеж, като вноските не били платени.
Посочва, че предсрочната изискуемост на всички
вземания на Банката по процесния договор и анексите към него е настъпила с достигането до адреса на
кредитополучателя на писмо с изх.№ ИЗХ-001-69569 за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.Твърди се ,че предсрочната изискуемост е настъпила и за
съдлъжника с получаването на писмо с
изх.№ ИЗХ-001-69570.
На 08.10.2014г. било наредено счетоводното записване
на задължението на кредитополучателя и съдлъжника по процесния договор и
анексите към него, като предсрочно изискуемо поради неплащане в срок на повече
от една вноска по кредита.
Ищецът подал заявление на основание документ по чл.
417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, въз основа на което било
образувано ч. г. д. № 4670 по описа на Старозагорски районен съд за 2014г. Издадени
са заповед за незабавно изпълнение № 2676 от 10.11.2014г. и изпълнителен лист
от същата дата срещу горе упоменатите лица.
Сочи, че срещу ответниците е образувано изпълнително
дело с № 1817/2014г. по описа на Частен съдебен изпълнител - Гергана Илчева.
Посочва, че ответниците подали в срок възражение.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае съществуването на вземанията на "Р." ЕАД
по отношение на Т.Н.Т., ЕГН: **********,*** и Ж.С.Т. , ЕГН: ********** *** по
договор за банков кредит от 15.02.2006г. изменен с Анекс №1/03.02.2009г., Анекс
№2/04.03.2010г. и Анекс №3/13.08.2010г. в размер на 32,924.05 евро за главница, ведно със законната лихва от
07.11.2014г. до изплащане на вземането, изискуема редовна лихва в размер на
3028.65 евро начислена за периода от 15.08.2013 г. до 07.10.2014 г.
включително, изискуема наказателна лихва в размер на 889.19 евро, начислена за
периода от 15.09.2013 г. до 06.11.2014 г. включително.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявените искове, като твърдят,
че договора за кредит не е подписан
от кредитополучателя, а трита
анекса, не са подписани от двамата ответници. В този смисъл било налице липса
на съгласие. Посочват, че приложените обратни
разписки, не са подписани като получатели от
кредитополучателя и съдлъжнка и в този
смисъл писмата за предсрочна изискуемост не са достигнали до тях, поради което
исковете алтернативно се явявали преждевременно предявени.
Сочат, че Ж.Т. нямало как да бъде съдлъжник, по
договор, по който не е кредитополучател и било недопустимо с анекс, тя да
придобива такова качество. Договорът
следвало да бъде прекратен и да бъде сключен нов такъв, едва по който начин ответницата Т.
би могла да стане длъжник по този кредит.
Предявява се насрещен иск,с който ответниците молят да
се обяви нищожността на договора за банков кредит и на трите анекса поради
липса на съгласие и поради наличието на дискриминационни клаузи.В депозирания
отговор са посочени основанията на нищожност на клаузи от договора за кредит от
15.02.2006 г.,анекс №1/03.02.2009 г.,анекс №2/04.03.2010 г. и анекс
№3/13.08.2010 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правната квалификация на предявения иск е
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.430 ТЗ.Правната
квалификация на предявения насрещен иск е чл.26 ал.1 предл.1 и чл.26 ал.1
предл.2 ЗЗД.
В хода на производството се установява следната
фактическа обстановка: На 15.02.2006г. в гр. С.З. е сключен Договор за банков
кредит между ищеца и Кредитополучателя Т.Н.Т., по силата на който е предоставен
на ответника Т. кредит в размер на 100 000 лева - за потребителски нужди,
с краен срок на погасяване 15.02.2019г. На 03.02.2009г. между ищеца в
качеството на Кредитодател, Кредитополучателя Т.Н.Т. и Ж.С.Т. е подписан Анекс
№ 1, с който се променят условията на сключения между тях договор, а именно :
Считано от 03.02.2009г. сумата по чл.1 от Анекса – 85
514.23лева се трансформира в евро, с което задължението на Кредитополучателя
към Банката се променят на 43 808.52 евро при курс купува за евро -1.952 с
посочена годишна лихва.При забава в плащането на дължими суми по кредита,
Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна
надбавка към лихвата по чл.3 от Анекс № 1, в размер на 10(десет)пункта годишно
върху забавената сума (вноска или частта от вноска ) за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения.
На 04.03.2010г. между страните е подписан Анекс № 2 и
на 13.08.2010г. между страните е сключен Анекс № 3.При забава в плащането на
дължими суми по кредита
Кредитополучателят/Съдлъжникът дължи на Банката обезщетение за забава -
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет ) пункта годишно на
посочени дати на падеж.
Ищецът подава заявление на основание документ по чл.
417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, въз основа на което е образувано
ч. г. д. № 4670 по описа на Старозагорски районен съд за 2014г. Издадена е заповед
за незабавно изпълнение № 2676 от 10.11.2014г. и изпълнителен лист от същата
дата.
Като писмено доказателство по делото е прието
заключението на съдебно-икономическата експертиза,от чието заключение се установява,че
въз основа на договор от 15.02.2006 г. за банков кредит за потребителски нужди
са усвоени средства в размер на 100000 лв.-на 16.02.2006 г. е преведена сумата
от 100000 лв. на ответника Т.Н.Т..ВЛ установява,че
при извършената проверка са установени просрочени задължения по Договор от
15.02.2006 г. за банков кредит за потребителски нужди към датата на подаване на заявлението за
изпълнителен лист /07.11.2014 г./.Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.417 ГПК по
процесния договор за банков кредит са в
общ размер 36841,89 евро.Договорът е сключен при лихвен процент за първите
дванадесет месеца 5,8 %,като лихвата представлява стойността на банковия ресурс
за лева + 1,3 пункта надбавка годишно,а след това годишна лихва в размер 7,95 %
като лихвата представлява стойността на банковия ресурс за лева + 3,45 пункта
надбавка годишно.Лихвите при забава в плащането на дължимите суми по кредита са
в размер на 21,45 % годишно върху цялата усвоена и непогасена главница за
времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.Видно от
същото заключение не са представени всички погасителни планове във връзка с
процесния кредит.Същите са поискани писмено с молба от 26.10.2015 г.,но по делото
има представени само три погасителни плана.След превалутиране на кредита,по
същата сметка се извършва погасяване на друг кредит.От извлечението по
бавковата сметка в евро е видно,че
редовните вноски по кредита се отчитат по номер на партида 556196,но при забава
не е видно кои лихви за кой кредит се отнасят.От 2009 г. кредитополучателят е
внасял парични средства по сметката с цел погасяване на два кредита,със
закъснение,което налага преизчисляване на лихвите,съобразно наказателната
надбавка,за което от друга страна са необходими актуалните размери на
главниците и по двата кредита.Според ВЛ по досега получената информация във
връзка с погасителните планове по процесния кредит,превалутиран от лева в евро
след 03.02.2009 г. кредит не е възможно да се преизчислят вноските и
погашенията по главници,договорни и наказателни лихви,не може да се направи
сравнение с отчетените суми по кредита и даде категоричен отговор на въпроса
има ли капитализация на лихви при извършеното олихвяване на кредита.
По делото е назначена съдебно-графологическа
експертиза ,от чието заключение се установява,че името “Т.” и подписът под него
в Обратната разписка от 08.10.2014 г./л.160 от делото/ не са изпълнени от Т.Н.Т..Подписите
за “Кредитополучател” на втората страница в Анекс №2
към Договор за банков кредит от 15.02.2006 г.-л.154 и на втората страница от
Погасителен план към Анекс №3 към Договор за банков кредит от 15.02.2006
г.-л.159 не са положени от Т.Н.Т..Вероятно четирите подписи за “Кредитополучател”
в Договор за банков кредит от 15.02.2006г.-л.141-143 са положени от Т.Н.Т..Останалите
подписи в документите-обекти на експертизата,са положени от Т.Н.Т..Имената “Ж. Т.”
и подписът в Обратната разписка от 07.10.2014 г. не са изпълнени от Ж.С.Т..Останалите
подписи в документите-обекти на експертизата са положени от Ж.С.Т..
Видно от заключението на тройната
съдебно-графологическа експертиза ръкописният текст “Т.” в обратна разписка с
получател Т.Н.Т. от 08.10.2014 г.-л.160 не е изписан от Т.Н.Т..Подписът за
“Получател” в Обратна разписка с получател Т.Н.Т. от 08.10.2014 г.-л.160 не е
положен от Т.Н.Т..Подписите за “Кредитополучател” и в
долното поле на всеки лист съответно в Договор за банков кредит от 15.02.2006
г.,Анекс №1 към Договор за банков кредит от 15.02.2006 г. и кредитен калкулатор
към него,Анекс №2 към Договор за банков кредит от 15.02.2006 г.,Анекс №3 към
Договор за банков кредит от 15.02.2006 г. и погасителен план към него са
положени от Т.Н.Т..Ръкописният текст “ Жива Т.” в Обратна разписка от
07.10.2014 г. е подписан от Ж.С.Т..Подписите за “Съдлъжник”
и в долното поле на всеки лист,съответно в Договор за банков кредит от
15.02.2006 г.,Анекс №1 към Договор за банков кредит от 15.02.2006 г. и кредитен
калкулатор към него,Анекс №2 към Договор за банков кредит от 15.02.2006
г.,Анекс №3 към Договор за банков кредит от 15.02.2006 г. и погасителен план
към него са положени от Ж.С.Т..Подписът за “Получател” в обратна разписка с
получател Ж.С.Т. е положен от Ж.С.Т..Като писмено доказателство по делото е
прието допълнителното заключение на назначената тройна съдебно-графологическа
експертиза,от чието заключение се установява,че ръкописният текст “Т.” в
обратна разписка с получател Т.Н.Т. от 08.10.2014 г. не е изписан от Ж.С.Т..Подписът
за “Получател” в Обратна разписка с получател Т.Н.Т. не е положен от Ж.С.Т..
Предвид установените факти съдът прави следните правни
изводи:
По
частно гражданско дело №4670/2014г. по описа на РС С.З., е издадена Заповед №2676/10.11.2014г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
съответния изпълнителен лист. Наличието на възражение против издадената заповед
за изпълнение обосновава правният интерес от предявяването на настоящия иск.
В производството по така предявените искове ищецът следва
да докаже наличието на каузално правоотношение между него и ответниците.Съдът
намира,че в хода на производството се доказа наличието на сключен договор за
банков кредит между ищеца и кредитополучателя Т.Н.Т..Заключението на тройната
съдебно-графологическа експертиза е компетентно и добросъвестно изготвено. Видно
от това заключение подписите за “Кредитополучател” и в долното поле на всеки
лист съответно в Договор за банков кредит от 15.02.2006 г.,Анекс №1 към Договор
за банков кредит от 15.02.2006 г. и кредитен калкулатор към него,Анекс №2 към
Договор за банков кредит от 15.02.2006 г.,Анекс №3 към Договор за банков кредит
от 15.02.2006 г. и погасителен план към него са положени от Т.Н.Т..
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата на
ответниците, че Ж.Т. няма как да бъде съдлъжник, по договор, по който не е
кредитополучател и е недопустимо с анекс, тя да придобива такова качество. С
анекс само се изменят клаузи на вече сключения договор за кредит и не е налице
пречка чрез предоговоряне Ж.Т. да
придобие да придобие качеството на длъжник по този кредит.
Другото възражение на ответниците, че
приложените обратни разписки,
не са подписани като получатели
от кредитополучателя и съдлъжника и в този
смисъл писмата за предсрочна изискуемост не са достигнали до тях, поради което
и исковете се явявали преждевременно предявени. Предвид постоянната съдебна
практика не може да се приеме автоматичното настъпване на изискуемостта само по
силата на настъпване на обективния факт на неплащане на задължението,но е
необходимо и нарочно волеизавление на кредитора т.е. същия следва да упражни
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем.В този смисъл е
и постановеното тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК/т.18/.Съдът намира,че
е налице редовно обявена предсрочна изискуемост.Съгласно чл.15 от Анекс №3 от
13.08.2010 г. всички уведомления и изявления във връзка с Анекс №3 и с Договора
за банков кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя/съдлъжника,ако
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка
достигнат до адресите им,посочени в анекса.Всяко писмено известие или друга
кореспонденция,изпратени по пощата с препоръчано писмо или директно на посочен
в договора адрес за кореспонденция,ще се считат получени от страната, до която
са адресирани и ще пораждат правните
последици,свързани с получаването. /в този смисъл решение №229/03.04.2014
г. по т.д. №956/12 г. на ВКС/.Предвид
тези изводи следва да се приеме,че предявеният иск не е преждевременно
предявен.
Настоящият съдебен състав като се
съобрази с изводите на ВЛ от назначената съдебно-икономическа експертиза намира,че
предявеният установителен иск за главното вземане е основателен и
доказан.Същият следва да бъде уважен до претендираният размер -32 924,05
евро.
Съдът споделя съображенията на защитата
на ответниците,че размера на претенцията за лихва е недоказан.Този извод следва
от изводите на експерта от съдебно-икономическата експертиза ,посочени по-горе
като ВЛ изрично посочва,че не може да даде
категоричен отговор на въпроса има ли капитализация на лихви при извършеното
олихвяване на кредита.
Относно предявеният насрещен иск: Съгласно
разпоредбата на чл.143 ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с
потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Доколкото в разпоредбата на чл.146 ал.1
ЗЗП е предвидено,че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в
случаите,в които те не са уговорени индивидуално,на първо място следва да бъде
установено дали посочените от ответниците клаузи от договора за кредит са
индивидуално уговорени с потребителя.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на
процесуалния представител на ответниците ,че в конкретният случай е налице
основанието по чл.143 ал.1 т.11 от ЗЗП,видно от който законов текст неравноправна
клауза е тази,която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата.Договора за
банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл.144 от ЗЗП вр.с пар.13 т.12
б.”б” от ДР на ЗЗП,съгласно който “финансова услуга” е всяка услуга,свързана с
дейността на кредитни институции,застрахователни компании и инвестиционни
фирми,като отпускане на кредит,в т.ч. потребителски кредит,обезпечен с ипотека.Безспорно
съществен елемент от договора за кредит е размера на лихвата по този
кредит.Същата представлява цената на услугата,предоставена от банката.
Клаузите-
чл.4 т.3 във вр. с чл.4 т.2 и чл.11 т.2
от договора за кредит не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от
ЗЗП.Същите са клаузи от индивидуален договор,които са били изготвени
предварително от търговеца/доставчика и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й.Опора за този извод е и чл.3 пар.2 от
Директива 93/13/ЕИО,съгласно който неравноправна е клауза,която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание,по специално във връзка с договори с общи условия.
Действително съдът следва да прецени дали една клауза от договора е
неравноправна към момента на сключване на договора.Обстоятелството,че при
подписване на договора за кредит лихвата по отпуснатия кредит е в размер на
средно пазарната лихва за този вид кредит не обосновава извода,че посочените
клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП.
По отношение на останалите договорни
клаузи,чиято нищожност се претендира съдът намира,че тези клаузи не са
неравноправни. Не всяка клауза,която е в интерес на банката,следва да се
интерпретира като такава,която непременно е и във вреда на нейните клиенти.След
като договорът при общи условия е сделка,позволена от закона,единствено
меродавна при преценката относно валидността на уговорените при такива общи
условия клаузи е това дали съответната уговорка е във вреда на обслужваното от
банката лице като противоречаща на изискването за добросъвестност и причиняваща
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по конкретната
банкова сделка./в този смисъл решение №546/28.10.2008 г. на ВКС по т.д.
№295/2008 г. І т.о,ТК/.Изтъкнатото обстоятелство за липса на погасителен план
не е основание да се обявят клаузите на
чл.5 т.1 и чл.5 т.2 от договора за
кредит за нищожни.При договореност на двете страни по сделката кредита е
превалутиран от лева в евро.Неяснотата на отделни клаузи от договора за банков
кредит и анексите към него не е основание за обявяване на тяхната нищожност.
Предвид
гореизложеното съдът намира,че предявеният установителен иск следва да бъде
уважен за главницата и отхвърлен за останалите акцесорни вземания.Следва да
бъдат обявени за нищожни клаузите на чл.4
т.3 във вр. с чл.4 т.2 и чл.11 т.2 от
договора за кредит.В останалата част предявения насрещен иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед
изхода на спора в тежест на страните следва да се присъдят направените по
делото разноски като съгласно т.12 от ТР съдът в исковото производство следва
да присъди разноските по заповедното.
Водим
от изложеното, Окръжен съд – гр. С.З.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** *** дължат солидарно на “Р.”ЕАД
ЕИК *** гр. С. ***,*** сумата 32 924,05евро –главница
по Договор за банков кредит от 15.02.2006г.,изменен с Анекс №1/03.02.2009 г.,Анекс
№2/04.03.2010 г. и Анекс №3/13.08.2010 г. , ведно със законната лихва, считано
от 07.11.2014г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНИ клаузите чл.4 т.3 във вр. с
чл.4 т.2 , и чл.11 т.2 от Договора за кредит от 15.02.2006 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Т.Н.Т. ЕГН **********
*** и Ж.С.Т. ЕГН ********** *** против “Р.”ЕАД ЕИК *** гр. С. ***,*** в останалата част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на “Р.”ЕАД
ЕИК *** гр. С. ***,*** сумата 5882 лв./пет хиляди осемстотин
осемдесет и два лева/- разноски по делото съобразно уважената част на иска по
чл.422 ГПК и отхвърлената част на предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА
“Р.”ЕАД ЕИК *** гр. С.
***,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** ***
сумата 3032 лв./три хиляди тридесет и два лева/-разноски по делото съобразно
отхвърлената част на иска по чл.422 ГПК и уважената част на предявения насрещен
иск.
ОСЪЖДА
Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Р.”ЕАД ЕИК *** гр. С. ***,*** сумата 2333,48 лв./две хиляди триста
тридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/–разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на иска по чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: