РЕШЕНИЕ
№ 3791
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110145410 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С ” ЕАД срещу С.
Д. С., Г. Н. С., Д. Б. С. и В. Б. С. с искане да бъдат осъдени да заплатят на
топлофикационното дружество сумите: 1709,76 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
449,39 лв. – мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от
15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., както и сума за дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. - 30.04.2020 г. в размер на 15,66 лв. - главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 3,76 лв. - лихва за забава върху тази
сума за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г. при следните квоти: С. Д. С.
с ЕГН: **********, с квота 12/ 24, а именно за сумата в общ размер на
1089.28лв., от които 854.88лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на входирането на исковата ни молба до
окончателното изплащане на вземането, и 224.69лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 03.08.2022г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 7.83лв- главница за периода от м.08.2019г
до м.04.2020г , ведно с законната лихва от датата на входирането на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 1.87лв - мораторна лихва
върху главница дялово разпределение от 15.09.2019г до 03.08.2022г.; Г. Н. С.
с ЕГН: **********, с квота 2/ 24, а именно за сумата в размер на 181.54лв., от
1
които 142.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на входирането на исковата ни молба до
окончателното изплащане на вземането, и 37.44лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 03.08.2022г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 1.30лв- главница за периода от м.08.2019г
до м.04.2020г , ведно с законната лихва от датата на входирането на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 0.31лв - мораторна лихва
върху главница дялово разпределение от 15.09.2019г до 03.08.2022г.; Д. Б. С.
с ЕГН: **********, с квота 5 /24, а именно за сумата в размер на 453.86лв., от
които 356.20лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на входирането на исковата ни молба до
окончателното изплащане на вземането, и 93.62лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 03.08.2022г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 3.26лв- главница за периода от м.08.2019г
до м.04.2020г , ведно с законната лихва от датата на входирането на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 0.78лв - мораторна лихва
върху главница дялово разпределение от 15.09.2019г до 03.08.2022г.; В. Б. С.
с ЕГН: **********, с квота 5/ 24, а именно за сумата в размер на 453.86лв., от
които 356.20лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на входирането на исковата ни молба до
окончателното изплащане на вземането, и 93.62лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 03.08.2022г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 3.26лв- главница за периода от м.08.2019г
до м.04.2020г , ведно с законната лихва от датата на входирането на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 0.78лв - мораторна лихва
върху главница дялово разпределение от 15.09.2019г до 03.08.2022г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок от възникването на задължението. Ответниците в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не са представили отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответниците не се явяват,
не изпращат представители и не взимат становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
2
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
3
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е установено от представените от ищеца доказателства –
договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.02.1991 г. (л. 93 от
делото), че собственици на процесния имот са Д. С. С. и Ф. С. С.. С. е починал
на 15.03.1995 г., а С. – на 06.10.2021 г., като ответниците са единствени техни
наследници, видно от приетите удостоверения за наследници (л. 46 и л. 47 от
делото). Тъй като Ф. С. е починала след изтичането на процесния период,
съдът намира, че посочените от ищеца нейни задължения са преминали в
патримониума на ответниците и същите следва да отговарят за тях.
Доколкото по делото от ответниците не беше представен отговор на
исковата молба, съдът намира, че за процесния период ищецът им е доставил
претендираната топлинна енергия и услуга дялово разпределение.
Извършеното от трима от тях частично плащане също е безспорно, поради
което исковете срещу Г. Н. С., Д. Б. С. и В. Б. С. следва да се отхвърлят като
неоснователни. По отношение на С. Д. С. исковете за главници са
основателни, а за лихви – неоснователни по следните съображения: съгласно
твърденията в исковата молба, вземанията за дължими суми стават изискуеми
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. От доказателствената съвкупност не се установява на коя дата
фактурите са публикувани. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът счита този
факт за невъзникнал. При това положение на общо основание – чл. 84, ал. 2
ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй като такава не е отправяна
от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава т.е. този иск е напълно
неоснователен. Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху
сумата за такса за услуга дялово разпределение, също е изцяло
неоснователен. В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг
юридически факт, с настъпването на който това вземане да става изискуемо.
Т.е. отново на общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава
след покана. Тъй като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е
изпаднал в забава т.е. този иск е напълно неоснователен.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
иска, такива следва да се присъдят в тежест на ответниците. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
4
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответниците плащане е
направено след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато
причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното
поведение на ответника и пак поради негово процесуално или
извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на
производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му,
той следва да понесе отговорността за разноските. Въпреки това на разноски
следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от исковете, тъй
като част от тях са неоснователни. От него бяха доказани сторени разноски в
размер на общо 87,14 лева – държавна такса, 5 лева – такса за удостоверение,
както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, което
съдът определя на 100 лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на
2178,57 лева, а общата стойност на тази част от него, за която се дължат
разноски, въпреки направеното плащане – на сумата от 1946,05 лева. Т.е.
размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от
исковете е 171,63 лева, които да бъдат изплатени от всички ответници
съобразно квотите им, т. е. 85,81 лева от ответника С. Д. С., 14,30 лева от
ответника Г. Н. С., и по 35,76 лева от ответниците Д. Б. С. и В. Б. С.. От
ответниците не са доказани разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: **********, с адрес да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК: , със седалище и адрес на управление: на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 854,88 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.08.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 7,83 лева – главница, представляваща стойност
на такса дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., за
имот с адрес , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.08.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: против С. Д. С., ЕГН:
**********, иск за заплащане на сумата от 224,69 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 03.08.2022 г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С “ ЕАД, ЕИК:против С. Д. С., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 1,87 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
15.09.2019 г. до 03.08.2022 г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: искове срещу Г. Н. С., ЕГН ********** с адрес искове за
осъждане да му заплати сумата от 142,48 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ж.к.
Христо Смирненски, бл. 64, вх. Б, ет. 1, ап. 24 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до окончателното
5
изплащане на вземането, сумата от 37,44 лева – мораторна лихва върху тази
главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата от 1,30 лева –
главница за предоставена услуга дялово разпределение за имот с адрес за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от
23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
0,31 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г.
до 03.08.2022 г., като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: искове срещу Д. Б. С., ЕГН: ********** с адрес искове за
осъждане да му заплати сумата от 356,20 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 93,62 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата
от 3,26 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение за имот
с адрес за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва
от 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
0,78 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г.
до 03.08.2022 г., като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С “ ЕАД, ЕИК:със седалище и адрес на
управление: г искове срещу В. Б. Симеонова, ЕГН: ********** с адрес
искове за осъждане да му заплати сумата от 356,20 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес
г за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 93,62 лева
– мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до
03.08.2022 г., сумата от 3,26 лева – главница за предоставена услуга дялово
разпределение за имот с адрес за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 0,78 лева – мораторна лихва върху тази главница
за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С “ ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 85,81 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Н. С., ЕГН ********** да заплати на „Т С “ ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14,30 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С “ ЕАД, ЕИК:на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 35,76 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Б. Симеонова, ЕГН: ********** да заплати на „Т С “
ЕАД, ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 35,76 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7