Мотиви
по нохд
№ 2509/2014г. по
описа на 25 състав,
НО, СГС
С
обвинителен акт, внесен
на основание чл.247,
ал.1 т.1 от
НПК в Софийски Градски съд, СГП е
обвинила Б.Й.Б. с ЕГН *********** за това
, че на 06.08.2013г. около 23.45ч в гр. С., в ж.к. *****, ул. *****,
пред казино “М.” причинил по непредпазливост смъртта на П.А.А.
вследствие на умишлено нанесена от него тежка телесна преведа чрез директен
удар със значителна сила в областта на дясната очна ябълка и орбитата на П.А.,
му причинил тежка лицева травма,
представляваща тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване
на горната стена на дясната орбита с пролабс на
меките тъкани през фрактурата,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидорален
хематом/ на горната стена на дясната орбита, оток и кръвонасядане
на меките тъкани на дясното око и меките тъкани на дясната скула, довела до
постоянно разстройство на здравето опасно за живота, като смъртта е настъпила
от получената черепно-мозъчна травма довела до тежък мозъчен оток и парализа на
жизнено важни центрове на сърдечно-съдовата и дихателната дейности,
причинена вследствие изваждането от
равновесие на тялото на П.А. чрез юмручния удар и паденато,
с последвалия удар на главата върху терена – престъпление по чл.124,ал.1 пр.1 вр. чл.128,ал.2 от НК
В
хода на делото
по същество, представителят
на СГП поддържа обвинението
срещу подсъдимия Б. като
счита, че
събраните доказателствата установяват
по безспорен и
категоричен начин фактическата обстановка
и съответната правна квалификация, съгласно внесения за
разглеждане обвинителен акт.
Прокурорът
прави изводи за поведението и
емоционалното състояние на пострадалия, непосредствено след напускането на
казино “М.” на инкриминираната дата и час въз основа на показанията на
свидетелите Б. и Л., като не приема за
достоверно изнесеното от свидетелите К. и К., че А. е ударил или оскубал последната през
отворения прозорец на управлявания от нея автомобил. В тази връзка, прокурорът
намира, че използваните от пострадалия
обидни квалификации и псувни, не са били насочени към конкретните лица / К., К. и Б./, като същите не са имали и възможност да ги
възприемат поради движението на автомобила. Категорични са според прокурора
доказателствата относно лицата, намиращи се на пътното платно след
преустановяване на движението на автомобила, както и техните действия, а именно
първоначалната размяна на удари между подсъдимия, свидетеля К. и пострадалия А.,
в близост до кръстовището на ул. “Княгиня Клементина”
и бул.”Гоце Делчев” и оттеглянето на последния в посока казино “М.”. Свидетелските показания на Д.,
прокурорът посочва, че възпроизвеждат
случилото се възприетото от него непосредствено, от разстояние 4-5м, като чрез тях се установява, че в резултат на
силния удар нанесен от подсъдимия, тялото на пострадалия е извадено от
равновесие и той е паднал по гръб върху
терена и е ударил главата си в капака на шахта, намираща се на пътното плато,
като смъртта е настъпила в рамките на няколко минути. Авторството на деянието
прокурорът счита, че се установява от
заявеното от свидетеля Д., че по-високия от двамата мъже слезли от автомобила е
нанесъл удара в главата на А., което съгласно освидетелстването на К. и Б. и от
възприемането в съдебно заседание на посочени лица, е именно подсъдимия.
Освидетелстването на подсъдимия прокурорът поставя под съмнение, предвид
липсата на детайлна снимка на ръце на Б. в частта на пръстите, като същевременно
коментира заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза, съгласно
която не е необходимо удара да е със
значителна сила, в смисъл на което се
прави извод, че е възможно да не бъдат оставени следи от удара.
Категорично обаче е становището на прокурора, че спрямо пострадалия е нанесен
удар в лицето, тъй като потвърждение за това се съдържа в изложеното от вещото
лице И. в съдебно заседание при защита на експертизата, в която е участвала
пред съда. В противоречие с установеното са твърденията на свидетелката К., съгласно които не нанесен удар в лицето на пострадалия.
Обстоятелството, че свидетелят Д. не е разпознал подсъдимия, не е в конкретния
случай от естество да разколебае
авторството на извършеното, тъй като е ясно кои са лицата, участвали в случилото се, както и че
подсъдимият е по-високия и по-слаб мъж от двамата, слезли от автомобила. В
подкрепа на фактическите изводи са видео-техническата
експертиза и записите от камерите на двете казина. Причината за смъртта на А. е посочена в приетите по делото
съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертизи, а именно получената тежка черепно-мозъчна, настъпила
от падането на пострадалия, вследствие на изгубване на равновесие от причинената
тежка лицева травма получена от директен
удар в областта на очната ябълка, за което
конкретни данни се съдържат в
показанията на Д.. Прокурорът счита, че посочения възможен като механизъм за получаване на травмата в областта на очницата в заключението на петорната експертиза, не
изключва посочения в обвинението такъв, предвид наличието на показания на
очевидеца Д., които макар и в противоречие
с твърденията на К. и К., близки на подсъдимия, не могат да бъдат разколебани. Приетата
съдебно-психологична и психиатрична експертиза
установява, че подсъдимият по време на извършване на деянието е могъл
да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките
си, като не са налице данни за афект или
друго специфично емоционално състояние.
Обстоятелството, че подсъдимият и неговите приятели са възприели употребените от пострадалия обидни
думи и изрази като насочени лично към тях не могат да бъдат
приети като оневиняващи поведението им и настъпилите в резултат на него тежки
последици. По отношение на наказанието
прокурорът посочва, че при индивидуализацията му от съда, следва да бъде
съобразено както чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, трудовата ангажираност и изрядното процесуално поведение на подсъдимия така и проявената упоритост от подсъдимия да
продължава да нанася удари, след като е било прекратено спречкването между
него, К. и А. и обстоятелството, че е избягал на местопроизшествието оставяйки
човек в безпомощно състояние. Изложеното
от прокурора му дава основание да счита, че
наказание ”Лишаване от свобода” за срок от четири години , което
подсъдимият да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален
общ режим е справедливо. Прокурорът намира ,че предявения граждански иск е доказан по основание, като относно размер му
предоставя на съда.
Повереникът на
частния обвинител и
граждански ищец поддържа
изложеното от прокурора като
счита, че доказателствата
по делото установяват
безспорно и категорично обвинението и участието на подсъдимия. Посочените от вещите лица, участвали в медицинските и в
комплексната експертизи два възможни
механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалия, повереникът
счита, че следва да бъдат съпоставени с
показанията на свидетелите очевидци, Д., К. и К.. В тази връзка се излага
становище, че съобщеното от К. и К., че не е бил нанесен удар на А. са
недостоверни и единствено подчинени на желанието им, с оглед близките им
приятелски отношение с подсъдимия, същият да бъде оневинен. Повереникът
обръща внимание на видеозаписа, от които е видно, че при разминаването между
пострадалия и автомобила, управляван от К. не е имало съприкосновение,
впоследствие при първоначалната размяна на удари, подсъдимият и свидетелят К.
му нанасят множество в областта на лицето, като А. успява да удари един път К., с което го изважда от равновесие. Именно
в този момент пострадалия намира начин, предвид че единият от нападателите му е
извън равновесие да се освободи и побегне към входа на казино “М.”, където се
намира Д.. От неговите показания на последния се установява, че Б. нанася удар
в лицето на А., който прави няколко крачки назад и пада на платното, а
подсъдимият и К. избягват от местопроизшествието. По отношение на наказанието повереникът пледира същото да се определи в средния размер
предвиден в закона. Гражданският иск повереникът
намира за доказан по основание и
размер.
Частният обвинител и граждански ищец А. иска
от съда справедлива присъда, като заявява, че поддържа изложеното от прокурора и повереника
си..
Защитата
на подсъдимия пледира съдът да оправдае подзащитния
му по повдигнатото обвинение, като счита, че събраните по делото
доказателства не установяват
фактическа обстановка съответна
на тази изложена в обвинителния акт и нейната правна квалификация. Установените
факти са: извършени груби и непристойни действия от А. след напускане на казино
“М.” и насочването му към бул. “Гоце Делчев по отношение на свидетелите К., К. и подсъдимия Б., изразяващи се в тежки обиди спрямо
техните личности, произход и използване на нецензурни думи и изрази, станали
причина за спиране на автомобила от К.. Непосредствено след излизането от
автомобила на Б. и К., между тях и пострадалият е имало спречкване, бутане ,
блъскане, размяна на удари, като същото е било на около 25-30 метра от казиното
“М.”. След първоначалното спречкване пострадалият се е отправил по ул. Княгиня Клементина отново към
казино “М.”, където пред входа се е срещнал с К., като между тях е имало
сбутване, непосредствено след което А. придвижвайки се назад е загубил
равновесие и е паднал на пътното платно, удряйки си главата в метална шахта в
резултат на което е получил тилна черепно-мозъчна травма, причина за
настъпилата смърт. За да обоснове изложеното от фактическа страна защитата подлага
на анализ събрания по делото доказателствен материал, като счита, че наличните писмени и веществени доказателства /носителите на видеозаписите от
охранителните камери/ изцяло съответстват
на същата. Свидетелските показания защитата намира ,че са еднопосочни по
отношение на изложените факти, с
изключение на тези, дадени от свидетеля Д.. В подкрепа на изложените факти са и
заключенията на двете съдебно-медицински и комплексната експертизи. Според
защитата противоречието в показанията на
К. и К., дадени пред съда и в досъдебното производство, приобщени по реда
на чл.281 ал.4 от НПК относно обстоятелството, спънал ли се е А. в капака на металната шахта на ул. Княгиня Клементина
или не, не може да обоснове изводи за необективност на показанията им и
съответно постановяване на осъдителен съдебен акт. В тази връзка се посочва, че
е налице логично обяснение за съществуващото противоречие, обосновани както от
факта, че двамата свидетели са съпрузи, така и от участието на К. в сбиването
на 06.08.2013г, установените при освидетелстването му наранявани и положението,
в което са се намирали при разпитите в досъдебното производство, като
свидетелите обаче са категорични пред съда относно обстоятелството, че
пострадалият не се е спънал, а е паднал , след като са предупредени за
наказателната отговорност и така заявеното изцяло съответства на протокола за
оглед на местопроизшествие и заключението на вещите лица по допълнителната
съдебно-медицинска експертиза. Защитата акцентира върху наличното противоречие между
показанията на посочените свидетели и показанията на свидетеля Д., като намира последните за
недостоверни, с оглед занижените когнитивни възможности на свидетеля. В
подкрепа на изводите си защитата сочи
наличието на многобройни и съществени противоречия отнасящи се до
обстоятелствата пострадалият сам ли е напуснал заведението, първоначалното
спречкване, присъствието на свидетелката К., начина на напускане на
местопроизшествието от подсъдимия и свидетеля К.. Защитата сочи, че заявеното
от Д., че Б. е ударил пострадалия е в пълно противоречие с показанията на К. и К..
Като допълнителен довод в подкрепа на
изложеното е и обстоятелството, че Д. в нито една фаза на производството не
посочва подсъдимия като лицето нанесло удар на А., както и еволюцията на показанията му , ден след случилото се. В тази връзка един път се твърди, че ударът е бил един, след това, че са два, без да бъде
посочено в коя част на главата са нанесени, твърди се, че сбиването е било
между пострадалия и лица от ромски произход. Противоречие защитата намира и в
показанията на Д. съотнесени
към записите от охранителните камери и опровергани от допълнителната тройна
съдебно-медицинска експертиза и петорната комплексна експертиза. В тази връзка
се сочи изложеното от вещото лице - доц.С. относно биомеханичните
характеристики, развили се при падането на А., а именно настъпилата тилна
черепно-мозъчна травма е в резултат на значителна кинетична енергия, която е в
резултат на падането на човешкото тяло
от собствената му тежест, като ако е налице падане вследствие на нанесен удар в
главата на пострадалия, същият предвид , че въздейства само върху 7 % от
човешкото тяло, придава съответно значително по-малка кинетична енергия, като
отнесена към характеристиките на
пострадалия и подсъдимия силата на удара не би била по –голяма от 180
кг, недостатъчна, за да предизвика получената травма. Изложеното дава
основание на защитата да счита, че показанията на Д. не могат да
послужат за изграждане на фактически изводи. Защитата извежда от заключението
на експертите извод, че констатираната тежка черепно-мозъчна травма в центъра
на тилната част на главата може да бъде получена при падане от собствен ръст, тъй като съобразен
този извод с обективните характеристики на човешкото тяло, дебелина на тилна
кост и дебелина на очницата, води до изключване на
възможността същата да е причинена без изключително сила кинетична енергия.
Посочва се, че вещите лица от тройната съдебно-медицинска експертиза / А., А.Х. и Н./ приемат,
че травмата в областта на очницата е получен от силен
удар с юмрук в областта на окото. Петорната експертиза допуска като възможен
обсъждания варианта и защитата коментира,
че ако се приеме същият, то ударът в дясната част на лицето на пострадалия е
нанесен при първоначалната размяна на удари между него, подсъдимия и свидетеля К., като следва върху повърхността
на ръката на нанасящия удара да останат
обективни характеристики от този
удар. За потвърждаване на извода се ползва протокола за
освидетелстването на К., чрез който се установява нараняване на лявата ръка, което съответства
обективно по своята морфология да е получено при нанасяна на удар в областта на
окото на А. и в този смисъл се сочи, че
подобни наранявания не са констатирани
при Б.. Коментират се възможните механизми на причиняване на травмата на очницата
, съгласно заключеното на петорната
експертиза, която допуска същата да е
получена като “контра ку-травма” вследствие
на получената тилна травма и се акцентира, че тези вещи лица напълно
изключват механизма описан от
обвинението за настъпване на смъртта
на пострадалия. Защита насочва
вниманието върху данните, съдържащи се в
показанията на К., която съобщава, че А. бил като пиян и ги съпоставя със
заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяваща концентрация на
алкохол в кръвта 1,1 промила на пострадалия и
разясненията на вещите лица по допълнителната тройна съдебно-медицинска
експертиза в съдебно заседание, а именно че липсва алкохолното опиянение и че
при получаване на силен удар в областта на окото и счуване на очницата
е налице замайване. Анализът на доказателствата дава основание на защитата след
коментиране теоретично на състава на престъплението да посочи, че при приемане на варианта тавана
на очницата да е счупен преди получаването на тежката
тилна мозъчно-черепна травма, причина за
смъртта на пострадалия, не са налице обективни данни за подсъдимия относно съставомерност и вина. В случай, че бъде прието, че очницата е счупена вследствие на тилната травма, то се
изключва субективната представа в правното съзнание на подсъдимия за вредните съставомерни
последици, поради което не може да носи
последици от осъждане. Защитата посочва , че дори да бъде прието, че подзащитният му е
нанесъл удар в областта на окото на пострадалия, в резултат на което е била
счупена очницата на последния, то деянието покрива
единствено състав на престъпление по чл.128 от НК, тъй като от субективна
страна не е налице характеристика
на непредпазливост по отношение на
настъпилите последици. Защитата
позовавайки се на изложеното пледира
на основание чл.304 от НПК съдът да
оправдае подсъдимия Б. по повдигнатото му обвинение.
В правото си на
реплика прокурорът не се съгласява с
интерпретацията на доказателствата от защитата. По отношение нараняването на
ръката на свидетеля К. се посочва, че същото е установено като “ кръвонасядане по дланта на лявата ръка”, което няма характера
на контактна повърхност, като обаче същото
кореспондира с установеното от записите на видео-охранителните камери, а
именно да е получено при извъждането му
от равновесие при първоначалното съприкосновение между тримата. Свидетелските показания на Д., прокурорът посочва, че са показания на свидетел –очевидец, който не е
заинтересуван от изхода на делото. Същият е категоричен относно нанасянето на
удара на А., вследствие на който пострадалият е загубил равновесие и паднал на
пътното платно. Фактът, че при разпознаването Д. не е посочил подсъдимия Б., не
е основание да бъде прието за
разколебано авторството на деянието, тъй като безспорно са установени
участниците в инцидента и предвид, че К. е разпознат като “…по-ниското от
двамата момче”, то очевидно, че лицето
нанесло удара е подсъдимият. Липсата на
следи от удар по ръцете на подсъдимия, предвид разясненията на вещите
лица, че тавана на очницата е тънък, е обясним.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец в репликата си пояснява, че по делото е безспорно
установено , че след получаване на удара в лицето , пострадалия се е
придвижил няколко крачки назад, след което е паднал, което съответства
на разясненията на вещото лице относно кинетичната енергия при директно падане. Свидетелските показания
на К. и К. повереникът намира за недостоверни, като
посочва , че в тях се съдържа противоречия
относно обстоятелството пострадалият нанесъл ли е удар в лицето на К.
или не. Възразява се и относно наведените
доводи на защитата за провокативно поведение на пострадалия, като слизането на подсъдимия и К. от автомобила и
започване на саморазправа, и последващото поведение
свидетелстват за съзнаване на деянието и желание пострадалият да бъде оставен в
тежко състояние.
Подсъдимият не се
признава за виновен,
възползва се от правото си да не дава обяснения, поддържа изложеното от своя защитник. В предоставената му
от съда последна дума, заявява, че
съжалява за случилото се, но не е извършил престъплението, за което е обвинен,
поради което иска от съда да бъде оправдан.
По фактите
Подсъдимият
Б.Й.Б. е роден на *****. в гр. И., , с
ЕГН ********** българин, с българско
гражданство, неженен, неосъждан,
със средно образование,
професионален футболист.
Подсъдимият живее в
гр. И., ул. Д. ****** № **.
Пострадалият П.А.А. живеел в едно домакинство
заедно с майка си, частния обвинител и
граждански ищец по делото, В.А.. А. работел като юрисконсулт в “Т.”,
подпомагал финансово майка си и помагал
в издръжката на дома. На 06.08.2013
около 22.00ч пострадалият се прибрал в
дома си, вечерял и около 22.30ч казал на
А., че излиза да си купи цигари. Тъй
като се забавил повече от
обичайното, след 23.00ч А. се обадила по мобилния телефон на сина си, който и съобщил, че се прибира след
малко, след като свърши мача.
Към този момент А. бил в казино “М.”, находящо
се в гр. С., ул. *****, където гледал
излъчвания по телевизията футболна среща между отборите на “Лудогорец”
и “Партизан”
заедно със свои познати, свидетелите И.Л. и С.Б.. А. и Л. в заведението
изпили по една бира. Пострадалият бил
привърженик на ЦСКА и приемал емоционално футболните състезания. Мачът приключил с резултат в полза на “Лудогорец”, който А. считал за несправедлив, тъй като позицията му
била, че дузпата, с която е спечелена победата, е неправилно отсъдена.
След като мачът свършил, около 23.45ч свидетелят Л. и А. си тръгнали от заведението. Двамата вървели
по пътното платно на ул. Княгиня Клементина, в посока на бул. Гоце Делчев. Недоволството си
от резултата на мача след напускане на заведението пострадалият продължил да
изразява емоционално чрез обяснения на висок тон, включително употребявайки псувни и обидни думи,
насочени към произхода на отбора.
Пострадалият бил в лека степен на алкохолно повлияване. В този момент, пред
входа на казино “М.” се намирал свидетеля А.Д., който работел като
охранител към заведението.
Когато А. и Л. *** Делчев, където се
намирало казино “Сити”, на задния вход, намиращ се на ул. Княгиня Клементина като охранител стоял свидетелят Я.Т..*** Клементина
срещу тях навлязъл лек автомобил “Опел Астра” с ДК № *******,
управляван от свидетелката В.К., в който на задните седалки пътували свидетелят
К. и подсъдимият Б.. Предният ляв
прозорец на автомобила бил отворен и чрез него тримата, възприели поведението
на пострадалия, както и използваните от
него обидни изрази и думи. А. и Л.
преминали от лявата страна на автомобила, като при разминаването пострадалият
напсувал свидетелката К. и отправил обидни думи към нея , а именно “Ще те
разчекна и ще те еба на площада на ***** , курво . В този
момент подсъдимият и свидетелят К. засегнати от използваните
обиди, казали на К. да спре автомобила, което тя направила.В близост до казино
“М.” двамата слезли и се насочили към пострадалия, с викове “ Ела да видим кого ще псуваш? ”. Свидетелят Л.
продължил към дома си, а А. се обърнал и тръгнал в посока подсъдимия и
свидетеля К.. Тримата се срещнали на около 10 метра от казино “Сити”, находящо се на кръстовището на бул. Гоце Делчев и ул. Княгиня Клементина. Подсъдимият и К. започнали да нанасят удари по А., който успял да им отвърне. При един от
ударите, нанесен от пострадалия на К.,
същият се подпрял на намиращия се в близост
бял микробус. В този момент А.
тръгнал в посока казино “М.”.
Междувременно свидетелката К. била излязла от автомобила и се била насочила в посока мястото на сбиването. При разминаването между нея и пострадалия, тя го
бутнала с двете си ръце по рамото и му казала “Разкарай се оттук”, на което А. отвърнал с обидна реплика. В този
момент свидетелят К. и подсъдимият Б. са затичали към пострадалия, намиращ се на около 4-5 метра от входа на
казино “М.”. Подсъдимият достигнал първи до А., който се обърнал с лице към него.
В този момент Б. нанесъл удар с юмрук в областта на дясното око на пострадалия.
В резултат на нанесения му удар на А.
била причинена закрита-черепно мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на горната стена на дясната орбита пролабс
на меките тъкани на дясното око и
дясната скула. Пострадалият направил една две крачки назад и паднал по гръб върху
пътното платно като ударил главата си в капака на намиращата се там шахта. Смъртта му настъпила
няколко минути по –късно вследствие на получената тежка мозъчно-черепна травма,
довела до тежък мозъчен оток и парализа на жизнено важни центрове на сърдечно-съдовата и дихателната дейности.
Веднага след падането на А., към мястото, където се намирал Б. и
пристигналия вече К. се приближил Д., който им казал да го оставят. В този момент
подсъдимият и свидетелят К. *** Клементина в посоката
обратна на бул. Гоце Делчев. Свидетелката К. се обърнала към Д. и го помолила
да помогне на пострадалия, след което напуснала с автомобила мястото. Виждайки,
че А. лежи на пътното платно и междувременно
получавайки съобщение по станцията
от Д., че пострадалия е свален на земята, Т. веднага се насочил към
мястото и след като проверил пулса на А. и установил , че има такъв се обърнал
към Т., управител на смяната, за да се
обади на Спешна помощ. В 23.48 часа е
получено обаждане на телефон за спешни повиквания 112 от Евгения Ангелова,
който е препратен към 06 РУ-СДВР в 23.50ч и
в 23.56ч сигнала е регистриран и в ЦСМП. Свидетелите Д., Т. и Т.
възприемайки тежкото състояние на пострадалия и кръвта около главата му,
решили да не го местят, като се опитвали да
отцепят района.
На място пристигнали
полицейските служители – Р.И., А.А. и М.С., които
установили, че на платното лежи пострадалия А., без признаци на живот.
Свидетелите отцепили районна и предприели действия по запазване на
местопроизшествието до пристигането на оперативна дежурна група от СДВР. В 00.05ч на 07.08.2013г. на местопроизшествието пристигнал и екип на
Спешна помощ, който констатирал смъртта на А..
На 07.08.2013г. за времето от 01.40ч до 02.50 е извършен оглед на
местопроизшествие, включващ и оглед на труп в присъствието експерт при ОЕКД- СДВР и д-р А.Х. – КСМД, като впоследствие трупа на П.А.А. е
изпратен за извършване на аутопсия и експертиза
в КСМД при УМБАЛ “Александровска” ЕАД.
На 07.08.2013г. за времето от 12.40ч до 13.10ч е извършен оглед на местопроизшествие, при който от микробус Рено *******, паркиран на ул.
Княгиня Клементина № 3 са иззети две следни, негодни
за изследване. 5
На същата дата е извършен и
оглед на лек автомобил “Опел Астра” с ДК № *******.
На същата дата е извършено и освидетелстване на подсъдимия Б. и на свидетеля К. в сградата на КСМД в гр. С. от д-р С. като
към освидетелстването са приложени фотоалбуми. Съгласно заключенията на съдебно –медицинските експертизи по отношение
на подсъдимия Б. се установява наличие на охлузване по дясната му предмишница, а по отношение на свидетелят КрИ.се установява кръвонасядания и охлузване по лицето, кръвонасядане
на дланта на лявата ръка, охлузване на лявото рамо.
С протокол за доброволно предаване от 07.08.2013г. по делото са
приобщени като веществени доказателства два броя оптични носители, съдържащи
записи от охранителните камери на казино “Сити” и казино “М.”.
На 08.08.2013г. е проведено разпознаване на
лица от свидетеля Д., който посочва К.,
като жената управлявала лекия автомобил, от който са слезли двамата мъже,
участвали в сбиването на 06.08.2013г. на
ул. Княгиня Клементина. Свидетелят разпознава К.
като по-ниския от двамата, вървял след лицето, нанесло удара с юмрук в лицето
на А.. Д. не е разпознал подсъдимият Б., като е посочил друго лице от
участващите в разпознаването като по –слабото момче, което е нанесло последния
удар на пострадалия
Съгласно заключение на съдебно
медицинска експертиза на труп са установява,
че А. е получил тежка лицева травма, представляваща тежка закрита черепно –
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на горната стена на дясната орбита с проблас на меките тъкани
пре фратурата,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка / епидурален
хематом/ на горната стена на дясната орбита, оток и кръвонасядане
на меките тъкани на дясното око и меките
тъкани на дясната скула, довело до постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живот. Установена е и тежка открита черепно-мозъчна травма в тилната
област на главата на А., представляваща многолъчиста разкъсно-контузна рана в тилната област , подлежащо линейно
счупване на черепната основа, започващо от тилната кост, преминаващо през
костите на лявата половина на задната черепна ямка и
завършващо в областта на лявата пирамидна кост с кръвотечение от левия слухов проход, масивен субарахноидален кръвоизлив, субдурален
хематом в областта на мозъчната основа,
мозъчния стол, малкия мозък,
странично към конвекситета на голямо мозъчно полукълбо
– тежък оток на мозъка с малко мозъчно вклиняване, остър кръвен застой във
вътрешните органи, травми в областта на двата лакътя, по задната повърхност на
гръдния кош и в лявата поясна област с вид на охлузвания.
Подсъдимият Б. по време на
извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките, като липсват данни същият да е бил във физиологичен или
патологичен афект, както и в друго специфично емоционално състояние.
По
доказателствата
Така изложената фактическа
обстановка съдът установени
въз основа на
събраната и проверена
в хода на
проведеното съдебно следствие доказателствена съвкупност: показанията на
частния обвинител и граждански ищец В.А., на свидетеля А.Д. и приобщените по реда
на чл.281, ал.1
,т.1 и т.2 пр..2 от
НПК показания на
свидетеля, дадени в хода
на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, свидетелските показание
на В.К., Л.К., Р.И., М.С., А.А., К. Т., В.Т., Г.Т., Я.Т., С.Б., И. Л., Н.Б., М.Н., Ю. Й., Ю.Б., Н.Н.,, Г.П., Л.Б.
и приобщените по реда на чл.281,ал.5 вр. ал.1,т.2 пр.2 от НПК части показания на свидетелите С., Т., К., Б.,
както и частите от показанията на свидетелите А., Т., Л. приобщени по реда на
чл.281,ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК от досъдебното
производство, протоколи за оглед на местопроизшествие
ведно с изготвени към тях фотоалбуми /л.18-26, л.79-84,л.94-105 ,том 1 от ДП/
протокол за оглед на труп и фотоалбум / л.43-55, том1 от ДП/, протоколи за
освидетелстване на лице / л.106-110, л.111-115 от том1 от ДП/, протоколи за
разпознаване на лице и фотоалбуми към тях / л.39-43,л.45-49,л.50-55, том3 от
ДП/, протоколи за доброволно предаване /л92, л.93, том 1 от ДП и л.4 ,том 3 от ДП /, съдебно-медицинска експертиза
на труп / л.27-39, отм1 от ДП/,, съдебно-медицински експертизи на Б. и К. /
л.117, л.120, том1 от ДП/,
съдебнопсихиатрични експертизи на Б. /л.199-212 , том 2 от ДП/ и на
свидетеля Л. / л.216-224, том 2 от ДП/, съдено – химически експертизи /л.40 ил.41 том1 от ДП/, дактилоскопни експертизи
/ л.49-52, л.173-174, том2 от ДП/, технически експертизи / л.58-105,л.126-157,
том2 /, биологични експертизи / л.109-113, л.117-121 отм2 от ДП/,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства / л.168-169, том 2 от
ДП/, комплексна съдебно-медицинска и
биомеханична експертиза /л.419-441 , том 2 от СД/, писма от “Районен център 112- С.” /л.306 том 1 от СД/,
писмо от СДВР /л.310, том1 от СД/, писмо
от ЦСМП
ведно с копие на картон и фиш/л.313- 315, том1 от СД/, писмо от КСМД,
УМБАЛ “Александровска” /л. 380, том 2 от СД/, писмо от СДВР /л.384
том 2 от СД/, справка за съдимост,
служебни бележки и копия от трудови договори, касаещи професионалната
заетост на подсъдимия и веществени
доказателства, приобщени с надлежно
с протоколи в досъдебното производство и писма в хода на
съдебното следствие
В посочения доказателствен материал
съдът не констатира
противоречие относно дата, часа, мястото и
участниците в
случилото се на
06.08.2013г.
От
данните съдържащи се в разпитите
на частния обвинител и граждански ищец и
свидетелите Л., Б. и Б. се
установява местонахождението на пострадалия А., неговото емоционално състоянието,
свързано с резултата от футболната среща и лекото алкохолно опиване,
в което е бил, в какъвто смисъл е и химическата експертиза, установяваща
наличие на алкохол в кръвта. Няма
противоречие и относно факта, че А.
е напуснал казино “М.” около 23.45ч заедно със свидетеля Л., посоката на движение им, обстоятелството, че
са се движили по пътното платно, както и емоционалната реакция на пострадалия, изразяващо се в използване на
обидни думи и квалификация по отношение на спечелилия мача футболен отбор. В този смисъл са показанията
на Л., Д. и Т.. Действително последните двама от посочените свидетели не
установяват, че А. е излязъл от заведението с Л., но това обстоятелство се
потвърждава както от самия Л., така и от
свидетеля Бардински, който заявява, че след като е
разбрал за смъртта на пострадалия, веднага се е обадил на Л. , тъй като е
видял, че двамата са си тръгнали заедно. Потвърждение изложеното намира и в разпитите на
свидетелите К. и К., които първоначално
са възприели на пътното платно две
“момчета”. Липсата на подобни твърдения в разпитите на свидетелите Т. и Д.,
съдът не намира, че разколебават така установеното, тъй като липсата на спомен за второ лице , което да се
е движи с пострадалия у посочените
свидетели, е обяснимо с оглед действията на пострадалия, викане и псуване, предизвикващи вниманието върху
него, последващата реакция от движещите се в
автомобила лица, случилото се впоследствие, настъпилата смърт, безспорно
представляваща значителен стрес за възприемащите я, в случая непосредствено
възприели са именно посочените свидетели
Д. и Т., действията на разследващите органи, пасивното поведение на свидетеля Л.,
който без да вземе никакво отношение към
случващото се се е оттеглил, предпоставящо
насочване на вниманието към него, както и не на последно място изтеклия период
от време от случилото се до депозиране на показанията на посочените свидетели /
повече от година/. В този смисъл и изводите на защитата за липса на
достоверност на показанията на Д., в цялост,
ползващи заявеното от него, че пострадалият е напуснал сам
казиното, не са основателни.
Фактите относно разминаването на А. с автомобила,
управляван от свидетелката К., грубото и
неприемливо отношение изразено от А. към
нея, чрез отправените вулгарни изрази и реакцията на подсъдимия Б. и свидетелят К., пътуващи на
задните седалки в автомобила са безспорно установени чрез
показанията на свидетелите Т., Д. и К.. Съдът констатира, че в
показанията на К. се съдържат твърдения за нанасяне на удар с юмрук от
пострадалия в лявата част на лицето на К., през отворения прозорец на
автомобила, вследствие на което същата имала синина. Потвърждение за проява на
физическа агресия от А. към К. не се съдържа, както в показанията на самата К.,
така и на двамата охранители /Т. и Д./. Съобщеното
от К. не кореспондира и с обективно
установяващото се състояние на К. от
приложение по делото фотоалбум към
протокола за разпознаване от 08.08.2013г., предвид
което показанията на К. в тази си част съдът не приема за достоверни.
По отношение на сбиването, предхождащо
случилото се пред казино “М.”, съдът гради фактическите си изводи въз основа на
показанията на свидетеля Т., като намира същите за последователни, логични и
незаинтересовани, депозирани с необходимата добросъвестност. Свидетелят е бил
охрана на казино “Сити”, стоял е пред
задния му вход, който е на ул. Княгиня Клементина, в
непосредствена близост до кръстовището с бул. Гоце Делчев, наблюдавал е
случващото се от момента, в който
автомобилът, управляван от К. е завил покрай него, като същият се е
намирал от лявата страна посока движението му. Т. е възприел подсъдимия Б. и
свидетеля К., движещи се в посока кръстовището, отправените между тях и
пострадалия псувни и последвалата размяната на удари, като е наблюдавал през
цялото време сбиването от разстояние не повече от 10 метра. Ясно и категорично
свидетелят сочи, че след като едното от лицата / свидетелят К./ се е подпряло на паркирания на пътното платно
до мястото бял бус”,
размяната на удари е била прекратена. Именно тогава пострадалият е побягнал към
входа на казино “М.”, намиращо се на около 20м от мястото на сбиването, като е
бил последван от подсъдимия Б. и свидетеля К.. Необходимо е да бъде отбелязано, че липсата на спомен у свидетеля
относно разговарял ли е по станцията с Д., както и наличието на противоречие
относно кое от лицата се е подпряло на микробуса, освен , че съдът намира за несъществено и неотносимо към фактите, предмет на доказване, не могат да
обосноват извод за недостоверност на показанията на Т. и поради изложеното
по-горе от съда във връзка със заявеното от свидетелите Т. и Д., че
пострадалият е напуснал сам заведението, тъй като преживяния
стрес от случилото се и изтеклия период са фактори, влияещи върху
способността да бъдат възпроизведени
детайли, преценени от конкретното лице като незначителни на фона на случилото
се. Тези показания не на последно място
кореспондират с показанията на Д. и установеното, съгласно техническата
експертиза, изследвала записите от камерите за видеонаблюдение.
В показанията на свидетелите Д., К. и К. се
констатират противоречия по отношение на
фактите, установяващи авторството и механизма
на причиняване на констатираните от съдебно-медицинската експертиза на труп
травматични увреждания на пострадалия. Съгласно
заявеното от К. след първоначалното сбиване А. е тръгнал в посока казиното, без да бъде
последван от подсъдимия и К., като същевременно тя се движила срещу него и при
разминаването им К. се обърнала към пострадалия с думите “Моля те махни се. Стига
толкова! Върви се! Престани!”. В този момент според свидетелката пострадалия се
е обърнал, започнал е да върви назад, олюлял се, залитнал и паднал на земята,
като си ударил главата. Подобни
твърдения се съдържат и в разпита на свидетеля К., като обаче след тръгване на
пострадалия назад, е заявено, че същият се е
спънал, без да се уточни в какво и е паднал. Несъответни на заявеното от
посочените свидетели, са показанията на свидетеля Д., намиращ се пред входа на
казино “М.” на разстояние от около 4-5 от
мястото, където е намерен трупа на пострадалия, съгласно огледния
протокол и съответно където А. е паднал / по делото са категорични данните, че А.
след падането на пътното платно не е преместван/. Съгласно разпита на посочения свидетел се установява, че след като престанали да си
разменят удари подсъдимият, К. и А., в близост до кръстовището на ул. Княгиня Клементина
и бул. Гоце Делчев, последният се насочил обратно към казиното “М.”. При
разминаването му с К., която се движела
в посока бул. “Гоце Делчев”, същата го
бутнала с две ръце по рамото, казвайки му “Разкарай се”, а А. я изругал. В този
момент подсъдимият Б., описан от Д. като по-високото момче, облечено с черен
потник и къси панталони, нанесъл удар в областта на лицето на пострадалия,
който след като направил една-две крачки
назад паднал по гръб без да се свива в кръста и коленете.
При така съществуващите противоречиви сведения в
показанията на К., К. и Д. относно има ли нанесен удар в лицето на А. пред казино “М.” и от кого, съдът, с
оглед задължението си по чл.305, ал.3 от НПК, дава вяра на свидетелските
показанията на Д. и съответно гради своите фактически изводи върху тях.
Основанията за това са свързани, както с
липсата на заинтересованост на Д. от изхода на делото, така и с установеното, че същият е
очевидец на случилото се, като както пред настоящия съдебен състав ,
така и в разпита си от 08.08.2013г. пред съдия / приобщен по реда на чл.281,ал.1,т.1 и т.2
пр.2/ е абсолютно категоричен, че падането на
земята на пострадалия е станало непосредствено след нанесения му пред казино “М.” удар в лицето от
подсъдимия Б.. Свидетелят е имал
възможност да наблюдава случващото се
пред него от близко разстояние, възприел го е и възпроизвежда главните факти, относими
към предмета на доказване, без колебание. Обстоятелството, че не може да
посочи на улицата имало ли е паркирани автомобили,
какви марки и модели са били, в кои
момент къде се е намирала свидетелката К. е абсолютно ирелевантно,
тъй като Д. с необходимата категоричност заявява : “аз видях добре удара, от
който момчето падна”, “ след нанесения един единствен удар момчето направи една
–две крачки и тогова падна” , “През периода, за който говоря нищо не ми е
отвличало вниманието, гледах какво става.”,
“По-високото момче настигна пострадалия и го удари”. От така съобщеното от
свидетеля, се обезпечава и извода за
авторството на деянието. По делото не съществуват противоречия
относно обстоятелството , че в 23.45 на пътното платно са се намирали подсъдимия, К., и А..
Свидетелят Д. ясно дефинира разликата в
ръста на двете лица, слезли от автомобила, единият по-висок, атлетичен, другия
по –нисък, в дадените по реда на чл.223 от НПК показания, непосредствено след
случилото се, свидетелят е още по-конкретен относно външния вид и облеклото на
двете момчета, като дава описание и на свидетелката К.. В проведените в хода на
досъдебното производство разпознавания, които съдът цени
като извършени в съответствие с изискванията чл.169-171 от НПК, свидетелят Д. категорично
разпознава К. като жената, управлявала лекия автомобил и К., като по-ниското и
леко по-пълно момче. Действително свидетелят не е разпознал подсъдимият Б., но
е посочил друго лице, което според него е нанесло удара в лицето на
пострадалия, като е заявил, че го разпознава по ръста и телосложението. Това
обстоятелство не разколебава извода относно авторството на деянието, тъй като
отнесено към фактите, че на местопроизшествието е бил подсъдимият, протоколите за
освидетелстване на К. и Б., установяващи, че именно подсъдимият
е по-висок, изложеното в техническата експертиза относно облеклото съпоставено с разпита на Д., даден по реда на
чл.223 от НПК, съдържащ информация, че
по –високото момче, облечено в светъл потник и къси панталони е нанесъл удара
на А., от който същият е паднал на пътното платно, с необходимата доказателствена категоричност установява като извършител на
деянието подсъдимия Б..
Съдът прецени,
че показанията на свидетеля Д. са добросъвестно депозирани, без в тях да се
констатира желание за манипулиране, преувеличаване или селектиране на
факти за обслужване на конкретна теза.
Свидетелят заявява, че не помни размяна
на реплики и сбутване между пострадалия и свидетелката К., непосредствено преди
нанасянето на удара, след прочитане на
показанията му дадени пред съдя
по реда на чл.223 от НПК, Д. потвърждава
заявеното. Обстоятелствата, че заявеното от него във връзка с реакцията му спрямо подсъдимия и
К., след падането на замята на А. и тяхното поведение, отправената молба от К.Д. да укаже помощ на пострадалия,
намират в конкретните части потвърждение в разпитите на свидетелката и Т.,
който е възприел думите на Д. към подсъдимия и К. да престанат, както и
напускането на последните на местопроизшествието, а К. потвърждава, че се е
обърнал към Д. като го е помолила да укаже помощ на А..
Както съдът и по –горе отбеляза, не може да
бъде споделен извода на защитата относно ограничените възможностите за
възприемане и възпроизвеждане на факти и събития от свидетеля Д.. Хронологично,
последователно, без вътрешно противоречие Д. пресъздава пред съда
непосредствено видяното от него. Дори да
бъде прието от съда, че
когнитивните възможности на свидетеля са занижени, за което няма данни,
то за пълнота на отговора дължащ се на наведения от защитата довод, настоящият
състав отбелязва, че случая касае
възприемане на елементарни факти / нанасяне на удар и последици от него/ и
възпроизвеждането им, а не факти, за които са необходими специални познания. В
подкрепа на изложеното от свидетеля Д., са
и част от писмените доказателства по делото /протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за разпознаване/ и заключенията на
съдебно-медицинските и техническата експертизи.
В противоречие с показанията на Д.
относно авторството и механизма на
получаване на травмите на
пострадалия са показанията на двамата
свидетели К. и К., които са категорични,
че А. не е бил удрян и причината за падането му на пътното платно
е движението му назад. Тези показания
съдебния състав подложи на съответния анализ, като намери следното: Прави
впечатление, че и двамата свидетели
възпроизвеждат фактите, дори
тези, които не са от съществено значение за правилното решаване на делото,
тенденциозно, с явна насоченост към завишаване на степента на провокация
от страна на пострадалия. В подкрепа на извода е съобщеното от К. отбелязано от
съда по-горе, а именно , че А. е ударил с юмрук през отворения прозорец на
автомобила К.. Заявеното и от двата свидетели относно поведението на пострадалия при първоначалното
сбиване пред казино “Сити”, определено като агресивно, нападателно и твърдението , че А. пръв е започнал да нанася
удари. Тези данни , обаче, са опровергани от свидетелите Т. и Д., като
същите съобщават , че двете лица излезли
от автомобила първи са започнали побоя. От друга страна съдът констатира и
нелогичност в показанията на посочените свидетели и по отношение твърдението ,
че подсъдимият и К. са слезли от автомобила единствено и само да поискат
обяснение от А., тъй като при данните
съобщени от коментираните свидетели за
изключително неприемливото и агресивно поведение на пострадалия, пяното му
състояние и употребените от него вулгарни израз и тежката обида, която
подсъдимият е преживял, съгласно показанията на П. и Б., подобно поведение е
абсолютно необяснимо, предвид което в коментираната част показанията на К. и К.,
са недостоверни както с оглед опровергаването им от показанията на Д. и Т.,
така и от житейска гладна точка.
Изложените констатации от съда по отношение на
показанията на свидетеля К. и К., дават основание да бъде приеме , че същите в
по-голямата си част са компрометирани и преднамерени предвид на тяхното пряко
участие в случилото се и близките им
отношение с подсъдимия. Логично е при настъпилия летален изход за А. и воденото
срещу Б. наказателно производство, свидетелите да се чувстват ангажирани,
доколкото единият от тях е участвал в сбиването, а другият не е могъл да
предотврати събития, неспирайки автомобила, да оправдаят действията на
подсъдимия, свързани с повода и
поведението му при първоначалното
сбиване. Желанието за манипулиране на
фактите у посочените свидетели / К. и К./ , съдът намира, че се
установява и от твърдения, съдържащи се в техните свидетелски показания неотносими към решаване на делото и по-конкретно, че Д.
след отправена молба към него от К., отговорил, че “…няма какво да го гледам.
Писнало ми е от такива отрепки…” / К./, “Какво ще го гледам, не ме интересува
изобщо, няма какво да го гледам”. Така изложеното от двамата свидетели изцяло
се опровергава от последващите действия на Д., Т. и Т., незабавно уведомили Спешна помощ и органите
на полицията и започнали да отклоняват движението по ул. Княгиня Клементина. Съдът предвид обстоятелството , че не приобщил към делото разпитите на К. и К. от
досъдебното производство, намира, че не са налице основания за коментирането
им, в какъвто аспект са изложени доводи
на защитата, насочени към изясняване на
причините за промяна в първоначалните твърденията на двамата, че пострадалият
се е спънал в ръба на шахтата, намираща се на пътното платно. Не на последно
място съдът счита за необходимо да бъде посочено, че в разпита на свидетелката К.
се отличат внушения за неадекватно
поведение на пострадалия / “…момчето вървеше клатушкайки се така, не много адекватно.
Приличаше ми на пиян по-скоро.”, “…а той сякаш изобщо не разбираше какво му
казвам. Въобще абсолютно неадекватно.
Все едно изобщо изобщо
не осъзнаваше какво говоря или не му
чуваше…”,/ след първоначалното сбиване, насочено към обслужване на една от
възможности, обсъдена от вещите лица по допълнителната тройна-съдебно
медицинска експертиза в съдебно заседание за механизма на получаване на установените
травми на пострадалия. Допълнителен фактор при преценка достоверността на
показанията на К. е и невъзможността му по искане на защитата да начертае схема
на местоположението на лицата пред
казино “М.”, което се дължи или на това, че в този момент свидетелят не е
наблюдавал случващото се или на опасения
да не влоши положението на подсъдимия. Изложеното по отношение на съдържанието
на показанията на свидетелите К. и К., е
основанието, поради което съдът намира, че техните показания и в частта, че не
е нанесен удар на пострадалия непосредствено преди неговото падане на пътното
платно са необективни, тъй като освен че са в противоречие с тези на Д. и
писменото заключение на допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза, са
насочени в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия.
Свидетелските показания на И., С., А.
/полицейските служители пристигнали първи на местопроизшествието/ ведно с тези
на Б., Л., Б., Н., Й. установяват състоянието и местоположението на пострадалия
след падането му на пътното платно, като
не съдържат противоречие. Показанията на свидетелите Т. и Т. съдът цени в частта им относно установяване
собствеността на автомобила, лицата,
които са пътували на 06.08.2013г. около 23.30-24.00ч в него. По отношение на
проведените беседи със задържаните лица К., К. и Б. и
получените от тях сведения, показанията
на Т. и Т. съдът не ползва, тъй като същите представляват производни доказателствени източници, съдържащи информация, за която са налице преки доказателства каквито са показанията на лицата, с които е беседвано. Действията на двамата оперативни работници по снемане
на обяснения обслужват нуждите на предварителната
проверка , но не и нуждите на воденото наказателното производство.
От протоколите за освидетелстване на
подсъдимия Б. и свидетеля К. съдът установява ръста на двете лица и
констатираните наранявания по тях, онагледени и в приложените снимки във фотоалбумите. Прави впечатление, че по отношение на отразеното
изрично в протокола за освидетелстване
на Б., че “ други увреждания / в това число и по горната повърхност на основите
на пръстите на двете ръце/ не се установяват.”, не е налице надлежно удостоверяване чрез заснемане на
дланите на подсъдимия. Единствената снимка, на която се виждат дланите на
подсъдимия, е в далечен план, като пръстите са преплетени. Липсата на детайлна
снимка или поне на снимка в по-близък план на дланите, без преплитане на
пръстите, не позволява съдът да се убеди непосредствено в достоверността на
отбелязаното в протокола, тъй като именно дланите на подсъдимия, са били обект
на изследване за установява на данни, необходими за изясняване на обективната
истина. В този смисъл съдът намира за неоснователни и доводите на защитата, че са
налице категорични доказателства относно
липсата на наранявания по ръцете на подсъдимия, които да бъдат обосноват извод,
че същият е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия, в посочения контекст
на което са и разясненията на вещите лица от допълнителната съдебно-медицинска
експертиза за необходимост да са налице наранявания по дланите на нанасящия
удара.
Психичното и психологично
състояние на подсъдимия
към момента на
деянието и неговите
характерови особености
се установява от
представената по делото
експертиза , изготвена от
вещите лица д-р
С. и психолог З. и техните
разяснения в съдебно
заседание, като съдът
намира същите за обективни. Съгласно
заключението на експертизата подсъдимият е психично здрав, в състояние към
момента на деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, като липса състояние на физиологичен или патологичен афект или друго
специфично емоционално състояние, което може да се приравни към юридическата
категория “уплаха и смущение”., като
действията му са били улеснени от
негативните емоция, под влиянието на които е бил.
От заключенията на
приетите по делото
съдебно0медицински експертизи, допълнителна съдебно –медицинска експертиза се установяват
нараняванията на пострадалия,
тяхната локализация, както
и причините за увреждания и
тяхната медико-биологична
характеристика. Установява се
по несъмнен начин, че причината за смъртта на А. е тилна черепно-мозъчна травма довела до тежък
мозъчен оток и парализа на жизненоважните центрове на съдречно-съдовота
и дихателните дейности. Заключението на допълнителната съдебно-медицинска
експертиза е категорично, че за причинената
тежка лицева травма, представляваща по своята морфология тежка
закрита черепно-мозъчна травма е
необходим директен удар в областта на
очната ябълка и орбита от твърд предмет с ограничена удряща повърхност със
значителна сила. В резултат на този удар, вещите лица д-р Д.Н., д-р А.Х. и д-р А.А., посочват , че
тялото на пострадалия е извадено от равновесие, тъй като ударът е бил
над центъра на тежестта на тялото и е последвало падане върху терена – удар на
глава на пострадалия със значителна сила в терена, при което е получена откритата черепно-мозъчна травма
,охлузванията по гърба и ръцете. В отговора на въпрос четири, вещите лица са категорични, че откритата черепно-мозъчна
травма е получена в резултат от падане
от собствен ръст и удар на главата в терена в тилната част, като с оглед
наличието на тежка лицева травма, тялото е изведено то равновесие, като след получаването
на двете травми смъртта е настъпила за няколко минути.
В съдебно
заседание вещите лица заявяват,
че поддържат даденото от тях заключение. При отговорите на въпроси на защитата,
вещите лица допускат друг, необсъден в
експертизата им механизъм на причиняване на двете мозъчно-черепни травми, като
сочат, че след получаване на лицевата
травма пострадалия е възможно да е
извършвал активни движения и да се разговарял, като с оглед данните, че А.
е имал концентрация на алкохол в кръвта
съответна на лека степен на алкохолно опиване, след получаване на
травмата в областта на очницата е възможно получаване
на мозъчно сътресение, която да имитира
тежка степен на алкохолно опиване. В същото време вещите лица обаче не
изключват възможността при получаване на тази първа по време травма пострадалият
да бъде изведен от равновесие и да падне, като обясняват изложените от тях
варианти със случайния характер на травматичните увреждания.
При комплексната съдебно-медицинска и биомеханична експертиза вещите лица
приемат два възможни механизма на
получаване на установените лицева и черепно-мозъчната травми на А.. Според
заключението възможно е първоначално да
е получена тежката тилна мозъчно-черепна травма при падане от собствен ръст
върху терена на пострадалия, при което
счупването на очницита е получено по механизма на
“контра –ку счупването”, което не се дължи на отделна
травма / отделен удар/ в областта на очницита, а се
получава едновременно със счупването в
тилната област на главата. Вещите лица
посочват като еднакво възможен и
механизма за получаване на травматичните
увреждания, посочен в писменото заключение на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза, а именно нанасяне на директен удар с юмрук в
областта на очната ябълка, изваждане на тялото от равновесие и причиняване на
тилна черепно-мозъчна травма при падане върху терена. В разясненията си в
съдебно заседание вещите лица заявяват,
че не могат да изберат по-вероятния
механизма от посочените в два в заключението си.
Посочените заключения и разяснения на вещите лица в съдебно заседание
в обобщение установяват три възможни механизма на
получаване на мозъчно-черепните травми
/ удар в юмрук в областта на дясното око,
получаване на лицева травма- счупване на очницата и
извеждане на тялото от равновесие с последвал удар в тилната област на главата
от падане от собствен ръст върху терен, в резултат на което получаване на тежка тилна мозъчно-черепна травма; удар с юмрук в областта на дясното око,
получаване на мозъчно сътресение, невъзпрепятстващо извършване на активни действия от
пострадалия, падане в резултат на
подхлъзване , спъване и т.н. от собствен
ръст и получаване на тилната мозъчно-черепно травма ; и падане от собствен
ръст получаване на тилната травма в резултат, от която при контра-ку
счупване е получена и лицевата травма в областта но очницита/.
Всеки от посочените механизми е възможен
според вещите лица, съгласно заключенията, които са дали вещите лица от
допълнителната не допускат като възможен вариант “контра-ку
счупването, а тези от петорната комплекса, не обсъжда като възможност изложения
в съдебно заседание от вещите лица, изготвени
допълнителната експертиза, вариант допускащ
удара в областта на дясното око да е нанесен при първоначалното сбиване
и изключващ непосредственото изваждане
на тялото от равновесие и падането му на терена. При така обсъдените заключения, които съдът кредитира предвид, че
същите са изготвени от вещи лица, имащи необходимата професионална
подготовка и квалификация, съдът приема като механизъм на получаване на
травматичните увреждания, този, при които
е нанесен удар с юмрук в областта на дясното око на А.,
вследствие на което тялото му е извадено от равновесие и същият е паднал на
пътното платно от собствен ръст, като е ударил главата си в тил си в капака на
шахта, тъй като посочения вариант изцяло
съответства на изложеното от свидетеля-очевидец Д., чиито показания
съдът поставя , с оглед тяхната достоверност поизложените по –горе съображение, в основана на своите
фактически изводи относно случилото се.
Констатираното кръвонасядане по
външната горна повърхност на лявата длан
в основата на 5-ти пръст на лявата ръка на свидетеля К., не може да бъде
прието, че е нараняване получено при нанесен от свидетеля удар в дясната очна ябълка на пострадалия при
първоначалното сбиване. В доказателствата по делото не са налице данни, нито в
свидетелски показания, нито в заключението на видео-техническата експертиза,
които да установят извършване на посоченото действие от К.. Обяснение за
полученото нараняване на лявата длан на К. се съдържа в отразеното в
заключението на техническата експертиза, което установява, че на записите от видеоохранителните камери лице 2, облечено с тъмен панталон и светла блуза с къс
ръкав, залитва назад и се подпира на лекотоварен
автомобила /бус/.
По отношение на довода на защитата, че се
изключва приетия от обвинението механизъм на получаване на травмите на
пострадалия, с оглед разясненията на вещото лице - доц. С. за биомеханичните характеристики при
падане на човешкото тяло от собствената му тежест и падане вследствие на
нанесен удар в главата на пострадалия, съдът намира същият за неоснователен. Съгласно
дадените в заключението на петорната експертиза отговори , обособени в
биомеханичен анализ на произшествието е посочено, че удар, които привежда
тялото до границите на устойчивост е 1800 нютона/180
кг/, каквато сила е постижима за млад и трениран човек. Преценен отговора в контекста на събраните
доказателства потвърждава писмено заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза и възможният механизъм, посочен в петорната
комплексна експертиза за причиняване на травмите на пострадалия, вследствие на
което е настъпила смъртта, а именно след нанесения удар в дясната горна част на лицето на А. от
подсъдимия, тялото му е извадено от равновесие, в резултат на което е
последвало падане при което е причинена тилната мозъчно-черепна травма
настъпването на смъртта.
По
правото
При
така установената по
делото фактическа обстановка въз основа
на наличната доказателствена съвкупност
съдът намира,
че подсъдимият
Б. Й.Б.
с деянието
си е извършил
престъпление по чл.124,ал.1
пр.1 вр. чл.128,ал. 2 от НК
Подсъдимият Б. към датата
на деянието е
бил пълнолетно наказателно-
отговорно лице, което
е разбирало свойството
и значението на
извършеното и е
могъл да ръководи
постъпките си. Съгласно
заключението на назначената
СППЕ подсъдимият Б. е
психически здрав, като по време
на деянието не е бил в състояние на
физиологичен или патологичен афект или друго специфично емоционално
състояние.
На следващо място
от обективна страна
на 06.08.2013г
подсъдимият Б. е извършил
действия насочени към
телесния интегритет на
П.А., като му
нанесъл удар
с юмрук в дясната очна ябълка, в резултат на
което му причинил тежка лицева травма, изразяваща се в счупване на горната
стена на дясната орбита с пролабс на меките тъкани
през фрактурата, кръвоизлив над дясната мозъчна обвивка /епидурален
хематом/ на горната стена на дясната орбита, оток и кръвонасядане
на меките тъкани на дясното око и меките
тъкани на дясната скула, довели до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, като смъртта на А. е
настъпила от получената мозъчно-черепна травма, довела до тежък мозъчен оток
и парализа на жизненоважни
центрове на сърдечно-съдовата и дихателни дейности , причинена
вследствие на изваждането му от равновесие
чрез юмручния удар и падането му, с последвалия удар на глава върху
терена
Подсъдимият е нанесъл
директен удар с юмрук със значителна сила в лицето на пострадалия, като силата на удара е
била от такова естество ,че да доведе до
причиняване на тежка телесна проведа т.е налице е поведения на
подсъдимия обективно насочено към причиняване на тежка телесна повреда.
Осъщественото от подсъдимия е довело и до настъпване на смъртта на
пострадалия А., тъй като чрез нанесения
удар с юмрук същият бил изваден от равновесие, последвало е падане и удар на главата с тилната й част в
капака на шахта, намиращата се пътното
платно. Смъртта на А. е в причина връзка с действието на подсъдимия.
Съдебно-медицинските експертизи са
категорични, че вследствие на удара на главата на А. в терена е получена
открита мозъчно-черепна травма, изразяваща се в многолъчиста
ръзкъсно-контузна рана в тилната област на главата
с подлежащи линейни счупвания на
черепната кост преминаващо през костите на лявата половина
на задната черепна ямка и завършващо в областта на
лявата пирамидна кост с кръвотечение от
левия слухов проход, масивен субарахноидален
кръвоизлив, субдурален хематом в областта на
мозъчната основа, мозъчния стол, малкия
мозък, странично към конвекситета
на голямо мозъчно полукълбо – тежък оток на мозъка с малко мозъчно вклиняване,
остър кръвен застой във вътрешните органи, травми в областта на двата лакътя,
по задната повърхност на гръдния кош и в
лявата поясна област с вид на охлузвания.
Поради това причинният
процес, който е
довел до неизбежната смърт
на пострадалия
е поставено
с нанесения
удар с юмрук
от подсъдимия Б. в дясната
очна ябълка на пострадалия.
От субективна страна
- подсъдимият Б.Й.Б. е действал
при условията на пряк умисъл
по отношение на нанесената тежка телесна повреда като е целял именно настъпилия резултат. Този извод се налага с
оглед обстоятелството, че нанасяйки удар с юмрук със значителна сила около 180 кг , насочен към
уязвима част от лицето на човека , каквато е областта около очите и предвид, че подсъдимият е професионален спортист, което е безспорна
предпоставка същият да е “добре
трениран” / съгласно заключение на вещо
лице - доц.С./ и да притежава основани знания за последиците при нанасяне на травми, същият е
предвиждал и искал настъпването на последиците от реализираното от него
действия, а именно причиняване на тежка телесна повреда на А.. Подсъдимият Б. е
нямал умисъл за причиняване на настъпилия по –тежък резултат, но същият е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че вследствие на нанесения удар със
значителна сила в областта на дясното очна ябълка на пострадалия и с оглед уязвимостта на органа, в която го нанася – главата, че може
да причини смъртта на пострадалия, която
и в действителност е настъпила. Психическото отношение
на дееца към
деянието съдът установява от
неговите действия, чрез които
е обективирано. В конкретния
случай подсъдимият е извършил
от обективна страна необходимото, за да причини тежка телесна повреда на пострадалия. Нанесъл е
силен удар с юмрук в областта на лицето на А. , който е
бил годен да
причини желаното телесно увреждане, а именно лицева травма. Силата и посоката
на удара
към горната част на главата , дават основание на съдебния
състав да се
приеме, че подсъдимият
е бил длъжен и е могъл да прецени, че при нанасяне на
такъв удар , съществува висока степен да вероятност лицето, на което е нанесъл
удара да изгуби равновесие и при падане върху терена от собствен ръст да се
причинят телесно увреждане с висок
интензитет и дори да се стигне до летален извод.
Подсъдимият
е с достатъчна психическа зрялост, за да съобрази тези сравнително прости
житейски правила, които налагат
въздържане от насилствени действия спрямо
друго лице, в случая починалия А..
По вида
и размера на
наказанието:
За извършеното престъпление
по чл.124, ал.1
вр. чл.128,ал.2 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване
от свобода от
три до дванадесет
години, което дава възможност на съда да
индивидуализира размера на наказанието .
Настоящият съдебен състав
счете, че са
налице предпоставките на
чл.54 от НК
за определяне на
наказание, в предвидените от
закона предели за извършеното
престъпления, като взе предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението, която е свързана със засягане на обществените отношение, осигуряващи закрила
на неприкосновеността на човешкия живот и отнесе същата към конкретно установените по
делото факти, като от една страна
съобрази, че престъпния резултата
е настъпил вследствие на един единствен
удар, нанесен от подсъдимия на пострадалия, от друга страна обаче е налице
проявена упоритост от подсъдимия за
осъществяване на искания от него резултат, а именно нанасяне на тежка телесна
повреда, тъй като след приключване на
първоначалното сбиване и оттеглянето на
пострадалия, същият го е догонил, за да
му нанесе удар . Подсъдимият е прекратил действията си срещу пострадалия след
като последния е паднал на земята и заедно с К., е избягал от
местопроизшествието, без безпокойство за състоянието на пострадалия и
извършеното. В този смисъл съдът намери, че не са налице основания за
определяне на наказанието при условията на чр.55
от НК. Съдът съобрази като смекчаващи
обстоятелства
чистото съдебно минало,
младата възраст на
подсъдимия, добрите характеристични данни, трудовата му
ангажираност, оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство / дадено съгласие за освидетелстване, участие в разпознаване/ .Не
на последно място
съдът взе предвид
и поведението на пострадалия, която
първоначално при разминаването с автомобила, в който е бил и подсъдимият, е
било неоправдано вербално агресивно, което е и причина подсъдимият по време на деянието да е бил под влияние на негативни емоции,
безспорно улеснили действията му. С оглед изложеното
съдът определи
размер на наказанието , близко до минималното, предвидено в закона, а именно
“Лишаване от свобода” за срок от четири години,
което по мнението
на съдебния състав
ще позволи в
пълнота постигането на
целите на чл.36
от НК - от
една страна ще
посочи укоримостта на деянието
на подсъдимия и
ще удовлетвори общественото
изискване за справедливост
и ефективно наказване
на лицата, посегнали
на човешки живот,
а от друга
ще даде на
подсъдимия възможност да размисли
и да прецени
своето поведение, да
разбере и оцени
ценността на основното
човешко благо - живота.
Съдът
на основание чл.57, ал.1 и чл.59,ал.1 вр.чл.61, т.3 от ЗИНЗС определи наложеното наказанието, подсъдимият Б. да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Съдът като съобрази , че подсъдимият е бил
задържан с Постановление на прокурор при СГП и с Определение на СГС с мярка за
неотклонение “Задържане под стража” , съгласно
чл.59, ал.1 от НК приспадна при изпълнение на наказанието “Лишаване от
свобода” , времето през което същият е бил задържан, считано от 07.08.2013г. до
влизане в15.08.2013г
По гражданския иск:
С оглед на
изложеното за наличие
на извършено престъпление
са налице предпоставките
на чл.45 от
ЗЗД за ангажиране
на гражданската отговорност
на подсъдимия за
извършения от него
деликт по отношение
на на
гражданския ищец В.А.,
майка на починалото лице
.
Съдът счете, че
предявения от А. граждански
иск с правно
основание чл.45 от
ЗЗД за претърпени
от нея неимуществени вреди
- болки и страдания
от настъпилата смърт на сина й, е доказан
по основанието си.
Деянието на подсъдимия
Б. Й.Б. е противоправно и
виновно. На гражданския
ищец са причинени
значителни вреди, като
същият е претърпял
мъчителни болки и
страдания Тези вреди
са в пряка
причинна връзка с
извършеното от подсъдимия
деяние – причиняване на смърт по
непредпазливост на сина на гражданския ищец.
При определяне на
размера на дължимото
обезщетение съдът съобрази от
разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, свързана
с критерия за
справедливост. Претърпените болки
и страдания от
граждански ищец от загубата на сина
й, с който същата е живяла в едно домакинство
и лишаването й от грижите, полагани от А. за нея, включително и
финансовото подпомагане, преживяния стрес,
мотивираха съда да
приеме, че подсъдимият
дължи обезщетение от 100 000лв
на В.А., като
до пълния
предявен размери от
300 000 лв., искът беше
отхвърлен като неоснователен.
Съдът присъди и
законната лихва върху
обезщетенията, считано от
датата на уврежданията
– 06.08 2013г.
до окончателното им
изплащане.
Съдът осъди подсъдимия
Б.Й.Б. да заплати на основание
чл.189 , ал.3 от
НПК разноските по делото
както следва: направените
разноски за адвокатско възнаграждение от частния обвинител и граждански ищец А.
в размер на 2000лв , направените разноски в хода на
съдебното производство в
размер на 3480лв и сумата
от 4000лв, представляваща 4% държавна такса върху уважения размера на
гражданския иск в полза на
бюджета на съдебната
власт по
сметка на СГС, както и
сумата от 3599,69лв
, в полза на
държавата, представляваща разноски от
досъдебното производство.
На основание чл.190,
ал.2 от НПК
съдът осъди подсъдимия
да заплати по 5 лв.
държавна такса за
служебно издаване
на три
броя изпълнителни листове.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: