Р Е Ш
Е Н И Е №104
гр. Русе, 29.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II-ри гр.състав в
публично заседание на 16-ти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря Т. ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора……………………………, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 6593
по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по предявени от И.Л.М. *** искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ срещу СУ„Възраждане“-гр.Русе за отмяна на заповед № 973/02.09.2019г., с която е прекратено
трудовото й правоотношение, като незаконосъобразна и за възстановяване на
длъжността, която е заемала преди прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът СУ„Възраждане“-гр.Русе , чрез Станислав
Георгиев-директор оспорва предявените искове, счита че уволнението е
законосъобразно извършено, при спазване на материалния закон и процедура.
Съдът, като обсъди доводите на страните и като прецени,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото не спори, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „училищен
психолог“ в СУ “Възраждане“-Русе. Със
заповед № 973/02.09.2019г. на директора на ответното училище, трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 03.09.2019 г., на основание
чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради факта, че М. не притежава изискуемите според новата
длъжностна характеристика изисквания за заемане на длъжността , а именно:
учителска правоспособност и квалификация и придобита специалност „Детска и
юношеска психология“. По делото няма спор и че заповедта е връчена на ищцата на
02.09.2019 г.
По делото са представени длъжностна характеристика за длъжността
„училищен психолог“, утвърдена със заповед от 30.08.2019г. и предхождащата я
такава от 09.02.2017г. Двата документа са с абсолютно идентичен текст, като единствената разлика, е че в старата длъжностна характеристика
се изисква заемащия длъжността да притежава Висше педагогическо образование и
висше образование специалност „Психология“, а по новата се изисква Висше
образование-степен магистър и придобита специалност „Детска и юношеска
психология“.
От представените и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява, че ищцата притежава диплома за висше образование,
степен „магистър“, специалност „психология“/л.18/, свидетелство за професионална квалификация
„психолог и учител по психология“/л.19/,
диплома за висше образование, степен „бакалавър“, специалност „начална
училищна педагогика“, квалификация „педагог-начален учител“/л.21/, удостоверения
за завършени курсове.
Чрез констативен протокол/л.46/, във връзка с извършена
на 04.01.2019г. проверка, на ищцата са дадени препоръки, които да изпълни.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни, които
показания нямат съществено значение за правния спор.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както се посочи по-горе, уволнението на ищцата е извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, която норма включва два фактически състава, респективно
две основания за прекратяване на трудово правоотношение:. 1. липса на
необходимото образование за изпълняваната работа, като тук се има предвид
необходимата степен и вид завършено образование и тези изисквания обикновено се
предвиждат в закон или в друг нормативен акт, в длъжностните характеристики
и/или следват от тях и 2. липса на необходимата квалификация за изпълняваната
работа, като изискванията в тази насока според общото правило се установяват в
съответната длъжностна характеристика. Следователно, за разлика от основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което поставя акцент върху фактическата липса на
знания и умения за ефективно изпълнение на възложената работа, то в основанието
по т. 6 ударението е върху притежаваното от работника или служителя образование
и професионална квалификация, необходими за изпълнението на работата. Поради
тази причина и съдът не коментира приложения констативен протокол/л.46/, във
връзка с извършена на 04.01.2019г. проверка, с който на ищцата са дадени
препоръки, които да изпълни, т.к същият би имал значение при уволнение по т.5
на чл.328 КТ, а не по процесния случай.
Общоприето и безспорно е, че работодателят може според
нуждите на производствената и служебната работа да предявява в щатното
разписание нови изисквания, включително и нови изисквания за по-високо
образование и по-висока професионална квалификация към работника или служителя,
но след като е сключен трудовият договор, и ако съответният работник или
служител не отговаря на тях, да прекрати трудовия му договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. С оглед на преценката за законосъобразност, особено
съществено при това уволнително основание е да бъде установено, че действително
са настъпили промени в образователните изисквания, респективно в изискванията
за професионална квалификация, които са необходими за ефективното изпълнение на
работата и на които нови изисквания съответният работник или служител не
отговаря. Само при кумулативното наличие
на тези две предпоставки трудовият договор може да бъде законосъобразно прекратен
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
В процесния случай, съдът приема, че става въпрос за уволнение по второто основание
от визираните в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при положение, че липсва спор/ а и от
представените доказателства е видно, че ищцата притежава необходимото
образование/. Т.е. М. реално е уволнена, т.к не притежава специалност „Детска и
юношеска психология“, заложена в
утвърдената нова длъжностна характеристика, в сила от 30.08.2019г.
Актуалната
практика на ВКС е достигнала до обобщение и приема, че макар и промените в
изискванията за заемане на определена длъжност да са въпрос на целесъобразност
и преценката относно необходимостта от тези промени да е изключителен прерогатив
/правомощие/ на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов
процес, генерализирането на това виждане е неправилно. Според ВКС такова
генерализиране /абсолютизиране/ би довело до възможност недобросъвестни
работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за
заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови
правоотношения с определени работници или служители, когато /формално/ те не
отговарят на тези нови изисквания. В тази насока са Решение № 8 от 28.01.
2010г. на ВКС по р. д. № 598/2009г., ІІІ г. о., ГК, както и Решение № 173 от
8.04.2011г. на ВКС по гр. д. №686/2010г., ІV г. о., ГК, като в мотивите на
последното изрично се посочва, че в разглеждания правен казус “работодателят е
упражнил правото си недобросъвестно – за да бъдат увредени правата и законните
интереси на ищеца да заема длъжността, на която работи, злоупотребата с право е
противоправна, а вината на работодателя във формата на неполагането на
дължимата грижа, се предполага до доказване на противното, което не е
извършено, поради което и обуславя незаконност на уволнението, извършено на
това основание”/по чл. 328, ал. 1,т. 6 КТ/.
В процесния случай съдът се позовава на горецитираната
практика на ВКС, приемайки че изменението на условията за заемане определена
длъжност и въвеждането на нови изисквания за образование, респективно
професионална квалификация на работника или служителя, заемащ длъжността би
трябвало да е в унисон с други промени в длъжностната характеристика /напр.
завишени изисквания вследствие от усложняването на съответната трудова функция/в
рамките на същата длъжност. В случая изобщо не се поставя под съмнение правото
на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация. Въпреки
това обаче, по подходящ начин следва да бъде удостоверено, че промяната на
изискванията все пак е обективно обусловена и в никакъв случай не е самоцелна,
още по-малко да е предприета недобросъвестно – с цел чрез заобикаляне на закона
“да бъде създадено” основание за прекратяване на трудовия договор на определен
работник или служител.
Съдът счита, че в процесния случай не са налице
предпоставки да бъде направен извод за обективна обусловеност във връзка с
въвеждане новото изискване по отношение необходимата специалност за заемане на
длъжността, на която е работила ищцата. Възможно най-категоричен аргумент в
тази насока се извлича от съпоставката на съдържанието на длъжностната
характеристика в сила отпреди въпросното изменение на изискванията /л. 14/ и
новата длъжностна характеристика, в сила от 30.08.2019г. /л.10/. Единствената
разлика в съдържанието е в необходимото образование. Останалият текст на двата
документа е абсолютно идентичен и се припокрива изцяло.
При това разбиране на доказателствата и по изложените
съображения съдът намира, че в случая
работодателят е упражнил правото си недобросъвестно - за да бъдат увредени
правата и законните интереси на ищцата да заема длъжността, на която работи, а злоупотребата
с право/ за което са наведени твърдения в ИМ/ е противоправна, а вината на
работодателя във формата на неполагането на дължимата грижа, се предполага до
доказване на противното, което и обуславя незаконност на уволнението, извършено
на това основание.
Самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед е
и факта, че в нея е посочено, че ищцата не притежава изискуемите според новата
длъжностна характеристика изисквания за заемане на длъжността , а именно:
учителска правоспособност и квалификация и придобита специалност „Детска и
юношеска психология“, което безспорно не е вярно. Както се установи по делото М.
притежава учителска правоспособност/вж. свидетелство
за професионална квалификация-л.19 и диплома за висше образование-л.21/.
Не на последно място следва да се посочи и че съгласно
чл.16 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, в сила от 02.08.2019г./т.е. действаща преди утвърждаване на новата длъжностна харектеристика и
уволнителната заповед/, длъжността "психолог" се заема от лица,
придобили висше образование по: 1. специалност от професионално направление "Психология" съгласно
Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления с
присъдена професионална квалификация по психология, 2. специалност от друго
професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше
образование и професионалните направления с придобита
образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от
професионално направление "Психология". Ищцата безспорно отговаря на
тези изисквания. С
оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може
чрез промени в длъжностната характеристика да въведе и нови, респ. по-високи
изисквания за заемане на определената длъжност, стига те да не влизат в
противоречие с нормативно установените и работодателят да е действал
добросъвестно /в т.см. Решение №
321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., Определение
№267/10.03.2017 по дело №3592/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол,
доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се
злоупотребява с право, или е установен дискриминационен подход.
Както се посочи и по-горе, когато има нормативно установени
изисквания за заемане на длъжността /какъвто е настоящият случай/, на които
лицето отговаря, за работодателя не съществува възможност да въвежда с
длъжностната характеристика промени, които им противоречат.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че
постановявайки заповед № 973/02.09.2019г.,
работодателят на ищцата е действал
незаконосъобразно, поради което и уволнението на Найденова се
явява незаконно и следва да бъде отменено.
С оглед основателността на
иска за отмяна на заповедта за уволнение, като
незаконосъобразна, като основателен следва да се уважи
и искът за възстановяване на заеманата от ищцата
длъжност преди уволнението.
В тежест на ответника са разноските по
делото. На осн.чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка на
РРС сумата от 160.00лв.-държавна такса за всеки един от двата
иска/80.00лв.+80.00лв./. За настоящото производство следва
да се присъди
и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния
представител на ищцата -
адв. А.Н.. Същата
е предоставила безплатно правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА за защита в
настоящото производство, което се установява от приложения на л. 44
договор за правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. с чл. 7. ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Н. следва да се присъди сумата в размер на
610.00 лв.- адвокатско възнаграждение. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната,
на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.
38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна
помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него
да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА,
какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на
страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е
осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед № 973/02.09.2019г. на
директора на СУ„Възраждане“-гр.Русе , с
която е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудовото правоотношение на И.Л.М., ЕГН:********** ***, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.Л.М., ЕГН:********** на
заеманата от нея длъжност преди уволнението- „училищен психолог“ в СУ
“Възраждане“-гр.Русе.
ОСЪЖДА „СУ„Възраждане“-гр.Русе, с адрес:
гр.Русе, ул.“Студентска“ №2 да заплати на
адв. А. Г. Н.,***, пл.“Средец“
№2,ет.1,офис 2, сумата от 610.00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказаната на И.Л.М., ЕГН:********** безплатна
адвокатска помощ по настоящото производство.
ОСЪЖДА „СУ„Възраждане“-гр.Русе, с адрес: гр.Русе, ул.“Студентска“ №2 да заплати д.т. по с/ка на Районен съд-Русе в размер на 160.00 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :