М О Т И В И

 

към присъда № 13/12.02.2010 година, постановена по

НОХД № 1196/2009 година по описа на ХРС

 

            Районна прокуратура /РП/ – Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия М.Р.И., е род. на *** ***, с ЕГН **********, от ромска етническа група, български гражданин, не женен, неосъждан, с начално образование, безработен, живущ ***, за това, че на 03.07.2009г. в гр. Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно 1 бр. медна лозарска пръскачка на стойност 65.00 лева и парична сума от 20.00 лева или всичко на обща стойност 85.00 лева от владението на Ж.П.Ж., с ЕГН ********** *** без съгласието му с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.194, ал.3, вр.чл.58а от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „глоба” в размер на 100 лева, като го признава за НЕВИНЕН и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално  предявеното му обвинение по чл.194, ал.1 от НК.

В с.з. РП-Хасково, чрез свой представител, поддържа внесения обвинителен акт срещу подсъдимия. Обвинението иска подсъдимия да  бъде признат за виновен, за извършеното престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, по така повдигнатото му обвинение. При индивидуализирането на наказанието следвало, да се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства –самопризнанията на подсъдимия, липсата на предишни осъждания, съдействието на органите на разследването, както и отегчаващите такива – отрицателните характеристични данни. Следвало да се приложи чл.55 от НК, предвид самопризнанията на подсъдимия и факта, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.372, т.2 и следващите от НПК. По отношение вида и размера на наказанието, следвало да бъде наложено наказание „пробация” изразяваща се в следните пробационни мерки:  "Задължителна регистрация по настоящия адрес" - с продължителност 6 /шест/ месеца, която да се изпълнява два пъти седмично и  "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" - с продължителност 6 /шест/ месеца. Следвало подсъдимия да се осъди да заплати и направените по делото разноски.

Подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и  вината си. Същият е съгласен, да не се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за стореното, което нямало да се повтори.

Защитник на подсъдимия, адв.Я. от ХАК пледира, че действително наказанията, който е поискал представителя на РП-Хасково са тези които следва да се наложат на подзащитният му. Моли също наказанията да бъдат определени при условията на чл.55 от НК, което в настоящият случай с оглед на провеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие било задължително.

Гражданско-правни претенции  в наказателното производство не са предявени от пострадалия от престъплението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Св.Петьр Ж. Делчев притежавал медна лозарска пръскачка, оборудвана с бронзова пръчка/пръскач/ и платнени черни ремъци за носене. На 03.07.2009г. сутринта около 07.30 часа, същия свидетел предоставил владението върху пръскачката на сина си - св. Ж.П.Ж., който искал да я използва за да напръска отглеждани от него плодни дръвчета находящи се в с.Войводово, обл.Хасково.

След като взел гореописаната движима вещ от баща си, св. Ж. оставил същата на задната седалка на ползваното от него моторно превозно средство марка „Фиат" модел"Марея" с рег. № Х 8338АР, който бил паркиран пред дома му в гр.Хасково на ул." Явор" №5 заключил автомобила и влязъл в дома си .

Около 11.00 часа на същия ден - 03.07.2009г., св.Ж. отишъл с горепосочения автомобил в близост до сградата на ДНА в гр. Хасково за да вземе храната за детето си след което отново се прибрал до жилището си на горепосочения адрес, паркирал моторното превозно средство пред входната врата на двора на дома си, с пръскачката на задната му седалка и го оставил отключено тъй като имал намерение да товари в него багаж, след което отново влязъл в къщата си.

Няколко минути след това, св.Ж.Ж. започнал да товари багажа който бил нагласил, от къщата в автомобила си, като между скоростния лост и предната седалка на моторното превозно средство оставил и банкнота с купюр от двадесет лева. След като натоварил багажа св. Ж. влязъл отново в дома си и тъй като нямал намерение да се бави, отново оставил моторното превозно средство отключено.

Междувременно, по това време, покрай автомобила на св.Ж. "Фиат Марея" с рег. № Х 83 38 АР, минал обвиняемия М.Р.И.. Същия видял, че вратите на автомобила са отключени, на задната му седалка има сложена медна лозова пръскачка и че между скоростния лост и предната седалка на автомобила има сложена банкнота с номинал 20.00 лева и решил да ги отнеме.

Обвиняемия отворил задната лява врата на автомобила, взел лозовата пръскачка и я сложил на рамото си, след което взел банкнотата от 20.00 и я сложил в джоба на

панталона си. Веднага след като взел по гореописания начин инкриминираните вещи от владението на св.Ж.Ж. обвиняемото лице отишло до пункт за изкупуване на черни и цветни метали стопанисван от ЕТ "Филю Атанасов-Детелина", гр. Хасково, находящ се в близост до стомна гара в гр.Хасково, където работел като закупчик св.Стефан Христов. Докато се опитвало да предаде отнетата малко преди това от него медна лозова пръскачка на св.Христов, като отрязало ремъците й, и понечило да я разбие с чук от инструментите находящи се на пункта, на мястото пристигнал св.Лъчезар Тодев - полицай в сектор"КП" при РУ на МВР-Хасково. Свидетеля Тодев познавал обвиняемото лице, като такова от криминално познатия в гр.Хасково контингент и по тази причина го запитал от къде е взел медната лозова пръскачка, която се опитва да предаде. Тъй като обвиняемия И. отговорил, че я е откраднал, св.Тодев го призовал за изясняване на случая в РУ на МВР- Хасково, а инкриминирана вещ взел с протокол за доброволно предаване от св. Стефан Христов.

Впоследствие, подс.И. изхарчил отнетата от владението на св.Ж. парична сума за себе си, а при извършваната по случая проверка, подс.И. признал пред св.Тодев, че е откраднал медната лозова пръскачка от автомобил паркиран в гр.Хасково на ул."Явор"№5.

Тъй като в разпитите си в хода на досъдебното производство св. Стефан Христов е посочил, че може да разпознае лицето опитало се да му предаде инкриминираната медна лозова пръскачка било извършено надлежно разпознаване на лица. При така извършеното процесуално-следствено действие св. Христов разпознал и посочил подс. И. като лицето предало му гореописаната инкриминирана вещ.

Видно от назначената и изготвена по случая съдебно- оценителна експертиза стойността на медната лозова пръскачка отнета от владението на св.Ж., към момента на извършване на деянието възлиза на 65.00 лева, като към тази сума следва да се прибави и сумата от двадесет лева, които подсъдимият взел от гореописаният автомобил. Описаните инкриминилани вещи не са върнати и заместени към момента на приключване на съдебното следствие.

В хода на досъдебното производство са изискани и приложени справка за
съдимост по отношение на подсъдимия и характеристични данни за него, видно
от които същият е бил неосъждан към момента на извършване на деянието си, но
събраните данни за личността му са в изключително отрицателна насока. Видно от приложената писмена справка от РП-Хасково срещу обвиняемия имало множество образувани преписки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подс. И.,  е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, а именно на 03.07.2009г. в гр. Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно 1 бр. медна лозарска пръскачка на стойност 65.00 лева и парична сума от 20.00 лева или всичко на обща стойност 85.00 лева от владението на Ж.П.Ж., с ЕГН ********** *** без съгласието му с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.

Според настоящият състав това е така защото на първо место стойността на инкриминираните вещи е под една минимална работна заплата. Подсъдимия към момента на извършване на деянието не е бил осъждан, признава вината си,  и съдейства за разкриване на престъплението, тоест на лице е една по ниска степен на обществена опасност от тази която предполага основният състав на кражбата.

Ето защо съдът счита, че подсъдимият е невинен  по първоначално  предявеното му обвинение, поради което и на основание чл.304 от НПК следва да го оправдае  в тази му част.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена  въз основа на обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство, показанията на свидетелите, заключенията на назначените по делото експертизи, извършените разпознавания и писмените доказателства по досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК.

С оглед на факта, че инкриминираните вещи не са били върнати или заменени, съдът приема, че не са на налице всички материалноправни предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. 

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства –лошите му характеристични данни. Смекчаващи отговорността обстоятелства са направените на съдебното производство самопризнания и критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него, както и липсата на предишни осъждания. Предвид изложените съображения и до колкото чл.194, ал.3 предвижда няколко алтернативни наказания, съдът счита, че вида и размера на наказанието следва да се определи при задължителното прилагане на чл.58а от НК, съдът на основание чл.194,ал.3, вр.чл.58а от НК наложи на подс. И. наказание  „глоба” в размер на 100 лева.

Съдът признава за НЕВИНЕН подсъдимия и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално  предявеното му обвинение по чл.194, ал.1 от НК.

С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и на генералната превенции на закона, като се въздейства предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.

Съдът осъди  М.Р.И. да заплати по сметка *** – Хасково  направените деловодни разноски в размер на 45 лв. за вещо лице.

            Съдът върна на пострадалия от престъплението Ж.П.Ж., с ЕГН ********** *** вещественото доказателство по делото, а именно – 1 бр. медна лозарска пръскачка  на съхранение в РУМВР.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Районен  съдия: