РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000502234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 262908 от 10.05.2021г., постановено по гр.д. №
2723/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 9-ти състав, са отхвърлени исковете,
предявени от П. Б. П. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за сумата от 105 000 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 29.04.2018г., ведно със
законната лихва от 19.06.2018г. до окончателното изплащане, и за сумата
от 4 779,84 лева, претендирана като обезщетение на претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, съставляващи заплатени медицински
консумативи, ведно със законната лихва от 19.06.2018г. до окончателното
изплащане, като неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна жалба от П. Б. П., с която се обжалва съдебно
решение № 262908 от 10.05.2021г., постановено по гр.д. № 2723/2019г. по
описа на СГС, I-во ГО, 9-ти с-в , в частта с която е отхвърлен иска за
1
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди.
Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното решение. Навеждат се оплаквания за неправилност с
конкретни доводи за погрешните изводи на съда относно съобразяването на
събраните по делото доказателства.
Сочи се, че ищецът при условията на пълно и главно доказване в хода на
производството е успял по безспорен начин да докаже, вкл. и чрез събраните
гласни доказателства, механизма на произшествието, съгл. който вина за
настъпване на процесното ПТП има не само ищецът-пешеходец, но и водачът
на лек автомобил “Опел Корса“ с ДК № ***.
Твърди, че вината на водача на лекия автомобил е в размер на 70%,
приносът на жалбоподателя за настъпване на вредоносния резултат е в размер
на 30%.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи
предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 105 000
лв. в цялост, т.к. тази сума се претендира от жалбоподателя при съобразяване
на твърдения от него процент на съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 30% от негова страна.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
депозира писмен отговор. Оспорва жалбата. Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани от страните нови
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Видно от представения по делото КП за ПТП № К-280, на 29.04.2018г.,
около 19,49ч в гр.София, на бул. „Цар Освободител“, в района на №19, е
настъпило ПТП между пешеходец и лек автомобил. Водачът на лекия
автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *** е А. А. Н., пешеходецът е П. Б. П.,
който е пострадал и е откаран в болница „Царица Йоана“, където му е била
поставена работна диагноза „фрактура на тазобедрената става вляво“.
Пациентът е бил освободен от болницата по негово желание и срещу подпис,
2
същия ден.
По делото е допусната САТЕ. Същата е дала заключение, за механизма
на ПТП. Съдът изцяло кредитира заключението на САТЕ.
Видно от доказателствата по делото, съставляващи медицинска
документация, представени от ищцовата страна и неоспорени от ответната, на
следващия ПТП ден, пострадалият е постъпил в УМБАЛ „София Мед, където
му е проведено лечение до 08.05.2020г.
По делото е допусната КСМЕ. Същата е дала заключение, за
претърпените от ищеца травми при процесното ПТП. Съдът изцяло кредитира
заключението на КСМЕ.
По делото са събрани гласни доказателства- разпитан е свид. М. Г. А.,
без родство с ищеца, очевидец, дал показания за механизма на ПТП и А. А.
Н., участник в ПТП и Б. Б. Б., съпруга на ищеца, дала показания за търпените
от ищеца болки и страдания. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.
Видно от справка в ИЦ та ГФ, гражданската отговорност на водачите
на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *** е застрахована от ответното
дружество.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на П. Б. П. е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
3
Производството е образувано по обективно съединени искове,
предявени от П. П. против ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с
правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ, за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер на 105 000 лева, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило в гр.София, по вина на А. Н., водач на лек
автомобил марка „Опел Корса“ с рег.№ *** на 29.04.2018г., ведно с лихвата
за забава от 19.06.2018г. до окончателното плащане и за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди в размер на 4777,84 лева, ведно с лихвата за
забава от 19.06.2018г. до окончателното изплащане. Решението в частта му
досежно предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди
в размер на 4777,84 лева, ведно с лихвата за забава от 19.06.2018г. до
окончателното изплащане не се обжалва, поради което и този иск не следва да
се разглежда във въззивното производство.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителя на вредите, и неговия застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея
отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай, предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ (срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.
Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Вината
на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована от ответното
дружество, е оспорена от ответника.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
4
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
Установено е по делото от заключенията на приетите в първата
инстанция КСМЕ и САТЕ че ищецът е получил следните увреди на здравето:
счупване на 12-и гръден и 4-и лумбален прешлени, пертрохантерно счупване
на лявата бедрена кост, многофрагментарно счупване на фибула дистално и
охлузване на главата в дясно. КСМЕ и САТЕ дават категорични заключения,
че посочените травми са в пряко причинно-следствена връзка с преживяното
от ищеца ПТП, предвид механизма на същото.
Предвид представените писмени доказателства - КП за ПТП и Протокол
за оглед на местопроизшествието, събраните гласни доказателства, както и
предвид заключението на САТЕ, настоящият съдебен състав приема за
доказан следния механизъм на ПТП: на 29.04.2018г., около 19:48 часа, в гр.
София по бул. „Цар Освободител“ в района на №19 и посока към бул.
“Васил Левски“ се е движил лек автомобил, марка „Опел Корса“, управляван
от А. Н. със скорост около 40 км./ч. В същото време ищецът като пешеходец
е предприел пресичане на пътното платно на бул. „Цар Освободител“ на
необозначено място, отляво надясно, със спокоен бяг, пресякъл е трите ленти
на движение в посока към „Орлов мост“ и без да спре на разделителната
линия е продължил пресичането на останалите три ленти за движение в
посока към СУ “Св. Климент Охридски“ тичайки, при което енастъпил удар
между пешеходеца и лекия автомобил.
Според заключението на САТЕ, водачът на лек автомобил „Опел
Корса“ не е имал възможност да възприеме пешеходеца, т.к. пешеходецът е
попаднал в зона на ограничена видимост и не е успял да намали скоростта на
движение и да предприеме аварийно спиране. Пешеходецът също не е имал
възможност да възприеме автомобила, т.к. той също е бил в зона на
ограничена видимост за пешеходеца, поради което и пешеходецът не е спрял
своевременно. Така е настъпил удар между пешеходеца и дясната странична
част на автомобила, който е бил непредотвратим и за двамата към момента, в
който пешеходецът е навлязъл в лентата за движение на автомобила. Ударът е
бил предотвратим за пешеходеца, ако той не беше предприел пресичане на
пътното платно на необозначено място, още повече, че в непосредствена
близост е изграден пешеходен подлез за пресичане на булеварда.
5
Според свидетелските показания на свид. М. А., очевидец на ПТП,
водач на лек автомобил движещ се зад автомобила, блъснал пешеходеца, през
цялото време на пресичане на пътното платано пешеходецът е бил видим за
него и той е имал готовност да предприеме аварийно спиране.
Според свид. А. Н., той е видял пешеходеца в страничното ляво
огледало, в момента на удара между лекия автомобил и пешеходеца.
Настоящият съдебен състав, като кредитира посочените по-горе
писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ, намира че вина за
настъпване на процесното ПТП има не само пешеходецът, предприел
пресичане на пътното платно на бул. “Цар Освободител“ на необозначено
място, т.е. осъществил е забранено от ЗДвП и ППЗДвП навлицане на
пътното платно на оживен столичен булевард, но и водачът на лек автомобил
„Опел Корса“, който се е движел с несъобразена ( макар и в рамките на
позволената) с пътната обстановка скорост, която не му е позволила да
предприеме аварийно спиране, дори в последния момент, в който е възприел
пешеходеца.
САТЕ е категорична в заключението си, че пешеходецът е попаднал в
зона на ограничена видимост за водача на лекия автомобил и този извод
изцяло се възприема от съда, но водачът на лекия автомобил би следвало да
възприема и контролира пътната обстановка през цялото време на движение
на автомобила, така, че винаги да е във възможност да предприеме аварийно
спиране, още повече, че пешеходецът е бил в зона с ограничена видимост за
водача на МПС, но не и в зоната на т.н.“мъртва точка на видимост“ за водача
на МПС, в която зона видимостта му е практически изцяло ограничена и
равна на нула.
Настоящата съдебна инстанция приема за доказано твърдението на
ищеца, изложено в първоинстанционното производство, поддържано и във
въззивната жалба, че водачът на лекия автомобил е управлявал същия, без да
осъществява пълна концентрация върху пътната обстановка, вкл. и като
съобразява обстоятелството, че се движи в градска среда с интензивно
движение, и следва да съобразява скоростта на движение на автомобила с
посочените обстоятелства, така че да има възможност във всеки момент да
предприеме аварийно спиране.
Настоящата съдебна инстанция намира, че приносът на пешеходеца за
6
настъпване на процесното ПТП значително превишава приноса на водача на
лекия автомобил, на не изключва напълно вината на същия. Настоящият
съдебен състав намира, че съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пешеходеца е в размер на 80%, като има съпричиняване на
вредоносния резултат поради виновно поведение на водача на лекия
автомобил в размер на 20%.. Водачът на лекия автомобил има качеството на
делинквент, макар и допринесъл в значително по-малка степен за настъпване
на вредоносния резултат, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество.
Съдът не е ангарижан с признатия и в исковата молба и във въззивната
жалба процент на съпричинтяване от ищеца-жалбоподател. Съдът следва да
определи размера на приноса на всеки от участниците в процесното ПТП,
като прецени поведението на всеки от тях и в каква степен това поведение е
допринесло за настъпване на вредонония резулат, и предвид
противоправността на това поведение.
Възраженията, наведени във въззивната жалба са основателни и
доказани. Предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с
чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По размера на претендираното обезщетение: при определяне размера на
обезщетението следва да се отчете вида и характера на уврежданията на
ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки
и страдания, настъпилото пълно възстановяване на здравето на ищеца.
Ищецът е претърпял счупване на 12-и гръден и 4-и лумбален прешлени,
пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, многофрагментарно
счупване на фибула дистално и охлузване на главата в дясно.
Били са му извършени две операции в спешен порядък - на прешрените
на гръбначния стълб и на лявото бедро. Счупването на дясната подбедрица е
било лекувано консервативно, чрез гипсиране.
След шест месеца е била извършена повторна операция на гръбначния
стълб, след още два месеца е била извършена операция за отстраняване на
поставената гръбначна стабилизация.
Една година след травмата на десния крак, е била извършена операция
за отстраняване на поставения пирон.
7
Лечението на ищеца е продължило около една година, като той е
изпитвал болки и страдания с по- силен интензитет за около 8-9 месеца.
През този период е изпитвал и дискомфорт и психологически
притеснения поради невъзможността да се обслужва сам и поради дългото
залежаване и болезненото раздвижване.
Ищецът е претърпял е общо пет операции в рамките на една година.
Останали са трайни негативни последици: необратима деформация на
4-и лумбален прешлен, поради което ищецът изпитва болки в кръста при
натоварване; ищецът изпитва спорадични болки и в краката при промяна на
времето и натоварване, останали са трайни загрозяващи белези на гърба и на
лявото бедро.
Съдът, като кредитира изцяло показанията на свид. на Б. Б. и
заключението на КСМЕ, както и оглед обществения критерий за
справедливост и константната съдебна практика, като се отчита и
конкретната обществено-икономическа обстановка към датата на ПТП-
средата на 2018г., настоящата съдебна инстанция намира, че сумата от 100
000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в пълен
размер причинените на ищеца неимуществени вреди, като се запазва напълно
обезщетителния характер на сумата, без да се допуска тя да се превръща в
своеобразна пазарна цена.
Предвид приетото по-горе съпричиняване за предизвикване на
процесното ПТП в равна степен между двамата водачи на ППС, сумата от
100 000лв. следва да бъде намалена с 80%, т.е. до размера на 20 000лв.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди следва
да бъде уважен до размер на 20 000лв. ведно със следващата се законова
лихва от 19.06.2018г.
Гореизложеното обуславя частичната отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск за обезщетение
на неимуществени вреди да бъде уважен до размера на 20 000 лв.
По разноските:
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция следва да бъде
присъдено на осн. чл.38 ал.1 от ЗА адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца, адв. Г. Й. в размер на на 1130 лв. за първата
8
инстанция и в размер на 1130 лв. за въззивната инстанция, предвид
представения списък на разноските.
Други разноски от жалбоподателя не се претендират.
На осн. чл.78 ал.3 и ал.8 във вр. с чл.81 и чл.273 от ГПК на ответника
по жалбата ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от жалбата - в размер на 200 лв. за въззивната инстанция, а
първоинстанционото решение в частта за дължимите на ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД разноски в първата инстанция следва да бъде
отменено до размера на 100 лв.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
следва да заплати държавни такси и за двете инстанции в размер съотв. на
800 лв. за първата инстанция и на 400 лв. за въззивната инстанция.
Воден от изложеното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 262908 от 10.05.2021г., постановено по
гр.д. № 2723/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 9-ти състав, в частта, с която
предявения от П. Б. П. иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. чл. 45
ЗЗД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) и в частта за
разноските, които е осъден за заплати ищецът за сумата от 715 лв.
(седемстотин и петнадесет лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М.Димитров ” № 1 да заплати на П. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул. „***” № ***, вх.***, ет.***, ап.*** на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя от
ПТП, настъпило на 29.04.2018год., ведно със законната лихва върху тази
9
сума от 19.04.2018г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М.Димитров ” № 1 да заплати на адв. Г. Й., САК, сумата от 1130 лв.
(хиляда сто и тридесет лева лева), адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, на осн. чл.38 ал.1 от ЗА и сумата от 1130 лв. (хиляда сто и
тридесет лева лева), адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на
осн. чл.38 ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М.Димитров ” № 1 да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лв.
(осемстотин лева) и по сметка на САС сумата от 400лв. (четиристотин лева) ,
на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” №
***, вх.***,ет.***, ап.*** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Г.М.Димитров” №1 сумата от 200 лв.(двеста лева)
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 262908 от 10.05.2021г.,
постановено по гр.д. № 2723/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 9-ти състав, в
останалата му обжалвана част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 262908
от 10.05.2021г., постановено по гр.д. № 2723/2019г. по описа на СГС, I-во ГО,
9-ти състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10