Р Е Ш Е Н И Е
№
160/15.7.2019г. Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
двадесети юни Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир
Гайдаров
Секретар
Нели Ковачева
Прокурор
Александър Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Нанкинска
ВНОХД
№ 628 по описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.330 и сл. от НПК и e образувано по жалба
на подс.И.Т.И. против присъда, постановена на 20.02.2019
год. по НОХД № 3321/2018 год. от ВРС, 45-ти състав.
С
атакувания съдебен акт подс.И. е призната за виновна
в извършването на престъпление, наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. “Б” от НК като е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лв., както и наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
В
жалбата се излагат доводи, че присъдата на първоинстанционния
съд е незаконосъобразна, тъй като при правилно установена фактическа обстановка
е направен неправилен краен извод за вината на подсъдимата. Претендира се, че е
налице случайно деяние и се прави искане за оправдаване на И.
Представителят
на ВОП в с.з. излага мотиви за законосъобразност на атакувания съдебен акт.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.312 и чл.313 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество обаче е неоснователна. Наведените основания в нея
не представляват въззивни основания за изменение на
присъдата по смисъла на чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
От
фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подс.И.И. ***. Тя е правоспособен
водач от 1982 год. и до момента има регистрирани само две нарушения на ЗДП.
На
20.07.2016 год., около 17.20 часа И. тръгнала от к.к."Св.Константин
и Елена" в посока гр.Варна и се движила по главен път 1-9, к.к. „Златни пясъци"- гр.Варна / бул."Княз Борис-
I"/, като управлявала л.а."Шевролет Каптива"
с рег.№ В7014КР. Преминала през първия светофар на бул."Княз Борис-I"
в гр.Варна и продължила движението си в посока центъра на града. На това място
движението било двупосочно, като двете
пътни платна били разделени от голям разделителен затревен остров с широчина
три метра, в средата на който били поставени надлъжни метални заграждения.
Всяко едно от пътните платна било с по две ленти за движение, разделени с бяла
прекъсната линия. Времето било слънчево, с ясна видимост, пътят бил от
едрозърнест асфалт, сух и равен.
В
района на спирка „Студентска" на бул."Княз Борис-I" подсъдимата
преминала в лявата лента за движение, след което изгубила контрол върху
автомобила, същият продължил да се движи на ляво и навлязъл в затревения
участък със скорост 65, 98 км/ч. При самото навлизане в разделителния остров
превозното средство се качило на левия бордюр на дясното пътно платно, върху
който оставил следи от протриване от гумите си и в резултат на високата скорост
се получил летеж на същото, съборило металните ограждения
по дължина около 10 метра, тъй като с предната си броня ги ударило на височина
не по-малко от една трета от общата им височина, която била около 0,90 м. Автомобила
продължил движението си, като навлязъл в насрещното платно за движение - това в
посока от гр.Варна към к.к."3латни пясъци".
По същото време в насрещното платно за движение- в посока к.к."3латни
пясъци", със скорост от 47,98 км./ч. се движил л.а."Ситроен Ксантия" с рег.№ В2408РК, управляван от св.Г.Й.Ц., а
пътник в автомобила била украинската гражданка Т. Г.
Автомобилът,
управляван от подс.И., продължил движението си и
ударил странично и косо в предната част движещия се л.а."Ситроен Ксантия", управляван от св.Ц.. Той видял връхлитащия
го автомобил, задействал спирачната система и завил надясно, но въпреки това не
успял да предотврати ПТП. След удара задната част на л.а „Шевролет Каптива" се повдигнала, той паднал на пътното платно
на четирите си колела и спрял напречно на него и на автомобила на св.Ц., който
от своя страна се отклонил на дясно и спрял в дясната лента за движение, до
десния бордюр. Двата автомобила били силно увредени и деформирани.
Неустановено
по делото лице помогнало на подс.И.И. да излезе от
предната дясна врата на автомобила си, като видимо нямала наранявания и
вървяла самостоятелно без помощ.
Св.Владислав
Димов се обадил на тел.112, където съобщил за случилото се. На място
пристигнали екипи на спешна медицинска помощ, които отвели св.Ц., Т.Г.и
подсъдимата в МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД, където били хоспитализирани.
От
назначената по делото СМЕ се установява, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие Т.Г.получила контузия в областта на гръбначния стълб- травма на
нервни коренчета в областта на гърдния и поясни
сегменти, счупване на седмо ляво ребро, без размествания, счупване на
артикулиращия израстък на пети поясен прешлен, което представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че св.Г.Ц. е получил
счупване на дясната бедрена кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в
движението на десен долен крайник за период не по- малък от 5-6 месеца и
счупване на лявата тазобедрената ямка, обусловило
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от
8-10 месеца.
От
заключението на изготвената по отношение на подсъдимата СМЕ, се установява, че
същата е получила мозъчно сътресение, при което е възможно да има
амнезия-загуба на спомен за случилото се преди, по време и след възникването на
инцидента не е изпадала в безсъзнателно състояние преди или след ПТП-то.
От
изготвената по делото АТЕ се установява, че мястото на удара между двата
автомобила било върху лявата лента на лявото пътно платно /в посока
гр.Варна-к.к."Златни пясъци"/, на около 4, 20 метра в дясно от левия
бордюр на лявото пътно платно, на около 6,50 метра в дясно и на около 36, 80
метра след метален стълб от уличното осветление, находящ
се след отбивката за хотел „Бриз" в затревена
площ, на отстояние от един метър вляво на пътното
платно, мерено по посока на огледа. Скоростта на л.а."Шевролет Каптива", управляван от И., непосредствено преди тя да е реагирала с
отклонение наляво , е 65.98 км/ч. и с
тази скорост е навлязъл в затревения остров. Непосредствено преди ударът с лек
автомобил „Ситроен Ксантия", автомобилът
управляван от подсъдимата се е движил със скорост от 57.16 км/ч. Скоростта на
лекия автомобил „Ситроен Ксантия", управляван от
св.Г.Ц. е била 47, 89 км/ч., а непосредствено преди да е бил ударен от подсъдимата,
автомобилът управляван от св. Г.Ц. се е движил със скорост от 26.42 км/ч. Двата
автомобила не са имали техническа възможност да спрат преди мястото на удара
при изчислените им скорости, но ако подсъдимата се е движила с разрешената за
пътния участък скорост от 50 км.ч., то тя е имала техническа възможност да
преустанови движението си преди удара.
Експертизата
е дала заключение, че причина за настъпване на ПТП била навлизане на л.а.
„Шевролет Каптива", управляван от И. в пътната
лента и траектория на движение на л.а."Ситроен Ксантия",
управляван от св.Г.Ц.. Движението на л.а. „Шевролет Каптива"
със скорост от 65.98 км/ч. и липсата на адекватна реакция на подсъдимата, която
го управлявала била техническата причина за настъпването на ПТП.
При
така установеното до момента въззивната инстанция
прие следното:
Първоинстанционният съд е установил
правилно фактическата обстановка по делото. Преценил е, че от събраните
доказателства може да направи категоричен извод, че именно подсъдимата е
осъществила вмененото й деяние. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата
инстанция, поради което и няма да бъда преповтаряни отново.
Реално
по делото не се оспорва фактическата обстановка, приета за установена от съда,
но се излагат доводи, че е налице случайно деяние, което подсъдимата не е
можела и не е била длъжна да предполага, поради което и не следва да носи
наказателна отговорност.
Тези
доводи на защитата не се споделят от настоящата инстанция на съда поради
следните съображения:
За
да се прецени дали са налице признаците на случайното деяние по смисъла на
чл.15 НК и непредпазливата вина по чл.11, ал.3 НК е необходимо да бъдат
изследвани двата текста на закона
Според
текста на чл.15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (случайно деяние). В доктрината и съдебната практика се приема, че
случайното деяние е обратната страна на непредпазливото деяние. Когато деецът
не е бил длъжен или в конкретната ситуация не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици от деянието, то
същото не е виновно и поради това не е престъпно.
Непредпазливото
деяние по чл. 11,ал. 3, пр. 1 и случайното деяние по чл. 15 НК се извършват от
дееца, без той да е предвиждал общественоопасните
последици.В първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според
обстоятелствата. Във втория случай (чл. 15 НК) деецът е в невъзможност да
предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Невъзможността за настъпването на резултата означава, че при
стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да
предотврати настъпването на общественоопасните
последици. Точното тълкуване на правната норма на чл. 15 НК означава, че деецът
не е могъл да предвиди общественоопасните последици
по време, когато той все още е могъл да ги предотврати. В конкретния случай
подсъдимият като водач на моторно превозно средство сам се е поставил в
невъзможност да спре управляваната от него лека кола поради допуснати нарушения
на ЗДвП и Правилника за приложението му, тъй като И. се е движила със скорост
значително над разрешената за конкретния пътен участък. Назначената по делото
експертиза е категорична, че при движение със скорост от 50 км.ч. /каквато е
разрешената скорост за движение в населените места/ подсъдимата е имала
техническа възможност за спре и по тези начин да предотврати удара между двата
автомобила.
Небрежността
е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е,
че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал
това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да
предвиди общественоопасния резултат, а при случайното
деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди
резултата.
В
случая не може да се приеме, че подсъдимата не е била длъжна и не е могла да
предвиди обществено опасните последици, за да се приеме, че не следва да носи
отговорност за стореното от нея.
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че при
управление на автомобила подсъдимата е загубила управление на автомобила, като автомобила
се е отклонил плавно, навлязла е в разделителната ивица и след това се е качил
на бордюра, като последното е дало тласък на автомобила нагоре и автомобила се
е повдигнал. При този удар от бордюра до мястото на удара времето е по-малко от
половин секунда и подсъдимата не е имала никаква реакция. Това обаче не се
дължи на здравословното състояние на И., каквито твърдения има от страна на
защитата, а е последица от високата скорост на движение и от невъзможността подсъдимата
да реагира адекватно на създалата се ситуация.
Безспорно
установено по делото е, че И. страда от дилатативна кардиомиопатия с тежка левокамерна
систолна дисфункция, персистиращо предсърдно мъждене, хронична сърдечна недостатъчност III функционален
клас по НИХА, които заболявания не са били известни към инкриминирата
дата. В същото време обаче от назначената по делото СМЕ, с оглед твърденията,
че И. е загубила съзнание преди ПТП-то и това е причина за същото, се
установява че не са установени данни за патологични лезии в мозъчния паренхим
/ данни за исхемичен инсулт в следствие на тромбоза/,
не са установени данни за наличие на участъци характеризираци
белодробна тромбоемболия. Няма данни И. да е получила
тромбоемболия към датата на произшествието. След
получаване на тромбоемболия засягаща мозъчните
съдове, несъмнено ще има общомозъчна симптоматика или
симптоматика даваща основание да се приеме тромбоза за мозъчен съд. Тази
експертиза реално изключва възможността здравословното състояние да е причина
за произшествието, а не поведението на самата подсъдима. Този извод не
противоречи на твърденията на И., че няма спомен за случилото се, тъй като амнезията
не е загуба на съзнание, а загубата на спомен е последствие от произшествието.
При
анализа на всички изложени да момента съображения, настоящият състав на съда
намира, че не е изправен пред хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, а подсъдимата следва да носи отговорност по възведеното й обвинение по
чл.343, ал.1, б.Б НК, както правилно е било установено от първоинстанционния
съд е била призната за виновна.
При
определяне на наказанието ВРС е преценил какви са смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства за подсъдимата, участието в извършеното
престъпление, обстоятелството, че в настоящият случай е задължително
приложението на чл.78а, ал.1 НК, поради което е освободил И. от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание "глоба" в
минимален размер 1000 лв. Към минимума е и наказанието "Лишаване от право
да управлява МПС" 3 месеца.
По
отношение на кумулативното наказание "Лишаване от право да управлява
МПС" разпоредбата на 78а, ал.4 НК предоставя възможност, съдът да прецени
дали на наложи или не кумулативно предвиденото наказание. В настоящият случай
съставът на ВОС намира, че по отношение на подс.И. не
следва да бъде налагано наказанието "Лишаване от право да управлява
МПС" поради следните съображения:
Подсъдимата
И. е дългогодишен шофьор доколкото същата притежава право да управлява МПС от
1982 година. За времето от придобиване на правоспособност до настоящият момент
тя е допуснала само 2 нарушения по ЗДП през 2012 и 2014 год., като и двете не
представляват тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. Отделно от
това придвижването с МПС е от значение при осъществяване на трудовите й
функции. Тези обстоятелства мотивират съда да измени постановената първоинстанционна присъда в тази част като отмени
наложеното наказание "Лишаване от право да управлява МПС"
.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не
констатира нарушения, допуснати от първоинстанционният
съд, които да доведат до отмяна на атакуваният съдебен акт.
По
изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна
инстанция и на осн.чл.334, т.3, вр.чл.337,
ал.1, т.2 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъдата на Варненския районен съд, 45-ти състав, постановена на 20.02.2019
год. по НОХД № 3321/2018 год. по описа на същия съд в частта, с която е
наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
месеца като на осн.чл.78а, ал.4 НК ГО ОТМЕНЯ.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: