№ 17854
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110143580 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В срока за отговор и по реда на чл. 211 ГПК е предявен от „....“ ООД срещу С. М. П.
насрещен иск, който е подсъден на СРС по правилата на родовата подсъдност и има връзка
в първоначално предявените искове, поради което следва да бъде приет за съвместно
разглеждане в производството.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2024г. от
12:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство при условията на
последващо обективно кумулативно съединяване на искове, предявените от „....“ ООД
срещу С. М. П. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 1350,86 лв., представляваща незаплатена главница по
договор за паричен заем 57222981/06.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата
на депозиране на насрещните искове в съда - 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за сумата в размер на 201,22 лева, представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 04.02.2022 г. до 30.09.2022 г., като и за сумата от 167,21 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.10.2022 г. до 20.10.2023 г.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по главните
искове препис от отговора на исковата молба, а на ищеца по насрещните искове и препис от
отговора на исковата молба на насрещния ответник.
1
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявени от С. М. П. срещу „....“ ООД
установителни искове с правно основание чл. 26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен
заем 57222981/06.08.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане и
на клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка, като
противоречащи на закона, на добрите нрави, като заобикалящи закона и евентуално поради
това, че са неравноправни.
Ищцата С. М. П. извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за паричен заем от 06.08.2021 г., по силата на който са
й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1257,90 лв., при лихвен процент
40,32 % и ГПР 49,37 %. В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено заплащането на неустойка в
размер на 838,80 лв., а в чл. 1, ал. 3 е предвидено заплащането на такса за експресно
разглеждане на искането за заем в размер на 1257,90 лв. Поддържа, че така уговорената
неустоечна клауза, както и клаузата, предвиждаща дължимостта на такса за експресно
разглеждане са нищожни, поради противоречието им с чл. 10а, чл.11, чл. 19, ал. 4, с добрите
нрави, поради това, че се заобикаля изискванията ЗПК, както и поради неравноправния им
характер.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва главните
искове, като недопустими и неоснователни. Твърди, че процесната неустоечна клауза е
действителна, тъй като кредитополучателят е знаел предварително за задължението да
представи обезпечение, имал е възможност да забави сключването на договора, докато
осигури обезпечение, а от друга страна е имал право да се откаже от договора в 14-дневен
срок. Излага съображения, че поемайки по-голям риск кредиторът има право да поставя
изисквания за обезпечаване на кредита по своя преценка, а в случай, че кредитополучателят
не ги приема за резонни, има право да не подписва договора. Твърди, че неустойката не е
компонент на ГПР. По отношение на дължимата такса за експресно разглеждане твърди, че
кредитополучателят е имал право да избере дали да се разгледа веднага искането му за
кредит срещу съответната такса, или да изчака 10 дни за разглеждането му. Поддържа, че
предвидената такса е такава за допълнителна услуга, както и че същата е включена по
искане на клиента, следователно не е едностранно заложена от кредитора.
В насрещен иск първоначалният ответник „....“ ООД поддържа фактическите
твърдения в исковата молба относно това, че ищцата е получила кредит от дружеството и
иска връщането му. С насрещния иск обявява кредита за предсрочно изискуем поради
неплащане на вноски от ищцата, като признава, че тя е платила главница в размер на 649,14
лева, възнаградителна лихва в размер на 315,18 лева, неустойка в размер на 335,53 лв., такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 503,16 лв. и разходи за събиране на
просрочени задължения в размер на 210 лв. Иска се ответницата да плати невърнатата
главница от 1350,86 лева, 201,22 лева възнаградителна лихва, за периода от 04.02.2022 г. до
30.09.2022 г., като и сумата от 167,21 лева – законна лихва върху главницата, за периода от
01.10.2022 г. до 20.10.2023 г.
В отговора си на насрещния иск първоначалната ищца поддържа, че договорът за
кредит е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва, тъй като размерът й е повече от три пъти по-висок от размера на
законната, а освен това договорът противоречи на чл. 22 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10-12 и чл. 11,
ал. 1, т. 20 и 22 ЗПК. Оспорва се ищцата някога да е дължала разходи за събиране на
вземането на ответника. Иска се всички платени от ищцата на ответника суми по договора
да се приспаднат (прихващане на изпълнението) от задължението.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД и чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
2
главно: че между страните е сключен договор за паричен заем 57222981/06.08.2021 г., с
посоченото съдържание и според които заемателят се задължава да плати такса за бързо
разглеждане и неустойка, и че тези клаузи противоречат на закона и на добрите нрави.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове с правно основание в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че в негова доказателствена тежест е да докаже, наличието
на облигационно правоотношение с ответника по договор за паричен заем
57222981/06.08.2021 г., уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането, както и
размерът на незаплатената главница, наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
УКАЗВА на ответника по насрещните искове, че в негова доказателствена тежест е
да докаже погасяване на вземанията. С оглед възраженията на ответника в отговора на
насрещния иск – в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че са спазени
изискванията по посочване на действителния ГПР.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: че с договор за паричен заем 57222981/06.08.2021 г.
ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1257,90 лв., при лихвен процент 40,32
% и ГПР 49,37 %; че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата е предвидено да плати сумата
в размер на 1257,90 лева такса за експресно разглеждане на искането за кредит, а съгласно
чл. 5, ал. 2 при непредоставяне на обезпечение е следвало да плати неустойка в размер на
838,80 лева; че ищцата е заплатила следните суми по договора: главница в размер на 649,14
лева, възнаградителна лихва в размер на 315,18 лева, за периода от 20.08.2021г. до
21.01.2022г., неустойка в размер на 335,52 лв., такса за експресно разглеждане на документи
в размер на 503,16 лв. и разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 210 лв.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3