Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на девети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№177/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищеца М.М. сочи, че стопанисва имот находящ се в **за който ответника „Е.п.“
АД претендира сумата от 782.80лв. за ел.енергия за времето от 30.09.2018г. до 28.12.2018г.
Сочи се, че на ищеца не е доставяна ел.енергия на посочената стойност в периода
и той не е ползвал такава. Оспорва се начина по който е извършено
начисляването, като се сочи, че не съществува нормативна уредба която да
допуска служебно начисляване от доставчика на ел.енергия. Моли се, да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от общо 782.80лв. търсена за адрес на портебление **като
случежбно начислена за времето от 26.12.2017г. до 27.12.2018г. за
аб.№********** с клиентски номер ********** и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответника в
срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че сумата която претендира
се начислена съобразно разпоредбите на ПИКЕЕ чл.48 вр. чл.79 от ЗЗД. Сочи се,
че страните по делото са в договорни отношения, като при настоящия случай става
дяма за извършена корекция на сметка на потребител поради констатирана намеса в
работата на СТИ чрез поставяне на допълнителен съединяващ кабел, като мрежата е
била възстановена в първоначалното й състояние. Сочи се, че при извършване на
корекцията на сметкана е приложена разпоредбата на чл.48 от ПИКЕЕ допускаща
корекция за срок от 90 дни макар в случея корекцията да обхваща период от една
година. Моли се, да се отхвърли
предявеният иск и да се присъдят сторените разноски.
Съдът
приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №1202588/28.12.2018г.; справка за корекция от 28.12.2018г.,
фактура №**********/2.01.2019г., 1бр. писмо и обратна разписка, справка за
потребление към 15.01.2019г., извлечение за фактури и плащания към 28.06.2018г.
и е изготвена СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск
освобождава ищцата от носенето на
доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че
той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни
факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния
случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищецът е
потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума
законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че
претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено
до абоната.
Активната
материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от страните. Не се спори
за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото копие от констативен протокол от 28.12.2018г. служители
на „ЕРП Север“ са извършили проверка на адрес гр.Девня, ул.Кокиче №3 при което
е констатирана намеса в схемата на свързване на СТИ отчитащо ползваната в
обекта ел.енергия, като е установено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа представляващо по своята същност „мост“ водещо
до неотчитане на ползваната ел.енергия. Проверяващите са посочили в същия
протокол, че са възстановили правилната схема на свързване.
По
посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от
782.80лв. за времето от 30.09.2018г. до 28.12.2018г. представляваща коригирана
стойност на ползваната за периода ел.енергия.
Въпреки
изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че
такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи
нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо,
защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на
ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. Следва
да се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са
действали три различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя
част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от
своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да
се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице
неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно
обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите
условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на
правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
По
изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат
уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи
съответно на 350лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.П.“ АД, ***, представлявано
заедно от Б.Пенева, П.Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, действащи чрез
юрисконсулт ** и ищеца М.С.М. ЕГН**********, с адрес ***, че ищецът М.С.М. ЕГН**********
не дължи сумата в размер на 782.80лв. на ответника на „Е.П.“ АД,
представляваща начислена корекция от ответното дружество начислена за времет от
30.09.2018г. до 28.12.2018г. за обект находящ се на адрес **с аб.№********** с
клиентски номер **********, на основание
чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***,
представлявано заедно от Б.Пенева, П.Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, да
заплати на ищеца М.С.М. ЕГН**********, с адрес *** сумата от 350лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: