РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20212001000176 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Ив. Ив. Акс., гражданка
на Р.Ф., с постоянно пребиваване в България, ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „К.Б.“ № *, ет.*, ап.*, с адрес за връчване: гр. Б., ул. „О.“ № *, ет.*, чрез
адв. М.Д., против Решение № 166/ 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 180/
2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което Ив. Ив. Акс. е осъдена да
заплати на А.И.ч П., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., с адрес за връчване:
гр. Б., ул. „Т.К.“ № *, ет.*, сумата от общо 70 254,37 лв., представляваща сбор
от обезщетения за забава в размера на законната лихва върху сумата от 253
300 лв., представляваща дължима главница – цена по договор за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012 г., за закупените от И.А. 2533 дружествени
дяла, всеки на стойност от по 100 лв., от капитала на „М.“ ЕООД, ЕИК ***,
понастоящем преименувано на „К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Г.К.“ № *, представлявано от В.С.Е. за периода
от 20.04.2014 г. до 19.04.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, който
сбор е формиран от следните суми: сумата от 37 789,19 лв., представляваща
обезщетение за забава върху цялата главница – цена от 253 300 лв. за периода
1
от 20.04.2014 г. до 7.10.2015 г. включително; сумата от 7496,04 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 228 300 лв. – част от
сумата от 253 300 лв. – главница като цена по договора, за периода от
8.10.2015 г. до 2.02.2016 г. включително, както и сумата от 24 969,14 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 203 300 лв. – част от
сумата от 253 300 лв. – главница като цена по договора, за периода от
3.02.2016 г. до 19.04.2017 г., както и сумата от 2881,92 лв., представляваща
направени от ищеца съдебно-деловодни разноски.
В постъпилата въззивна жалба се въвежда искане за отмяна на
първоинстанционното решение, което се квалифицира като неправилно.
Изтъква се, че неправилно е приета за установена и дължима в пълен
размер главницата по договора за продажба на дружествени дялове от
19.04.2012 г., както и падежът на задължението за плащане на продажната
цена. По мнение на въззивника, липсват изложени мотиви как
структурираните в петитума по периоди части от главницата се отнасят към
доказания пълен размер.
В срока по чл.263 ГПК, отговор на въззивната жалба от насрещната
страна - А.И.ч П., не е постъпил.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Във връзка с повдигнатите с жалбата оплаквания, се установява, че
на 19.04.2012 г. е бил сключен договор за продажба на дружествени дялове,
по силата на който въззиваемият А. П. е продал на въззивницата – И.А., 2533
2
дружествени дяла от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу цената от 253 300 лв.,
относно която страните са постигнали съгласие да бъде платена в деня на
подписване на договора. Предвид недвусмислено изразената воля на
съдоговорителите относно момента на издължаване на насрещната престация
на приобретателката на дяловете, лишено от състоятелност е въведеното в
жалбата възражение за неправилно определяне падежа на задължението като
датата на учредяване на договорната обвързаност.
Фактическата установеност по делото сочи, че продавачът –
въззиваем, успешно е провел заповедни производства, в които е разпоредено
заплащането на главницата по вземането – ч.гр.д. № 489/2015 г. на Районен
съд Поморие, в което е била издадена Заповед за изпълнение № 272/ 2.10.2015
г.; ч.гр.д. № 38/ 2016 г. на Районен съд Поморие, в което е била издадена
Заповед за изпълнение № 29/ 29.01.2016 г. и ч.гр.д. № 245/2017 г. на Районен
съд Поморие, в което е била издадена Заповед за изпълнение № 145/
20.04.2017 г. Издадените заповеди за изпълнение са били стабилизирани, след
проведени искови производства за установяване на вземанията, решенията по
които се представят: Решение № 124 от 25.08.2017 г. на Районен съд Поморие
по гр.д. № 234/ 2016 г., с което е установено вземане в размер на 25 000 лв.,
поправено с Решение № 180 от 11.12.2017 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, потвърдено с Решение № I-10 от 22.02.2018 г. на Окръжен
съд Бургас по в.гр.д. № 56/ 2018 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 97 от 13.02.2019 г. на ВКС по т.д. № 1735/ 2018 г.; Решение
№ 123 от 25.08.2017 г. на Районен съд Поморие по гр.д. № 235/ 2016 г., с
което е установено вземане в размер на 25 000 лв., поправено с Решение №
182 от 13.12.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, потвърдено с
Решение № IV-21 от 6.03.2018 г. на Окръжен съд Бургас по в.гр.д. № 57/ 2018
г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 726 от 13.12.2018
г. на ВКС по т.д. № 1926/ 2018 г.; Решение № 270 от 25.06.2019 г. на Окръжен
съд Бургас по т.д. № 620/ 2018 г., с което е установено вземане в размер на
203 300 лв., потвърдено с Решение № 127 от 25.11.2019 г. на Апелативен съд
Бургас по т.д. № 265/ 2019 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 15 от 15.01.2021 г. на ВКС по т.д. № 485/ 2020 г.
Не са ангажирани в настоящото производство от страната, носеща
доказателствена тежест за установяване на обстоятелството – въззивницата,
доказателства за извършвани плащания от нея на каквато и да било част от
3
уговорената продажна цена, чиято дължимост е установена със сила на
пресъдено нещо. В този аспект, неоснователно е повдигнатото в жалбата
оплакване за липса на установеност дължимостта на главницата в пълен
размер.
При съобразяване на разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД и предвид
изрично уговорения падеж на изпълнение – 19.04.2012 г., длъжникът е
изпаднал в забава, считано от 20.04.2012 г. По разума на чл.86, ал.1 ЗЗД,
обезщетението за забава в изпълнението на парично задължение се съизмерва
със законната лихва. Следователно, в настоящия случай мораторната лихва се
дължи върху пълния размер на главницата 253 300 лв. от 20.04.2012 г.
Диспозитивното начало в процеса изисква да се съобрази
отправеното до съда искане, сочещо на различен начален момент на
дължимост на лихвените плащания, поради което изтеклата до завеждане на
делото лихва следва да се присъди така, както е поискана – върху сумата от
253 300 лв. за периода от 20.04.2014 г. до 7.10.2015 г.; върху сумата от
228 300 лв. за периода от 8.10.2015 г. до 2.02.2016 г., както и върху сумата от
203 300 лв., за периода от 3.02.2016 г. до 19.04.2017 г.
Пресметнати от експерта по назначената пред първата инстанция
съдебно – икономическа експертиза величините на натрупаните лихви за
трите искови периода са съответно 37 789,19 лв., 7496,04 лв. и 24 969,14 лв.
Горното обосновава основателност на предявените искове.
Изводите на настоящия състав съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, което обосновава потвърждаване на постановения
съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166 от 21.05.2021 г., постановено по
т.д. № 180/ 2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5