№ 1277
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330109308 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, против С.
Ж. П., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55,
ал.1, пр. трето ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г.,
издаден по гр. д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, въз основа на влязло в законна сила
Решение на 16.10.2020 г., „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдена да заплати на С. Ж. П., следните
суми: сумата в размер на 235.49 лева – адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
(пред първата инстанция); сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗА (пред въззивната инстанция); сумата в размер на 64.51 лева – разлика в
размер на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 235.49 лева на първа
инстанция до пълния размер в размер на 300 лева.
Твърди, че въз основа на горепосочения Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021
г., издаден по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, е образувано по молба на взискателя –
ответник на 04.02.2021 г. срещу Банката – ищец, изпълнително дело №************ по
описа на ЧСИ ***********, с рег. № ***, с район на действие – СГС, по което със
съобщение, получено на 05.02.2021 г., Банката е поканена да заплати сумата по
изпълнителното дело в общ размер на 1062 лева, (600 лева – задължение по ИЛ, 300 лева –
разноски по изп. дело и и 162 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ).
Излага, че още преди образуване на изпълнителното дело, на 26.11.2020 г., Банката е
превела по лична сметка на взискателя С. П., с IBAN ********* ********* *********
********* ********* 02, с основание „Решение 260238/14.10.2020 г., 14 с-в-, ОС Пловдив“,
сумата в размер на 535.49 лева, представляващи присъдените адвокатски разноски за водене
на гр.д. № 13602/2021 г. по описа на ПРС (преди изменението на постановеното решение по
гр.д. № 1299/20 г. относно присъдените разноски, с което са присъдени допълнително 64.51
лева).
Сочи, че банковата сметка, по която е превел сумата на ответника, е активна и същата
е открита при ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на доставчик на платежни
услуги и съгласно сключен Рамков договор за платежни услуги на физически лица от
1
20.04.2014 г.
Твърди още, че с оглед извършеното плащане, съгласно цитираното решение на ПРС
и така получената покана за плащане на един и същ дълг, Банката е поискала пред ЧСИ
***********, прекратяване на заведеното изп. дело, респ. намаляване на разноските по
делото. Поради постановен отказ от ЧСИ, Банката подала жалба срещу Разпореждане от
24.02.2021 г. по изп.дело№************ по описа на ЧСИ ***********, с което било
отказано редуциране на дълга по изп.дело, като с последващо Решение № 262547 на СГС,
постановено по ч.гр.д. № 4379/2021 г., съдът е приел, че извършеното плащане в хипотезата
на чл. 433 ГПК по лична сметка на взискателя от страна на Банката не може да се приеме за
погасяване на дълга по така цитираното дело пред
ПРС.
Поради това, на 12.03.2021 г., Банката е извършила, по банковата сметка на
Ч***********, последващо плащане по гореописаното изп.дело в размер на 1062 лева, като
сумата включвала присъдените разноски по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, както и
разноските за образуване на изп.дело№************ по описа на ЧСИ ***********.
По този начин, Банката била погасила и дължимите към ответника задължения по
издадения Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г.
Преведената, обаче, на 26.11.2021 г. сума в размер на 535.49 лева, по личната сметка
на ответника, не била възстановена на ищцовата Банка, като счита, че същата е получена без
правно основание от ответника, тъй като основанията за двете плащания са по едно и също
задължение. Ответникът бил удовлетворил вземането си като взискател по изп.дело, което
впоследствие било прекратено.
Предвид изложеното, искането е да се осъди ответника да му заплати сумата от
535.49 лева, получена без основание от ответника. Претендират се законна лихва от
подаване на исковата молба – 24.06.2022 г. до плащането и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва претенцията.
Възразява, че предявеният иск е недопустим. В тази връзка излага, че „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, посредством злоупотреба с право и лични данни разкрива банкови сметки,
извършва финансови операции, а след това ги закрива. Възразява, че към 26.11.2020 г.
ответникът не е имал разкрита банкова сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за да бъде преведена
сумата от 539.49 лева. Твърди, че посочената банкова сметка, съдържаща се в Договор за
платежни услуги за физически лица от 20.06.2014 г., е била открита, по повод отпускането
на кредит от ищеца на ответника, който бил погасен още същата година изцяло. Твърди
още, че по посочената банкова сметка от 2014 г. е нямало никаква парична сума по сметката.
Позовава се на Раздел ІІ Платежни инструменти, чл. 2, т. 7 от Договора, според която
разпоредба – ако по някоя от откритите платежни (разплащателни) сметки салдото е било
0.00 в продължение на 180 календарни дни без прекъсване и по същата е нямало движение,
Доставчикът на платежни услуги закрива съответната сметка без предизвестие и без да е
длъжен да изпраща на Потребителя каквито и да било покани, уведомления, съобщения и
други. Счита, че по силата на цитираната разпоредба, въпросната банкова сметка следва да е
била закрита към дата 26.11.2020 г., тъй като от 2014 г. до датата на т.нар. „превод“ на
сумата от 535.49 лева , е изтекъл период от 180 календарни дни, без да има парични средства
по сметката и без да са извършвани каквито и да било операции. Доколкото, в случая, по
закрита банкова сметка било невъзможно да бъде извършен превод на парична сума, счита,
че искът е недопустим.
Освен това твърди, че ответникът нито е знаел за тази сума, нито пък е теглил или се
е разпореждал с нея. Не е бил уведомен по никакъв начин за извършения превод на сумата
от 535.49 лева, нито по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, ответникът е посочил
банкова сметка, на която да му бъдат преведени присъдените суми.
2
Излага, че ответникът не следва да отговаря за чужди порочни действия, каквито се
явявали тези на ищеца.
Предвид изложеното, се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Наведените в отговора на исковата молба съображения са такива по съществото на
спора.
По същество:
При условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже фактите, които
сочат да обуславят исковата му претенция – че е превел на ответника сумата в размер от
535.49 лева по банкова сметка, с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, открита в
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр ответникът, за изпълнение на задължението на ищеца към
ответника, въз основа на влязло в сила Решение на 16.10.2020 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по
описа на ПРС. Ищецът следва да докаже и, че по изпълнително дело №************ по
описа на ЧСИ ***********, образувано по Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г.,
издаден въз основа на влязло в сила Решение на 16.10.2020 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по
описа на ПРС, е заплатил дължимата сума и взискателят – ответник е удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право – че полученото от него имуществено благо не е лишено от
основание, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което
му дава право да задържи полученото, като докаже и възраженията си в отговора.
От приетия по делото като писмено доказателство – Изпълнителен лист № 260645 от
25.01.2021 г. /л.5 гръб/ безспорно се установява, че въз основа на влязло в законна сила на
16.10.2020 г. Решение № 480/13.02.2020 г. по гр. д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС,
Решение № 260238 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1299/2020 г. на ПОС и Определение №
260827/22.12.2020 г. по в.гр.д. № 1299/2020 г. на ПОС, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдена да
заплати на С. Ж. П., следните суми: сумата в размер на 235.49 лева – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА; сумата в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА; сумата в размер на 64.51 лева – разлика
между определеното от РС възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА и присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 235.49 лева.
По делото е приет като писмено доказателство – Рамков договор за платежни услуги
за физически лица от 20.06.2014 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от една страна,
наричана Банката и С. Ж. П., от друга страна, наричан Потребител /л.8-9/, по силата на
който Банката предоставя подробно изброени в раздел І и ІІ от договора, платежни услуги
на Потребителя. Според чл. 2.6 от Рамковия договор, за предоставяне на описаните в раздел
І и ІІ от договора, платежни услуги и инструменти, Потребителят възлага, а Доставчикът на
платежни услуги приема да открие и води следната платежна (разплащателна) сметка с
IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02. Според посоченото в чл. 2.7 от Рамковия
договор, ако по някоя от откритите платежни (разплащателни) сметки салдото е било 0.00 в
продължение на 180 календарни дни без прекъсване и по същата е нямало движения
Доставчикът на платежни услуги закрива съответната сметка без предизвестие и без да е
длъжен да изпраща на Потребителя каквито и да е било покани, уведомления, съобщения
или други. Според чл. 6.1 от Рамковия договор, същият се сключва като безсрочен. Съгласно
чл. 6.4, договорът се прекратява: по взаимно съгласие между страните, изразено писмено; с
3
писмено 30 – дневно предизвестие от потребителя до Банката, изпратено на адреса за
кореспонденция; с двумесечно писмено предизвестие от Банката; от изправната страна без
предизвестие при неизпълнение на задължения по договора.
Прието е и Извлечение /л.10/ от 26.11.2020 г. за преведена по банковата сметка с
IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, с титуляр С. Ж. П., на сумата в размер на
535.49 лева, с посочено основание „многоредово бордеро – Решение 260238/14.10.2020 г., 14
с-в, ОС Пловдив“.
От приетата по делото като писмено доказателство – Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 3009/04.02.2021 г. /л.5/, се установява, че въз основа на издадения
Изпълнителен лист от 25.01.2021 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, е образувано
по молба на взискателя С. Ж. П. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, изпълнително дело
№************ по описа на ЧСИ ***********, с рег. № ***, с район на действие– СГС, по
което Банката е поканена да заплати сумата по изпълнителното дело в общ размер на 1062
лева, от които: 600 лева – присъдени разноски, 300 лева – разноски по изпълнителното дело,
162 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.02.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства /л.7и л.11-14/- се установява, че въз
основа на молба от 12.02.2021 г., депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД до ЧСИ ***********,
с Разпореждане от 24.02.2021 г. ЧСИ *********** е отказал да прекрати изпълнително дело
********* по описа на ЧСИ ***********, до размера на платената доброволно сума от
537.49 лева по банковата сметка на взискателя П., както и е отказал да редуцира /намали/
претендирания адв. хонорар като прекомерен. С Решение № 262547, постановено по ч.гр.д.
№ 4379/2021 г. по описа на СГС, е оставена без уважение жалбата от 15.03.2021 г. на
длъжника по изпълнението „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Разпореждане от 25.02.2021 г. на
ЧСИ *********** по изп. дело №************, с което е отказано намаляване на
дължимите разноски за такси и адвокатско възнаграждение. Със същото Решение, е оставена
без разглеждане жалбата от 15.03.2021 г. на длъжника по изпълнението „Ти Би Ай Банк“
ЕАД срещу Разпореждане от 25.02.2021 г. на ЧСИ *********** по изп. дело
№************, с което е отказано намаляване на размера на дълга по изпълнителния лист.
От приетото Преводно нареждане от 12.03.2021 г. /л.6/ се установява, че „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД е превела сумата в размер на 1062 лева, с посочено основание „ИД *********“
по банковата сметка на ЧСИ ***********, с рег. № ***, посочена в Поканата за доброволно
изпълнение.
С Разпореждане от 19.05.2021 г. /л.14/ на ЧСИ ***********, на осн. чл. 433, ал. 2
ГПК, е приключено изпълнителното производство, поради пълното изплащане на дълга.
По делото като писмени доказателства са приети и /л.33-35/ - Извлечение относно
движението по банкова сметка IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, открита на
20.06.2014 г. до 20.12.2022 г., както и Удостоверение от 21.12.2022 г. от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, че разплащателната сметка е активна.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че въз основа на влязло в сила на 16.10.2020 г. Решение №
480/13.02.2020 г. по гр. д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, Решение № 260238 от
14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1299/2020 г. на ПОС и Определение № 260827/22.12.2020 г. по
в.гр.д. № 1299/2020 г. на ПОС, е издаден Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г., по
силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдена да заплати на С. Ж. П., следните суми:
сумата в размер на 235.49 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА;
сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА;
сумата в размер на 64.51 лева – разлика между определеното от РС възнаграждение по чл.
4
38, ал. 2 ЗА и присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 235.49 лева.
Безспорно се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист, ответникът
С. П. е образувал срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изпълнително дело №************ по описа
на ЧСИ ***********, по което Банката е поканена да заплати сумата по изпълнителното
дело в общ размер на 1062 лева, от които: 600 лева – присъдени разноски, 300 лева –
разноски по изпълнителното дело, 162 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
04.02.2021 г.
Безспорно се установява и, че с Преводно нареждане от 12.03.2021 г „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, е превела сумата в размер на 1062 лева, с посочено основание „ИД *********“ по
банковата сметка на ЧСИ ***********, с рег. № ***, посочена в Поканата за доброволно
изпълнение, поради което и с Разпореждане от 19.05.2021 г. на ЧСИ ***********, на осн.
чл. 433, ал. 2 ГПК, е приключено изпълнителното производство, поради пълното изплащане
на дълга.
От приетия по делото като писмено доказателство - Рамков договор за платежни
услуги за физически лица от 20.06.2014 г., се установява, че същият е сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, от една страна, наричана Банката и С. Ж. П., от друга страна, наричан
Потребител, по силата на който Банката предоставя подробно изброени в раздел І и ІІ от
договора, платежни услуги на Потребителя, за което е открита платежна (разплащателна)
сметка с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, при Банката, с титуляр С. Ж. П..
Договорът носи подпис за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в
преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/. Нещо повече,
ответникът не оспорва, че посочената банкова сметка, съдържаща се в Договор за платежни
услуги за физически лица от 20.06.2014 г., му е била открита при ищеца „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, по повод отпускането на кредит от ищеца на ответника.
Ето защо, съдът приема за доказано подписването на договора между ищеца и
ответника, съгласно който Банката е открила в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД разплащателна сметка
с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, с титуляр ответника - С. Ж. П..
С оглед релевираните от ответника възражения, основните спорни по делото въпроси
са: превела ли е Банката – ищец на ответника сумата в размер от 535.49 лева по банкова
сметка, с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с
титуляр ответникът, за изпълнение на задължението на ищеца към ответника, въз основа на
влязло в сила Решение на 16.10.2020 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС.
От представените по делото писмени доказателства – Извлечения от банковата
сметка с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, се установява, че на 26.11.2020 г. е
преведена по банковата сметка с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, с титуляр С.
Ж. П., сумата в размер на 535.49 лева, с посочено основание „многоредово бордеро –
Решение 260238/14.10.2020 г., 14 с-в, ОС Пловдив“.
Ответникът, от една страна, макар да възразява, че това са съставени документи от
заинтересованата страна в процеса, не ангажира доказателства, чиято е доказателствената
тежест, в подкрепа на тезата си, че банковата сметка е била закрита. Напротив, от приетото
по делото - Удостоверение, издадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се установява, че процесната
банкова сметка е открита на 20.06.2014 г. и към 21.12.2022 г. е активна.
Ответникът, основава възраженията си на разпоредбата на чл. 2.7 от Рамковия
договор, според която, ако по някоя от откритите платежни (разплащателни) сметки салдото
е било 0.00 в продължение на 180 календарни дни без прекъсване и по същата е нямало
движения Доставчикът на платежни услуги закрива съответната сметка без предизвестие и
без да е длъжен да изпраща на Потребителя каквито и да е било покани, уведомления,
съобщения или други.
Възразява, че от приетото по делото Извлечение по банковата сметка, се
5
установявало, че на 31.08.2014 г. е последната банкова операция по посочената банковата
сметка, поради което счита, че след изтичане на 180 календарни дни и доколкото по същата
не е имало движение, Банката по силата на договора е следвало да закрие автоматично
сметката, поради което и не е получил на 26.11.2020 г. /датата на твърдения превод/ сумата
от 535.49 лева, тъй като банковата сметка следва да е била закрита.
Съдът намира това възражение на ответника за неоснователно, поради следното:
На първо място, според чл. 6.1 от Рамковия договор, същият се сключва като
безсрочен. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства, че договорът е прекратен
предсрочно, на някои от посочените в чл. 6.4 от договора, основания, а именно: с писмено
30 – дневно предизвестие от потребителя до Банката, изпратено на адреса за
кореспонденция; с двумесечно писмено предизвестие от Банката; от изправната страна без
предизвестие при неизпълнение на задължения по договора.
На следващо място, от представеното Извлечение от банковата сметка с IBAN
******* ****** **** ***** ******* 02, действително се установява, че последната банкова
операция, свързана с движение по кредит на ответника е от 31.08.2014 г. Установява се,
обаче, че по посочената банкова сметка, са налични запори, налагани в периода: от
06.08.2015 г. до 15.02.2022 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 121, ал. 2 от Закон за платежните услуги и платежните
системи /ЗПУПС/, Банката може едностранно да прекрати рамков договор за платежна
сметка за основни операции само когато е изпълнено поне едно от следните условия:
1. потребителят умишлено е използвал платежната сметка за незаконни цели;
2. в продължение на повече от 24 последователни месеца по платежната сметка не
е осъществена платежна операция;
3. потребителят е предоставил невярна информация, за да бъде открита платежна
сметка за основни операции, когато предоставянето на вярната информация би довело до
отказ за откриването й;
4. потребителят вече не пребивава законно в Европейския съюз;
5. потребителят впоследствие е открил в банка друга платежна сметка, която му
дава възможност да ползва изброените в чл. 118, ал. 1 услуги;
6. потребителят нарушава условията на рамковия договор.
Според ал. 3 на същата разпоредба, когато банка прекратява рамковия договор за
платежна сметка за основни операции на едно или повече от основанията, посочени в ал. 2,
т. 2, 4 – 6, тя уведомява потребителя за причините и основанията за прекратяването с
предизвестие със срок най-малко два месеца, освен ако разкриването на тази информация
би било в противоречие с целите на националната сигурност или обществения ред.
Уведомлението се извършва писмено и за него не се събира такса.
Ето защо и предвид разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните
система, съдът намира, че уговорката на страните, предвидена в чл. 2.7 от Рамковия договор,
е само правна възможност на Банката да закрие банковата сметка, но не и задължение.
Освен това, в случай, че Банката реши да упражни правото си на едностранно прекратяване
на Рамковия договор, е длъжна да уведоми потребителя за това, в съответствие със ЗПУПС,
с двумесечно предизвестие, каквото изискване е заложено и в чл. 6.4 от Рамковия договор.
В конкретния случай, ответникът не ангажира доказателства, че е прекратен
Рамковия договор между страните, на някои от посочени в чл. 6.4, основания – с писмено 30
– дневно предизвестие от потребителя до Банката, изпратено на адреса за кореспонденция; с
двумесечно писмено предизвестие от Банката.
Нещо повече, съдът намира, че дори да се приеме, че Банката не е изпълнила
договорното си задължение да закрие автоматично банковата сметка, на основание чл. 2.7 от
6
Рамковия договор, без предизвестие, това обстоятелство не означава, че ответникът не е
получил сумата от 535.49 лева по банковата сметка, на която той е титуляр. Евентуалното
неизпълнение на договорното задължение за автоматично закриване на банковата сметка, не
означава, че процесната сума не е преведена.
За пълнота на изложеното, съдът отбелязва, че дори хипотетично да се приеме, че
Банката е действала недобросъвестно, като е превела процесната сума на банковата сметка,
титуляр на който е ответника, без да го уведоми и предвид обстоятелството, че ответникът е
клиент на Банката, това поведение, би могло да има значение единствено относно
поставянето на длъжника в забава, но не води до правно призната причина за разместването
на благата, което да дава право на ответника да задържи полученото.
Факт е, че сумата от 535.49 лева е преведена по банкова сметка, на която ответникът
е титуляр. Последният не твърди, а и не ангажира доказателства, чиято е доказателствената
тежест, че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава
право да задържи полученото.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че Банката може да се
разпорежда с преведената сума по банковата сметка, на която титуляр е ответникът.
Съгласно чл. 85 ЗПУПС „Неотменимост на платежното нареждане“, ползвателят на
платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от
доставчика на платежни услуги на платеца (ал.1); Когато платежната операция се извършва
по инициатива на доставчик на услуги по иницииране на плащане или от получателя, или
чрез него, платецът не може да отменя платежното нареждане, след като е дал съгласие
на доставчика на услуги по иницииране на плащане да инициира платежната операция или
след като е дал своето съгласие за изпълнение на платежната операция в полза на
получателя. (ал. 2); В случаите по чл. 83, ал. 4 ползвателят на платежни услуги може да
отмени платежното нареждане най-късно до края на работния ден, предхождащ уговорения
ден. (ал. 3) При директен дебит платецът може да отмени платежното нареждане най-късно
до края на работния ден, предхождащ уговорения ден за задължаване на сметката му. (ал. 4).
След изтичането на сроковете по ал. 1 – 4, но не по-късно от заверяването на сметката на
получателя, платежното нареждане може да се отмени само при съгласие за това между
ползвателя на платежни услуги и съответния доставчик, като в случаите по ал. 2 и 4 се
изисква и съгласието на получателя. (ал. 5)
Ето защо съдът намира, че доставчикът на платежни услуги (Банката) не може да се
разпорежда с преведената сума, без съгласието на получателя й – в конкретния случай
ответникът П..
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът, при условията на пълно и главно
доказване, доказа всички факти, които обуславят успешното провеждане на предявения иск–
че е превел на ответника сумата в размер от 535.49 лева по банкова сметка, с IBAN *******
****** **** ***** ******* 02, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр ответникът, за
изпълнение на задължението на ищеца към ответника, въз основа на влязло в сила Решение
на 16.10.2020 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС; че по изпълнително дело
№************ по описа на ЧСИ ***********, образувано по Изпълнителен лист № 260645
от 25.01.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение на 16.10.2020 г. по гр.д. №
13602/2019 г. по описа на ПРС, е заплатил дължимата сума и взискателят – ответник е
удовлетворен.
От изложеното следва, че в случая липсват изискуемите условия за задържане на
преведената по банковата си сметка сума от 535.49 лева от ответника, поради което и
същата е получена от ответника без основание, поради което подлежи на връщане.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан по
размер и следва да се уважи.
7
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Направено е искане и доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП
на сумата от общо 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
Така общият размер на разноските е 200 лева, които следва да се присъдят в полза на
ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ж. П., ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 535.49 лева /петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки/ – главница, представляваща получена без основание сума, преведена на
26.11.2020 г. по банкова сметка IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, открита в „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр С. Ж. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.06.2022 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, както и сумата в размер на
200 лева /двеста лева/ - разноски за настоящото производство по гр.д. № 9308/2022 г. по
описа на РС - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8