№ 26952
гр. София, 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110121123 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими.
Искането на ищеца да се приобщи ч.гр.д. № 54136/2019 г. по описа на 145 състав,
Софийски районен съд е основателно.
На ищеца следва да се дадат указания да заяви с писмена молба дали оттегля или се
отказва от предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, с оглед заявеното с
молба от 11.07.2022г., че посоченият иск не се поддържа.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да заяви дали
оттегля или се отказва от предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, с оглед
заявеното с молба от 11.07.2022г., че посоченият иск не се поддържа, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай на неизпълнение на указанията в дадения срок исковата
молба ще бъде върната в тази част.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 54136/2019г. по описа на СРС, 145 състав, към производството
по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.11.2023г. от 10.50 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
1
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът Е. Д. Л. дължи на ищеца „Б.“ С.А., действащ чрез
„Б.“ С.А., клон Б., следните суми: сумата от 9085,06 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № . от 18.11.2015г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 2646,44 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.06.2017г. до 20.10.2019г., сумата от 1763,63 лв.,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 20.07.2017 г.
до 03.09.2019 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
54136/2019 г. по описа на 145 състав.
Ищецът твърди, че на 18.11.2015 г. между „Б.“ и Е. Д. Л. е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит № . посредством, който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 12 000,00 лева за срок от
47 месеца, разделен на 47 равни месечни вноски всяка в размер на 440,55 лв. Посочва, че
сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, което е
било равно на основния лихвен процент, обявен от Б. н. б., в сила от 1 януари, съответно от
1 юли на текущата година плюс 10%. Твърди, че длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредит №. на 20.06.2017 г., като към тази дата са били погасени 18 месечни
вноски. Посочва, че на основание чл. 5 от договора вземането на „Б.“ ставало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, като в процесния случай това била
датата 20.07.2017 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му
размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Претендира да се да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца непогасената
по договора главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Ответникът прави възражение за нищожност на процесния
договор за кредит поради наличие на клаузи, противоречащи на закона, както и на добрите
нрави, по-специално клаузата на чл. 3 от договора, която намира да е в противоречие с чл.
10а, ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, както и да е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП. Оспорва размера на претендираната възнаградителна лихва като счита, че клаузите,
които установяват дължимостта й, са неравноправни на основание чл. 143 и чл. 146, ал. 1
ЗЗК, а освен това я оспорва като прекомерна. Твърди, че не е получил уведомление за
2
настъпила предсрочна изискуемост, с оглед на което същата не е настъпила и кредитът не е
станал предсрочно изискуем. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание,
въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на Е. Д. Л. претендираната
парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора
предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, като и
че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми,
включително, че е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на главницата
по договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК,
в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, сключен с потребителя, и при установяване на такива, ще се произнесе
относно тяхната валидност.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4