РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Русе, 04.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20224500100195 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид :
Ищецът Р. И. А., от гр.Р. твърди, че на 25.11.2021г. около 14,30 часа в
гр. Р. е настъпило пътно-транспортно произшествие, с участието на лек
автомобил марка „Р. “, модел „К.“, с рег. № ****, управляван от В. Т. Я..
Същият се движил по бул. „Г.Д.“, като в района на бл.33 реализирал ПТП с
пресичащият от ляво надясно пешеходец Р. И. А.. Ищецът твърди, че водачът
на автомобила В. Я. е нарушила правилата за движение по пътищата,
движейки се с несъобразена скорост и това е станало причина за настъпване
на инцидента.За произшествието бил съставен Констативен протокол №
887/278 и е образувано ДП № 429/2021г.
Вследствие на произшествието на ищеца са причинени сериозни
травматични увреждания. Същият е бил приет по спешност в У.. При
извършените прегледи и изследвания е установено, че е получил фрактура на
дясна бедрена кост в горната част, която е довела до ограничаване на
движението на тазобедрената става. Получените травми и наранявания са му
причинили значителни болки и страдания.
1
Ищецът твърди, че към момента на ПТП по отношение на лекия
автомобил „Р.“, модел „К.“, с рег. № ***** е имало сключена застраховка с
ответното дружество „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за която
е издадена Застрахователна полица № БГ/11/121002851604 със срок от
09.10.2021г. до 08.10.2022г. Предявил е писмена претенция по чл.380 от КЗ за
заплащане на обезщетение, но ответникът не се е произнесъл в срока по
чл.496 КЗ.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 26 000
лв. като частично предявена от общия размер от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от
1740,60 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 18.03.2022г. – датата на
изтичане на установения 3-месечен срок за произнасяне от страна на
ответника.
Ответникът З., представлявано съвместно от изп.директори
М.П.И. и В.П.К., в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище, че искът е неоснователен. Признава
наличието на застрахователно праовоотношение по Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на
лек автомобил с рег. № Р 60 41 РМ. Оспорва твърденията в исковата молба
относно механизма на произшествието. Твърди, че водачът на лекия
автомобил В. Т. Я. няма вина за настъпване на инцидента, а вина за ПТП има
пешеходецът, който пресичал пътното платно без да преминава по пешеходна
пътека. Ответникът счита, че е налице висока степен на съпричиняване от
страна на пострадалия в размер на 90%. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че вина за
настъпване на събитието има и водачът на застрахования автомобил – В. Т.
Я., ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия ищец. Твърди, че размерът на обезщетението за
причинените неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишен.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, Окръжният съд
приема за установено следното :
По делото не се спори и от данните по представения Протокол
№887/278 за ПТП с пострадали, се установява, че на 25.11.2022г. сутринта, в
гр.Р.,по ул.“Д.Г.“ № ** срещу бл.“**“ в посока бул.“Г. Д.“, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което л.а.„Р.“, модел „К.“ с рег.№
****, управляван от В. Т. Я., е ударил пешеходеца Р. И. А.. Вследствие на
произшествието на пострадалия пешеходец са причинени фрактура на дясно
бедро, контузия на гръден кош и глава и е настанен в отделение Ортопедия на
У..
От извършената проверка за сключена застраховка е констатирано, че
към момента на произшествието по отношение на автомобила – МПС с ДКН
Р 60 41 РМ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество – З. .Представен е и заверен препис от застрахователна
полица № BG/11/121002851604, издадена на 01.10.2021г. – вж.л.51.
Ищецът е предявил пред ответното дружество претенция за заплащане
на обезщетение с писмена молба вх. № 100-4366 от 17.12.2021г. по описа на
З. .В срока по чл.496 от КЗ не е постъпил отговор.
От данните по писмо на ОД МВР-Русе – писмо вх. Рег.№
6525/08.07.2022г., се установява, че по случая е образувано ДП № 429/2021г.
по описа на ОДМВР - Русе, което не е приключило – към 8.07.2022г. делото
се намира във фаза досъдебно производство.
От представената медицинска документация – епикриза от 2.12.2021г.,
болнични листи и експертно решение на ТЕЛК №0391 от 30.08.2022г., се
установява, че след произшествието ищецът е приет в отделение Ортопедия
на У. К. по спешност е поставен на директна скелетна екстензия за два дни,
след което е опериран в планов порядък.Счупването наложило метална
остеосинтеза.
По делото като свидетел е разпитан А. А., брат на ищеца.На
25.11.2021г. ищецът му се обА. по телефона от Спешно отделение и
свидетелят веднага отишъл при него, в Спешното в гр.Русе.Ищецът бил на
носилка. Обяснил, че когато е пресичал шосето в гр. Р. в кв. „Д.“, го е
3
блъснала кола. Оплаквал се, изпитвал болки. Не можел да помръдне. След
като му направили снимка, казали, че подлежи на операция. Свидетелят си
спомня, че брат му бил в добра кондиция, но лекарите разговаряли със
свидетеля по повод на операцията, като негов брат.На следващия ден
говорили само по телефона, защото не пускали посетители. Ищецът му казал,
че има много болки и са му сложили имплант.Изписали го от болницата на
петия ден. Свидетелят твърди, че се е грижел денонощно за брат си почти пет
месеца, а след това постоянно го посещавал – всеки ден, но не денонощно.
Ищецът не можел да се движи. Всеки месец ходел на контролен преглед и
всеки път му правели рентгенова снимка. При всеки преглед питали лекарите
как ще се осъществи раздвижването. През тези пет месеца свидетелят
обслужвал ищеца за всичко – за тоалетна, като отначало ползвали памперси,
после подвижна количка, която е така устроена, че да може да отиде до
тоалетна. Избърсвал тялото на пострадалия със спиртни разтвори. Когато
ищецът започнал да може да сяда на количката и на стола за тоалетна,
навеждал се и свидетелят измивал раменете му. През м.май 2022г. Р. вече
започнал да става с помощта на една количка, както и с патерици. По стъпала
изобщо не можел да слиза. В стаята се придвижвал с патериците. Свидетелят
заявява, че и към настоящия момент ищецът чувства болки.Уточнява, че в
момента Р. 4прави три, четири крачки, но след това си помага с бастун“,
защото се натоварва както кракът, който е бил счупен, така и другият, поради
което ищецът куца. Свидетелят е категоричен, че преди катастрофата брат му
не е имал здравословни проблеми. Работел към едно стъкларско отделение –
поставяли прозорци, стъкла. Свидетелят счита, че ищецът все пак не се
отчаял психически, защото се уповавал на него.
В настоящото производство като свидетел е разпитана В. Я., която е
управлявала автомобила, с който е реализирано пътнотранспортното
произшествие и е пострадал ищеца.Свидетелката си спомня, че карала по ул.
„Д. Г.“ в кв. „Д. и близо до комплекс „В.“ след завоя в лява лента имало друг
автомобил, който или трябвало тя да го изпревари или да го заобиколи.
Сенникът на предното стъкло бил спуснат, защото много блестяло слънцето.
В един момент видяла силуета на човек, който бил върху капака на колата й.
Свидетелката заявява, че се е движила със скорост между 35-40 км/ч. Там
имало маркировка, която е двойна непрекъсната линия. На мястото на
поризшестивето нямало нито пешеходна пътека, нито подлез-надлез, нито
4
светофар. Пешеходците преминават през шосето, защото там нямало нищо,
което да способства, да помага, за да преминават пешеходци. Свидетелката
си спомня още, че върху нейния автомобил нямало почти никакви щети –
„съвсем минимално изкривяване на капака“. Пешеходецът се появил от нейна
лява страна, реално бил на осевата линия.Я. не може прецени с каква скорост
се е движил пешеходецът, защото го видяла едва в момента, в който той
паднал върху капака на автомобила.Твърди, че когато вика на мъжа, веднага
спряла-нямала спирачен път. Излязла от колата. Пострадалият се държал за
единия си крак, двама мъже помогнали и го оставили на тротоара.
Свидетелката се обА.а на тел.112 и извикала линейка. Споделя, че линейката
се забавила около 30мин.През това време дошла полиция.Взели от Я. проба за
алкохол. Не знае дали са взели проба и от пешеходеца /В констативния
протокол е удостоверена проверка за алкохол само по отношение водача на
автомобила-вж.л.10/. След това на мястото на инцидента пристигнали и други
служители на КАТ. След около седмица Я. се е явила в КАТ и дала
показания. По този случай е получила само констативен протокол. Твърди, че
не са й връчвани нито акт , нито Наказателно постановление. Свидетелството
й за управление на МПС не е отнето.На свидетелката е известно, че има
образувано наказателно производство. Заявява, че няма информация за
движението му.
От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при произшествието Р. А. е получил счупване на дясна бедрена
кост, наложило метална остеосинтеза. Проведено е стационарно лечение с
оперативна интервенция - поставен е дълъг интрамедуларен пирон с дължина
400мм и дебелина 11мм.Дистално пиронът е заключен с два винта с дължина
55мм и 65мм.След стационарното лечение е проведено домашно амбулаторно
лечение.Според вещото лице болки с изразен интензитет е имало след
травмата, след оперативната интервенция, при раздвижване на крайника.
Болки с по слаб интензитет може да се появят при температурни разлики, при
пренатоварване на крайника. Болките отзвучават в рамките на
възстановителния период, като при пренатоварване на крайника и при
температурни разлики може да се появяват и след възстановителния период .
Становището на експерта е, че при това счупване възстановителният период е
от девет месеца до една година.Налице е пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното на 25.11.2021г. ПТП.
5
В заключението вещото лице е посочило, че към момента /м.ноември
2022г./ основната функция на крайника е възстановена, но възстановителния
период не е приключил. При прегледа от вещото лице на 1.11.2022г. А. е
съобщил, че все още има болки при преохлаждане или претоварване на
крайника, както и при клякане. Започнал е работа.
Ищецът е представил медицинска документация, от която се
установява, че първоначално е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност от 25.11.2021г. до 01.01.2022г., като престоят му в
болницата е до 02.12.2021г. В експертно решение № 0391 от 30.08.2022г. на
ТЕЛК е отразено, че на Р. А. се определя временна нетрудоспособност до
22.07.2022г. с водеща диагноза счупване на тялото на бедрената кост.В
мотивите ТЕЛК посочва, че краткият срок от настъпилата травма и
невъзстановения функционален обем на движение, болков синдром, дават
основание за продължаване на временната нетрудоспособност.
От заключението по автотехническата експертиза се установява, че
произшествието е настъпило на 25.11.2021г., около 14 часа, през светлата част
на денонощието, на ул. „Д. Г.“ в гр. Р.. Вещото лице е обяснило механизма
на****, управляван от В. Т. Я.. По същото време, в обратна посока е паркирал
л.а. „Фолксваген П. “ с рег. № ****, управляван от Р. И. А. на ** г. Този
автомобил е бил паркиран в най-дясната лента на улицата, гледано по
посоката му на движение. Р. А. е започнал да пресича улицата като
пешеходец. В същото време л.а. „Р. К.“ е заобикалял паркиран автомобил в
дясната лента, съобразно с посоката му на движение, когато с около 35 км/ч е
ударил Р. А.. За автомобила ударът е настъпил с неговата предна дясна част, а
за А. – с неговата странична дясна част в областта на долния десен крайник.
След удара, А. е паднал на земята в близост до десния край на улицата, а
автомобилът е спрял на около 21 метра след мястото на удара в дясната лента
за движение. Налице са данни, че произшествието е настъпило при слънчево
и ясно време, при добра метеорологична видимост и при суха пътна настилка.
За водача на л.а. „Р. К., пътя е в условията на десен завой с надлъжен наклон
на изкачване около 6,5 % и положителен напречен наклон около 1,1 %. Улица
„Д. Г.“ в двупосочна с по две ленти за движение във всяка посока. Лентите за
различните посоки на движение са разделени с двойна непрекъсната линия, а
тези за еднаква посока на движение – с единична прекъсната линия. За водача
6
на л.а. „Р. К.“ преди мястото на удара е имало пътен знак „Б3 – Път с
предимство“. За водача на л.а. „Ф П. – Р. А. не са установени пътни знаци,
включително и забраняващи му паркирането и престоя. Експертизата е
констатирала, че в района на произшествието, от двете страни на улицата има
изградени тротоари от гладък асфалт, без неравности, всеки с широчина
около 2,5 – 3,0 метра. След тротоарите следват тревни площи, на които има и
дървета.
Според вещото лице техническа причина за произшествието е
пресичане на траекториите на движение на автомобила и пешеходеца в един и
същ момент. Заключението на експерта в тази насока е, че за всички
изследвани варианти на движение на пешеходеца, водачът на автомобила е
имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране, като
отбелязва, че възможностите за предотвратяване на произшествието от страна
на водача на автомобила имат субективен характер.
От заключението се установява, че непосредствено преди удара
скоростта на движение на автомобила е около 35км/ч.Този извод следва от
установените увреждания и деформации по автомобила, които отговарят те
технически да са се получили при удар на пешеходец със скорост около 35
км/ч.
Към момента на ПТП пострадалият Р. А. е на около 68 г.
При определяне на неговата скорост на движение вещото лице е
използвало данни от специализирана литература за средната скорост на
придвижване за мъже на възраст от 60 до 70 г. , която е :
- при бавен ход - 3,0 км/ч (0,83 м/сек);
- при спокоен ход - 3,9 км/ч (1,08 м/сек);
- при бърз ход - 5,1 км/ч (1,42 м/сек).
При оглед на мястото на произшествието вещото лице е установило, че
че видимостта за водача на л.а. „Р. К. към мястото на удара е геометрически
ограничена от характеристиките на завоя. Геометричната видимост се
открива, когато л.а. Р.се намира в района на кръстовището на улицата с ул.
„И.“. Разстоянието от кръстовището до мястото на удара е около 70 метра.
Разстоянието, което е изминал пешеходеца Р. А. от момента, в който е
излязъл от автомобила си до мястото на удара е около 7,0 метра. На мястото
7
на произшествието не са установени спирачни следи / и св.Я. заявява, че няма
спирачен път/. Според експерта, единствено при варианта за пресичане на
пешеходеца с бавен ход, водачът на автомобила не е могъл да го възприеме от
момента, от който Р. А. е започнал да пресича улицата, тъй като за този
вариант е установено, че автомобилът би се намирал на около 81,64 метра
преди мястото на удара, а геометричната видимост се открива на около 70
метра преди мястото на удара.След съответни изчисления е установено е, че
спирачния път на автомобила е 18,9м.
Както беше посочено, по време на произшествието, метеорологичната
видимост е била добра, времето е било слънчево. Пътната настилка е била
суха. Пътят е бил с наклон на изкачване около 6,5% по посоката на движение
на автомобила. В експертизата е посочено, че след сравняване на изчислените
разстояния (отстояния), на който се е намирал автомобила от мястото на
удара, когато пешеходецът е започнал да пресича улицата и когато е станал
видим в зависимост от темпа му на движение със стойността на спирачния
път на автомобила 18,19 м, следва заключението, че водачът на автомобила е
имал възможност да спре автомобила преди мястото на удара за всички
изследвани варианти.
В показанията си водачът на автомобил – В. Я., казва, че сенникът на
предното стъкло е бил спуснат, защото слънцето е блестяло в очите й и я е
заслепявало. Експертът изразява становище, че ако е съществувала причина,
поради която водача на автомобила В. Я. не е могла да възприема
заобикалящата я обстановка, то е следвало на преустанови движението на
автомобила си.
От друга страна, и пострадалият е предприел пресичане на място, което
не е обозначено като място за преминаване на пешеходци. Не е имало
обозначени пешеходни пътеки.
Съдът кредитира експертизите, като компетентни и обективни, и
предвид обстоятелството, че изводите на вещите лица са подкрепени и от
събраните писмени и гласни доказателства.
Както беше посочено, по отношение на лекия автомобил, при
управлението на който е причинено произшествието, има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. С договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
8
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. С писмена претенция вх.№100-
4366/17.12.2021г. Р. А. е поискал от застрахователя заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, на основание чл.380 КЗ, в размер на 50000лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
наведените доводи, съдът квалифицира правно исковете по чл. 432, ал. 1 във
вр. чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими,
доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен
съд, за да е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на
исковете, включително и в частта им за установяване на деянието като
непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва, дали са
налице всички юридически факти от хипотезата на чл. 45 ЗЗД и съответно на
чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като
източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който
кумулативно включва: деяние - действие или бездействие; вреда;
противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която се предполага. Именно ефективното
носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на пострадалия
цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се
оспорва, че съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, които
ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, по делото е безспорно установено, че на 25.11.2021г. в
гр.Русе е настъпило ПТП, при което на ищеца е причинено счупване на дясна
9
бедрена кост.
На второ място, налице е противоправност на деянието поради
нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в
императивната правна норма на чл. 45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в
управлението на автомобила от В. Я., която в нарушение на ЗДвП не е
премахнала сенника, който явно значително е ограничавал видимостта й –
същата в съдебно заседание нееднократно заявява, че сенникът на предното
стъкло бил спуснат, защото блестяло слънцето и видяла силуета на човека,
когато вече бил на капака на колата й. След като е съществувала причина
/спуснат сенник не предното стъкло/, при която водача на автомобила –В. Я.,
не е могла да възприема пътната обстановка, следвало е да преустанови
движението на автомобила си.
Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване
на противното. Не са събрани доказателства, които оборват презумпцията.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава
на деликтното правоотношение, наред със сключената валидна застраховка
"Гражданска отговорност" с ответника О. за автомобила , води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на
чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на Р. А.
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования.
От доказателствата и от съдебната автотехническа експертиза следва
извод, че и пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат. Установено е
по делото, че той е пресичал на място, което не е обозначено като място за
преминаване на пешеходци и е нарушил чл.113 ЗДвП. Въпреки че от двете
страни на улицата има изградени тротоари и е имало възможност да пресече
на близкото кръстовище – на 70м от мястото на удара, ищецът предприел
пресичане на пътното платно, като не е съобразил, че по този начин
застрашава безопасността си. Съдът определя степента на съпричиняване на
50%.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. Понятието "справедливост" като
10
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - ППВС
№ 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 30
000 лв. предвид установените по делото обективни факти, а именно –
характера на травматичното увреждане, претърпяната оперативна
интервенция, причинените вследствие на фрактурата болки и страдания
непосредствено след ПТП и след това, вкл. тяхната продължителност и
интензитет.
При определяне на посочения размер на обезщетението, съдът отчита,
че към момента ищецът е възстановил трудоспособността си.
Посочената сума от 30 000 лв. съдът счита, че обезщетява в пълна
степен ищеца за вредоносните последици от инцидента, съобразно
посочените по-горе обективни критерии свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително
претърпените и доказани в настоящото производство от ищеца болки и
страдания, както и на тяхната продължителност.
Предвид установеното съпричиняване на вредоносния резултат вследствие
поведението на ищеца с 50% , дължимото обезщетение е 15000лв.
Представени са писмени доказателства за заплатени от ищеца имплант, на
стойност 1700лв и такси за болничен престой – 40,60лв.Предвид уваженото
възражение за съпричиняване, искът за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да се уважи в размер на 870,30лв.
Ответникът дължи лихва за забава, считано от датата, когато изтича
срокът за произнасяне от страна на застрахователя – 18.03.3022г.
Относно разноските:
11
С оглед уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 57лв разноски по делото за държавна такса.
Оказаната на ищеца от правна защита и съдействие е при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв . Възнаграждението се дължи на адвоката.С оглед
изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение от
1006,90лв съобразно уважения размер от претенциите.
Ответникът също претендира разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.Ищецът дължи на ответника сумата 278,14лв разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. На основание чл.78,ал.8 от ГПК
съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на ответното
дружество в размер на 100лв.
Ответникът дължи по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса
в размер на 634,81лв.съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.“С... представлявано от изп.директори М. П. И. и В. П. К.-М. да заплати на
Р. И. А., ЕГН **********, от гр.Р. ул.“С.“ №**,вх.1, сумата от 15870,30лв -
обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 25.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част, като неоснователни.
ОСЪЖДА З., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.
С.ул.“Ст. представлявано от изп.директори М. П. И. и В.П.К.-М. да заплати
на адв.Я. Д., САК, личен № *****, с адрес гр.С. сумата 1006,90лв адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА З., ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на Р. И. А., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“С., сумата от 57лв разноски
по делото.
12
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, от гр.Р. ул.“С. М.“** да заплати на
З., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С.сумата от 278,14лв.
разноски по делото и 100лв юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на
634,81лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13