Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ВИ
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова въззивно гражданско дело №
1762 по описа за 2020 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на Л.Г.Г.
срещу Решение № 306755/19.12.2019 г., постановено по гр. д. № 27653/2019 г. по
описа на СРС, Трето гражданско отделение, 89-ти състав, с която се
обжалва изцяло решението.
Подробно в жалбата са изложени съображенията.
Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемите - П.Г.Д., В.В.Д. и М.Г.К., оспорват жалбата и
молят за оставянето ѝ без уважение. Претендират разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е
образувано по молба на Л.Г.Г., в която се твърди, че ответниците - П.Г.Д. - нейна сестра, съпругът на сестра ѝ - В.В.,
както и снахата на сестра ѝ - М.Г.К.,
са извършили спрямо нея акт на домашно насилие на 25.04.2019г., около 17.30ч., под формата на физическо насилие, изразяващо се в извиване жестоко на ръка
от страна на В.Д., вследствие на което молителката твърди, че получила
травматични увреждания: контузия на дясната раменна става и дясната лакътна
става, множество кръвонасядания на дясната мишница, както и удар в гърдите,
извършен от М.К. и психическо такова, изразяващо се в психически тормоз –
заплахи от страна на В.Д. – „че ви изгоним от тука, че ви унищожим“, „щял да
запали камиона, щял да ги унищожи, че щели да се видят в чудо“; от страна на П.Д.
– неправомерно разбиване на патрон на таванския етаж на 25.04.2019 г. в 17:30
часа и възлагане, без законно основание на ключар смяна на патрона на таванския
етаж, преди да бъде извършен въвод от ЧСИ, акт на психически тормоз – закани и
заплахи, отправени на 25.04.2019 г. – „че нямала нищо в къщата, че всичко е
тяхно вече, че щели да ги ликвидират“; от страна на М.К. – физическо насилие –
удар в гърдите, извършен на 25.04.2019 г. в 17:30 часа, неправомерно влизане в
стаята на молителката на таванския етаж и ровене в гардероба за лични вещи, акт
на психически тормоз – закани и заплахи – че ще ги унищожат, обиди към
семейството – че молителката е грозна и без зъби на 70 години, че е проста и т.
н., по адрес на дъщерята на молителката – „че е станала на 50 години, не се е
оженила, не е родила и едно дете, че е количка с лайна, не количка, а вагон с
лайна, така ще умре като куче неоженена“. До извършения акт на насилие се стигнало по
повод спорен наследствен съсобствен имот, придобит от ответницата П.Д. в
резултат на проведена публична продан, когато ответниците, преди извършване на
въвод във владение от ЧСИ, извикали ключар, за да смени патрона на вратата за
този имот, който акт е описан подробно в молбата от 17.05.2019 г.
Ответниците са оспорили
твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.
С Решение № 306755/19.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 27653/2019 г. по описа на СРС, Трето гражданско
отделение, 89-ти състав, е оставена без уважение молбата на Л.Г.Г. за
налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу П.Г.Д., М.Г.К. и В.В.Д. за
извършен акт на домашно насилие на 25.04.2019г., като неоснователна и е
отказано да бъде издадена заповед за съдебна защита, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, осъдена е Л.Г.Г. да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, а на П.Г.Д. сумата
от 480 лева сторени деловодни разноски на основание чл.78, ал.З от ГПК.
В жалбата са наведени доводи, че
обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон –
чл. 2 от ЗЗДН, че е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в това, че
СРС неоснователно отказал събиране на доказателства - писмени и гласни за
изясняване на фактическата обстановка, че е постановено при нарушение на
принципа на равнопоставеност, тъй като по делото като свидетели на ответната
страна били разпитани двама свидетели, а от страна на молителката само един, че
обжалваното решение е непълно, тъй като съдът не взел отношение по твърденията и
представените доказателства във връзка с продължилото домашно насилие от
ответниците, като след заведеното дело за домашно
насилие над молителката и нейното семейство, с нова молба по реда на чл.18
33ДН, молителката направила искане за издаване на Заповед за незабавна защита
от домашно насилие, в която да бъдат определени мерки за защита от домашното
насилие, съгласно чл.5 ЗЗДН, че обжалваното съдебно решение е необосновано, тъй
като налице били правни изводи, които противоречат на събраните гласни писмени доказателства
- изводът за недоказаност на акта на домашно насилие противоречал на
показанията на свидетеля Т.Г., който установявал: “Снахата М. беше най-активна
при кавгата“, Започнаха да обиждат Л.“, М. удари Л. между гърдите с ръка. Оттам
съпругът на П. – В., хвана Л. и изви дясната ръка, изохка жената“, „М. държеше
телефона и ровеше в гардероба“, извод , че молителката не е установила при
условията на пълно и главно доказване, извършения от ответниците акт на домашно
насилие, след като съдът отказал
неоснователно събиране на доказателства именно за доказване на факта на домашно
насилие.
Твърди се също, че обжалваното
съдебно решение е противоречиво и неясно, тъй като СРС едновременно отказал да
издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат
взети мерките по чл.5 лл.1 от ЗЗДН и разпореждал „да се уведоми съответното
РУ-СДВР, след влизане в сила на решението ,че издадената заповед по делото за
незабавна защита няма действие занапред/чл.19 ЗЗДН .
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
За доказване на твърденията,
изложени в представената молба, молителката е представила декларации по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и е ангажирала гласни доказателствени средства, представила е и
писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение, лист за преглед на
пациент, удостоверение за наследница на В.В., удостоверение от ЧСИ Р.М..
Следва да се отбележи, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия
изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където частните
свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено
средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина,
по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе.
Съдът няма право да указва на пострадалия да представи годна (пълна)
декларация, защото би нарушил своето безпристрастие – неговото задължение се
простира само до там да укаже, че не се сочат доказателства за процесния
насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие е извършен в
отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци, както се твърди в настоящия случай)
и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за
събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани
и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени
във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена.
По делото, освен декларациите по чл. 9, ал. 3
ЗЗЗД, са събрани и други доказателства, които обаче не установяват по
категоричен начин извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
В случая пред първата инстанция
са разпитани свидетелите Т.Г. /съпруг на молителката/ и свидетелите на
ответниците - А.К./без родство- ключар/
и В.Я./дъщеря на ответниците/.
Св. Георгиев е посочил, че на
25.04.2019г. около 17.30 часа чули с молителката шум от работа на таванския
етаж, и когато се качили, двамата видели ответниците там и ключар който бил
извикан да смени патрона на вратата. Свидетелят е посочил, че ответниците се
нахвърЛ. срещу тях с обиди и заплахи, М. ударила с ръка в гърдите съпругата му,
а ответникът В. ѝ извил силно дясното ръка, от Пирогов ѝ казали, че
има кръвонасядане на ключицата, дали ѝ лекарства –аулин да пие и да слага
лед на ръката. Той се опитал да ги разтърве, но П. го задържала. Това станало
вътре в таванското помещение, като ключарят бил отвън. Съпругата му не била
удряла никого. Конфликтът продължил половин-един час. Полицаите казали да се
купи патрон с два ключа, съпругът и ключарят купили секрет с два ключа, сменили
го, заключили и всички си тръгнали. С Л. се прибрали и след това Л. готвила
вечеря. Вещите на Л. от 3 етаж ги изнесли комшии, на които им било платено за
тази услуга, след този случай се изнесъл багажът, изнасял се за 2-3дни,
седмица, Л. била контузена, не можела да носи.
Св. Я.е посочила, че също е била на мястото на
инцидента, но леля ѝ влязла агресивно, била с чичо ѝ, говорела
арогантно, обиждала ключаря, заплашвала и обиждала майка ѝ, а баща
ѝ бил избутан в корема от молителката. М. искала да снима с телефона си,
но молителката бутнала телефона, който паднал на земята. Свидетелката е
посочила, че не е видяла баща ѝ да напада молителката. В случая правилно
първоинстанционният съд е анализирал тези свидетелски показания с оглед на
близките родствени отношения и заинтересованост на свидетелите със страните, като
е правилен и изводът му, че това обяснява противоречията при излагане на една и
съща фактическа обстановка.
Св. К.е посочил, че посетил адреса малко преди
Великден на 24-25.04.2019 г. Било следобед, П. и нейната снаха му се обадили да
отиде да отключи, тъй като е ключар. Отзовал се, отишъл в Горна баня в
триетажна къща под хотела в Горна баня, на последния етаж, където били П.,
мъжът ѝ, снахата и още една жена – дъщерята на П.. Поскал от П. да му
докаже, че това е нейно, и тя представила заповед на ЧСИ, че трябва да влезе
във владение. Патронът бил по-сложен и отворил вратата, казала, че има ключ, но
ключът не бил от тази брава. След като отворил вратата, Л. влетяла по стълбите
и влязла на „гюрултия“, казала му „кой си ти“, свидетелят влязъл в
преддверието, П. влезнала с него, снахата и мъжът ѝ, другата жена слязла
по стълбите, отишла на долния етаж. Свидетелят влязъл вътре, клекнал пред
вратата, за да сложи друг патрон и сочи, че бил вътре в помещението. Л. влязла
на бой вътре, първо била сама, а после влязъл съпругът ѝ, Л. нападала П.,
свидетелят като думи не може да си спомни кой какво е говорил. Момичето извадило
телефона да снима. Телефонът паднал на земята. Свидетелят застанал между тях и
ги разделил. Не е видял едната или другата да се удрят. Имало само словесни
нападки. Най-често се карали Л. и П., и момичето, и двете страни се обиждали, Л.
се обадила на полицията, дошли двама полицаи, свидетелят през цялото време бил
там, отишли с нейния съпруг да купят патрон, полицаите писали протокол, другите
останали там. Когато се върнал, отново били там. След това сменил патрона,
полицаите казали „на вас ключове“ и „на вас ключове“ и си тръгнали, във връзка
с това писал обяснения.
Свидетелят е посочил също, че в документа,
който му представили пишело, че трябва да си влезе във владение. Дъщерята
останала на долния етаж, никой не бил ровил в гардероба, момичето снимала с
телефона, свидетелят не бил видял момичето да блъска Л.. Л. била агресивна.
В случая правилно Софийският районен съд е
намерил, че този свидетел не е заинтересован и няма основание да взема страна,
поради което е приел тези свидетелски показания за достоверни.
С оглед изложеното и данните за
изключително влошени роднински отношения, свързани с водени съдебни дела и
подялба на наследствени имоти, правилно Софийският районен съд е намерил, че не
може да се приеме, че е осъществен от ответниците акт на домашно насилие, а по
скоро в конкретния случай във връзка с подмяната на патрона на вратата на
таванското помещение се е стигнало до конфликт, като се установява, че
ответниците вече са били на таванското помещение, като впоследствие са дошли
молителката и съпругът ѝ в резултат на техните агресивни действия, с цел
предотвратяване смяната на патрона на вратата, се е стигнало до размяна на
обиди от двете страни.
Настоящият съдебен състав също
намира, че обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН, не съдържат
признаци на акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Между страните е налице имуществен спор,
породен от наличието на наследствен имот, но описанието на този спор в молбата
за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се
защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не разрешаването на
спорове за притежавани наследствени недвижими имоти, както и изследване правомерна
или неправомерна е смяната на патрона на вратата на таванското помещение – за
това разрешаване законодателят е предвидил друг ред.
Представеното пред първата
инстанция съдебномедицинско у-е №172.04/2019г. за извършен
преглед на 29.04.2019г. от специалист в Съдебна медицина и деонтология при МУ
София е с дата на прегледа четири дена след твърдяното насилие,
като от него не може да се извърши преценка относно авторството на посочените
травматични увреждания, поради което и доказателственото искане на въззивницата
за допускане изслушване на съдебно-медицинска експертиза от лекар травматолог,
не беше допуснато, с оглед формулираните към нея въпроси, доколкото отговорите
на същите биха установили ирелевантни за спора по делото факти. В тази връзка
следва да се посочи, че твърдяното от молителката „жестоко извиване на дясната
ръка, вследствие на което получила травматични увреждания: контузия на дясната
раменна става и дясната лакътна става, множество кръвонасядания на дясната
мишница“, не кореспондира с поведението на молителката след нанасяне на твърдените травматични увреждания
от ответника В.Д., доколкото св. Т.Г., воден от молителката, е посочил, че след
това се прибрали и „Л. готвила вечеря“.
Относно доводите в жалбата за
нарушение на принципа на равнопоставеност, тъй като по делото като свидетели на
ответната страна били разпитани двама свидетели, а от страна на молителката
само един, настоящият съдебен състав намира следното – с молбата, депозирана на
17.05.2019 г., молителката е поискала да бъдат разпитани двама свидетели – Т.Г.
и ключарят, който е бил доведен от П.Д..
С определението си за насрочване,
СРС е допуснал по един свидетел на всяка от страните. В съдебното заседание,
проведено на 24.06.2019 г., са били разпитани трима свидетели – св. Т.Г., воден
от молителката, и свидетелите В.Я. и св. А.К./ключарят/, водени от ответниците,
т.е. в случая, по делото макар и воден от ответниците, е разпитан като свидетел
ключарят, относно когото е било направеното доказателствено искане от
молителката още с молбата ѝ от 17.05.2019 г., поради което настоящият съд
не намира, че е налице нарушение на принципа на равнопоставеност.
Несъстоятелно се явява
оплакването, че СРС неоснователно отказал събиране на доказателства - писмени и
гласни за изясняване на фактическата обстановка, доколкото в правомощията на
съда е да извърши преценка относно допускането на доказателствата, които са
относими, допустими и необходими.
Относно оплакването в жалбата, че
обжалваното решение е непълно, тъй като съдът не взел отношение по твърденията
и представените доказателства във връзка с продължилото домашно насилие от
ответниците, като след заведеното дело за домашно насилие над молителката и
нейното семейство, с нова молба по реда на чл.18 33ДН, молителката направила
искане за издаване на Заповед за незабавна защита от домашно насилие, в която
да бъдат определени мерки за защита от домашното насилие, съгласно чл.5 ЗЗДН,
настоящият съд намира и това оплакване за неоснователно. В случая молбата е
депозирана на 16.10.2019 г., т.е. няколко месеца след акта на домашно насилие,
за който се твърди, че е извършен на 25.04.2019 г. и не кореспондира с
разпоредбата на чл. 10 от ЗЗДН, съгласно която молбата се подава в срок до един
месец от акта на домашно насилие.
Съобразно с така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е
правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства. Въззивницата не е доказала по безспорен начин твърденията си за
извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемите. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства и
следва да се остави в сила.
Относно оплакването, че
постановеното съдебно решение е противоречиво и неясно, доколкото СРС
едновременно отказвал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение
на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН и разпореждал „Да се
уведоми съответното РУ- СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената заповед по делото за незабавна защита няма действие занапред /чл. 19
от ЗЗДН/“, настоящият съдебен състав намира, че в тази му част, решението има
характера на разпореждане, което очевидно не кореспондира с материалите по
делото, доколкото по същото не е издадена заповед за незабавна защита и
вероятно се касае за грешка, отстранима по реда на чл. 253 ГПК от Софийския районен съд, която обаче не
разколебава становището на настоящия съд за правилност на постановения
първоинстанционен акт по съществото на спора.
Въззивният съд постанови въззивницата
Л.Г.Г. да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер
на 37,50 лв.
С оглед изхода на делото,
претенцията на въззивницата Л.Г.Г. за присъждане на разноски е неоснователна и
съдът я оставя без уважение. Именно предвид изхода на делото, въззивницата Л.Г.Г.
се осъжда да заплати на въззиваемите сторените от същите разноски във
въззивното производство в размер на 480 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306755/19.12.2019 г., постановено по гр. дело № 27653/2019 г. по
описа на СРС, Трето гражданско отделение, 89-ти състав.
ОСЪЖДА Л.Г.Г., ЕГН **********, да
заплати по сметката за държавни такси на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 37,50
лв.
ОСЪЖДА Л.Г.Г., ЕГН **********, да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********,
на В.В.Д., ЕГН ********** и на М.Г.К., ЕГН **********, разноски в общ размер на 480 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по въззивно
гражданско дело № 1762/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение
– Брачни състави, I-ви въззивен брачен
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.Г.Г. за присъждане на разноски по делото, като
неоснователно.
ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд, III ГО, 89-ти
състав, за отмяна, по реда на чл. 253 ГПК, поради грешка, на разпореждане, ситуирано след диспозитива на
постановеното Решение № 306755/19.12.2019 г. по гр. дело № 27653/2019 г., със
следното съдържание: „Да се уведоми съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на
решението, че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие
занапред (чл. 19 ЗЗДН)“.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.