Р Е Ш Е Н И Е
№ 46 26.06.2018 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание
на девети май две хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Т. Стаматов
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВАНД № 90 по описа на ЯОС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда
на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника
на обвиняемия В.М.В., срещу Решение № 76/07.03.2018 г. постановено по АНД № 1494
по описа за РС – Ямбол за 2017 година, с
което въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** год., около
02,30 ч. в гр. Я., по ул. „Н. П.“ до обходен път, при условията на посредствено
извършителство на П.В.П. с ЕГН ********** от гр. *., си служил с табела с рег. №
*******, неиздадена от съответните органи, при управление на лек автомобил „**“
с рег. № *******, негова собственост – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК,
поради което на основани чл. 78а, ал. 1 от НК ЯРС го освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НПК решаващият съд е отнел в полза на държавата веществено доказателство
1 бр. регистрационна табела за МПС с рег. № *******. В тежест на обвиняемия са
били присъдени разноските по делото в размер на 54.25 лв. – в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР
– Ямбол.
Въззивникът не се явява в
съдебното заседание, а се представлява от защитник – адв. Х.П. от *** който
счита, че деянието е несъставомерно и подзащитният му следва да бъде оправдан,
тъй като не е имал умисъл за извършване на престъпление при посредствено
извършителство. Пледира за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК
поради малозначителност на деянието.
Участващият по делото прокурор намира,
че престъплението по чл. 345 ал. 1 НК, по което е бил обвинен обвиняемият е
безспорно и категорично доказано от събраните свидетелски показания, както и от
писмените доказателства. Сочи, че деянието е реализирано при условията на
посредствено извършителство, като обвиняемият съзнателно, знаейки, че
регистрационната табела е обявена за общодържавно издирване, е поставил друга,
ръчно изработена. Като счита наложеното наказание за съответстващо на деянието,
прокурорът пледира да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да
обжалва, а разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият
състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от решаващият
съд и счита за ненужна да я преповтаря детайлно. Основното в нея е това, че
обв. В.М.В. след като
изгубил едната регистрационна табела № *******, на собствения си лек автомобил
„**“, уведомил полицейските органи за това и на **.**.**** г., тя била обявена
за общодържавно издирване. Обвиняемият обаче не извършил регистрация на моторно
превозното средство с нов регистрационен номер, съгласно чл. 10, ал. 8 от
Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а вместо
това поставил на мястото на липсващата рег. табела на автомобила си, саморъчно
изработена от пластмасов материал такава с надпис „*******”. На **.**.**** г. обв.
В. помолил свид. П.В.П. да го транспортира от с. Ч. до гр. Я. със собствения му
лек автомобил „**“, но той не уведомил свидетеля и последният нямал представа
че предната регистрационна табела този автомобил неистинска. В последствие на **.**.****
г., около 02,30 ч., л.а. „**“ – собственост на обвиняемия, управляван в гр. Я.,
по ул. „Н. П.“ до обходен път от свид. П. и пътник – обв. В., бил спрян от полицейски патрул при РУ – Ямбол,
в състав свидетелите Д.Г. и Д.К.. В хода на проверката полицаите установили, че
предната регистрационна табела на автомобила е саморъчно изработена, както и че
истинската табела с регистрационен номер *******, е обявена за издирване.
Обвиняемият обяснил на полицаите, че през 20** г. предната регистрационна табела била изгубена и обявена за издирване от
органите на МВР, а той направил саморъчна, която поставил като предна на
автомобила си.
От заключението на ВЛ по извършената
по делото техническа експертиза се установява, че табелата с която си е служил
обвиняемия – „*******”, не съответства на оригиналните български регистрационни
табели, издадени от КАТ и представлява неистинска регистрационна табела за МПС.
Експерта сочи, че табелата е саморъчно изработена от пластмасов материал, а
реквизитите в нея са имитирани с различно по цвят фолио и същата не е издадена
от съответните органи.
Видно от Справка на
Пътна полиция – Ямбол от 23.03.2017 г., с Телеграма № 6129/**.**.**** г. на ОД
МВР – Ямбол, обявена е за общо държавно издирване само табела с регистрационен
номер ******* за л.а. „**“, собственост на обвиняемия, като издирването инициирано
от него със Заявление от **.**.**** година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС намира, че решаващият съд
обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните
на досъдебното производство доказателства – в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, както и тези от съдебното следствие и след правилна преценка на съвкупния
доказателствен материал, обосновано е приел за установени посочените напред в
изложението фактическите положения. Законосъобразно първоинстанционният съд е
кредитирал обясненията на обв. В. и показанията на свидетелите полицаи Д.Г., Д.К.
и свид. П.П., както и приобщените писмени доказателства – АУАН, справка за
собственост на МПС, справка за издирване на рег. табела на МПС справка за съдимост
и съдебно-техническа експертиза.
Въззивният съд намира, че по
отношение на главния факт, всички ценени от двете инстанции доказателства са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка,
районният съд е направил обосновани правни изводи, че обв. В.М.В. е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, като на **.**.**** г., около 02,30 ч. в гр. Я., по ул.
„Н.П." до обходен път, при условията на посредствено извършителство на П.В.П.
с ЕГН ********** от гр. *, си служил с табела с рег. № *******, неиздадена от
съответните органи, при управление на лек автомобил „**“ с рег. № *******,
негова собственост.
От обективна страна безспорно обв.
В.М.В. е
реализирал съставомерните признаци на указаното престъпления, тъй като на
инкриминираната дата в гр. Я. при условията на посредствено
извършителство на П.В.П. който управлявал лекия автомобил „**“ собственост на
обвиняемия, си служил с предна табела с рег. № „*******”, неиздадена от
съответните органи. Изпълнителното деяние е
извършено чрез действие и се изразява в противоправно ползване (служене) с
контролен знак (регистрационна табела), неиздадена от съответните органи по
предвидения ред, чрез поставянето й в предната част на превозното средство на
мястото на загубената по-рано оригинална табела.
Субект на това престъплението
е всяко пълнолетно вменяемо физическо лице. От субективна страна конкретното деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици – обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, т.е. че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици – съзнавал е,
че регистрационната табела с рег. № „*******”, не е издадена
от съответните органи, но въпреки това си е служил с нея, поставяйки
я в предната част на л.а. "**", негова собственост, преследвайки
неправомерната цел да ползва автомобила по предназначение в нарушение на
нормативните изисквания относно регистрацията му (чл. 10, ал. 8 от
Наредба № І-45/24.03.2000 г. на МВР – При загубване или открадване на табела(и)
с регистрационен номер, отговаряща(и) на действащия български държавен стандарт
(БДС) или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., те се
обявяват за издирване, а превозното средство се регистрира с нов регистрационен
номер. Старият регистрационен номер не се използва повторно.) Въпреки всичко обв.
В. е поставил и ползвал такава табела, макар да е бил напълно наясно с факта,
че табелата с регистрационен номер ******* за л.а. „**“, по негова инициатива,
на **.**.**** г. е била обявена за общодържавно издирване. Същият има
достатъчен житейски опит за да съзнава, че върши обществено опасно деяние с
неизбежни престъпни последици, т.е. – целял е тяхното настъпване. В подкрепа на
извода, че обв. В.М.В. е действал при форма на вината пряк умисъл е и факта,
че още при спирането на автомобила, обяснил на
полицаите – свидетелите Д.Г. и Д.К.,
че предната регистрационна табела на автомобила, през 20** г. била изгубена и
обявена за издирване от органите на МВР, а той направил саморъчна, която
поставил като преден „регистрационен номер *******”, ерго – бил е напълно
наясно с всички обстоятелства касаещи деянието от обективна страна. По
отношение на умисъла за извършване на престъплението при посредствено
извършителство, безспорно по делото е установено, че на **.**.**** г. обв. В.
помолил свид. П. да го транспортира от с. Ч. до гр. Я. със собствения му лек
автомобил „**“, но не уведомил свидетеля и последният нямал представа, че
предната регистрационна табела този автомобил неистинска. Още повече, обв. В. се возил в автомобила като пътник и отново не
съобщил на водача – свид. П., за неистинската табела.
Причините
за извършване на престъплението ЯОС намира в ниското правосъзнание на
обвиняемия и незачитане на установения в страната правен ред.
При горните съображения настоящият
състав счита, че правилно решаващият съд е прие, че от обективна и субективна
страна, обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, по който и текст е бил признат за виновен.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА:
Неоснователно е
възражението на защитата, че обв. В. не е имал умисъл за извършване на
престъпление при посредствено извършителство. От обвинителния акт е ясно, че
обв. В. е извършил престъпление при посредствено извършителство чрез П.В.П.,
който управлявал лек автомобил „**“ собственост на обвиняемия, с предна табела
с рег. № „*******”, неиздадена от съответните органи без да знае за това
обстоятелство. Поначало посредственото извършителство се осъществява чрез
наказателно неотговорно лице, но е възможно деецът да мотивира и наказателноотговорно
лице да извърши изпълнителното деяние така, че то да действа при някое от
обстоятелствата изключващи умисъла. В тази хипотеза лицето, използвано като
оръдие, може да действа невиновно или по непредпазливост. В казуса свид. П. не
е бил уведомен от деецът, че предна табела с рег. № „*******” не е издадена от
съответните органи, поради което той е действал невиновно, като е управлявал
лекия автомобил „**“ собственост на обвиняемия, именно с такава предна „регистрационна”
табела. Тази конструкция е изписана и в постановлението по чл. 375 от НПК и в
атакуваното решение, като и в двата акта се съдържат напълно ясни и безпротиворечиви
съображения какво е извършило третото лице и какво обвиняемият (като посредствен
извършител), ерго – правото на защита на обвиняемия не е било накърнено.
По отношение на умисъла за извършване на престъплението при посредствено
извършителство, настоящият състав отговори напред в изложението.
Също така ЯОС намира за
неоснователно и възражението, за приложение на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК – поради малозначителност на деянието. За да намери приложение относимия в
случая чл. 28 ЗАНН касаещ „маловажен случай” на деяние, е необходимо
извършеното престъпление, с оглед всички обстоятелства по делото отнасящи се до
деянието и дееца, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Според нормата на
чл. 9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално и да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. За деянието по чл. 345, ал. 1 от НК не може да се
говори, че изобщо не е общественоопасно или обществената опасност е явно
незначителна, а тъкмо обратното. Това деяние с висока степен на обществена опасност. Вярно е че обвиняемият е неосъждан,
но обществената опасност на дееца не следва да бъде извеждана единствено с
оглед неговото съдебно минало, а е необходимо да се преценява и през призмата
на характеристиките на конкретното престъпно деяние. По настоящето дело начинът
на извършване на престъпното посегателство, времето и мястото на неговото
осъществяване, не водят до извода за по-ниска обществената опасност не само на
деянието, но и на дееца, ерго – извършеното престъпление не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Обосновано районният съд е
съобразил, че са налице всички законови предпоставки
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година
или глоба от петстотин до хиляда лева, той не е
осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Правилно ЯРС е
определил вида на наказанието и размера му към
минималния такъв – „Глоба в размер на 1500 лева”, като е отчел обществена опасност на деянието и дееца смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите
му характеристични данни на обвиняемия, оказаното от него съдействие в хода на
досъдебното производство, но и факта, че в периода от около 5 години обв. В. не
е направил нова регистрация на автомобила си. Към отегчаващите
отговорността на обвиняемия обстоятелства, ЯОС счита, че следва да се
добави и усложнения механизъм на извършване на
деянието от обв. В. – чрез „въвличане” в казуса на нищо неподозиращ човек и то негов
близък. Тук ЯОС ще отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 78а, ал. 5 от НПК „Когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба”, тъй като за това деяние
законодателят в чл. 345, ал. 1 от НК от НК, е предвидил наказание лишаване от
свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева.
Въззивният съд счита,
че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за
поправяне и превъзпитание на обвиняемия, конкретното наказание е необходимо и
достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие, както върху самия
обвиняем, така и върху останалите членове на обществото. Възражението на
защитника, по отношение на размера на глобата от 1500 лв. – че „малко хора
работят за толкова пари”, не попада в компетенцията нито на решаващия, нито на
въззивния съд (а и на съдебната власт въобще), тъй като границите на това наказание
са предвидени в НК от законодателят.
При това положение настоящият
състав счита, че вида и размера на административното наказание са правилно
определени и в този аспект няма основание за ревизиране на атакувания съдебен, а
с конкретната глоба ще бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36
от НК – и на генералната и на специална превенция.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
Правилно и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НПК
решаващият съд е отнел в полза на държавата веществено доказателство 1
бр. регистрационна табела за МПС с рег. № *******. Също така законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС правилно е възложил в тежест на обвиняемия разноските по делото
в размер на 54.25 лв. – в приход
на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР – Ямбол.
По
изложените съображения ЯОС намира, че атакуваният съдебен акт, като
законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден. Водим от гореизложеното,
на основание чл. 338, вр. чл. 334 т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 76/07.03.2018 г. постановено по АНД № 1494 по описа за РС – Ямбол за 2017 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________
ЧЛЕНОВЕ:
______________________
______________________