Решение по дело №319/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба и уточнение към нея на А. Г. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 3, чрез адвокат Ж. С., АК – Бургас, със съдебен адрес в [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – [населено място]. С ИМ се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 556,15 лв., представляващи неправомерно удържани суми от банковите сметки на ищеца, както следва: на 12.09.2022 г. – сума в размер на 53,87 лв. с преводна такса в размер на 18 лв. и на 07.10.2022 г. сума в размер на 466,28 лв. и преводна такса в размер на 18 лв., причинени в резултат на незаконен административен акт – решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Бургас, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. Претендира се и законната лихва от момента на удържане на сумите до окончателното им изплащане, а също така и разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и направеното уточнение към нея. Иска изцяло уважаване на исковата претенция, като основателна и доказана. Претендира разноски и представя списък за тях.

Ответникът по иска – Национален осигурителен институт – София се представлява от гл.юрисконсулт К. В.. По делото, на основание чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, с който ответната страна излага доводи за недопустимост на исковата претенция, поради наличието на специален ред предвиден в нормата на чл. 115, ал. 2 КСО за възстановяване на недължимо внесени суми във връзка с държавното обществено осигуряване. В условията на евентуалност оспорва исковата претенция по основание и размер, като счита че претендираните от ищеца вреди са възстановени с Разпореждане № ВР – 3 – 02 – 01571875/29.03.2024 г., а по отношение на удържаните банкови такси – налице били облигационни отношения между банката и ищеца. Твърди, че не е изпълнен състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли искът да бъде оставен без разглеждане като недопустим, евентуално отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърляне на претендираната претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за частична основателност на исковата претенция, в частта относно претендираните разноски, които ищецът е направил във връзка с банковите транзакции. Относно платената сума в размер на 523.25 лева счита, че исковата претенция се явява безпредметна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас е разпоредено на А. К. да възстанови недобросъвестно получено за периода 24.03.2022 г. – 20.04.2022 г. парично обезщетение поради общо заболяване в общ размер на 516.55 лева, от които 499.22 лева главница и 17.33 лева лихва, считано от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането (л. 14). Разпореждането е получено от Капсималов на 23.08.2022 г., съгласно известие за доставяне (л. 15). Същото е оспорено по административен ред пред горестоящият директор на ТП на НОИ – Бургас, който с решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. го е оставил в сила.

След изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, на основание чл. 110, ал. 5, т. 1 и чл. 110, ал. 6 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ – Бургас със запорно съобщение изх. № ЗС-22-3-02-01191045/07.09.2022 г. до Т. Б. АД, е наложил запор по всички сметки на длъжника Капсималов във всички клонове на банката за погасяване размера на установените с разпореждането дължими главница и лихви, до окончателното изплащане на дълга (л.14 от гр.д. № 7879/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас).

Съгласно извлечение от сметката на ТП на НОИ – Бургас в У. Б. АД по запора са постъпили следните суми: на 12.09.2022 г. – 53.87 лева, на 07.10.2022 г. – 466.28 лева и на 11.10.2022 г. – 3.10 лева (л.16 – 18).

От ищеца са приложени и извлечение от банковата му сметка в Т. Б. АД, видно от което при удържането на посочените по-горе суми на 12.09.2022 г. и 07.10.2022 г. е начислена и банкова такса в размер на 18 лева за всеки превод (л.11 – 13 от гр.д. № 7879/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас).

С писмо изх. № 1029-02-16175/10.10.2022 г., директора на ТП на НОИ – Бургас е уведомил Т. Б. АД, че нареждането за запор се отменя (л.19).

По делото е приложена справка № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. за цялостното движение на суми по партидата на А. К. и начина на формиране на задължението в общ размер на 523.25 лева (л.20).

На 28.09.2023 г. с решение № 871/28.09.2023 г., постановено по адм.д. № 1819/2022 г., Административен съд – Бургас е отменил решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. на ръководител на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас (л.47). Решението е влязло в сила на 19.10.2023 г., съгласно направено върху същото отбелязване.

На 30.10.2023 г. е издаден изпълнителен лист за сума в размер на 910 лева - разноски по адм.д. № 1819/2022 г. на Административен съд – Бургас (л.9 от гр.д. № 7879/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас).

С искане вх. № 1012-02-321 от 08.11.2023 г., А. К. е поискал от директора на ТП на НОИ – Бургас да му бъде изплатена сума в размер на 910 лева - разноски по делото (по издадения ИЛ по адм.д № 1819/2022 г. на АдмС-Бургас), както и удържани от банковата му сметка суми в размер на 499.22 лева - главница и 17.33 лева - лихва, последните внесени въз основа на отмененото от съда разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. (л.10 от гр.д. № 7879/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас).

Сумата от 910 лева е приведена на Капсималов на 10.11.2023 г., съгласно бюджетно платежно нареждане от същата дата (л.13).

По отношение на останалите суми е издадено Разпореждане № ВР-3-02-01571875 от 29.03.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Бургас, с което е разпоредено на Капсималов (ищец по настоящото дело) да се възстанови сумата, внесена въз основа на Разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. в размер на 523.25 лева (л.11), като на същата дата сумата е била приведена, съгласно бюджетно платежно нареждане на л.12. По делото няма данни разпореждането да е било обжалвано по реда на чл. 117 от КСО, а и от страните в настоящото производство не се твърди наличие на такова обжалване.

Приети като доказателства по делото са представените такива от ищеца и ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е иск за имуществени вреди и за лихви, представляващи: главница - 466.28 лева и 53.87 лева – лихва, удържани както следва: на 12.09.2022 г. – сума в размер на 53,87 лв. и на 07.10.2022 г. - сума в размер на 466,28 лв., както и банкови такси в общ размер на 36 лв., удържани от сметката на ищеца на два пъти, на посочените дати. Върху сумите се претендира и законна лихва от тези дати до изплащане на задължението. Претенцията произтича от Разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Бургас, отменено по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от отменено като незаконосъобразно Решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с това решение е ищецът. Ответникът – Национален осигурителен институт е юридическо лице със седалище [населено място] съгласно чл. 33, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд - Бургас, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото на претендираното увреждане е в [населено място].

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, в приложимата й редакция, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 520.15 лв. (53.87 лева удържани на 12.09.2022 г. и 466.28 лева удържани на 07.10.2022 г.), съдът намира следното:

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността – с разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. на Капсималов е било разпоредено да възстанови неоснователно изплатените му 499.22 лева главница, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, ведно с дължимата лихва в размер на 17.33 лева, което разпореждане е било отменено от Административен съд – Бургас. Отмененото разпореждане представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Не е налице, обаче, втората предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ – ищецът да е претърпял имуществена вреда. Не е спорен фактът, че на ищеца по разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. (потвърдено с решение № 1040-02-114/13.09.2022 г., което е отменено с решение № 871/28.09.2023 г. на Административен съд – Бургас) е била удържана сума в размер на 523.25 лева. Тази сума обаче към настоящият момент с разпореждане № ВР-3-02-01571875/29.03.2024 г. е възстановена на Капсималов, поради което не е доказана вреда за ищеца, която да е резултат от незаконосъобразните актове Разпореждане № № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Бургас и Решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас.

Липсата на второто кумулативно условие за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, обезсмисля изследването на въпроса за наличието на третото условие – причинната връзка между издаденото разпореждане, потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ - Бургас, отменено като незаконосъобразно и удържаната във връзка с издаването му сума в размер на 523.25 лева.

Предвид изложеното исковата молба е неоснователна в тази част и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на банкови такси в общ размер на 36 лева (18 лв. на 12.09.2022 г. и 18 лв. на 07.10.2022г.).

За да обосноват отговорността на държавата за вреди действието и бездействието на длъжностните лице на НОИ следва да са незаконосъобразни. Действието е незаконосъобразно, когато е извършено в нарушение на правна норма, а бездействието – когато е осъществено при наличие на предпоставките за изпълнение на правно дължимо действие.

Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая за принудително събиране на вземането си ответникът е избрал реда по чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО и е наложил запор по сметките на ищцата, разкрити в Т. Б. АД.

Съгласно чл. 110, ал. 6 от КСО запор по сметките на длъжника на ДОО се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на ТП на НОИ до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. В съответствие със закона ръководителят на ТП на НОИ – Бургас е изпратил запорно съобщение до банката, в която ищецът е имал разкрити сметки – Т. Б. АД. По делото не се твърди и не са представени доказателства запорът да е обжалван по реда на чл. 294 – 298 от АПК, поради което той е законосъобразно наложен.

В изпълнение на задължението си по чл. 110, ал. 6 от КСО и Т. Б. АД е превела по посочената в запорното съобщение сметка на ТП на НОИ – Бургас дължимата от ищеца сума от паричните средства, налични по разкритите на негово име сметки, съответно на 12.09.2022 г. – 53.87 лв., 07.10.2022 г. – 466.28 лв. и 11.10.2022 г. – 3.10 лв. Преводите на посочените сумите и удържаните такси от 18 лв. от Т. Б. АД, съответно на 12.09.2022 г. и 07.10.2022 г., е действие, извършено от банката в изпълнение на законосъобразно наложен запор, поради което то не може да обоснове отговорност на ответника за вреди. От една страна той не е изпълнител на соченото действие, а от друга – това действие е законосъобразно.

На следващо място претендираните суми за комисионни на банката за извършените банкови преводи, не са разноски по производството. Същите са разходи по заплатени комисионни на банки за паричните преводи които не са присъщи, задължителни за административното производство разходи и следователно, те не са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предвид изложеното исковата молба в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи законната лихва от удържането на сумите до окончателното им изплащане.

В разглеждания случай безспорно се установи, че издаденият от администрацията по повод изпълнение на административна дейност акт, адресат на който е ищецът – Решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение № 871/28.09.2023 г., постановено по адм.дело № 1819/2022г., Административен съд – Бургас. Следователно, след влизането в сила на съдебния акт на 19.10.2023 г., Разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г., в неговата цялост, е преустановило съществуването си в правния мир. Предвид това съдът намира, че е налице първата от материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск.

Изпълнено е и второто кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от Капсималов иск за обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на този незаконосъобразен административен акт – Решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ, а именно причиняване на имуществена вреда. На ищеца е била удържана сума в общ размер на 523.25 лева. С влязлото в сила съдебно решение № 871/28.09.2023 г., с което е отменено решението на пенсионния орган и потвърденото с него разпореждане удържаната на ищеца сума представлява недължимо платена сума на отпаднало основание, която подлежи на възстановяване.

С искане от 08.11.2023 г., ищеца е поискал от директора на ТП на НОИ – Бургас да му бъде изплатена сума в размер на 910 лева (по издадения ИЛ по адм.д № 1819/2022 г. на АдмС-Бургас) - направени разноски по делото, както и удържани от банковата му сметка суми в размер на 499.22 лева - главница и 17.33 лева - лихва, представляващи недобросъвестно получено обезщетение поради общо заболяване. С разпореждане № ВР-3-02-01571875 от 29.03.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е разпоредено възстановяване на сума в размер на 523,25 лв. Същата е възстановена на 29.03.2024 г. по сметка на ищеца.

Според чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу: разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2 от КСО, в 14-дневен срок от получаването на разпорежданията, посочен в чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. По делото няма данни, а и не е спорно между страните, че разпореждането за възстановяване на сумите е обжалвано, по административен, съответно по съдебен ред.

От цитираната норма следва, че възстановяването на недължимо платени суми по ДОО представлява отделно административно производство, което се развива по инициатива на правоимащото лице, в случая - ищецът и приключва с отделен административен акт – разпореждане, подлежащо на оспорване. В случая именно такова производство е инициирано от А. Г. К. с подаване на искане с вх. № 1012-02-321 от 08.11.2023 г. в ТП на НОИ – [населено място]. По повод на депозираното искане, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Бургас е издадено Разпореждане № ВР-3-02-01571875 от 29.03.2024 г., с което е разпоредено възстановяване на сума в размер на 523,25 лв. и същата е възстановена по сметка на ищеца на 29.03.2024 г. няма данни по делото същото да е обжалвано от лицето. При наличие на разписан в КСО ред за възстановяване на недължимо платени суми следва извода, че органът не е изпаднал в забава, тъй като сумите не са станали изискуеми с влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено процесното разпореждане на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Бургас.

Въпреки, че органът не се е произнесъл в законоустановения месечен срок от искането за възстановяване на сумите, предвиден в нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО за ищеца е съществувала възможността да обжалва мълчаливия отказ на органа да се произнесе в предвидения за това срок. Едва тогава и ако бъде отменен отказа, за ищеца ще е налице възможността да претендира обезщетение от незаконен акт на администрацията. В подкрепа на изложеното е и т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според която мълчаливият отказ на органа на администрацията е юридически акт, който ако бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт на орган на администрацията.

Изложеното налага извода, че в случая претендираните на основание чл. 1 от ЗОДОВ имуществени вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт - Решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-02-01181874 от 17.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, а са в резултат на Разпореждане № ВР-3-02-01571875 от 29.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Бургас. Същото обаче не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила. Ако лицето не е било съгласно с това, че сумата, която му е възстановена е в друг размер или че органът не се е произнесъл в срок е следвало да обжалва разпореждането по административен ред, а след това и по съдебен ред. Ако ищеца е приел, че органа не се е произнесъл в срок по искането му за възстановяване на процесните суми, то същият е следвало да оспори мълчаливия отказ по реда на чл.84, ал.2 от АПК в едномесечен срок от изтичането на срока в който органът е следвало да се произнесе. Липсата на процесуална активност от страна на Капсималов, е довело и до неблагоприятните за него правни последици.

Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявения иск.

При този изход от спора и при направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, при приложението на чл. 37 от ЗПП. На ищеца не се дължат разноски.

Воден от горното, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Г. К., [ЕГН] за осъждане на Националния осигурителен институт – [населено място] да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 556.15 лева (петстотин петдесет и шест лева и петнадесет стотинки), представляващи неправомерно удържани суми от банковите сметки на ищеца, както следва: на 12.09.2022 г. – сума в размер на 53,87 лв. с преводна такса в размер на 18 лв. и на 07.10.2022 г. сума в размер на 466,28 лв. и преводна такса в размер на 18 лв., причинени в резултат на незаконен административен акт – решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Бургас, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, както и законната лихва от момента на удържане на сумите до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА А. Г. К., [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт – [населено място] сумата от 100 (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.