Р Е Ш Е Н И Е
№ 1191
Град Пловдив, 23.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиев, като разгледа докладваното от съдия Харитева
к.а.н.д. № 947 по описа на съда
за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Е.И.Б.- П. *** срещу решение № 175 от 20.01.2022 г., постановено по а.н.д.
№ 4662 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 317р-7571 от 04.06.2021 г. на директор на ОДМВР
Пловдив, с което на Е.И.Б.-П., ЕГН **********,***, на основание чл.209а, ал.4,
пр.2 ЗЗ, вр. чл.209а, ал.1 ЗЗ е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за нарушение на въведената в т.7 от заповед № РД-01-273 от
29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63,
ал.4 ЗЗ.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска се отменя на обжалваното решение и на
наказателното постановление.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин е доказано процесното административно нарушение,
не е била оборена доказателствената сила на съставения акт за установяване на
административно нарушение, нарушението е квалифицирано правилно, правилно е
определена санкционната норма, глобата е определена в законоустановения минимален
размер. При извършената служебна проверка съдът не е установил допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното
наказателно постановление, АУАН и наказателното постановление съдържат задължителните
реквизити, издадени са от компетентни лица и са спазени сроковете за тяхното
издаване. Изложени са мотиви за неприложимост на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
За яснота на касатора,
въведеното с т.7 от заповед № РД-01-273/29.04.2021 г. на министъра на
здравеопазването изискване съответства на съществуващата към момента на
извършване на нарушението пандемична обстановка в страната и в света. Правилно районният
съд е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е
предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като
следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на засегнатите от нарушението
обществени отношения. В случая касаторът е нарушил въведени противоепидемични
мерки, целящи да предотвратят и ограничат масово заболяване. Обект на засягане
от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на
гражданите, т.е., най-ценните права за всеки отделен човек. В този смисъл не
може да представлява маловажен случай административно нарушение, което
застрашава живота и здравето на неограничен брой граждани. От друга страна,
нарушението не разкрива каквито и да било смекчаващи отговорността
обстоятелства, а покрива характеристиката на типичното нарушение от този вид.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо,
правилно и обосновано следва да се остави в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 175 от 20.01.2022
г., постановено по а.н.д. № 4662 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.