Решение по дело №501/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 188
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20223330200501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Разград, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора З. М. Цв.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20223330200501 по описа за 2022
година
РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемата Б. Б. АС., родена на ***** година в гр.
София, български гражданин, с основно образование, омъжена, работеща,
неосъждана, ЕГН **********, постоянен адрес гр. И.******, за ВИНОВНА в
това, че на 02.07.2021 година в гр. Разград потвърдила неистина в писмена
декларация, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред
органа на власт – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград,
чрез служителя Н. М. М. – системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че е установила обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46
от допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България – гр. И.******,
когато е имала обичайно пребиваване във Федерална Република Германия –
престъплението чл. 313, ал. 1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА Б. Б. АС., ЕГН
**********, ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на 1000.00
/хиляда/ лева.
НА основание чл. 53, ал. 1 от НК отнема в полза на държавата 1 бр.
Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, находяща се на лист 132 от ДП, като
останалите писмени доказателства включени в заявление с вх. №
3292/02.07.2021 г. да се върнат на ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ –
Разград.
ОСЪЖДА Б. Б. АС. да заплати по сметка на ОДМВР – Разград сумата
1
от 195,00 лв. представляващи разноски по досъдебното производство.|
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок
от днес пред Окръжен съд-Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение № 188/19.09.2022г. по АНД № 501/2022г. на
РРС.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 11.08.2022г., с което по реда на
чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна
отговорност на обвиняемата Б. Б. АС. от гр. Исперих по реда на чл.78а от НК
за извършено от нея престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Обвиняемата, редовно призован не се явява в с.з., представлява се от
защитник – адв. Й. която заявява, че не оспорва изложените в
постановлението факти и обстоятелства, поради което моли подзащитната й
да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с
налагане на наказание глоба, към минималния размер.
Представителят на Районна прокуратура - Разград поддържа
постановлението и предлага обвиняемата да бъде призната за виновна в
извършеното от нея престъпление, като бъде освободена от наказателна
отговорност и й бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а
от НК.
Районен съд- Разград, след като съобрази представените писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемата Б. Б. АС. е от гр. Исперих. Същата е неосъждана. Не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Има
завършено основно образование.
Б. Б. АС. живее със семейството си във Федерална Република
Германия. Трите й деца били родени там съответно през 2013 г., 2016 г. и
2017 г. Б.А., съпругът й и трите им деца се установили да живеят в гр.
Георгмариенхютте. В Република България Б.А. се завръщала за кратки
периоди от време. После отново заминавала за чужбина.
В началото на месец юни 2021 г. Б.А. се завърнала в Република
България и изкарала бърз, едномесечен шофьорски курс. Преминала обучение
и съответно издържала изпита за водач на МПС категория В.
На 02.07.2021 г. в гр. Разград, Б.А. подала, като бърза поръчка,
Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с
вх. № 3292/02.07.2021 г., а именно за първоначално издаване на свидетелство
за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Заявлението подала
до Началник Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград, чрез св. Н.
М. М. - служител на длъжност „Системен оператор” в същия сектор.
Към посоченото заявление Б. Б. АС. представила декларация,
изискуема по закон- по чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата-
свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация.
Тази декларация- от 02.07.2021 г. била попълнена и подписана лично
от Б.А., като в нея тя декларирала, че е установила обичайното си
пребиваване /повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца/
по смисъла на §6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за
1
движението по пътищата в Република България на адрес гр. И.******,
въпреки че знаела, че това не отговаря на обективната действителност.
На 08.07.2021 г. Б.Б. Ц. отпътувала отново за Федерална Република
Германия.
В хода на разследването е изискан и приложен оригинала на
Декларацията по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата от
02.07.2021 г. от името на Б. Б. АС., в която същата е декларирала, че е
установила обичайното си пребиваване в Република България на адрес гр.
И.******.
Назначена била графическа експертиза. Видно от заключението на
същата, саморъчния подпис за декларатор в Декларация Приложение 1 към
заявление за издаване на български документ за самоличност с вх. № 3292/
02.07.2021 г. е изпълнен от Б. Б. АС..
Разпитана в хода на разследването, пред защитник, обвиняемата
потвърждава, че от 2014 г. живее и работи във Федерална Република
Германия, но когато подписвала декларацията посочила постоянния си адрес.
Изразява съжаление за стореното от нея.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на
обв. А., показанията на свидетелите Н. М., И. И., Н. Н., А. Х., Б. Я., Р. В.,
назначената съдебно-графическа експертиза /л.116-120/, писмените
доказателства и доказателствени средства: справка съдимост, справка за
пътуване на лице, Заявление вх. № 3292/02.07.2021 г. за издаване на документ
за самоличност на български гражданин, Декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП
от 02.07.2021г. и др.
Всички те безспорно установяват, че с действията си А. осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1
от НК, тъй като на инкриминираната дата- 02.07.2021 г. в гр. Разград същата е
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5
от ЗДвП се дава пред орган на властта- Началника на сектор Пътна полиция
при ОД на МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства. Същата напълно съзнателно е посочила едно невярно
обстоятелство- че обичайното й пребиваване не е в друга държава- членка на
ЕС, въпреки, че много добре е знаела, че постоянното й пребиваване от 2014г.
е в ФРГ. По този начин същата е извършила едно „лъжливо документиране“ в
подадената лично от нея декларация.
Подс. А. е извършила деянието при пряк умисъл. Съзнавала е
противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в
попълнената лично от нея декларация, като отразява обстоятелства, които не
съответстват на действителните факти. Същата е действала със съзнанието, че
потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата
декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни,
деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно
минало на А., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди,
съдът намира, че обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана
2
административната й такава, а именно глоба. При определяне и
индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв.,
съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и
съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на
наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.


Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни