Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8977 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба от ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.П.А. *** против ***, със
седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че на 05.08.2015г. страните
сключили Договор за продажба на горива и моторни масла от бензиностанцията ***съгласно
който ищеца се задължил да продава от собствената си бензиностанция в ***горива
и моторни масла на ответното дружество при условията на отсрочено плащане, като
съгласно чл.5 от договора длъжникът следвало да заплаща получените количества
горива в срок до три календарни дни след издаване на данъчна фактура от
продавача. Сочи се, че данъчните фактури се издавали на 15-то до 30-то число на
всеки календарен месец за получените от ответника горива за периода от 1-во до
15-то число на месеца и съответно от 16-то до 30-то число на месеца. Ответникът
заплащал цената на получените горива чрез превод на дължимите суми по банковата
сметка на ищеца, а в редки случаи плащал в брой в административния офис на
дружеството срещу издаден ПКО.
Твърди
се, че в периода от 15.08.2017г. до 31.08.2017г. ищцовото дружество продало и
ответника приел на бензиностанция ***в ***общо 1359.880 литра дизелово гориво на
обща стойност 2583,72лв. с включен ДДС, за което била издадена *** Ответникът
следвало да погаси задължението си в срок от 3 календарни дни след издаване на данъчна фактура или за
посочената продажба падежът за плащане настъпил на 03.09.2017г. Твърди се, че
по тази фактура не били извършени никакви плащания.
Твърди се още, че в периода от 15.09.2017г. до 30.09.2017г.
ищцовото дружество продало и ответника приел на бензиностанция ***в ***общо
1189.180 литра дизелово гориво на обща стойност 2307,48лв. с включен ДДС, за
което била издадена ***Ответникът следвало да погаси задължението си в срок от
3 календарни дни след издаване на
данъчна фактура или за посочената продажба падежът за плащане настъпил на
03.09.2017г. Твърди се, че по тази фактура също не били извършени никакви
плащания.
Твърди се също, че в периода от 01.12.2017г. до
15.12.2017г. ищцовото дружество продало и ответника приел на бензиностанция ***в
***общо 1149.850 литра дизелово гориво на обща стойност 2334,11лв. с включен
ДДС, за което била издадена ***Ответникът следвало да погаси задължението си в
срок от 3 календарни дни след издаване
на данъчна фактура или за посочената продажба падежът за плащане настъпил на
19.12.2017г. Твърди се, че и по тази фактура не били извършени никакви
плащания.
Ищецът навежда доводи, че поради неплащане на датите на
падеж, ответника дължал и обезщетение за забава за периода от датата, следваща
падежа по отделните фактури до 28.10.2018г. в общ размер на 756,51лв.
Излага се, че ответника оспорвал задълженията си с
възражението, че бил заплатил полученото гориво в брой. Сочи се, че на
ответника били издадени фискални бонове, въпреки уговореното отсрочено плащане,
т.к. това се следвало на основание чл.3, ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Излага се още, че горните вземания за главници и мораторна
лихва били претендирани от ищеца реда на по чл.410 от ГПК и в производството по
образуваното ч.гр.д.№7828/2018г. по описа на *** била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.10.2018г., но срещу същата постъпило
писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.
С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес от
предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции, като твърди, че е заплатил продажната
цена по процесните фактури още при получаване на стоката, за което били
издадени фискални бонове.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
От приложеното ч.гр.д. №7828/2018г.
по описа на *** се установява, че ищеца е депозирал на 29.10.2018г. пред ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника ***за процесните
вземания. Заповед за изпълнение №4910 е издадена на 31.10.2018г. С разпореждане
на съда от 20.11.2018г. е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника, предвид
постъпило от последния възражение в срока по чл.414 от ГПК. Установителната
искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което
съдът я намира за допустима.
От представения препис на Договор за
продажба от 05.08.2015г., сключен между страните по настоящия спор, че
установява, че ищеца, в качеството на продавач, се е задължил да продаде по
определена от него цена, а ответното дружество, в качеството на купувач, да
приеме и ***, дизелово гориво и моторни масла за собствените си МПС, описани в
приложен към договора списък, от бензиностанция ***находяща се в ***конкретизирано
по вид и количество в описи за получените от водачите на МПС нефтопродукти.
Страните са предвидили в чл.2 от
съглашението, че отчитането на получените от купувача нефтопродукти от
бензиностанцията следвало да се извършва чрез описи, изготвени в два екземпляра
и подписвани от водачите на МПС на купувача и управителя на бензиностанцията на
продавача.
Според регламентираното в чл.4 от договора,
въз основа на изготвените описи, продавачът следвало да издава данъчни фактури
на 15-то и 30-то число на всеки календарен месец, като описите представлявали
неразделна част от фактурите.
Видно е, че според обективираното в
чл.5 от договора, купувачът поел задължение да заплаща получените количества
нефтопродукти в срок от 3 календарни дни след издаване на данъчна фактура.
Установява се от представения
препис на ***и представляващия неразделна част от нея (по смисъла на чл.4 от
договора) опис, че за периода от 16.08.2017г. до 31.08.2017г. ответника е приел
предадено от бензиностанцията на ищеца 1359.880 литра дизелово гориво на обща
продажна цена 2583,72лв. с ДДС.
Установява се също така от
приложения препис на *** и опис към нея, че за периода от 20.09.2017г. до 29.09.2017г.
ответника е приел от същата бензиностанция 1189.180 литра дизелово гориво на
обща цена 2307,48лв. с ДДС.
От представения препис на ***и
опис към нея се установява, че за периода от 03.12.2017г. до 13.12.2017г.
ответника е приел от бензиностанцията на ищеца 1149.580 литра дизелово гориво
на обща цена 2334,11лв. с ДДС.
От приложените към фактурите
описи е видно, че горивото е било получавано от лица, различни от управителя на
търговското дружество, което предполага, че са били негови служители.
Ответникът е представил копия на
фискални бонове, издадени от ищцовото дружество за всяка от продажбите на
дизелово гориво, за които са били съставени описаните по-горе фактури.
В о.с.з. на 28.02.2019г. е
изслушано заключението по допусната съдебно-икономическа експертиза, от което
се установяват следните обстоятелства: процесните фактури са осчетоводени
надлежно при двете дружества. При ищеца същите са осчетоводени като неплатени
по дебитна сметка 411 Клиенти, а при ответника са осчетоводени като платени в
брой срещу издадени касови бонове (приложените по делото). От направеното от
вещото лице изследване на счетоводните записвания при страните, касаещи
отношенията им след сключване на обсъдения по-горе договор, става ясно, че през 2015г. и 2016г.
издаваните от ищеца фактури за продаденото на ответника гориво са били
заплащани в брой, като такъв е бил и предвидения начин на плащане в тези
счетоводни документи. През 2017г. в част от издаваните фактури е бил посочван начин
на плащане – по банков път, а в други – в брой. При ищцовото дружество са
осчетоводени като платени задълженията по всички останали фактури, освен
процесните, като съответно и плащането е било извършвано по начина посочен във
всеки от счетоводните документи - за фактурите, платени в брой, това е било
отразено в тях. При ответното дружество са осчетоводени като платени всички
издадени през 2017г. фактури, в това число и процесните три, като отразения
начин на плащане е в брой, на основание издадените от ищеца фискални бонове за
отделните продажби на гориво през фактурираните периоди. Установява се още от
експертното заключение, че при издаване на всяка фактура в отношенията между
страните, в това число процесните, върху цената на продаденото гориво е била
начислявана отстъпка 10%. При това цената на горивото по издадените фискални
бонове се явява по-висока – съответна на обявената от продавача без
предоставяната на ответника отстъпка. Както пояснява вещото лице при
изслушването му, фискални бонове са били издавани от ищеца при всяко зареждане,
извършвано на бензиностанцията.
Съдът кредитира изцяло обсъденото
експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Правоотношението между страните се е
развило по сключен между тях Договор за продажба на гориво от 05.08.2015г.
Установи се от обсъдените доказателства и е безспорно по
делото, че по силата на този договор ищцовото дружество е продавало на
ответника дизелово гориво през периода от сключване на писменото съглашение до
края на 2017г.
По отношение на процесните фактури се установи, че през
периода от 16.08.2017г. до 31.08.2017г. ответника е заредил на бензиностанция
на ищеца 1359.880 литра дизелово гориво. Всяко зареждане е било отразявано в
съставения по силата на чл.2 от договора опис. Установи се, че при всяко
зареждане през посочения период е бил издаван фискален бон, съдържащ всички
реквизити по чл.26 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. и за цена, обявена за
продажба на бензиностанцията. Установи се също, че на 31.08.2017г. е била
издадена ***в съответствие с чл.4 от договора. В нея като продадено е било
описано количеството дизелово гориво по съставения за фактурирания период опис
и от цената му без ДДС е била приспадната уговорена отстъпка в размер на 10%.
Така цената за плащане е била определена на 2583,72лв. Във фактурата е бил
определен начин на плащане по банков път.
Установи се също, че през периода от 20.09.2017г. до 29.09.2017г.
ответника е заредил на бензиностанция на ищеца 1189.180 литра дизелово гориво. Съставен
е бил съответния опис по чл.2 от договора и в него са били отразени отделните
зареждания, удостоверени с необходимите описи. Отново при всяко зареждане е бил
издаван фискален бон за полученото гориво на обявената за продажба цена, а на
30.09.2017г. е била издадена ***с
начислена отстъпка в размер на 10%. Определената за плащане цена е била
2307.48лв. и посоченият начин на плащане – по банкова сметка.
***, че през периода от 03.12.2017г. до 13.12.2017г. ответника
е заредил на бензиностанцията на ищеца 1149.580 литра дизелово гориво. Съставен
е бил опис и издадени за всяко зареждане фискални бонове, а в края на 15-дневния
период е била издадена *** за обща стойност на продадено гориво в размер на
2334,11лв. след приспадане уговорената отстъпка от 10%. Посоченият в тази
фактура начин на плащане отново е бил по банкова сметка.
***, между страните не е налице спор.
В тежест на ответника беше да
докаже заплащането на цената на закупеното гориво. Ангажираните от същата
страна доказателства в тази насока са издаваните при отделните зареждания на
гориво фискални бонове.
Съдът счита, че за
да отговори на спорния въпрос дали е било извършено от ответника плащане на
продаденото му от ищеца гориво по процесните фактури, не би могло еднозначно да
се изходи само от характера фискалния бон като писмено доказателство и
доказателствената му стойност като такова. Следва да съобразят в съвкупност
всички събрани доказателства и установените от тях факти.
Съгласно
възприетия принцип в приложимата за случая Наредба Н-18 от 13.12.2006г., всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, освен изрично посочените в чл.3, ал.1 изключения. За лицата,
извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, посочените
изключения не важат и те съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата са задължени да
издават фискален бон за всички случаи на продажба на течно гориво.
Ето
защо и факта на издаване от продавача на течно гориво на фискален бон не може
да обоснове сам по себе си извод за получено плащане на цената. Касае се за
изпълнение на нормативно установено задължение, изпълнението на което се следва
независимо от начина и момента на плащане.
В
случая са налице дълготрайни търговски отношения между страните, развиващи се
на основата на сключено още през 2015г. писмено съглашение, в което ясно са
били регламентирани начина на отчитане на продаденото гориво, фактутирането му
на 15-то и 30-то число на месеца и плащането му след издаване на фактурата. Още
повече, че едва в издаваните фактури е била приспадана отстъпка от 10% върху
цената на горивото без ДДС.
След
като плащането е било дължимо след издаване на фактурите, очевидно в тях е
следвало да се определя начина на плащане. Стана ясно от заключението по ССЕ,
че той е бил различен по издаваните фактури и съответно е бил следван от
ответника, с изключение на определения по процесните.
Съдът
приема, че не би могло да се изключи в отношенията между страните плащане на
цената преди издаване на фактурите, но в такъв случай логично се предполага определяния
в тях начин на плащане да бъде съответен на вече изпълнения.
В процесните
фактури от 31.08.2017г., 30.09.2017г. и 16.12.2017г. е бил определен начин на
плащане по банков път и те са били надлежно приети и осчетоводени от ответното
дружество без възражения. Съдът счита, че с осчетоводяването им, ответника се е
съгласил с всички елементи на съглашението, касаещо продажбата на описаното
гориво, в това число цена и начин на плащане.
След като това е така и се касае за начин на плащане, приет и от двете
страни по сделката, доказването му следва да стане с документи, годни да
удостоверят плащането по уговорения начин или в случая – по банков път. Такива
доказателства не са ангажирани.
Предвид
изложеното, съдът счита, че не може да се приеме за доказано твърдението на
ответника, че е заплатил цената на горивото, описано в процесните фактури на
датите на издаване на фискалните бонове за отделните зареждания.
С оглед
горното, съдът намира, че следва да се приеме за установено съществуването на
вземането на ищеца спрямо ответника за продажната цена по процесните фактури,
възлизаща в общ размер на 7225,31лв.
Съдът обсъди и акцесорната претенция на ищеца
по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго. В случая е уговорен различен падеж, според обективираното в чл.5 от
писменото съглашение на страните – три календарни дни след издаване на данъчна
фактура. С оглед приетото, че ответника не е извършил плащане по процесните
фактури, същият дължи обезщетение за забава за главниците по отделните фактури
за период от настъпване на падежа (три дни след издаване на фактурите, както е
претендирано и от ищеца) до датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК
– 28.10.2018г. Не е налице спор относно размера на мораторната лихва, а той се
установява и при използване на онлайн калкулатор за законна лихва. Ето защо,
съдът счита, че и акцесорния иск е основателен и доказан и следва да се уважи
като такъв.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 159,65лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 510лв. или общо в размер на 669,65 лв. В исковото
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 179,36лв., за
адвокатско възнаграждение в размер на 750лв. и за възнаграждение на вещо лице в
размер на 260лв. или общо 1189,36лв. С оглед изхода на спора, така направените
разноски са изцяло дължими от ответника.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327,
ал.1 от ТЗ, че ***, със седалище и адрес на
управление *** ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 7 225,31
лв. – главница, представляваща неплатена цена на
продадено дизелово гориво по *** и ***; 302,04лв. – мораторна лихва за периода от 04.09.2017г. до
28.10.2018г.; 250,48лв. – мораторна лихва за периода от 04.10.2017г. до
28.10.2018г.; 203,99лв. – мораторна лихва за периода от 19.12.2017г. до
28.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 29.10.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за коитото суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение ***по ч.гр.д.№7828/2018 г. по описа ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 669,65 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 1189,36лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :