№ 198
гр. Варна, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000035 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение №
483/02.11.2022г. по ТД450/2022 г. по описа на ОС-Варна(електронно дело
20223100900450), с което е уважена претенция на длъжник З. Д. Д. от гр.
Варна за установяване по чл. 439 ГПК на погасяване с плащане на дълга, за
който взискателя „БАНКА ДСК“ЕАД е поискал принудително изпълнение.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК да подготви въззивен
контрол по оплаквания на страните по същество, съдът е констатирал
процесуален пропуск на първата инстанция и с определение №
109/07.02.2023г. е указал на ищеца да конкретизира искането си за защита,
като отстрани противоречия в твърденията си за доброволно погасяване на
задължения в размери, установени в споразумение с кредитора и искане за
отричане на сборна сума, формирана след предприети от взискателя действия
по събиране на задължения, установени в изпълнителното основание като
различни дължими суми (главница по ползван валутен банков кредит, два
вида лихви във валута и разноски в лева).
С молба вх.№ 1386/21.02.2023 пълномощникът на въззиваемата ищца е
пояснил, че поддържа твърденията си за погасяване в цялост на задълженията
на съдлъжницата по издадена заповед за изпълнение, които са били
установени по общо съгласие с кредитора като сбор от главница и
лихва(общо 38 107.34 щ.д.) и разсрочени с изпълненото с доброволни вноски
споразумение от 28.11.2014г. Позовава се както на внесените общо 37 686.83
щ.д., така и на принудително събрани суми по вече прекратеното ИД 543/2014
г. Същевременно сочи като обосновка на интерес от началното оспорване на
съществуването на целия остатък от изпълняемото право продължаването на
принудата за събиране на сборен(олихвяем със законна лихва) дълг с левова
равностойност 51026.23лв., който е бил оповестен на длъжника от съдебния
1
изпълнител при възобновяване на спряно ИД 543/2014 г., и според ищцата е
формиран от недължим вече сбор от 30 646.38 щ.д., остатъчна олихвяема
главница и неолихвяема наказателна лихва(законна лихва), разсрочени с
изпълненото от нея споразумение, като точното разпределяне на остатъците
от присъдените на различни основания суми не може да бъде разграничен.
Въззивният съд съобразява, че предмет на делото при вече установени в
изпълнително основание задължения могат да бъде цялото или само части от
изпълняемото право, за които взискател би могъл да се легитимира с издаден
изпълнителен лист, независимо от упражнените от взискателя(респективно
неговия универсален правоприемник) права, стига тези части да са
конкретизирани с конкретно основание за погасяване на изпълняем дълг,
настъпило след формиране на изпълнителната сила. Това е така, защото и
след прекратяване (без удостоверено приключване поради плащане) на
конкретен процес по принудително изпълнение, легитимационната сила на
листа се съхранява изцяло. Затова, когато делото е прекратено от съдебния
изпълнител в хипотеза на оттегляне на молбата от взискателя, какъвто е
настоящия случай, кредиторът може да упражни свободно правото на
принуда, така, както е удостоверено във върнатия му изпълнителен лист въз
основа на изпълнителното основание за съществуване на дълга. Затова и в
тези случаи правното положение на длъжника не се променя нито от отпадане
на конкретното сезиране на този орган на принудителното изпълнение, нито с
новото сезиране с нови искане за принуда в хода на исковия процес. Още с
издаване на изпълнителния лист, длъжникът вече е обвързан от
процесуалната принуда и има интерес да се освободи от нея занапред. Затова
и не може да се отрече и правото му да води исков процес за отричане на
съществуването на удостовереното в заповедта материално право поради
новонастъпил факт с правопогасяващо действие, какъвто е твърдяното
доброволно плащане на всички разсрочени задължения. В този смисъл е и по-
новата практика, наложила се след промяната на процесуалния закон,
ограничил компетентността на съдебния изпълнител да отчита намаляването
на изпълняемите задължения само при удовлетворяване чрез прилагане на
способ (удостоверявано с отбелязване на изплатените суми върху
оригиналния лист) с последици, аналогични на „частично“ приключване на
определен етап от изпълнението по чл. 433 ал. 2 ГПК, вкл. с изплащане на
разноските по него. Затова, независимо от разминаването във валутата на
сумите и общото сборуване, ищецът има легитимен интерес да установи
твърденията си за платени допълнително 30 646.38 щ.д., над сумите, отразени
в листа като изплатени на взискателя погасявания. В този смисъл следва да се
възприеме и уточняването на искането за установяване на плащания,
изключващи съответни размери от материалното право на взискателя.
Отстраняването на нередовността се отчита с обратна сила, но на
насрещната страна следва да се осигури възможност за становище по
уточненото искане. Налага се и пояснение на насрещните твърдения на
ответника, който е признал получаване на посочените от ищеца суми, но не е
2
оповестил ясно кои от присъдените свои вземания признава за недължими и
кои продължава да търси като остатък над изплатени чрез способи на
принуда. Посочените при обосновката на интереса на длъжника
новопредприети действия по събиране на задълженията по ИД No 1046/2021г.
по описа на ЧСИ рег. № 711(образувано по молба на взискателя за остатък от
присъдените вземания в сборен размер от 32 766.50 щ.д., формиран от
олихвяема главница 15 064.44 щ.д. и неолихвяема законова лихва начислена
до 23.11.21г. както и 350 лв присъдени разноски), намалени до последно
признат към 20.12.2021г. остатък от общо 32 662.80 щ.д. (от които само
15 064.44 щ.д. главница) изискват уточнение на позицията на ответника.
Само по себе си ограничаването на сезирането на съдебния орган с правото на
принуда до тези размери не може да се приравни на признание за търсеното
от ищеца установяване на погасяване на задълженията за непредявените за
събиране горници до присъдените размери. Затова и промяната на
поведението на ответника не променя интереса на ищеца да търси
установяване на плащания( вкл. и за да получи съдебно признание на иска),
тъй като дори и платените доброволно размери да не се събират
понастоящем(ако са извън уточнените валутни остатъци), те не са изрично
удостоверени като погасени от съдебен изпълнител и взискателя
потенциално е легитимиран да ги събира (Определение № 95 от 22.02.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК).
В изпълнение на задълженията си да постанови допустим акт по
съществото на спора, очертан с уточнението на исковата молба въззивният
състав отчита, че се налага установяването на размерите на задълженията,
удостоверени в изпълнителен лист за които вече е проведено и отчасти
приключено принудителното изпълнение по изпълнителния титул. Налице е
частично разминаване в твърденията за начина, по който е извършено
процесното плащане, което налага служебно предприемане на проверка за
наличие на процесуална предпоставка по упражняване на правото на иск,
независимо от заявените твърдения на насрещните страни. Въззивният съд
преценява, че спорните погасени части от материалното право на взискателя
несъмнено включват сбор от всички присъдени събираеми остатъци от
валутни задължения, включващи както лихвоносна главница, така и
нелихвоносни лихви(договорни и наказателни и законови) и присъдени
разноски в лева, посочени в стабилната заповед за изпълнение. За да
определи и индивидуализира, на осн. чл. 129 ал. 5 ГПК предмета на
изпълняемото право на взискателя, погасено с твърдяното от ищеца плащане,
следва да се изключат вече погасени суми, изплатени на взискателя по
изпълнителния лист по прекратеното вече ИД 543/2014 г и по висящото ИД
No 1046/2021г., които не могат да бъдат предмет на оспорване по чл. 439
ГПК, доколкото уважаването на иска е основание за прекратяване само на
неприключило производство (чл. 433 ал.1 т. 7 ГПК). Съпоставката на
плащания в лева с превалутирани към различен момент събираеми валутни
3
задължения налага и специални знания, доколкото касае не само аритметични
операции, но и превалутиране, респ. изясняване на ползваните курсове на
долара и лева и затова съдът преценява, че се налага да ползва заключение на
вещо лице. Събраните в първата инстанция заключения не съдържат вариант,
в който да са установени по отделно удостоверените в ИЛ плащания и затова
се налага служебно установяване на варианти, обслужващи тезите на
насрещните страни според поддържаните пред въззивния съд твърдения(т.3
от ТРОСГТК 1/2013 на ВКС). Съдът намира че се налага и изясняване на
размерите не само на олихвяемата главница по кредита, но и неолихвяемите
присъдени лихви, вкл. текуща законна лихва, съвпадаща с „наказателна“
лихва по споразумението, формирали част от левовата равностойност на
изпълняемото сборно задължение (обявено от съдебния изпълнител като
„главница“). Разноските по новите варианти на изчисленията следва да се
поделят между страните.
Паралелно с изясняването на допустимия предмет на спора, съдът
следва да продължи и подготовката за разглеждане на спора по същество,като
се произнесе по поисканите с въззвината жалба доказателства.
Въззивникът „БАНКА ДСК“ЕАД, чрез юрк. Д., е посочил
оплаквания за неправилно установени факти по съдържанието на сключеното
между праводателя – титуляр на присъдените вземания и съдлъжницата
споразумение, като резултат от несъбрано заключение относно размера на
задълженията преди сключването му на 28.11.2014г. с вариант без отчитане
на плащане с вноската от 17.11.2014г (възприета в обжалвания акт като част
от разсрочения занапред дълг). Въззивният съд констатира, че заключение по
този въпрос е било поискано още при очертаването на спора относно
тълкуването на клаузата, съдържаща установяване на размерите на
разсрочените задължения. Въпросът е бил поставен в хода на делото( о.с.з. на
30.03.2022г) при обсъждането на заключение на вещото лице, отчело първата
вноска като намаление на дълга до размер, посочен в споразумението,
съответно на счетоводните записвания на банката. В това заседание е
допуснат другия вариант на заключение, като по искане на ищцовата страна
на вещото лице е възложено да изчисли остатъчни размери като включи към
изпълнение на споразумението и предварително внесената сума от 17 000лв.
Непосредствено след уважаване на това доказателствено искане преди
следващото насрочено за събиране на новите варианти на заключението на
експерта, представителят на насрещната страна в молба от 07.06.22г. е
поискал и допълнително възлагане на задача относно размерите на
присъдените задължения преди споразумението, но това искане е било
отказано от първата инстанция. Съставът на въззивния съд намира това за
неправилно, тъй като нуждата от установяването на този факт е възникнала
именно по повод вече допуснати два варианта на заключения, за чиято
обосновка може да се посочат допълнителни доказателства. Поведението на
страните, договарящи отношенията помежду си, вкл. и по изпълнението и
преддоговорните отношения, може да бъде преценявано като индиция за
4
тяхната действителна воля, изявена неясно в писмено съглашение (Решение
№ 60169 от 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2012/2020 г., I т. о., ТК), а
доколкото всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на
съдържанието на уговорката, от което се ползва, доказването на такива
индиции не следва да бъде ограничавано с ранната преклузия, относима за
посочване на доказателствата по правопораждащ фактически състав или
възраженията. Събирането на допълнителни косвени доказателства се налага
за да се обоснове изгодно за страната възприемане на различните варианти на
експертизата и затова е било своевременно направено и относимо към спора.
Исканото заключение следва да се допусне в хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора, както
и за събиране на новите доказателства, делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззвина жалба срещу решение №
483/02.11.2022г. по ТД450/2022 г. по описа на ОС-Варна (електронно дело
20223100900450), с което е уважена претенция на длъжник З. Д. Д. от гр.
Варна срещу въззивника „БАНКА ДСК“ЕАД, за установяване по реда на чл.
439 ГПК на погасяване с плащане на 37 686.83 щ.д. като вноски по
споразумение за разсрочване на сборен дълг, покриващи целия остатъчен
размер от изпълняемото право по изпълнителен лист от 20.05.2014 г., издаден
по ч. гр. д. № 6226/2014 г. на ВРС за сбор от валутни олихвяема главница и
неолихвяеми лихви и присъдени в лева разноски, над сумите изплатени по
приключилото ИД 543/2014 и спряното ИД No 1046/2021г. по описа на ЧСИ
рег. № 711, вкл. оповестени като левова равностойност от 51026.23лв към
11.08.2020г. остатъци от сборна главница и наказателни лихви за забава.
УКАЗВА на въззивника „БАНКА ДСК“ЕАД, че в двуседмичен срок от
връчване на настоящото определение и уточнителната молба на ищеца може
да допълни отговора си по иска и заяви становище по уточненото искане,
като на осн. чл. 269 вр. чл. 145 ал.2 ГПК ЗАДЪЛЖАВА тази страна като
ответник в същия срок да поясни конкретно оспорването на плащанията,
посочени от ищеца, като конкретизира по размери и основания кои от
присъдените задължения, включени в заповедта(41439,43 щ.д. лихвоносна
главница по кредит, 993,60 щ.д. договорна лихва, 3134,55 щ.д. наказателна
лихва и 1300,77лв) са формирали сборния дълг от 38 107.34 щ.д. в
споразумението за разсрочване на задължението, респ. кои от присъдените
валутни задължения (с посочване по отделно на лихвоносна главница,
договорна лихва, наказателна лихва и съдебни разноски) са останали
неплатени след признатите в отговора към иска като платени вноски по
споразумението за разсрочване (получени в хода на ИД 543/2014)
доброволни плащания и са предявени за събиране по ИД No 1046/2021г.
5
Предупреждава тази страна, че при пропускане на указания срок и
упражняване на правото на становище в открито заседание, може да понесе
отговорност за разноски по реда на чл. 9 ГПК, ако със своята защита причини
отлагане на производството.
ДОПУСКА на осн. чл. 269 вр. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Ж. Т., което след като се запознае с материалите по
делото, вкл. и извърши допълнителна справка по спряното ИД No 1046/2021г.
по описа на ЧСИ рег. № 711 да даде отговор на следните въпроси:
1. какви са размерите на удостоверените от съдебния изпълнител по
приключилото ИД 543/2014 и спряното ИД No 1046/2021г. по описа на
ЧСИ рег. № 711, като изплатени на взискателя суми ( извън възстановени
такси и разноски по изпълнението), които са отразени като намаляване
на задълженията по изпълнителния лист от 20.05.2014 г., издаден по ч.
гр. д. № 6226/2014 г. на ВРС.
2. Какъв е остатъкът от всяко от присъдените задължения, посочени в
изпълнителния лист (41439,43 щ.д. лихвоносна главница по кредит, вкл.
законна лихва върху нея от 15.05.2014г.; 993,60 щ.д. договорна лихва,
3134,55 щ.д. наказателна лихва, и 1300,77лв) след намаляването им със
сумите, установени по т.1 в поредност по чл. 76 ЗЗД(присъдени
разноски, присъдени лихви, вкл. и текущо начислявана законна лихва и
лихвоносна главница) в следните варианти:
при превалутиране на присъдените суми в левова равностойност по
курс на БНБ към начало на принудителното изпълнение
(19.06.2014г), и отчитане на изплатени в лева суми
при превалутиране към равностойност на долари на насочвани към
взискателя суми по курс на БНБ в деня на изплащането им( по
нареждане от съдебния изпълнител)
3. какви са размерите на плащанията постъпили при кредитора (
назависимо от начина на предлагане на изпълнението) от дата на
издаване на изпълнителния лист 15.05.2014г до сключване на
споразумението на 28.11.2014г.
4. какви са остатъчните размери в щ.д. към 28.11.2014г на всяко едно от
присъдените задължения, посочени в изпълнителния лист (41439,43 щ.д.
лихвоносна главница по кредит, вкл. законна лихва върху нея от
15.05.2014г.; 993,60 щ.д. договорна лихва, 3134,55 щ.д. наказателна
лихва, и 1300,77лв) след намаляването им със така установените в т. 3
суми в следните варианти:
с приспадане в поредност по чл. 76 ЗЗД(присъдени разноски,
присъдени лихви, вкл. и текущо начислявана законна лихва и
лихвоносна главница)
според извършеното от кредитора осчетоводяване на приети
плащания за намаляване на дълга
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Ж. Т. ( № 67 от
списък на вещи лица за 2023г на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500лв, вносими по равно( по 250 лв) от
всяка от насрещните страни в 3 дневен срок от връчване на определението.
6
ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението по чл. 199 ГПК и
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава ответното дружество да окаже съдействие като предостави
достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело
при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация,
вкл. извлечения от банкови сметки и движения на средства по обслужване на
кредита, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от
което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото
дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп
при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 02.05.2023г от 14.30 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците им, а вещото лице след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат нови заявления по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7