Р Е Ш Е Н И Е
№
269
гр. Нови пазар, 09.08.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н.в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №363 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции с правно основание по чл.232, ал.3 от КТ с цена на иска от 1000 лв. и с правно основание по чл.221, ал.2 от КТ с цена на иска от 700 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на “КРИС – ОЙЛ - 97” ЕООД – гр. Каспичан., обл. Ш.ска, представлявано от В.Г., по делото представлявано от адвокат М. И. от АК - Ш., против ответника Ю.А.С. ***.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника сключили договор за повишаване квалификацията на ответника, на основание чл.230 и сл. от КТ на 06.10.2016 г. Ответникът следвало да придобие квалификация по специалността *** и да работи при ищеца, съобразно успешно придобитата квалификация най-малко три години, а ищецът поел разходите по обучението. Ответникът придобил квалификацията успешно, но нарушил задължението си да работи по специалността при работодателя за период от три години, считано от сключването на договора. Считано от 16.08.2017 г. ответникът самоволно и без уважителни причини преустановил полагането на труд при ищеца. Били му поискани писмени обяснения, но такива той не предоставил. Затова трудовото му правоотношение било прекратено, с дисциплинарно уволнение, на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.188, ал.1, т.3 и чл. 190, ал.1, т.2 от КТ. Съгласно сключения договор за повишаване на квалификацията и по точно т.3, б.“б“ от него, при неизпълнение на задълженията на работника, последният дължал обезщетение на работодателя си в размер на 1 000 лв. Затова и на основание чл.232, ал.3 от КТ ищецът претендира обезщетение в този уговорен размер. Освен това ответникът работил по безсрочно трудово правоотношение. Той самоволно отказал да изпълнява трудовите си задължения, неявявайки се на работа, като това наложило дисциплинарното му уволнение на 30.08.2017 г. Поради това на основание чл.221, ал.2 от КТ ищецът претендира обезщетение в размер на договореното брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието 30 дни. За вземанията спрямо ответника ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника и била издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д. №1390/2017 г. по описа на НПРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление и книжата са сметнати за връчени с изтичане на законовия срок. Затова, и съгласно дадените указания от съда, ищцовото дружество предявява настоящите установителни искове. Моли, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от договор за повишаване на квалификацията от 06.10.2016 г. и обезщетение за работодателя поради дисциплинарното уволнение на работника по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 700 лв., както и законната лихва върху тези суми. Претендира и разноските в двете производства.
На ответника са връчени съдебните книжа и му е указан законовия срок за отговор по молбата. По предявените искове не е налице подаден писмен отговор. От страна на ответника не е депозирано становище и в хода на процеса, нито по съществото на спора.
Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представения в заверено копие договор за повишаване на квалификацията (преквалификация), на 06.10.2016 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да осигури обучение на ответника за сметка на самото дружество, с място на извършване на обучението – Дом на науката и техниката – Ш., за придобиване на професионална квалификация *** а ответникът се е задължил да завърши успешно обучението си и да повиши квалификацията си, след което да работи при ищцовата страна не по-малко от три години. В т. ІІІ.1, б. „б“ от договора страните са уговорили, че ако ответникът не постъпи на работа при ищеца на длъжност ***, то той следва да възстанови сумата за обучението, както и да заплати обезщетение в размер на 1000 лева, а в т.ІІІ.1, б. „в“ страните са уговорили, че в случай, че трудовият договор се прекрати преди изтичането на тригодишния срок по причини, за които отговаря обучаващият се, то той дължи обезщетение в размер на 1000 лв. Времетраенето на обучението е уговорено за периода от 24.10.2016 г. до 15.11.2016 г. – теория и от 16.11.2016 г. до 16.12.2016 г. – практика.
От приложените по делото заверени копия на удостоверение №55/16.12.2016 г., изд. от Център за професионално обучение при Дом за науката и техниката – Ш. и удостоверение за професионално обучение №***г., изд. от същия Център се доказва, че ответникът е провел обучението – завършил е квалификационния курс успешно и е придобил квалификация ****.
На 03.01.2017 г. между страните по делото е сключено допълнително споразумение към трудов договор №6 от същата дата (представен по делото в заверено копие), съгласно който страните са уговорили, че считано от 01.01.2017 г. длъжността на ответника се променя от *** на ***. Уговорено е основно месечно възнаграждение за работника от 700 лв., а договорът е сключен за неопределено време.
На 21.08.2017 г. от страна на ищцовата страна е изготвено и изпратено до ответника писмо изх. №111/21.08.2017 г., получено от последния на 24.08.2017 г., с което ищцовото дружество е изискало от ответника в тридневен срок да даде писмени обяснения и да представи извинителни документи, при наличието на такива, относно неявяването си на работа, считано от 16.08.2017 г. Ответникът е бил уведомен, че непредставянето на обяснения ще се счете за отказ от депозиране на такива, както и ще бъде последвано от прекратяване на трудовото правоотношение.
Със заповед №24/30.08.2017 г., ищцовото дружество, в качеството на работодател на ответника, констатирайки, че ответникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в продължение на десет последователни работни дни, е наложило на ответника дисциплинарно наказание на основание чл.188, ал.1, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – дисциплинарно уволнение, и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ответника.
На 27.10.2017 г. ищцовото дружество е подало в РС – Н.заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по повод на което е било образувано ч.гр.д. №1390/2017 г. по описа на НпРС. В заповедното производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №803/02.11.2017 г. срещу ответника за сумата общо от 1 700 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ и по чл.232, ал.3 от КТ, във връзка с договора за повишаване на квалификацията от 06.10.2016 г. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, при което съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на ищцовата страна, че може да предяви установителни претенции за вземанията си.
Горепосочените факти съдът прие за доказани безспорно, предвид представените по делото писмени доказателства. Съдът няма основание да не приеме и съобрази така посочените документи, а и същите не са оспорени от ответника. Въз основа на установените обстоятелства съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Безспорно е по делото, че ищцовата страна и ответника са сключили посочения по-горе договор от 06.10.2016 г. Безспорно е, че ищцовата страна е изпълнила задълженията си по този договор. Доказано е, че ответникът е провел уговореното теоретично и практическо обучение в уговорения срок и е повишил квалификацията си в изискуемата длъжност, както и че е започнал да работи при ищцовата страна на длъжност, съобразно придобитата квалификация. За доказано по безспорен начин съдът приема и обстоятелството, че ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора и конкретно уговорката в т.ІІІ, б.“б“ от договора, а именно да работи по придобитата квалификация за срок не по-малък от три години. Именно това неизпълнение на задълженията му са дали основание на ищцовата страна да наложи на ответника дисциплинарно наказание. Това неизпълнение е и основание ищцовата страна да претендира уговореното с договора обезщетение в размер на 1000 лв. В действителност от представените по делото документи не се установява дали и кога заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор е връчена на ответника, но от страна на последния не са налице възражения в тази насока, или оспорване на твърдяния от ищцовата страна факт за прекратения договор. Предвид това съдът счита, че по делото безспорно е доказано, че от страна на ответника не е изпълнено задължението по т.ІІІ, б.“в“ от договора за повишаване на квалификацията, а именно същият е напуснал осигурената му работа, без уважителни причини, преди определения срок. Затова и предявената претенция с правно основание по чл.232, ал.3 от КТ е основателна и доказана и като такава следва да се уважи.
За основателна и доказана съдът намира и установителната претенция на ищцовата страна на основание чл.221, ал.2 от КТ. С категоричност е установено по делото, че на ответника е наложено дисциплинарно наказание уволнение, в който случай той дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение. По делото няма данни какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника, но е видно, че ищцовата страна претендира обезщетение в размер на уговореното с трудовия договор основно трудово възнаграждение на работника и именно в този размер претенцията следва да бъде уважена. Двете суми следва да се признаят за дължими, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.10.2017 г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски в заповедното производство в размер на 34 лв. Той следва да заплати на ищцовото дружество и разноските, направени в настоящото установително производство в размер на 34 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.С., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “КРИС – ОЙЛ - 97” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каспичан., обл. Ш., ул. „Н. Вапцаров“, №27, представлявано от В.Г., по делото представлявано от адвокат М. И. от АК - Ш., сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за неизпълнение на задълженията, произтичащи от сключен между страните договор за повишаване на квалификацията от 06.10.2016 г. и сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 27.10.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю.А.С., с ЕГН ********** *** да заплати на “КРИС – ОЙЛ -
97” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каспичан.,
обл. Ш., ул. „Н. Вапцаров“, №27, представлявано от В.Г., по делото
представлявано от адвокат М. И. от АК – Ш., направените разноски по ч.гр.д.
№1390/2017 г. по описа на РС – Н.в размер на 34 (тридесет и четири лева).
ОСЪЖДА Ю.А.С., с ЕГН ********** *** да заплати на “КРИС – ОЙЛ -
97” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каспичан.,
обл. Ш., ул. „Н. Вапцаров“, №27, представлявано от В.Г., по делото
представлявано от адвокат М. И. от АК – Ш., направените разноски по настоящото
установително производство в размер на 34
(тридесет и четири лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: