Решение по адм. дело №376/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във връзка с чл.148, т.1 и във връзка с чл.144, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВД/.

Делото е образувано по повод жалба от А. Н. А., с постоянен адрес: [населено място], [жк], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв. Д. Й. Г. от АК - [област], със съдебен адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица], [адрес], против Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОБДХ/ - Кърджали, с който акт е определено обезщетение, общо в размер на *** лева, за умъртвени 3/три/ броя говеда - собственост на жалбоподателя А. Н. А., поради заболяването им ***.

В жалбата се сочи, че жалбоподателката е регистрирана вет. рег.№[номер] като собственик на животни/биволи и говеда/, за които са издадени ветеринарномедицински паспорти за ЕПЖ - говеда и еднокопитни животни: №[номер], №[номер] и №[номер] и че с Протокол от изпитване №0-875-А/1-14 от 04.07.2024 год. за установяване на антитела *** (НДНИВМИ, град София, [улица]) било констатирано заболяване на посочените животни. Сочи се също, че въз основа на цитирания протокол е била издадена Заповед за убиване на животни №К-3-789/12.07.2024 год. на директора на ОДБХ - Кърджали, след което същата е била приведена в изпълнение, по отношение на животните/три броя говеда/, собственост на жалбоподателката. На следващо място се сочи, че на 03.09.2024 год. на жалбоподателката бил връчен обжалвания акт, с който било определено обезщетение, в общ размер на *** лева, за умъртвените животни/три броя говеда/, нейна собственост. Жалбоподателката заявява, че счита Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на ОДБХ - Кърджали към БАБХ, с който е определено обезщетение, в размер на *** лева, за неправилен, като постановен при допуснати съществени нарушения па административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката, административният орган неправилно е определил полагащото се обезщетение в общ размер на *** лева за трите броя говеда, като значително занижил стойността на оценката на животните, в резултат на което определил обезщетение несъобразено с регламентираното в ЗВД и наредбите към него, както и с практиката при определяне на пазарните цени на този тип животни. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.144 от ЗВД, дължимото обезщетение на засегнатите животни следва да е определено по цени на производител за живо тегло, като се вземе предвид вида и категорията животни, породата принадлежността, развъдната стойност и др. критерии за оценяване, които не били спазени при определяне на настоящото обезщетение. Жалбоподателката счита, че в процесния случай, в нарушение на горецитираната разпоредба, административният орган не се е съобразил с характеристиката, вида, килограмите, породата, възрастта, категорията, принадлежността, както и цените на производители за този тип животни и в резултат на това е определил оценка, която не е съобразена с критериите за оценяване на животни от този тип и е определил полагащото се обезщетение за трите говеда, несъобразено с критериите на оценка и занижено значително по размер. Според жалбоподателката, при извършване на оценката, ответникът не е следвал правилата и методите за определяне на пазарните стойности на този тип животни, т.к. обезщетението, което се следва, трябва да е в такъв размер, какъвто най-вероятно собственикът би получил от свободния пазар при продажба на животните и то при свободно договаряне между страните по сделката, при липса на принуда за извършване на продажбата и че административният орган е следвало да сравни цените на продажбите на животни от този тип, имайки предвид характеристиките им, а именно - вид, килограми, порода, възрастта, категория, принадлежността, цени на производители за този тип животни и др., залегнали в методите за определяне на оценка на животни. Излага се довод, че обезщетението следва да е равностойно и отговарящо на принципа на справедливост, което в настоящия случай не било сторено от ответника при определяне размера му. Поради това жалбоподателката счита, че реалната пазарна стойност на умъртвените по принудителен ред животни е многократно по-висока, предвид текущите пазарни цени на този вид животни от същата географска област и землище, вида и категорията животни, породата принадлежността, развъдната им стойност, пазарния им потенциал и че съобразно тези критерии, административният орган е следвало да определи по-високо обезщетение.

Предвид изложеното, жалбоподателката моли да бъде призована на съд и след като докаже основателността на жалбата си, да бъде постановено решение, с което съдът да измени Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на БАХБ - ОДБХ - Кърджали към БАБХ, с който е определено обезщетение, в размер на *** лева, като вместо това увеличи размера на обезщетението, съответно на събраните доказателства по делото и съобразно регламентираното в чл.144 от ЗВД, както и моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Жалбоподателката А. Н. А., с постоянен адрес: [населено място], [жк], [община], [област], редовно призована за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Д.Г. от АК – [област], която заявява, че поддържа жалбата. Считам, че така депозираната жалба, е основателна и доказана, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да измени оспорения акт за обезщетение, като бъде увеличен размерът на същото, съобразно събраните по делото доказателства и заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза. Моли също така, да бъдат присъдени на жалбоподателката и направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, редовно призован за съденото заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк. Л. К. К., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че в случая не следва да бъде увеличаван размерът на сумата за обезщетение, тъй като ще бъде неправилно приложен материалния закон. Сочи, че директорът ОДБХ – [област] е действал в условията на обвързана компетентност и няма възможност за преценка, относно размера на дължимото обезщетение. Сочи също, че в случая, при определяне размера на обезщетението са приложени данните на НСИ за второто тримесечие на 2024 год., които данни се съдържат в делото. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

В предоставения му от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни съображения и аргументи в подкрепа на оспорения акт. В писмената защита отново моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, подадена от А. Н. А., чрез процесуалния й представител адв. Д. Й. Г. от АК – [област], като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, издаден от директора на ОДБХ – Кърджали, безспорно представлява индивидуален административен акт и като такъв, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, като това изрично е указано и в самия обжалван акт, а именно – че същият може да се обжалва в 14-дневен срок, считано от датата на връчване, пред Административен съд - Кърджали, по реда на АПК. В случая, видно от оформената към акта разписка за връчване/л.7, стр.2/, същият е връчен на жалбоподателката А. А., срещу подпис, на датата 03.09.2024 год. Жалбата против акта от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни разпореждането е подадена чрез директора на ОДБХ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на административния орган с Вх.№К-Ж-23 от 17.09.2024 год., видно от положения върху жалбата и попълнен щемпел/л.4/.

От горното следва, че жалбата против Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, издаден от директора на ОДБХ – Кърджали, е подадена точно на 14-ия/четиридесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на ИАА, пред съответния административен съд, по реда на АПК. Жалбата е подадена от лице, което се легитимира като собственик на умъртвените животни, за които с този акт е определено съответното обезщетение, което обуславя правния интерес на жалбоподателката от оспорването, тъй като с това разпореждане се засягат пряко нейни права и законни интереси. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред и в предвидената писмена форма, от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административният съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени доказателства, след техния анализ и преценка и като съобрази становищата на страните, изразени в хода по същество, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №К-3-788 от 12.07.2024 год. на директора на ОДБХ – Кърджали/л.19-л.20/, издадена на основание чл.31, т.27 от Устройствения правилник на БАБХ, чл.117, ал.1, т.1, 2, 7, 8, 9 и 12, чл.126, ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест” за някои болести от списъка и нововъзникващи болести и във връзка с констатирано огнище на болестта „***“ по едрите преживни животни в животновъдни обекти с рег.№[номер], №[номер] и №[номер] за отглеждане на ЕПЖ, собственост на Ф. И. А., А. Н. А. и М. Ю. С., намиращи се в землището на [населено място], [община], [област] и съгласно получен лабораторен резултат с протоколи от изпитване с №О-875-А/1-14 от 04.07.2024 год./л.25/, №О-894-А/1-2 от 04.07.2024 год. и №О-901-А/1 от 11.07.2024год. от НДНИВМИ град София, е: 1. Обявено вторично огнище за наличие на болестта „***“ в животновъдни обекти с рег.№[номер], №[номер] и №[номер], находящи се в [населено място], [община], [област]; 2. Забранено е движението на животни от и към животновъдния обект; 3. Наредено е да се предприемат следните мерки в животновъдни обекти с peг.№[номер], №[номер] и № [номер], находящи се в [населено място], [община], [област]: - Клане по хуманен начин на едрите преживни животни, показали положителен резултат за болестта „***“ в животновъдни обекти с рег.№[номер], №[номер] и №[номер], находящи се в [населено място], [община], [област], като се спазват изискванията на Наредба №22 от 14.12.2005 год. за намаляване на минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване/ДВ, бр.42 от 23.05.2006г./; - Обезвреждането на труповете на животните да се извърши съгласно Регламент №1069/2009; - Почистване и дезинфекция на помещенията и инвентара в стопанството; - Собствениците да бъдат обезщетени, съгласно чл.147, ал.1 от ЗВД, при спазване на СОП- ЗХОЖ-ЗЗ; - Собствениците да гарантират използването на млякото от положителните животни само в заразената ферма, след термична обработка; - Оборският тор, сламата, фуражът или всякакви други материали и вещества влизали в контакт с животните в обекта, или със замърсен материал, да се съберат и унищожат възможно най-бързо, или след извършване на необходимата оценка на риска, да се складират и преработят, за да се намали рискът от разпространение на болестта.

Със Заповед №К-3-789 от 12.07.2024 год. на директора на ОДБХ – Кърджали/л.16-л.18/, издадена на основание чл.143, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, във връзка с чл.30, ал.1, т.4, т.9, буква „г“, чл.31, т.1, т.6 и т.27 от Устройствения правилник на БАБХ, Наредба 22 от 14.12.2005 год. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване и Съгласно изискванията на Регламент 689/2020 на комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест” за някои болести от списъка и нововъзникващи болести, и във връзка с констатирано огнище на болестта „***“ по едрите преживни животни в животновъдни обекти с рег.№[номер], №[номер] и №[номер] за отглеждане на ЕПЖ, собственост на Ф. И. А., А. Н. А. и М. Ю. С., намиращи се в землището на [населено място], [община], [област] и съгласно получен лабораторен резултат с протоколи от изпитване с №О-875-А/1-14 от 04.07.2024 год., №О-894-А/1-2 от 04.07.2024 год., №О-901-А/1 от 11.07.2024 год. от НДНИВМИ град София, във връзка със Заповед №К-3-78 8 от 12.07.2024 год. за обявяване на вторично огнище на болестта „***“ в животновъдни обекти с рег.№[номер], №[номер] и №[номер] за отглеждане на ЕПЖ, собственост на Ф. И. А., А. Н. А. и М. Ю. С., намиращи се в землището на [населено място], [община], [област], е назначена поименно комисия в посочения в заповедта състав, наредено е клане на 16 броя едри преживни животни с ушни марки, в т.ч. говеда от Ж.О. с №[номер], с ушни марки - BG [номер], BG [номер] и BG [номер]. Със заповедта са определени задачите на комисията, а именно: Да извърши необходимите действия във връзка с обезщетяване на собственика, посредством извършване на преброяване, оценяване и контрол върху убиването по хуманен начин на 16 броя едри преживни животни с ушни марки, в т.ч. и на говеда с ушни марки - BG [номер], BG [номер], BG [номер], заболели от болестта „***“, в животновъден обект с рег.№[номер], намиращ се в землището на [населено място], [община], [област].

В заповедта е посочено, че към момента на изпълнението й, животните се отглеждат в животновъдни обекти с рег.№[номер] - собственост на Ф. И. А., №[номер] - собственост на А. Н. А. и №[номер] - собственост на М. Ю. С., находящи се в землището на [населено място], [община], [област].

По преписката е приложено и е прието като доказателство Ветеринарномедицинско свидетелство №[номер] за придвижване/ транспортиране на животни, издавано от информационната система на БАБХ/л.13/, за придвижване с превозно средство с рег.№[рег. номер], на 3 броя животни с идентификатори: говедо - BG[номер], BG[номер], BG[номер], от животновъден обект №[номер], [населени места], с изпращач/отговорник на ЖО/ - А. Н. А., място на разтоварване – „***“ ООД, [населено място], [община], [област] и с цел на придвижването –за клане. Приложен е и е приет като доказателство и Протокол №8 от 07.08.2024 год./л.12/, в който е вписано наименование на стоката - 3 броя живи крави - BG[номер], BG[номер], BG[номер], вписано е тегло в кг. за всяка от тях, както и общо тегло – 1172.00 кг., като за изпълнител в този протокол е вписана А. Н. А., а като получател „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес – [населено място], [улица]. В протокола е вписана обща стойност за трите крави – *** лева, сума за плащане - *** лева, изписана и словом, посочена дата на данъчното събитие – 07.08.2024 год., като за получил сумата се е подписала жалбоподателката А. А..

На следващия ден – 08.08.2024 год., от жалбоподателката А. Н. А. е подадена молба-декларация с Вх.№К-1925/08.08.2024 год. до директора на ОДБХ – Кърджали/л.10/, за изплащане на обезщетение, на основание чл.141 от ЗВД, за умъртвените 3/три/ броя едри преживни животни/говеда/ от животновъдния й обект, във връзка със заболяването „***“.

Предвид това, с Писмо с Изх.№К-1936/09.08.2024 год. на директора на ОДБХ – Кърджали/л.9/ е поискано от Националния статистически институт - София да бъдат предоставени цени на производител за последното тримесечие, на следните видове животни: 1. Мъжки говеда от 12 до 24месечна възраст-за угояване; 2. Юници от 12 до 24месечна възраст - за мляко; 3. Крави над 24 месечна възраст- за мляко; 4. Крави над 24 месечна възраст - за угояване. В писмото е указано, че съгласно ЗВД, цените трябва да са определени изрично от НСИ, а не от ТСБ и в случай, че няма цени за съответното тримесечие, се моли това да се отбележи.

Националния статистически институт (НСИ), с писмо Изх.№07-04-897#2 от 12.08.2024 год. на председателя на НСИ, с Вх.№К-1959/13.08.2024 год. на ОДБХ – Кърджали/л.8/, е представил цени на производител за едри преживни животни за второ тримесечие на 2024 год. за страната, както следва: 1. Крави за угояване - *** лева/тон; 2. Говеда от 1 до 2 години – *** лева/тон.

В писмото е отбелязано, че данните са oт тримесечното наблюдение за цените на производител в селското стопанство и че цената е средна за страната и не включва разходи за доставка, съхранение, транспортиране и други подобни разходи, възникнали при продажбата на селскостопанските продукти/животни, както и че не включва също и получени субсидии, ДДС и др.

Така, в крайна сметка, директорът на ОДБХ – Кърджали е издал оспорения Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар/л.7/, съгласно който, за умъртвените 3/три/ броя едри преживни животни/говеда/, собственост на жалбоподателката А. Н. А., порода – кръстоска, предназначение – за месо, с общо тегло 1172 кг., е определено обезщетение, общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, определено по цени, предоставени от Националния статистически институт - цена *** лева на тон. В акта, в табличен вид, са описани трите умъртвени говеда, като е посочена възрастта на всяко едно от тях, теглото на всяко, както и цената за всяко едно, като цената, предоставена от Националния статистически институт, е приложена за всяко едно от трите животни.

Така, в т.12 от акта е посочено, че общата оценка на убитите животни /унищожените суровини и продукти от животински произход, фуражи и инвентар, е *** лева/*** лева и *** стотинки/ и че от общата сума се приспада изплатената сума за използвани продукти – 3 бр. говеда, с тегло 1172 кг. - *** лева, съгласно документ за изплатена сума за използвани продукти - Протокол №8/07.08.2024 год. от „***“ ООД, за говеда – 3 бр., общо 1172 кг. – изплатени *** лева/***/ лева и съответно, че остава чиста сума за изплащане: *** лева/*** лв. и *** стотинки/.

Така, в акта е посочено, че предвид обстоятелствата, описани в представените документи, следва да се изплати обезщетение в размер на *** лева/*** лв. и *** стотинки/.

По отношение описаните по-горе факти по делото, не е налице спор между страните, като спорен е размерът на определеното с оспорвания акт обезщетение.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателката, направено още с подадената жалба и поддържано и в съдебно заседание от процесуалния му представител, по делото е назначена съдебна ветеринарномедицинска и оценителна експертиза, с вещо лице - д-р К. Х. И. – ветеринарен лекар от [населено място], която, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки в ОДБХ -Кърджали, да даде заключение по следните въпроси: 1. Да определи пазарната стойност на умъртвените 3/три/ броя говеда, описани в обжалвания акт, като съобрази следните критерии: вид, порода, характеристика, килограми, категория, принадлежност, потенциал, пазарен аналог и вземе предвид пазара на производителите на живо тегло от този тип, при свободно пазарно договаряне; 2. Въз основа на отговора по т.1 да определи размера на дължимото равностойно и справедливо обезщетение за умъртвените 3/три/ броя говеда, предмет на процесния акт.

Вещото лице - д-р К. Х. И., ветеринарен лекар от [населено място], е изготвило и представило заключение по възложената му експертиза/л.56/, поддържано и в съдебно заседание и което заключение е прието като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено 15.01.2025 год.

В заключението, относно поставеният въпрос под №1, вещото лице е описало всяко едно от трите умъртвени животни/говеда/, с посочена порода, предназначение, ушен идентификатор, пол, възраст в месеци, тегло в кг, като е определило и цена за всяко едно от тях. В заключението е посочено, че цената на свободният пазар за живо тегло е от 2.50 до 4.00 лв/кг. живо тегло. Вещото лице е посочило също, че говедата с ушни идентификатор BG[номер] – 55.0 месечна възраст, BG[номер] – 55.0 месечна възраст и BG[номер] – 88.0 месечна възраст, са обявени с предназначение - за месо и че те попадат в категорията „крави за угояване“. Вещото лице е отбелязало също, че на база килограми, възраст и предназначение, се касае за средно охранени животни, поради което в заключението е определило средна пазарна цена от 3.25 лв/кг. живо тегло.

В заключението вещото лице е уточнило, че предназначението на говедо - за месо, не кореспондира напълно с възприятието за месодайно говедо и че това е така, защото предназначението на говедата се избира от собственика на животното, който го заявява чрез уведомителен режим на ветеринарният си лекар, с който има сключен договор по чл.137 от ЗВД.

Относно поставеният му въпрос под №2, вещото лице е дало заключение, че общата сума за обезщетение за 3 броя умъртвени говеда възлиза на *** лева.

В съдебно заседание вещото лице – д-р К. Х. И. заявява, че поддържа изготвеното и представено заключение и няма какво да добави, като на същото не са поставени допълнителни въпроси от страните или от съда.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу разпореждането за отнемане на животни в полза на държавата жалба се явява недоказана и неоснователна, по следните съображения:

Оспореният административен акт, най-напред, е издаден от материално и териториално компетентен административен орган с оглед разпоредбата на чл.148, т.1 от ЗВД – директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Кърджали. Съгласно цитираната разпоредба, въз основа на документите по чл.147 директорът на ОДБХ съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл.47, ал.1 и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на изготвения акт със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния бюджет.

На следващо място, оспореният акт за обезщетение от 25.10.2023 год. на директора на ОДБХ – Кърджали е издаден в предписаната от закона писма форма и с необходимото съдържание, като съдържа мотиви – фактически и правни основания за неговото издаване. В цитираната по-горе разпоредба е предвидено актът за обезщетение да се съставя по образец, като това изискване е спазено, тъй като видно от представения и приложен по делото заверен препис от същия, той е издаден по Образец ЗХОЖ-15Б, утвърден със Заповед №РД-11-3072 от 16.12.2021 год. на изпълнителния директор на БАБХ.

На следващо място съдът намира, че при издаването на оспорения акт за обезщетение на директора на ОДБХ – Кърджали не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на процедурата по издаването му, а такива не се и твърдят в подадената срещу акта жалба.

По отношение съответствието на оспореното разпореждане с приложимите материалноправни разпоредби на закона и по-конкретно, досежно размера на така определеното обезщетение за умъртвените едри преживни животни/говеда/, съдът намира следното:

Съгласно чл.141, ал.1, т.3 от ЗВД, собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ и по чл.108, ал.1 за заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по чл.47, ал.1. Според чл.144, ал.1 от ЗВД (изм., ДВ, бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), обезщетението за животни се определя по: 1. цени на производител за живо тегло за конкретния вид й категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или 2. оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка. Алинея 3 (Нова - ДВ, бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) от посочената норма на чл.144 от ЗВД предвижда, когато няма определени цени по реда на ал.1, т.1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице да възложи определянето им на независим оценител.

Съдът в настоящия състав намира, че в случая, административният орган – директорът на ОДБХ – Кърджали, е съобразил волята на законодателя за установяване единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл.141- чл.148 от ЗВМД, посредством използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката - НСИ. При събирането, отчитането, анализа и изследването на информацията, необходима на НСИ за формиране на данните, визирани в чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, не се държи сметка за конкретните специфики на дейността на всяко едно от предприятията, чрез които се набира нужната информация. Необходимо и достатъчно условие е тази информация да дава възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност на държавата, да формира статистически данни относно това, какви са цените на производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база. Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и категория, за погиналите/умъртвени/ поради настъпил епизоотичен риск животни, предприятията производители следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, т.е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и стопанска цел, с която животните са били отглеждани й реализирани (за продажба на друго стопанство, за клане, за износ, за добив на продукти или др.), респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики или други специфични характеристики.

Както бе посочено и по-горе, с Писмо с Изх.№К-1936/09.08.2024 год. на директора на ОДБХ - Кърджали е било направено искане до НСИ – София, за предоставяне на цени на производител за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, за крави над 24-месечна възраст – за угояване, каквито са и трите животни, собственост на жалбоподателката, с номера на УМ: BG [номер], BG [номер], BG [номер], за които е следвало да се определи обезщетение. Цените на производител за крави за угояване са предоставени с получения отговор с Изх.№07-04-897#2/12.08.2024 год. на НСИ, с Вх.№К-1959/13.08.2024 год. на ОДБХ – Кърджали, като именно тези цени са използвани при определяне размера на обезщетението за посочените три животни.

Следва да се отбележи, че понятието „цена на производител“, което посочва законодателят в текста на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, не е идентично, т.е. не се покрива с понятието „пазарна цена“, доколкото същото не изследва цената на придобиване на актива, нито се покрива с общата му себестойност, не включва всички опериращи разходи на стопанството, респективно не цели да компенсира пълното му възстановяване, нито пропуснатите ползи от дейността. Разпоредбите, регламентиращи основанията и реда за получаване на обезщетението по Глава шеста, Раздел III от ЗВД целят да осигурят възможност за покриване на разходи, свързани с епизоотични рискове. Освен това, обезщетението по чл.141, във вр. с чл.144 от ЗВД, няма характера и предназначението на субсидия или на държавна помощ, насочена към пълното възстановяване на стопанството за извършване на обичайната му дейност. В този смисъл е практиката на ВАС - Решение №12892 от 16.12.2021 год. на ВАС по АД №5774/2021 година.

Съдът намира, че изложените от жалбоподателката А. Н. А. съображения, оспорващи размера на определеното обезщетение, биха били основателни при действието на старата редакция на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД (Изм., ДВ, бр.58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), която е предвиждала обезщетението за животни да се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. Новият текст на тази законова разпоредба - чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД (Изм. и доп. - ДВ, бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) въвежда критерий за определяне на обезщетението, различен от прилагания до 14.02.2020 год., от когато е в сила новата редакция на нормата. Поради това съдът намира, че заключението на вещото лице, дори и да дава обективна пазарна цена на умъртвените три броя животни – крави за угояване, не следва да се кредитира, т.е. не следва да се възприема като база при определяне на размера на претендираното обезщетение, тъй като обратният подход би довел до неправилно прилагане на материалния закон. Следва да се добави, че правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.144, ал.2 от ЗВМ, сумата в размер на *** лева, представляваща получени средства от реализация на продуктите, добити от закланите три животни, е приспадната от размера на обезщетението.

По изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав счита, че оспореният Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни е издаден в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, т.е. при правилно приложение на материалния закон и по отношение на същия не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, а при това положение, актът се явява издаден в съответствие и с целта на закона.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният административен акт – Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОБДХ/ - Кърджали, е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията на закона за неговата форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и с целта на закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира подадената срещу акта жалба за неоснователна и недоказана, поради което и като такава, същата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

Независимо от изхода на спора по делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по жалбата, респ. от упълномощения му процесуален представител.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. А., с постоянен адрес: [населено място], [жк], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв. Д. Й. Г. от АК - [област], против Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОБДХ/ - Кърджали, с който акт е определено обезщетение, общо в размер на 2615.28 лева, за умъртвени 3/три/ броя говеда - собственост на жалбоподателя А. Н. А., поради заболяването им ***.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на Република България, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.