№ 172
гр. Благоевград, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора и А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241200601103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С Присъда № 500311 от 10.09.2024 г. по НОХД № 415/2019 г. на Районен съд
Разлог подсъдимият Й. Д. Р., ЕГН **********, е признат за виновен в *** след
употреба на наркотично вещество – кокаин, установено по надлежния ред с
техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № ARKJ 0050, проба № 8 –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 години. С
присъдата на осн. чл. 301, ал. 1, т. 8 НПК във вр. с чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение наложено на подсъдимия по НОХД № 386/2016 г. на ОС Благоевград
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. На осн. чл. 301, ал. 1, т. 6
НПК, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС е определено така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът е постановил в полза на държавата да се отнеме веществено
доказателство – 1 бр. тест касета Drug Test 5000, което след влизане в сила на
присъдата да бъде предадено за унищожение по надлежния ред.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС
Разлог сумата от 634,85 лв., направени разноски за вещи лица и сумата от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Й. Р.
и по протест на прокурор при РП Благоевград.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
1
правила, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост. Жалбоподателят поддържа, че по делото не са събрани
безспорни и несъмнени доказателства, от които да може да се изведе, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Моли
присъдата да се отмени.
По реда на чл. 320, ал. 4 НПК към жалбата са представени допълнителни
писмени изложения за допълване на доводите, посочени в нея. Изложено е, че в
хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия.
Поддържа се нарушение на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ. Подсъдимият твърди, че живее на
съпружески начала с Л. З. и че тя е майка на неговото дете. Навежда, че на
18.07.2024 г. е настъпило ПТП между нея и В. П., която е била докладчик по
първоинстанционното дело. Твърди се, че ПТП е осъществено в гр. Разлог и че
след пристигането на полицейски патрул е бил съставен акт на З.. Сочи, че срещу
нея е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 325, ал. 3
НК. Подсъдимият счита, че по делото липсват категорични доказателства, че е
извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Поддържа, че употребата на
наркотични вещества следва да се установява при стриктно спазване на
изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, за да бъде спазено изискването на чл. 343б, ал. 3 от НК. Счита, че
всяко отклонение от този ред води до опорочаване да събраните доказателства и до
невъзможност да бъде установена употребата на наркотично вещество.
С подадения въззивен протест на РП Благоевград се поддържа, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен по отношение на наложените
наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, тъй като счита, че същите са
необосновано ниски. Изразява се становище, че в производството не са установени
смекчаващи вината обстоятелства, но се установява отегчаващо – че подсъдимият
е извършил деянието в изпитателен срок, след като вече е бил осъждан по НОХД
№ 386/2016 г. на ОС Благоевград. Отправя се искане съдът да измени
първоинстанционната присъда, като наложи на подсъдимия наказания „лишаване
от свобода“ и „глоба“ в по-голям размер, като същият бъде над средния размер,
който е предвиден в относително определените санкции в закона.
В хода на съдебните прения пред ОС Благоевград представителят на ОП
Благоевград поддържа, че в първоинстанционното производство е установено
извършването на престъплението и неговото авторство. Оспорва въззивната жалба
по отношение на възраженията, че са допуснати съществени процесуални
нарушения. Навежда доводи, че не са били налице основания за отвод на
първоинстанционния съдебен състав. Счита, че наказанието следва да се
индивидуализира при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
поради съдебното минало на подсъдимия и извършването на деянието му в
изпитателен срок. Намира наложените наказания за необосновано ниски и моли
присъдата да се измени, като се наложат такива в размер близък до максимума,
предвиден в чл. 343б, ал. 3 НК.
Защитникът адв. А. Д. поддържа, че е налице съществено процесуално
нарушение, тъй като първоинстанционния съдебен акт е постановен от незаконен
състав. Счита, че съдията-докладчик в районния съд не е мотивирал своя отказ да
се отведе. Позовава се на решение № 550 от 02.02.2009 г. по н. д. № 529/2008 г., Н.
К., ІІ н. о. на ВКС и на решение № 481 от 17.11.2008 г. по н. д. № 487/2008 г., ІІІ н.
о. на ВКС. Моли да се отмени присъдата на районния съд и да се върне делото за
разглеждане от друг съдебен състав. Счита, че наложеното наказание е завишено,
поради което моли да се отхвърли протеста. Намира, че по делото не са събрани
безспорни доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
2
бил предаден на съд.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от своя
защитник. Сочи, че след осъществяването на ПТП е било предложено да се заплати
щетата, но съдията-докладчик е отказал да се подпише двустранен протокол.
Подсъдимият намира, че това поведение обосновава наличието на
заинтересованост.
В своята последна дума подсъдимият моли делото да бъде върнато за
разглеждане от друг съдия.
Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите и възраженията на
страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши
цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено
следното:
Според практиката на ЕСПЧ наличието на безпристрастност по смисъла на
чл. 6, § 1 от ЕКПЧ трябва да се преценява в зависимост от два подхода: субективен
тест, който цели да установи наличието на лично убеждение и поведение на
конкретен съдия, респ. състав, с оглед демонстриране на лично предубеждение или
пристрастие по определено дело; обективен тест, чрез който да се извърши
преценка дали съществуват установими факти, които биха могли да поставят под
съмнение безпристрастността на самия съд, включително и неговият състав (виж §
93 от Решение на ЕСПЧ от 15.10.2009 г. по дело Micallef срещу Малта, жалба №
17056/06).
От гледна точка на субективния тест въззивният съд отбелязва, че няма
основание за съмнение по отношение на личната безпристрастност на съдията-
докладчик по НОХД № 415/2019 г. по описа на Районен съд Разлог. Личната
безпристрастност се предполага до доказване на противното (§ 58 от Решение от
23.06.1981 г. по дело Le Compte, Van Leuven и De Meyere срещу Белгия, жалба
6878/75; 7238/75). Същевременно прилагайки субективния тест, от данните по
делото не може да се изведе извод за наличието на предубеденост, нито за
пристрастност на първоинстанционния съдебен състав. Това обуславя
необходимост да се извърши преценка според обективния тест.
В § 44 от Решение от 21.12.2000 г. по дело Wettstein срещу Швейцария, жалба
№ 33958/96, се посочва, че обективният подход търси отговор на въпроса дали,
извън личното поведение на съдията, съществуват установими факти, които могат
да породят съмнения за неговата безпристрастност. В тази връзка начинът на
външно проявление и съответно възприемане също може да бъде от значение.
Залогът е доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да
дадат на обществото. Това предполага, че при вземането на решение дали в даден
случай има основателна причина за съмнение, че конкретен съдия не е
безпристрастен, гледната точка на засегнатото лице е важна, но не е решаваща.
Решаващото е дали това съмнение е обективно оправдано.
Пред окръжния съд в хода на открито съдебно заседание, проведено на
14.03.2025 г., защитата представя писмени доказателства във връзка с наведеното
възражение. Видно от представеното удостоверение за раждане подсъдимият и
лицето Л. Н. З. са родители на детето *** З. е управлявала собствения й лек
автомобил и не се е движила на разстояние от движещия се пред него л. а. ***,
собственост на Н. С. П. с водач В И. П. и не е успяла да избегне удряне, като
намали скоростта или спре рязко, с което е реализирала ПТП с материални щети.
Според АУАН с това тя виновно е нарушила чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Представена е
заповед за задържане, според която Л. З. е била задържана на 18.07.2024 г. на осн.
чл. 72, ал. 1 ЗМВР. В писмо от РП Благоевград, ТО Гоце Делчев, се посочва, че на
18.07.2024 г. е образувано досъдебно производство № 406/2024 г. по описа на РУ на
МВР Гоце Делчев, което се води за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за
3
това, че умишлено е предизвикано ПТП. Представени са протоколи за доброволно
предаване на телефоните на подсъдимия и на Л. З., както и постановления от
22.07.2024 г. на прокурор при РП Благоевград, ТО Разлог за тяхното връщане.
Представен е и протокол за претърсване и изземване от 18.07.2024 г. Протоколът е
бил съставен в присъствието на подсъдимия, като в него се сочи, че той отказва да
даде обяснения.
Според представените писмени доказателства е било осъществено ПТП
между съдията-докладчик и Л. З., с която подсъдимият Й. Р. се намира във
фактическо съжителство. След това З. е била задържана по реда на чл. 72, ал. 1
ЗМВР и е било образувано досъдебно производство, в хода на което са
осъществявани действия по разследване с участието на Й. Р.. Това обуславя извода,
че към този момент вече подсъдимият по настоящото дело и съдията-докладчик по
НОХД № 415/2019 г. на РС Разлог едновременно са били участници в друго
наказателно производство, в което са имали други процесуални качества.
След настъпването на тези обстоятелства, първоинстанционното
производство е продължило и по време на открито съдебно заседание, проведено
на 10.09.2024 г., подсъдимият е отправил искане за отвод на съдията-докладчик по
делото, като е навел твърдения, че на 18.07.2024 г. е настъпило ПТП между съдията
и жената, с която подсъдимият живее на семейни начала и от която има дете.
Твърди, че впоследствие тя е била задържана по реда на ЗМВР и са последвали
действия по разследване. Съдията-докладчик е оставил без уважение искането за
отвод, като е посочил, че действително на 18.07.2024 г. е бил участник в ПТП. След
това производство е продължило и е била постановена Присъда № 500311 от
10.09.2024 г. по НОХД № 415/2019 г. на Районен съд Разлог.
Според Определение № 547 от 29.11.2024 г. по ч. н. д. № 1036/2024 г., Н. К., ІІ
н. о. на ВКС е било образувано АНД № 442/2024 г. на РС Разлог по жалба на Л. З.
срещу заповед от 18.07.2024 г. за задържането й на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
След образуване на делото в РС Разлог съдия В. П. се е отвела от разглеждането му,
тъй като е участник в транспортното произшествие. Пред следващия определен на
случаен принцип съдия-докладчик, жалбоподателката е изразила опасения, че след
като П. е председател на районния съд, делото й няма да бъде разгледано от
безпристрастни съдии и е поискала да бъде изпратено на друг съд. В отговор на
искането й, всички съдии в местно компетентния районен съд последователно са се
отвели на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Затова с определението си ВКС е
възложил за разглеждане прекратеното АНД № 442/2024 г. по описа на Районен
съд Разлог, на Кюстендилския районен съд.
По отношение на обективния критерий за безпристрастност на съда в случая
се установяват редица обективни обстоятелства, които покриват стандарта на
ЕСПЧ за наличието на основателно съмнение, което да е обективно оправдано.
Правото на справедлив съдебен процес, прогласено с чл. 6 ЕКПЧ, съдържащо
и правото за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, е намерило
своята правна регламентация във вътрешното законодателство на Република
България. Гаранция за постановяване на съдебен акт от безпристрастен съд са
основанията за отвод, регламентирани в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и, ал. 2 от
НПК. Доколкото визираните в ал. 1 на нормата са изрично изброени в закона, то
тези в, ал. 2 визират съществуването на други обстоятелства, които пораждат
съмнение в безпристрастността на съда.
Липсата на безпристрастност според обективния тест обуславя извод, че за
председателя на съдебния състав и докладчик по делото, постановил обжалваната
Присъда № 500311 от 10.09.2024 г. по НОХД № 415/2019 г. на Районен съд Разлог,
е било налице основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК, като поради
неотвеждането му крайният съдебен акт е постановен от незаконен състав по
4
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Това е съществено процесуално нарушение
от категорията на абсолютните, поради което не се налага преценка доколко то е
довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
По тези съображения въззивната инстанция констатира, че присъдата е
постановена от незаконен състав, поради което първоинстанционният съд е
допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, което е от категорията на абсолютните.
Наличието му изключва необходимостта да се обсъждат фактическите положения,
приети за установени от първоинстанционния съд, както и доводите, касаещи
наличието на нарушения на закона и на несправедливост на наказанието.
Процесуалното нарушение е отстранимо, но същото не може да се отстрани от
въззивната инстанция. Това може да бъде сторено само чрез отмяната на съдебния
акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд за отстраняване посочените нарушения на
процесуалните норми, гарантиращи на подсъдимия правото на справедлив съдебен
процес.
По така изложените съображения и на осн. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3
от НПК, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 500311 от 10.09.2024 г., постановена по НОХД №
415/2019 г. по описа на Районен съд Разлог.
ВРЪЩА делото на Районен съд Разлог за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Татяна Андонова
С настоящото особено изразявам различно разбиране по отношение на крайния резултат от
възприетото от болшинството на съдебния състав в следната насока:
-Не е допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което да е
довело до съществено нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Действително
докладчикът по делото се е отвел от разглеждането на ЧНД относно контрол върху
действията на полицията / единственият съществен аргумент в конкретния случай/, но по
друг случай и по отношение на други страни. Възприетата като компрометираща връзка
между двете производства в мотивите на решението по настоящото дело, според мен не
обективира съдържанието на смисъла на безпристрастност, тъй като докладчикът по делото
е само потенциален пострадал по впоследствие образуваното досъдебно производство
срещу обвиняемата, която живее на съпружески начала с подсъдимия. Сериозно
5
опосредената връзка между двата случая не може да е съществен пропуск на
производството и да налага отмяна на законосъобразно постановена присъда и връщането й
за ново разглеждане.
-Извън соченото присъдата на районния съд е правно и фактически издържана, което е
аргумент с доминиращо значение за липсата на заинтересованост или безпристрастност на
докладчика по делото.
-Случая е в непосредствен риск от погасяването му по давност, което рефлектира върху
принципа за справедливост с оглед възможността да се прекрати производството по делото,
без да се наложи произнасяне по отношение на вината на подсъдимия.
6