№ 210
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500016 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 47855/29.11.2021 г. на ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу
Решение № 1633/11.11.2021 г., постановено по гр.д. № 4249/2021 г., на ВРС, XXXIV с., с
което е прието за установено, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, сумата 63.01 лв.,
стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни
услуги за периода 22.05.2017 г. – 21.07.2017 г., дължими по Договор за далекосъобщителни
услуги от 28.04.2017 г., клиентски № 10399414002, обективирани във фактури №№
**********/22.06.2017 г. и **********/22.07.2017 г., което вземане е прехвърлено с
Договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
9361/2020 г., на ВРС, XXXIV с.
С въззивната жалба, депозирана чрез особен представител, се оспорва постановеното
решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния
закон и трайната съдебна практика. Оспорва се извода на ВРС, че въззивникът е надлежно
уведомен за извършеното цедиране на вземането с връчване на исковата молба на особения
представител. Извежда доводи от разясненията дадени в т. 6, на ТР № 6/06.11.2013 г. и
прави извод, че особеният представител не притежава представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение. За допълнителни
доводи сочи, т. 7 от същото ТР. Не намира основания в конкретния случай да бъде
прилагана по аналогия практика формирана за приемане от особения представител на
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост по договор за кредит. По същество моли
за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, депозира
отговор на въззивната жалба, в който пространно излага доводи и сочи съдебна практика по
оспорване на оплакванията изложени във въззивната жалба. По същество моли решението
1
на ВРС да бъде потвърдено.
В проведено открито съдебно заседание, въззивникът и въззиваемото дружество, не
изпращат представител, но поддържат въззивната жалба, съответно отговора чрез писмени
становища.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, с който ищецът „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, моли да бъде прието за
установено, че ответникът ИЛ. К. ИЛ., му дължи сумата 63.01 лв., стойност на незаплатени
месечни абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни услуги за периода
22.05.2017 г. – 21.07.2017 г., дължими по Договор за далекосъобщителни услуги от
28.04.2017 г., клиентски № 10399414002, обективирани във фактури №№
**********/22.06.2017 г. и **********/22.07.2017 г., което вземане е прехвърлено с
Договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
9361/2020 г., на ВРС, XXXIV с.
Ищецът твърди, че на 28.04.2017 г. между ответникът и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. номер 10399414002, с който ответникът е добавил за
ползване моб. № **********, при избран тарифен план „Smart L“, с месечна абонаментна
такса в размер на 23.99 лв., с ДДС. Срокът на договора е 24 м. Сочи, че съгласно чл. 29 от
ОУ на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на плащане е 15 дни от издаване на
съответната фактура. Така, за периода 22.05.2017 г. - 21.06.2017 г., на ответника били
начислени услуги на стойност 39.02 лв., с ДДС, обективирани във фактура №
**********/22.06.2017 г., от която 19.99 лв., без ДДС – абонаментна такса, 10.88 лв.,
мобилни разговори, 1.65 лв., SMS и 6.50 лв., ДДС. Задължението следвало да бъде платено в
срок до 09.07.2017 г. За периода 22.06.2017 г. - 21.07.2017 г., били начислени услуги в
размер 23.99 лв., с ДДС, обективирани във фактура № **********/22.07.2017 г., от която
19.99 лв., абонаментна такса и 4.00 лв., ДДС.Задължението следвало да бъде заплатено в
срок до 08.08.2017 г. Твърди се, че ответникът не заплатил дължимите суми по издадените
фактури. Още сочи, че вземанията спрямо ответника, операторът прехвърлил на „С.Г. Груп"
ЕООД, по силата на Договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество от своя страна ги
прехвърлило на ищеца, по силата на Договор от 01.10.2019 г. Прави изявление, че с
връчването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършените
прехвърляния на вземането като цесионерът бил оправомощен да извършва уведомяване.
Изложените обстоятелства обосновавали правният му интерес да предприеме
удовлетворяването си по принудителен ред като инициирал заповедно производство.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът ИЛ. К. ИЛ., чрез особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Счита, че ищецът не е представил доказателства, обосноваващи валидното възникване
на правоотношение между ищеца и ответника, както и по отношение размера на
задължението, които освен това счита за погасени по давност. Наред с това оспорва
ответникът да надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията като излага доводи, че не
е налице надлежно упълномощаване за новия кредитор да извърши упълномощаване, тъй
като представеното пълномощно не съдържало данни за упълномощено лице, както и
нотариална заверка, от което се прави извод за неспазване на изискуема форма. Отделно,
сочи, че за надлежно уведомяване не може да се счита извършеното чрез връчване на
исковата молба и приложенията към нея на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
представител. Моли за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №
3998/10.11.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява
валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 9361/2020 г. на ВРС, XXXIV с.,
произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция от страна на въззивникът не е повдигнат спор досежно
наличието на договорна връзка между него и „БТК" ЕАД, по силата на сключен Договор за
далекосъобщителни услуги от 28.04.2017 г., клиентски № 10399414002, общите условия
него, неизпълнението на задължението на потребителя за заплащане на уговорените суми по
последния. Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор и относно изчисления размер на
задължението за непогасени такси и услуги, както и за периода им на дължимост.
Оплакванията на въззивникът в настоящото производство се свеждат до такива,
касателно съобщаването за извършените последващи прехвърляния на процесното вземане,
посредством връчване извършено на особения представител в настоящото производство.
Действително за консолидиране фактическия състав на цесията, съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето.
Поначало съобщаването не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето, това
действие има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане,
съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, доколкото оповестяването е с оглед действие на договора
спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното
прехвърляне всички плащания, които извърши към стария си кредитор се считат за валидно
изпълнени. Законодателят е поставил това изискване уведомяването да се извърши от
цедента, с оглед сигурност и защита интересите на длъжника и с цел обезпечаване на
точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл. 75, ал. 1 ЗЗД, да приеме изпълнението. Изложеното води до извода, че възражение за
липса на съобщаване, направено от длъжника, би имало значение и последици само при
кореспондиращи твърдения за изпълнение, изцяло или частично, извършено на цедента. В
конкретния случай подобни твърдения и доказателства в тази насока не са налице.
Отделно от горното, съдебната практика е константна по въпроса, че съобщаването
на сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са
приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени, както
договорите за цесия, така и изрично уведомление за цесия, отправено до длъжника. Не са
налице данни уведомлението да е връчвано на длъжника в предходен момент, а и изявление
в тази насока се съдържа в исковата молба. Уведомлението е връчено на длъжника-
ответник, чрез процесуалния му представител. При това положение, изискването на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД се възприема от въззивния съд за спазено. Този извод не може да бъде разколебан
и от факта, че процесуален представител на длъжника е назначения от съда в хипотезата на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Това е така, защото след като особения представител
може да извършва всички процесуални действия от името на лицето, което не е било
открито и с което очевидно същият не е във връзка, както и да релевира всякакви
възражения, в т.ч. правоунищожаващи и правопогасяващи, то не би могла да се отрече и
правоспособност на особения представител да приема изявления отправени до длъжника,
още повече, че както бе казано по-горе, съобщаването на цесията няма конститутивно за
правоотношението действие, а само такова за противопоставимост.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че следваната от особения
представител логика на разсъждения и изводи, изложена във въззивната жалба, не се
споделя от въззивния съд.
3
В резултат от изложените мотиви, първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, в съответствие с направеното искане и предвид представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства, на въззиваемата страна се следват направените в
настоящото производство разноски. На присъждане подлежи сумата 180.00 лв., адвокатско
възнаграждение и сумата 100.00 лв., възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1633/11.11.2021 г., постановено по гр.д. № 4249/2021
г., на ВРС, XXXIV с.
ОСЪЖДА ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, с местожителство в ***, да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“, № 81, вх. В, ет. 8, сумата 280.00 лв. (двеста и осемдесет лева) представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно, по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4