Р Е Ш Е Н И Е
№………./18.10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1441 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от Д.М.Б. срещу А.Х.И. за определяне на
по-голям дял от общото им имущество, в което се включват:
• 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 04426.502.238 по
КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, ул. "Лонгоз"
№ 7, целият с площ от 1653 кв. м, придобит чрез договор от 29.07.1986 г. за
продажба с нотариален акт № 106, т. IX, нот. д. № 2773/1986
г. и договор за доброволна делба от 31.08.1995 г. и Заповед № 362 от 27.04.2004
г. на Кмета на община Аврен;
• ведно с 1/2 ид.
ч. от построения в дворното място семеен пансион триетажна сграда с
идентификатор № 04426.502.238.1 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Близнаци, ул. "Лонгоз" № 7, със застроена
площ от 230 кв. м;
• апартамент № 13 с идентификатор № 10135.1503.171.1.13
по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
18-1872/09.03.2016 г. на Началника на СГКК Варна, находящ
се в гр. Варна, ул. "Христо Попович" № 32, ет. 5, ап. 13, придобит
чрез продажба от 22.08.2000 г. с нотариален акт № 193, т. II, peг. № 4120, нот. д. №
400/2000 г. ВН и движими вещи:
• Намиращото се в апартамента пълно обзавеждане: черна
остъклена холова секция с три ниски и едно високо
остъклено тяло; бяла остъклена холова секция с три
плътни и две остъклени високи тела; спално обзавеждане, състоящо се от съчетани
двойно легло, гръб с един ред горни шафове и четирикрил гардероб с огледало, кафява; комплект
четириместна холова гарнитура и два фотьойла, светло
бежови; петкрилен дървен вграден гардероб в
естествена дървесна шарка; кухненски шкафове с кафяв корпуск
и бели врати и сив плот, както и следните кухненски и други електроуреди: фурна
за вграждане Privileg, бяла; кухненски плот за
вграждане Privileg, четири котлона, бял;
хладилник Bosch; кафемашина Siemens, бяла; електрическа кана Siemens,
бяла; микровълнова фурна Siemens, бяла; фризер Bosch; климатик Toshiba; климатик Daewoo, бял; миялна машина,
аспиратор, малка фурна за сандвичи, миксер, кухненски робот, фритюрник, електрически грил,
еспресо машина, 2 пасатора, проточен бойлер и бойлер Елдом
Инвест; вентилатор на стойка; пералня Gorenje, бяла; 2 прахосмукачки, 2 телевизора (единият Panasonic Quintrix, черен, с
тръбен кинескоп, около 29 инча диагонал на екрана), видео Sony, черно; видеорекордер Grundig GV 6000,
черен; гладачна машина, 2 ютии, 2 бр. радиоапарати,
музикална стереоуредба Sony с комплект
високи озвучителни тела, черна, сателитен приемник, телефон с факс, копирна
машина, настолен компютър, 3 бр. бормашини Бош,
машина за рязане на дъски Бош, шлайф
машина Бош, 2 бр. ъглошлайф
Бош, моторен трион Бош.
• Лек автомобил Daewoo Lanos, с peг. номер В6584РМ, рама
№ KLATF08CEWB278152;
• Марков дамски велосипед с усилена конструкция Germatec GM02-X, със сива стоманена рамка със
сини предна и задна вилки, 18 скорости, с преден и заден амортисьори,
основан на твърдение, че приносът на ищцата в придобиването значително надхвърля
приноса на ответника, по чл. 29, ал. 3 СК.
Ищцата обяснява, че след сключването на брака през 1981
г. е работила първо само през лятото като продавачка на сладолед, а след това –
в селското стопанство. Живеели в дома на майката на ответника, където ищцата се
грижела за близки на ответника и за домакинството. След раждането на Д. през
1984 г. излязла в отпуск по майчинство за три години и тя поела грижите за
детето. Получили жилище в кв. "Владислав Варненчик"
и през април 1986 г., когато детето било на две години, ищцата заминала с него
за Германия, за да спечели пари за обзавеждане: разнасяла вестници и чистела
ресторанти. Докато била там ответникът й съобщил по телефона, че с брат му
купили едно място, за което ответникът взел заем от майка им. Ищцата се
прибрала през есента и върнала парите, а с остатъка обзавели жилището. През
1987 г. работила в "Будимекс". Твърди, че
ответникът много малко й помагал за детето тогава. През 1988 г. отново заминала
с детето за Германия, а ответникът се съгласил да отиде там едва след година.
През 1990 г. провела практика (стаж) като медицински работник в Нюрнберг, а
след това започнала в интензивното отделение на хирургията, където работи и до
настоящия момент. Ответникът помагал в домакинството рядко и със скандали.
Живели заедно в Германия до 2001 г., когато ответникът идвал в България и се
връщал. Същата година били на почивка в България и когато тя се върнала след
тях заварила дома опразнен от уреди. После разбрала, че ответникът ги изнесъл,
а през септември същата година изтеглил от сметката й 80 хил. марки, все за да
я накаже. Тя плащала разноските на домакинството. Пансионът бил построен от
2004 г. до покрива през 2007 г. предимно с нейни средства (обяснения на л.
757-759).
Ответникът оспорва иска. Предявява възражения, че получил
средства:
- от продажби на автомобили, купени от Германия, както
следва:
през 1993 г. камион МАН, купен за 5000 марки, продаден за
18 000 марки и Мерцедес 714, продаден за 15 000 марки;
през 1996 г. Мерцедес Фургон 1120, продаден за 24 000
щ. долара;
през 1997 г. чрез фирмата на брат му Юри И. автобус Икарус за 15 000 марки и два камиона Робур за 40 000 марки;
през 2002 г. Мерцедес 814, продаден за 16 000 марки;
лист втори от решение от 18.10.2021 г. по гр. д. № 1441/19 г. ВОС, ХІІ-ти
състав
- от продажби на кучета в Германия:
от 2004 до 2006 г. по 10 кучета по 400 евро, всяко;
от 2007 до 2015 г. по 20 кучета по 400 евро, всяко;
- транспорт чрез дружество H&A UMzuge
в Германия – от 7000 до 13 000 марки месечно
Ответникът обяснява, че след като сключили брак три
години работил като шофьор в ЦКС, после повече от три години – на пристанището,
а след това още толкова – като стрелочник на гарата. Твърди, че всъщност и
първия път за Германия заминали тримата и той работел три месеца с мъжа на
сестра й и издържал семейството, но трябвало да се върне и да изчака в България
тя да уреди документи, за да може ответникът да отиде за постоянно в Германия.
Признава, че продал обзавеждането, купено през 1987 г. и изразходвал парите за
издръжката си. В Германия работил в транспортна фирма 1993-1994 г., опитал да
продава автомобили, зъболекарски столове, перални машини. От 1995 г. до 2001 г.
извършвал частни превози първо със съдружник, а после сам. Сочи, че е върнал
вещите, изнесени през 2001 г. Твърди, че печелел по повече от 10 хил. марки на
месец. Документите за тези доходи били в общото им жилище, но ищцата го
отстранила от там, заради домашно насилие, а срокът за пазенето на документите
в учрежденията вече е изтекъл. За сметката, от която
изтеглил 80 хил. марки твърди, че била обща. С изтеглената сума започнал да
строи жилищен етаж в с. Близнаци, но подал молба за развод през 2002 г. Ищцата
го убедила да я оттегли и заедно решили да променят проекта и да построят хотел
и снек-бар. Лично работил: лепил плочки, правил
парапети и наглеждал майсторите. Сочи, че ответницата е продала над 20 кучета
по 400 евро (обяснения на л. 759-761).
Ищцата оспорва възраженията. Признава, че е продала
най-много 15 кучета, но за по 100-150 евро.
По същество страните поддържат становищата и претендират разноски. Представят подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По предмета и допустимостта:
В съдебната практика се е приемало, че произнасянето на съда по спор за определяне на по-голям дял, поради
значително по-голям принос, изисква съпоставка между приносите на двамата
съпрузи, отнесени към придобивната стойност на общото
имущество (решение № 567 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 18/2009 г., IV г.
о., ГК).
В литературата се е приемало, че стойността на обектите
от прекратената СИО не може да повлияе на размера на дяловете (Петкова, Ц.
Право на по-голям дял от съпружеската имуществена общност поради принос. С.: Сиела, 2013, с. 206).
В по-новата практика стойността на обектите се изследва
за преценката дали без осигуряваните от ищеца средства би било възможно
придобиването на имуществото (решение № 144 от 6.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1076/2019 г., II г. о., ГК, решение № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
780/2020 г., II г. о., ГК и решение № 60 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3052/2020 г., II г. о., ГК).
Съдът приема, че преценката дали придобиването е било
възможно без доходите на ищеца е част от предмета на делото, но за тази
преценка са достатъчни и приблизителните стойности на обектите.
Искът и възраженията са допустими и надлежно предявени.
По доходите на ищцата:
От представените от ищцата в
заверени преписи документи е видно, че е положила труд и е получавала възнаграждения,
както следва: като продавач през 1982 и
1983 г. (трудова книжка № 689
– л. 220); като медицинска сестра в
полско представителство "Будимекс" към БОДК
Варна 10.06.1987 г. - 30.10.1988 г. (удостоверение № ФС-23-00-17/30.01.2009 г. от МВР – л. 215-219); по
трудов договор от 23.09.1991 г.,
сключен с Schwesternschaft Nuernberg
към немския Червен кръст (л. 134);
споразумение от 01.05.1991 г. (л. 139); заявление за упражняване на
допълнителна дейност от 01.03.2012 г. (л. 141); годишно известие до Баварската застрахователна камара за размера на
полученото трудово възнаграждение за 1991 г. (л. 145) и удостоверения за размера на полученото трудово възнаграждение
за 1992 – 2003 г. (л. 147-171);
разпечатки от електронното удостоверение за ДОД за 2004 г. и за 2006 – 2009 г.
(л. 173-187) и за 2014 – 2016 г. (л. 200-208) и за 2018 г. (л. 212); удостоверения за регистрация за социално
осигуряване за 2010 – 2013 г. (л. 188-199) и за 2016 г. (л. 209) и справка за осигурителни периоди (л. 620).
По доходите на ответника:
От представената от ответника в
заверен препис (л. 793) трудова книжка е видно, че ответникът е работил в ЦКС,
на пристанището и като стрелочник.
За
доходите от превози чрез дружество Н&А UMzuge в
Германия липсват данни, поради което съдът приема, че са част от осигурителния
доход, за който е представено доказателство (заключение на вещото лице М.С.).
От представения от ответника
заверен препис и превод (л. 298) е видно, че е сключено споразумение с трето
лице Р.Х. за прекратяване на съвместна с ответника дейност във фирма Х + А Транспорте към 11.10.1997 г.
Свидетелските
показания за установяване доходи от търговска дейност са недопустими, но
практиката допуска чрез показания да се установи обемът на заетостта на
съпруга, съответно приносът в придобиването на имуществото. Така в решение № 72 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г., II г. о., ГК
е прието, че свидетелски показания са недопустими за установяване на доход от
трудова дейност, но чрез показанията е установен приблизително обемът на
заетост на съпругата.
Събраните по настоящото дело показания също могат да бъдат използвани, за да
бъде установен обемът на заетост на ответника.
В показанията си (л. 764)
свидетелят Т. Т., племенник на ответника сочи, че лично е виждал, че ответникът
с колеги извършва по занятие транспортни услуги в Германия. В обясненията си
ищцата също признава, че ответникът е извършвал услуги с товарен автомобил.
В показанията си (л. 831)
свидетелят Д. И., син на страните сочи, че ответникът е извършва по занятие
транспортни услуги в Германия от време на време. Наред с това в показанията си
свидетелят сочи, че жилището било закупено с парите, които останали на
ответника т.е. сумата е била значителна.
Третото
лице Т. А. е заявило (л. 301), че в периода 1998-2001 г. са извършвали заедно
превозна дейност и ок. 2001-2002 г. ответникът оставил у А. спестени 200 000
марки. През същия период ответникът е опитвал да внася автомобили от Германия в
България, поради което изводът за доходите следва да бъде направен общо.
лист трети от решение от 18.10.2021 г. по гр. д. № 1441/19 г. ВОС, ХІІ-ти
състав
По доходите от продажба на
автомобили:
От удостоверенията, представени
от ищцата (л. 108) и от ответника (л. 740) е видно, че той е бил регистриран като
собственик на товарни автомобили Фолксваген транспортер
– от 30.01.2008 г. до 20.10.2008 г. и Фолксваген кади – от 11.06.2015 г. до
18.04.2017 г. и на лек автомобил Фолксваген голф – от 08.10.2008 г. до
13.09.2010 г.
В писмо от Централното митническо
управление (л. 742) е посочено, че в периода от 01.01.1991
г. до 31.12.2018 г. няма данни ответникът да е внасял МПС от трети страни.
В показанията си (л. 763)
свидетелят Р.И., племенник на ответника сочи, че чичо му, като германски
гражданин, не е можел да внася автомобили, поради което около 2002-2003 г.
внесъл един товарен и три леки автомобила на името на свидетеля. Свидетелят Д. И.,
син на страните, сочи че е имало такива сделки, но братовчед му Р.И. откраднал
парите и избягал в чужбина (л. 831).
В показанията си (л. 764)
свидетелят Т. Т., също племенник на ответника сочи, че вуйчо му през 1999 г.
внесъл 5-6 товарни автомобила, които свидетелят продал. Камионите пристигали
натоварени със стока: гуми, обувки и др., които свидетелят също продавал.
Ищцата заявява, че не е съгласна с посочените от свидетеля суми, защото лично е
присъствала на някои продажби и тя е финансирала транспорта до България,
плащала мита, винетки (л. 765). Ищцата е задължена да представи документи за
тези разходи (л. 768), но е отказала да стори това (л. 773). Всъщност
изявлението й по време на разпита на свидетеля представлява признание, че
автомобили са внасяни, при това с нейно участие, а са оспорени само сумите, за
които свидетелят е посочил, че са получени при продажбите.
Заключението не е оспорено,
поради което съдът приема, че от сделките с автомобили са получени сумите,
посочени от вещото лице.
Наред с това следва да бъде
прието, че ответникът е успял да получи за три години от транспортните услуги
30 000 марки. Сумата е около 1/6 от сумата, посочена от А. и 1/5 от
сумата, посочена от самия ответник. Намалението е значително, защото честотата на
предоставянето на услугите не е установена.
По
възможността услугите да са предоставяни от ответника на черно:
Съдът
приема, че за разрешаването на спора е допустимо да се приеме, че са получени
доходи от услуги, предоставяни на черно. Да се допусне обратното, би означавало
ищцата, която е знаела за получаването на средства по този начин и е била
съгласна ответникът да поема рисковете да работи на черно и да пренася пари и
стоки през границите, да получи предимство в спора с ответника, което е неприемливо.
От друга страна, 30 000 лв.
(курс според заключението на в. л.), заедно със сумите, получени от продажби на
автомобили и спестени, представляват около половината от сумата, изтеглена от
ответника. Съдът приема, че и тогава ищцата е настоявала за общ принос и е
водила отчетност т.е. ответникът трябва да е вложил в сметката, до която ищцата
му е дала достъп, средства, които не е можел да декларира, но са не по-малко от
вложените от ищцата.
Нито разноските за отглеждането,
нито цените, получени от продажбите на кучета са убедително доказани, поради
което тези доходи не могат да бъдат приети за установени.
В обобщение следва да бъде
възприет вариант втори, но с увеличение доходите на ответника с 30 000 лв.
в периода 1998-2001 г. Съотношението на доходите по времето на брака е 80 % за ищцата и 20 % за ответника.
По нематериалния принос:
Свидетелят Д. И. сочи, че когато
баща му е бил в Германия се грижел за него от време на време, понякога му е
приготвял сутрин храна, а по принцип майка му чистела и правела всичко у дома.
Ответникът понякога, когато можел, помагал.
Съдът приема, че страните са
участвали в поддържането на дома и грижата за детето, според възможностите си и
според тогавашните разбирания за това. Участието на ищцата е преобладаващо, но
съотношението следва да бъде определено на 60 % за ищцата и 40 % за ответника.
Средно претегленият принос е 30 %
за ответника и 70 % за ищцата.
По придобитите вещи:
От представения от ищцата заверен
препис (л. 77) се установява, че на 28.07.1986 г. е издаден нотариален акт №
106, т. IX, нот. д. № 2773/1986 г. ВН за продажба
чрез общински народен съвет на дворно място в с. Близнаци, с площ 1500 кв. м,
парцел № III-557, кв. 82, по настоящем ПИ №
04426.502.238 (скица № 15-276865/29.03.2019 г. на л. 83), по която ответникът и
Ю. И. са определени за купувачи, срещу цена, платена от Ю. И..
От представения от ищцата заверен
препис (л. 79) се установява, че на 31.08.1995 г. е сключен договор за
доброволна делба на имота в с. Близнаци, чрез който Ю. И. е следвало да получи
в дял дворно място с площ 750 кв. м, парцел № IV-557, а страните – дворно място
с площ 750 кв. м, парцел № ХХ-557 в кв. 66.
От представения от ищцата заверен
препис (л. 268) се установява, че със заповед № 362 от 27.04.2004 г. на Кмета
на община Аврен е одобрено обединяването на парцели №№ IV-557 и ХХ-557 в кв. 66
в общ УПИ № IV-557 и преотреждането му за семеен
пансион със снек-бар.
От представения от ищцата заверен
препис (л. 80) се установява, че на 22.08.2000 г. е сключен договор с
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193, т. II, peг.
№ 4120, нот. д. № 400/2000 г. ВН № 147, чрез който
ответникът е следвало да придобие собствеността върху описаното в исковата
молба жилище срещу платена цена в размер на данъчната оценка: 57 793.20 лв.
(схема на самостоятелен обект в сграда № 15-274468/29.03.2019 г. – л. 87).
От представената от ищцата в
заверено копие (л. 84) скица № 15-276870 от 29.03.2019 г. е видно, че е
изградена триетажна сграда № 04426.502.238.1 със застроена площ 230 кв. м,
изпълнена в груб вид до покрива, включително (удостоверение с изх. №
ГП-245/09.04.2019 г. от главния архитект на Община Аврен – л. 86).
От представения от ищцата заверен
препис (л. 115) се установява, че с решение № 3121/02.07.2018 г. по гр. д. № 9969/2017
г. по описа на Варненския районен съд, XVI-ти с-в бракът между страните е
прекратен, влязло в сила в тази част на 02.08.2018 г.
Съдът приема, че без доходите на
ищцата имуществото не би могло да бъде придобито (решение № 117 от 22.12.2020
г. на ВКС по гр. д. № 780/2020 г., II г. о., ГК).
На ищцата следва да се определи
по-голям дял от общото имущество в размер на 70 %. Тъй като съдът не е обвързан
от претендирания от ищцата размер на по-големия
принос, искът не следва да се отхвърля за горницата.
лист четвърти от решение от 18.10.2021 г. по гр. д. № 1441/19 г. ВОС,
ХІІ-ти с-в
Разноските се определят съобразно
дела в общността (цит. решение № 117). Ищцата е сторила
разноски общо 5364 лв., а ответникът – 1010 лв. С оглед изхода на спора
ответникът следва да възстанови на ищцата 3 754.80 лв., а ищцата следва да
възстанови на ответника 303 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ на Д.М.Б., гражданка на
Германия, родена на *** г., адрес ***, съдебен адрес чрез адв.
П.М.М.,
с адрес: ***6-17, тел. 0888/88 16 22 по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака й
с А.Х.И., ЕГН **********, гражданин на Германия, с
постоянен адрес:***, в размер на 70 %
(седемдесет процента), тъй като приносът на ищцата в
придобиването значително надхвърля приноса на ответника, на основание чл. 29, ал. 3 СК.
ОСЪЖДА А.Х.И. с. ЕГН, с. а. да заплати на Д.М.Б. с. а. сумата 3 754.80 лв. (три хиляди и седемстотин и петдесет и четири лева
и 80 стотинки), представляваща сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Б. с. а. да заплати на А.Х.И. с. ЕГН, с. а. сумата
303 (триста и три) лв. , представляваща
сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: