СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ "Е" въззивен състав, в публичното
заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря: Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр.дело № 11014/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 125213 от 18.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 15127/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 120 състав, е отхвърлен
предявения от Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. *******, предствлявана от председателя на Управителния съвет на ЕС В.С.срещу
М.-Б.М. положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
51 ЗУЕС за установяване дължимостта на сума в размер на 715,00 лв., главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
11.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 65678/2018 г. на СРС, 120 състав, а на основание чл. 415, ал. 5 ГПК
заповедта за изпълнение е била обезсилена за в частта, за сумата над 715,00 лв.
до пълния размер от 883,00 лв.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените в заповедното производство
разноски в размер на 100 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа, че са налице достатъчно факти и доказателства за
това, че сумите за ФРО и необходимимте и неотложни ремонти са били събирани
поравно от всички собственици в сградата. Изтъква, че съвкупната преценка на
събраните доказателства сочат на безспорен извода, че ответникът не е изпълнил
решение на ОС да заплати вноска във ФРО поравно с останалите собственици за
ремонт на лява част на покрива през 2015 г., което представлява обогатяване за
сметка на останалите собственици в Етажната собственост. Изтъква, че
първоинстанционният съд е анализирал избирателно части от представените
документи по делото и неправилно не е уважил искането на ответника да бъдат
представени всички отчети за вноски във ФРО до днешна дата, което безспорно
щяло да установи, че ответникът не е внесъл изцяло сумата от 550 лв. за ремонт
на лявата половина от покрива през 2015 г. Приложените по делото разписки за сумата
от 250 лв. и сумата от 50 лв. пък били за ремонт, който бил осъществен през
2017 г. на дясната половина от покрива над ответника, за който всички 7
собственика са заплатили поравно сумата от 300 лв. на апартамент. Поради това
счита, че съда не е разгледал подробно представените документи, от които се
установява неизряден платец на дължими суми за поддръжка и ремонт на сградата,
от страна на ответника, който е злоупотребявал със средстава и права по ЗУЕС.
Същият не е декларирал съгласно ЗУЕС, че не е единствен собственик на
апартамента и затова дължи в пълен размер воската за ремонт на пътеките. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и уважи предявения иск, както и да
присъди направените по делото разноски.
В законоустановения двуседмичен срок въззиваемият-ответник
М.-Б.А.М., чрез
пълномощника си - адв. В. Т. с надлежно учредена представителна власт, е подал
писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, постановено в
съответствие с материалния закон, като претендира разноски по делото.
Решението в частта, имаща характер на определение, с
която на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение е била обезсилена
за в частта, за сумата над 715,00 лв. до пълния размер от 883,00 лв. не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за частично неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 51 ЗУЕС за заплащане на сумата от 715,00 лв., главница, в това
число сумата от 515 лв. за ремонт на покрив и 200 лв. за ремонт на настилка
около сградата – плочник, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение – 11.10.2018 г.
От представения по делото писмено доказателство Нотариален
акт № 36, том ХХХ по
дело № 4744/1983 г.
се установява, че М.А.Р.притежава ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент на 4 етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. ********От
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Район
„Средец“ на СО, М.А.Р.и М.-Б.А.М. са имена на едно и също лице.
Съгласно решение на ОС на Етажната собственост на
06.11.2015 г., ЕС е приела решение за ремонт на покрива на сградата,
изключвайки частта от покрива, падаща се над имота на ответницата, поради отказ
от нейна страна да заплати сумата за ремонт. В последствие е взето ново решение
за ремонт на покрива, включващ неремонтираната част, както и за ремонт на
плочник около блоковото пространство.
От представените разписки по делото се установява, че
ответницата е заплатила суми за поддръжка на етажната собственост и за ФРО,
както са заплатени и сумата от 200,00 лв. за ремонт на плочник (02.04.2018 г. –
60 лв. и на 11.11.2018 г. – 140 лв.) и сумата от 300,00 лв. за ремонт на
покрив(07.11.2017г. – 250 лв. и на 13.11.2017 г. – 50 лв.). От доказателствата
по делото се установява, че заплатените 300 лв. са за ремонт на дясната
половина от покрива, който е бил извършен през 2017 г., а не за процесния
неотложен ремонт на лявата част на покривното пространство през 2015 г. Сумата,
която е определила Етажната собственост на проведеното общо събрание на
06.11.2015 г. от всеки апартамент в сградата е 550,00 лв. Видно от протоколите
за проведени общи събрания ответницата е отказвала за заплати сумата за ремонт.
По реда на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК въззивния съд е
допуснал и приел като писмено доказателство протокол от общо събрание на
Етажната собственост от 17.08.2020 г., в който ответницата ясно и недвусмислено
заявява, че няма да заплати вноската във ФРО за процесния ремонт през 2015 г.,
тъй като покривът над нея бил увреден от процесния ремонт. Самата М. М.
изтъква, че никога не е имала други претенции, освен заплащане поравно с
останалите собственици на вноските във ФРО, включително и на тези, извънредно
събирани за неотложни ремонти.
Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС всеки собственик,
съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими
за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски,
за извършването на които е взето решение на общото събрание. От представения
като доказателство по делто Нотариален акт става ясно, че ответницата М.
притежава ½ идеална част от имота находящ се в на последния етаж от
сградата на ул. ********, от което следва обоснования извод, че дължимата от
ответницата М. вноска във ФРО за ремонт на покривното пространство през 2015 г.
е 275 лв. (550 ÷ 1/2= 275). Безспорен е факта, че към ФРО са заплатени
35 лв. видно от представената разписка по делото, следователно дължимата и
незаплатена от ответника сума, необходима за поддържането на общите части на
Етажната собственост е в размер на 240 лв.
По отношение на взетото на 17.07.2018 г. решение за
ремонт на настилките около сградата (плочници), като разпределената сума по
проекта за всеки от етажните собствениците е 400 лв. Съобразно притежаваната
идеална част от имота, ответницата е задължена да заплати сумата от 200 лв. По
делото безспорно се установява от представените разписки заплащане на сумата от
60 лв. за ремонт на плочник (02.04.2018 г.) и заплащане на сумата от 140 лв. за
ремонт на плочник (11.11.2018 г.) или общо 200 лв., поради което претенцията в
тази й част е неоснователна.
Изложеното налага извод, че решението на СРС следва да
бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 240 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 715 лв. същото следва да се потвърди.
Решението следва да се отмени и в
частта, с която в полза на ответника са присъдени съдебни разноски за разликата
над сумата от 29,79 лв. до присъдените такива в размер на 100 лв.
При този изход на спора ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК сумата от 148,51 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, както и разноски за въззивното производството в общ размер на 96,59
лв.
Предвид частичната
неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС в
размер на 98,07 лв.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 125213 от
18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 15127/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 120 състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения от Етажна собственост на жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. *******, представлявана от Председателя на
Управителния съвет на Етажната собственост В.Р.С.срещу М.-Б.А.М., ЕГН **********,
с адрес ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителн иск с
правно основание чл. 51 ЗУЕС за сумата от 240 лв., представляваща
разноски, необходими за поддържането на общите части на Етажната собственост(ремонт
на лявата част на покривно пространство от 2015 г.), ведно със законната лихва
върху тази разлика, считано от 11.10.2018 г., до окончателното ѝ
изплащане, както и в частта, с която в полза на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски за разликата над сумата от 29,79 лв.
до присъдените такива в размер на сумата от 100,00 лв., като ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНОТО по иска с правно основание чл.
51 ЗУЕС по отношение на М.-Б.А.М., ЕГН **********, с
адрес ***, че Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. *******, представлявана от Председателя на Управителния съвет на Етажната
собственост В.Р.С., е носител на право на парично вземане в размер на сумата
от 240,00 лв., представляваща разноски, необходими за поддържането на
общите части на Етажната собственост( ремонт на лявата част на покривно
пространство от 2015 г.), ведно със законната лихва върху тази разлика, считано
от 11.10.2018 г., до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125213 от
18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 15127/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 120 състав, в
останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от Етажна
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******,
представлявана от Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост В.Р.С.срещу
М.-Б.А.М., ЕГН **********, с адрес *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 51 ЗУЕС за сумата над
240,00 лв. до пълния предявен размер от 715 лв., представляваща разноски,
необходими за поддържането на общите части на Етажната собственост(ремонт на
настилките около процесната сграда – плочници).
ОСЪЖДА М.-Б.А.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Етажна собственост
на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******, представлявана от
Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост В.Р.С.на основание
чл.78, ал. 1 ГПК сумата от от 148,51 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, както и разноски за въззивното производството в общ размер на 96,59
лв.
ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******,
представлявана от Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост В.Р.С.да
заплати на М.-Б.А.М., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 98,07 лв., представляваща разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО в
частта, имаща характер на определение, с която на основание чл. 415, ал. 5 ГПК
заповедта за изпълнение е била обезсилена за в частта, за сумата над 715,00 лв.
до пълния размер от 883,00 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: