№ 53
гр. Разлог, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря К. И. Т.,
разгледа докладваното от Атанас Иванов, Гр. дело № 20211240100766 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на З.Х.Д., с ЕГН*, против М.М.С., с ЕГН*.
Навежда се в молбата, че в периода 02.08.2018 г. - 04.02.2019 г. ответникът М.М.С. е
получил от ищеца З.Х.Д., 6 плащания по личната си банкова сметка общо от 17`600.00 лева
и са изплатени както следва: - на 02.08.2018 г. е направен банков превод от ищеца по
банковата сметка на М.М.С. в размер на 3`000,00 лв.; - на 29.08.2018 г. е направен банков
превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на 2`000,00 лв.; - на 04.09.2018 г. е
направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на 2`000,00 лв.; -
на 21.09.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер
на 6`000,00 лв.; - на 22.10.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на
М.М.С. в размер на 3`100,00 лв.; - на 04.02.2019 г. е направен банков превод от ищеца по
банковата сметка на М.М.С. в размер на 1`500,00 лв.
Твърди се, че между страните не съществува правоотношение, във вр. с което да са
направени плащанията по личната сметка на М.М.С., т.е. сумите са получени от него без
основание.
Твърди се, че поради липсата на правоотношение между ищецът и М.М.С., следва
заплатените суми да бъдат изцяло възстановени като дадени без основание по смисъла на
чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Твърди се, че фактическият състав по чл.55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, е изпълнен изцяло тъй като са налице всички предпоставки, а
именно: I) предаване; 2) получаване и 3) липса на правно основание (Постановление №1 от
28. V.1979 г. по гр. д. №1/79 г., Пленума на ВС).
Прави пред съда искане, да се осъди М.М.С., ЕГН*, да заплати на З.Х.Д., ЕГН*, сумата от
17`600.00 лева, представляващи дадена и получена без правно основание, както и законната
лихва върху претендираните суми от получаването им от ответника до подаването на тази
искова молба – 15.06.2021 г., в общ размер на 4`859,65 лева, както следва: 1. 873,34 лв. върху
сумата от 3`000,00 лв., изчислена от 02.08.2018 г. до подаване на исковата молба -
15.06.2021 г.,; 2. 567,22лв. върху сумата от 2`000,00 лв., изчислена от 29.08.2018 г. до
подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.,; 3. 563,89 лв. върху сумата от 2`000,00 лв.,
изчислена от 04.09.2018 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.; - 1`663,33 лв. върху
сумата от 6`000,00 лв., изчислена от 21.09.2018 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021
г.,; - 832,70 лв. върху сумата от 3`100,00 лв., изчислена от 22.10.2018 г. до подаване на
исковата молба - 15.06.2021 г.,; и - 359,17 лв. върху сумата от 1`500,00 лв., изчислена от
1
04.02.2019 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021 г., както и претендира законната
лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.,
до окончателното плащане. Претендира ищеца и направените по делото разноски.
Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв в който оспорва
предявените искове. Навежда, че ответникът М.С. сочи, че процесиите суми, подробно
описани в исковата молба по дати, са предоставяни на ищеца З.Д. като заем и последният ги
връщал на ищеца по банков път. Твърди се че изводът който се налага, е че постъпилите в
банковата сметка на ответника М.С. суми не са получени от него без основание, а са
послужили за възстановяване на временно заети от ищеца Д. финансови средства.
В съдебно заседание ищецът не се явява, делегира процесуален представител, изразява
становище с което подкрепя иска и представя доказателства.
Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва иска по основание
и размер.
От фактическа страна, съдът приема следното:
Видно от банкови извлечения, ответникът М.М.С. е получил от ищеца З.Х.Д., 6 плащания по
личната си банкова сметка общо от 17`600.00 лева и са изплатени както следва: - на
02.08.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на
3`000,00 лв.; - на 29.08.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на
М.М.С. в размер на 2`000,00 лв.; - на 04.09.2018 г. е направен банков превод от ищеца по
банковата сметка на М.М.С. в размер на 2`000,00 лв.; - на 21.09.2018 г. е направен банков
превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на 6`000,00 лв.; - на 22.10.2018 г. е
направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на 3`100,00 лв.; -
на 04.02.2019 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер
на 1`500,00 лв.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка – по аргумент от чл.235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява от представените писмени доказателства, че ответника е получил по банковата
си сметка от ищеца З.Х.Д., 6 плащания в общ размер 17`600.00 лева и са изплатени както
следва: - на 02.08.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С.
в размер на 3`000,00 лв.; - на 29.08.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата
сметка на М.М.С. в размер на 2`000,00 лв.; - на 04.09.2018 г. е направен банков превод от
ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на 2`000,00 лв.; - на 21.09.2018 г. е направен
банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на 6`000,00 лв.; - на
22.10.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М.М.С. в размер на
3`100,00 лв.; - на 04.02.2019 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на
М.М.С. в размер на 1`500,00 лв.
На датата на платежните нареждания е заверена посочената в платежното нареждане, респ.
в базираното на него електронно съобщение, банкова сметка.
Всички останали приложени от страните писмени доказателствени средства съдържат
информация относно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор,
поради което са неотносими и съда няма да ги обсъжда при формиране на правните изводи
относно основателността на исковите претенции.
От правна страна по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира
следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са 3 предмета на
делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното
материално право да се иска връщане на вземане от трето лице, което го е получило без
основание, която правна квалификация е чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като по втория иск това е
правото на вземане за лихва, която правна квалификация е чл.86 от ЗЗД, а по третия иск това
е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл.78 от ГПК.
2
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им, тъй
като ответника оспорва претенцията му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
Разгледани по същество, исковете са основателни. Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно за да бъде
основателна претенцията, ищецът следва да докаже че е платил на ответника сума без
основание.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата,
тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на
основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго,
ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за
получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на
сделката.
Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи имуществена
придобивка в момента, когато то фактически я е получило. В настоящия случай, не е налице
основание на имуществената придобивка на ответника, когато я е получило, поради което,
искът се явява основателен. Наведеното твърдение от ответникът М.С., че процесиите суми
подробно описани в исковата молба по дати, са предоставяни на ищеца З.Д. като заем и
последният ги връщал на ищеца по банков път, не се установява от ответника по надлежния
ред, поради което и на основание чл.154, ал.1 ГПК, този твърден факт е неосъществен.
Следователно липсва основание за преводите - постъпилите в банковата сметка на
ответника М.С. суми са получени от него без основание.
По иска за присъждане на лихва по чл.86 от ЗЗд, с оглед изхода на делото по главния иск, то
следва да се уважи. Падежа на задълженията е датата на заверяване на сметката, което
обуславя основателност на иска за лихва.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, искането за присъждане на
направените от ищеца разноски се явява основателно.
По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК, районният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН*, да заплати на З.Х.Д., с ЕГН*, сумата от 17`600.00 лева,
представляващи дадена и получена без правно основание, ведно със законната лихва върху
тази суми от подаване на иска – 15.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН*, да заплати на З.Х.Д., с ЕГН*, сумата от 4`859,65 лв.,
представляваща законна лихва върху претендираните суми за главница от получаването им
от ответника до подаването на тази искова молба – 15.06.2021 г., както следва: 1. 873,34 лв.
върху сумата от 3`000,00 лв., изчислена от 02.08.2018 г. до подаване на исковата молба -
15.06.2021 г., ; 2. 567,22 лв. върху сумата от 2`000,00 лв., изчислена от 29.08.2018 г. до
подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.; 3. 563,89 лв. върху сумата от 2`000,00 лв.,
изчислена от 04.09.2018 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.; - 1663,33 лв. върху
сумата от 6`000,00 лв., изчислена от 21.09.2018 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021
г.; - 832,70 лв. върху сумата от 3`100,00 лв., изчислена от 22.10.2018 г. до подаване на
исковата молба - 15.06.2021 г.; и - 359,17 лв. върху сумата от 1`500,00 лв., изчислена от
04.02.2019 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази суми от подаване на иска – 15.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН*, да заплати на З.Х.Д., с ЕГН*, сумата от 704.00 лв.,
представляваща за разноски по делото – държавна такса.
3
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН*, да заплати на З.Х.Д., с ЕГН*, сумата от 1`100.00 лв.,
представляваща разноски по делото – възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от обявяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4