№ 467
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500621 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 92/ 05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 684/2024 г., по
описа на Районен съд Самоков, с което съдът на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ е
признал за незаконно и е отменил уволнението на В. Б. Д., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 00000001/30.01.2024 г., на управителя на "В. Ч. -
****" ЕООД, ЕИК *********; възстановил е, на основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от
КТ В. Б. Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност -
"работник поддръжка" ПОСВ, кк. Б. в "В. Ч. - ****" ЕООД, ЕИК ********* и е
осъдил "В. Ч. - ****" ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 225 ал. 1 от КТ
да заплати на В. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 5362,05 (пет хиляди, триста
шестдесет и два лева и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение по
чл. 226 ал. 1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа, поради
незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата от 5362,05
лева, считано от датата на завеждане на иска - 12.06.2024 г. до окончателното
й изплащане.
С решението си РС Самоков е възложил разноските в тежест на ответника.
Недоволен от решението е останал ответникът, настоящ въззивник.
Депозира въззивна жалба, излага твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение, като счита, че
първоинстанционният съд е установил еднопосочно фактите по казуса и
1
твърденията само на ищеца. Счита, че издадената от него, в качеството му на
работодател заповед за уволнение е в съответствие с фактите, изложени в нея,
мотивирана е и изцяло съобразена със законовите изисквания.
Въззиваемата страна и първоначален ищец В. Б. Д., чрез адвокат А.
Х. Г. от САК, в който, по подробно изложени съображения, се иска въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Процесуалният
представител на въззиваемия намира обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и постановено при правилна оценка и анализ на събрания по
делото доказателствен материал.
Претендира присъждане на съдебни разноски, сторени пред въззивната
инстанция – 1200,00 (хиляда и двеста) лева с ДДС – за платен адвокатски
хонорар.
За да постанови решението си, Самоковският районен съд е приел
следното:
Установено е и прието за безспорно между страните е, че между ищеца
и настоящ въззиваем В. Б. Д. и ответното дружество и настоящ въззивник "В.
Ч. - ****" ЕООД е съществувало трудово правоотношение за неопределено
време, по което ищецът е работил като работник поддръжка ПОСВ Я., кк. Б..
Видно от Заповед № 00000001/30.01.2024 г., на работодателя "В. Ч. -
****" ЕООД е било прекратено трудовото му правоотношение, считано от
26.01.2024 г. на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, с изложени мотиви „поради
злоупотреба с доверието на работодателя“, като връчването, според
отбелязването в заповедта е било извършено на 15.04.2024 година.
Както правилно е отбелязал районният съд, едва с отговора на исковата
молба по реда на чл.131 ГПК ответникът – настоящ въззивник излага мотиви
и съображения, обосноваващи противоправно поведение на уволнения
работник, допълващи заповедта за уволнение, което се явява несвоевременно
и недопустимо.
Гореописаната фактическа обстановка е установена като безспорна от
първостепениия съд.
Съдът е определил разноските, съобразно изхода на спора и дължимата
държавна такса.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за установено
следното :
2
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Софийски окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Самоковски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е
гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа
делото, се явява Самоковски районен съд. При предявяването на иска са били
налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице
отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от РС Самоков, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Видно от процесната заповед за уволнение деянието, за което е
наложено наказанието дисциплинарно уволнение, същата е лишена от правни
и фактически основания, от мотиви и изложения на обстоятелства,
3
обосноваващи противоправно поведение – действие или бездействие с
конкретни проявни форми от страна на работника, които да обусловят
единствено изложеното в нея основание: „злоупотреба с доверието на
работодателя“.
При предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или
служителят е достатъчно само формално да направи оспорване на законността
на уволнението, като в хода на съдебния процес работодателят носи цялата
доказателствена тежест да установи и обоснове при условията на успешно
проведено пълно и главно доказване посоченото в заповедта за уволнение
основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка срещу работника.
Като не го е сторил обаче до момента, излагайки единствено твърдения
в отговора по чл.131 ГПК пред районния съд, неявявайки се в проведените две
открити съдебни заседания пред РС Самоков – редовно уведомен и
невъзползвайки се от правото и задължението си да опровергае с допустимите
по ГПК доказателствени средства ищцовата теза, ответникът – настоящ
въззивник не е съумял да обори оплакванията на работника – ищец и настоящ
въззиваем касателно немотивираност на обжалваната заповед и недоказване
на посоченото в нея основание за уволнение.
В подкрепа на горлното се явява и възприетото в съдебната практика,
обективирана в: Решение № 150 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 5166/2014 г. на III
г. о. на ВКС, Решение № 54 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 865/2011 г. на III г. о. на
ВКС и Решение № 425 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 1966/2010 г. на IV г. о. на
ВКС.
В случая не са изискани от ищеца преди налагане на наказанието и
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, като заповедта за уволнение е лишена
и от изискуемите законови реквизити и изисквания, визирани в чл. 195 от КТ.
Нарушена е разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ, като на ищеца не е
предоставена възможност да представи писмени обяснения, такива не са били
изискани от него преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“.
В заповедта липсват дата, място и обстановка на конкретно извършено
нарушение на трудовата дисциплина, не е описан фактически състав и
проявни форми на противоправно поведение от страна на работника, нито са
посочени доказателствата, които го потвърждават.
Според повелята на чл.193, ал.2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество, както правилно и в сътветствие със закона се е
ппроризнесъл районния съд.
Наред с горното и видно от представените по делото четири броя
4
болнични листа, към 30.01.2024 г. - датата на издаване на заповедта за
уволнение и към 26.01.2024 г., датата на прекратяване на трудовия договор,
ищецът се е намирал в отпуск по болест поради временна
неработоспособност, считано от 13.12.2023 г. до 10.04.2024г.
В тази хипотеза уволнението на ищеца се явява незаконно и на друго
основание - неспазване на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ,
изискваща в случаите на разрешен отпуск предварително съгласие на
инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото
в случая не е искано от страна на работодателя.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 3 от КТ в случаите,
когато за извършване на уволнението се изисква съгласие на инспекцията по
труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било изискано или не е
било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество.
Ето защо съдът счита, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен, като съдът признае за незаконно и
отмени уволнението на ищеца, извършено със заповед № 00000001/30.01.2024
година.
По отношение на втори обективно, кумулативно съединен иск по
чл.344, ал. 1, т. 2 КТ, с оглед признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, ищецът следва да бъде възстановен на предишната му
работа.
Същият е предявен на 12.06.2024 г. - в законоопределения двумесечен
дъвностен срок от датата на уведомление на работника за заповедта за
уволнение – 15.04.2024 г., съгл.чл. по чл.358 ал.1 т.2 предл. последно от
Кодекса на труда, според възприетото и в Тълкувателно решение № 1/2014 г.,
постановено на 12.05.2015 г., по описа на ОСГК на ВКС.
Касателно третия осъдителен иск - по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, същият
следва да бъде изцяло уважен, като доказан по основание и размер, за
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което ищецът
е останал без работа, поради незаконното уволнение, като правилно
районният съд е приел, че ищецът има право на обезщетение в размер на
сумата от 5362,05 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 5362,05
лева, считано от датата на завеждане на иска - 12.06.2024 г. до окончателното
й изплащане.
С оглед гореизложеното се налага извода, че въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на районния съд – правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
5
на въззиваемия сумата от 1200 лева с ДДС – сторени разноски за един адвокат
пред въззивната инстанция.
На осн.чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението на СОС подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 92/ 05.05.2025 г., постановено по
гр. д. № 684/2024 г., по описа на Районен съд Самоков.
ОСЪЖДА "В. Ч. - ****" ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК да заплати на В. Б. Д., ЕГН ********** сумата от 1200,00 (хиляда и
двеста) лева с ДДС, направени по делото разноски пред СОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Софийски
окръжен съд пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, съгл.чл.283 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6