Присъда по дело №607/2021 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

към Присъда № 13 от 26.05.2022 г., постановена по НОХД № 607 по описа за
2021 година на Окръжен съд – Хасково

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура – Хасково обвинителен акт против А. В. Р., роден на ******г. в
******, ЕГН: **********, по обвинение за това, че на 04.04.2018 г. в гр.
Хасково на ******, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с регистрационен номер № *****,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата: „Преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“
и чл. 116 от Закона за движение по пътищата „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към…..престарелите хора“, и по непредпазливост причинил смъртта
на Д. К., ЕГН: **********, ****** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа
повдигнатото обвинение. Излагат се доводи, че обвинението е доказано с
оглед на събраните по делото доказателства. Приема за установено, че на
инкриминираната дата 04.04.2018 г. в гр. Хасково при управление на лек
автомобил „Фиат Панда“ подсъдимият е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП. Извършил опасна маневра
и причинил ПТП, при което пострадала Д. Т., която впоследствие е починала
след медицински усложнения в здравословното състояние. В тази насока
следвало да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели,
протоколите за оглед на местопроизшествието, следственият експеримент,
както и заключенията на приетите по делото експертизи, от които се
установявало, че към момента на извършване на маневрата „движение назад“
подсъдимият обективно е могъл да възприеме както възрастта, така и
движението, местоположението и разстоянието, на което се е намирала от
управлявания от него автомобил пострадалата и да изпълни вменените му
задължения, като отложи извършването на маневрата до момента, в който
същата би била безопасна, т.е. когато пътят зад управляваното от него
моторно превозно средство бъде свободен. Пострадалата се движила през
деня и била изцяло видима за подсъдимия, а той не отрича това
обстоятелство, че я е наблюдавал през цялото време. При това фактическо
положение изцяло Р. обективно е могъл да прецени разстоянието, на което Т.
се е намирала от моторното превозно средство. Съобразно събраните по
делото доказателства то било едва 1.2 метра, а не както подсъдимият сочел -
1

близо 2 метра, което според вещите лица е било абсолютно недостатъчно за
безопасното извършване на маневрата. Също така липсвала каквато и да била
обективна техническа причина, маневрата да не бъде отложена. Въпреки това
обаче, подсъдимият не я е отложил, привел е автомобила в движение и е
започнал движение назад, при което с оглед на малкото разстояние между
него и Т. е последвал удар между задната част на лекия автомобил и лявото
помощно средство на пострадалата. Именно това съприкосновение е извадило
пострадалата от равновесие и тя е паднала на дясната си страна върху терена.
По отношение на мястото на първоначалния контакт, вярно било, че
събраните по делото доказателства били леко разнопосочни, но в своето
същество всички те водели до еднозначния и категоричен извод, че
пострадалата не е паднала просто сама. Нейното последващо изваждане от
равновесие и падане на терена е било провокирано изцяло от поведението на
подсъдимия, именно който с предприемането на тази опасна маневра на това
кратко разстояние от пешеходката е станал причина за нейното падане на
терена, вследствие на което тя е получила и телесните си увреждания, които
били в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата й смърт. Критикува
се изложената от подсъдимия версия, като се отправя искане да не бъдат
кредитирани показанията на свидетеля М.А., които били пристрастни и
противоречали на останалите доказателства по делото, особено в частта, в
която А. свидетелствал за липса на контакт между управлявания от страна на
подсъдимия лек автомобил и пострадалата. На следващо място, с оглед на
получените травми по категоричен начин от заключението на приобщената по
делото съдебномедицинска експертиза се установявало, че в следствие на
настъпилия удар, с който пострадалата е била извадена от равновесие и е
паднала на терена, тя е получила счупване на дясната бедрена кост в областта
на трохантера и дълбоки кръвонасядания в десния делтовиден мускул и
мускулите на дясното седалище. Вследствие на образувалите се именно в
мястото на травмите тромби и последващата от тях тромбоемболия на двата
бели дроба, преминала в дихателна и сърдечна недостатъчност, вещото лице е
категорично, че смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. Подсъдимият бил
правоспособен водач на моторно превозно средство от 2014 г. и бил запознат
с правилата за движение по пътищата, знаел е какво е дължимото му
поведение, но не го е съблюдавал. Доколкото от показанията на свидетелите
Т., П., Т. и К. се доказвало, че след пътно транспортното произшествие
подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на
пострадалата, а именно: вдигнал я е от терена, закарал я е до дома й, и след
като се е убедил, че е подаден сигнал за медицинска помощ я е оставил, то
спрямо него следвало да се приложи по-благоприятният състав на чл. 343а,
ал. 1, б. „б“ от НК. При определяне вида и размера на наказанието прокурорът
смята, че следва да бъде даден превес на смекчаващите вината обстоятелства
- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и изразеното
съжаление от страна на подсъдимия, които водят до приложението на чл. 55
2

от НК. Предлага се на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“
със срок около 1 година, с приложение на първите две пробационни мерки.
На основание чл. 343г от НК се отправя искане на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ със същия срок,
както и да му бъдат възложени направените по делото разноски.
Повереникът на частните обвинители Д.Т., П.К. и Д.Д. – адв. К.,
заявява, че се присъединява към тезата на държавното обвинение относно
времето, мястото, начина на извършване на престъплението, както и досежно
вината, но не може да се съгласи с наличието на последващи обстоятелства,
които смекчават отговорността и водят до квалификация на деянието по чл.
343а и с прилагане на чл. 55 – изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, тъй като такива не са налице. Напротив, случаят отбелязвал
една по-висока степен на обществена опасност, отколкото обикновените
случаи при това престъпление, поради което спрямо подсъдимия следвало да
бъде приложена по-тежка отговорност и да се наложи наказание „лишаване
от свобода“ по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК в максималния предвиден от закона
размер, както и отнемане на свидетелството за управление на МПС в
максималния, предвиден от закона срок. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство се сочи липсата на самопризнания - обясненията, дадени от
подсъдимия, не кореспондирали със събраните доказателства, а именно, че
липсвало съприкосновение между неговия автомобил и която и да било част
на пострадалата, включително и нейната патерица, което се опровергавало в
много висока степен от всички други събрани по делото доказателства. Тези
обяснения се описват от повереника като опит да бъде скрито действителното
положение на нещата и да бъде манипулиран настоящият съдебен състав с
цел смекчаване на отговорността или цялостното му оправдаване. Смъртта на
пострадалата изцяло се намирала в причинно-следствена връзка с действията
на подсъдимия, поради което той следвало да понесе най-строгата
отговорност, предвидена за това непредпазливо деяние.
Частният обвинител Д.Д. поддържа доводите на повереника си.
Защитникът на подсъдимия А.Р., адв. Р., поддържа, че обвинението
не е доказано по категоричен начин, поради което се отправя искане за
постановяване на оправдателна присъда. Според защитата се доказали
единствено два факта - получаването на средна телесна повреда и факта, че
настъпилата след 40 дни смърт на пострадалата е в пряка причинна връзка с
полученото увреждане. Всичко останало почивало само на свидетелски
показания, които не били годна основа на извода за виновност. Показанията
на роднините като цяло поддържали изявлението на пострадалата, което се
преповтаряло при всеки един от тях – че е била блъсната от кола. Свидетелят
Г.Г. дава показания, че колата е ударила бабата - веднъж в двете колена,
втори път в лявото коляно, трети път в патерицата, след като е патерицата
ударила тялото на пострадалата. Тези показания не можели да бъдат ценени,
тъй като били противоречиви и се отличавали с несигурност. Основание за
този извод се търси в показанията на вещото лице д-р Е., който посочвал
3

категорично, че травмата е предизвикана от падане от височината на собствен
ръст и на второ място, че тази травма не може да бъде получена от удар с
кола. На друго място вещото лице заявило, че ако има блъскане от кола,
тялото ще отхвърчи“. Основният въпрос е, налице ли е съприкосновение
между пострадалата и автомобила при маневра на заден ход и виждането на
защитата е, че такова съприкосновение не е налице. Обясненията на
подсъдимия в тази насока се подкрепяли от свидетелката Т., продавачката в
павилиона „Лафка“, която чула шум, излязла навън и видяла тялото на
пострадалата на около метър, метър и нещо зад задницата на колата. Същото
обстоятелство се сочело и от друг свидетел – пряк очевидец- свидетелят Д.Д.,
пътник в колата, който казва, че забелязва как подсъдимият постоянно следи
ситуацията назад и установява, че като е спрял е казал: „Бабата падна“, след
това веднага са скочили двамата и са намерили пострадалата седешком зад
колата на разстояние над метър. Свидетелите А. и Д. сочели същото. Всички
тези факти показвали, че контакт между тялото на пострадалата и колата на
подсъдимия е нямало. Защитникът акцентира и върху това, че така
нареченият следствен експеримент и изводите на автоексперта по негови
обяснения и по изрично посочване в заключението били изградени само и
единствено на базата на свидетелските показания. Този подход е окачествен
от защитника като „експертиза върху хипотеза, а не експертиза върху факти“,
поради което не можела да бъде годно доказателствено средство. След този
анализ на доказателствата се излага и основната теза на защитата по
фактологията: пострадалата, забелязвайки съвсем лекото потегляне на колата
на подсъдимия, като всяка възрастна жена с абсолютно несигурност в
походката и за да се спаси от предстоящ за нея мислен удар, е вдигнала
лявата патерица и е посегнала с нея към задницата на колата. Вдигайки лявата
патерица, тя е загубила равновесие и е паднала на земята, на разстояние
далече от колата преди да има съприкосновение нито с нея, нито с
патерицата. Следователно, като основна причина за падането на пътното
платно се сочи замахването, вдигането на патерицата и произтеклата от това
загуба на равновесие. В този смисъл, травмата е резултат от нейното
собствено поведение. На това основание се отправя искане за признаване на
подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение. Алтернативно и в
случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, се подчертава, че
пострадалата е допринесла изключително много за настъпване на
вредоносния резултат. Тя пресичала пътното платно на място, на което няма
пешеходна пътека, практически била глуха и при движението си в градски
условия не носила слухово апаратче (което се доказвало от показанията на
нейните близки). Този съществен принос за настъпване на вредоносния
резултат следвало да се отчете при определяне на наказанието, поради което
се отправя искане за преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б“
от НК и тъй като подсъдимият не бил осъждан, нямало материални вреди от
деянието, предвидената санкция била под 5 години, при което следвало да се
приложи чл. 78а НК и същият да бъде освободен от наказателна отговорност
4

с налагане на административно наказание „Глоба“ в предвидените размери,
като не му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“,
доколкото подсъдимият е млад човек, работи като военнослужещ, но отново в
качеството си на шофьор и при този сериозен принос от страна на
пострадалата прилагането на подобна административна мярка би се
окачествило като несправедливо и в нарушение да се изпълнят целите на
наказанието.
Подсъдимият в своя защита посочва, че няма какво да добави, а в
последната си дума отправя искане да бъда оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
През пролетта на 2018 г. подсъдимият А.Р. работел в търговско
дружество „****** на длъжност *****. Длъжността му била свързана с чести
пътувания, поради което на негово разположение бил предоставен служебен
автомобил марка и модел „Фиат Панда“, с рег. № ******. На 04.04.2018 г.
подсъдимият изпълнявал обичайните си трудови задължения и управлявал
служебния автомобил. Около 11.30 часа се движел по ******* в направление
към централната градска част на град Хасково. В долната част на булеварда
подсъдимият преминал край Природо – математическа гимназия
непосредствено преди да наближи района на Автогара Хасково и да достигне
до кръстовище забелязал по тротоара от дясната му страна по посока на
движението да върви свидетелят Д.Д., когото той познавал от ученическите
си години. Р. се спрял с автомобила до него и му предложил да го откара. Д.
се съгласил, отворил предната дясна врата на автомобила и седнал на мястото
до водача отпред. Подсъдимият потеглил и продължил движението си по
булеварда в посока към центъра. На разстояние около 100 м след това на
десния тротоар имало разположен павилион „Лавка“, близо до включването
на *******. Продавачка в павилиона била св. Н.Т.. Р. видял павилиона и
решил да спре, за да си купи цигари. Отбил автомобила и спрял до бордюра
на тротоара, в близост до предната част на павилиона, където били изложени
стоките. Слезнал от колата, приближил се до павилиона, закупил цигари и се
върнал. След като отново влезнал в автомобила, Р. запалил двигателя и
понечил да потегли, но тъй като пред него имало спряно друго превозно
средство, той решил леко да се отдръпне, като извърши маневра „движение
назад“.
Към този момент в близост до павилиона на тротоара се намирала
пострадалата Д. Т. (на *** години), която искала да си купи вестник, а след
това възнамерявала да отиде до ДКЦ „Свети Георги“ (бивша Военна
болница), на адрес *****, на посещение при личния си лекар, за което се
налагало да пресече булеварда, за да отиде до лечебното заведение. С оглед
на възрастта си и поради здравословни причини Т. била трудно подвижна,
имала затруднения в движенията на долните крайници, което налагало да се
5

придвижва с два броя патерици, тип „Канадки“, по принцип носела и слухов
апарат, но в този ден била без него. След като си взела вестник, Т. предприела
пресичане по диагонал на пътното платно на ******. Тя слязла от тротоара и
стъпила върху пътното платно, като се намирала зад лекия автомобил,
управляван от подсъдимия. Р. в този момент се подготвял да извърши
маневрата „движение назад“. Той видял в огледалата за обратно виждане, че
Т. се намира на около 1,2 м зад лекия автомобил, но въпреки това включил на
задна предавка и задвижил колата. Скоростта на превозното средство в този
момент била 4.1 км/ч. Така подсъдимият предприел маневрата, без да се
убеди, че пътят зад автомобила е свободен и няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, в резултат на което
последвал удар между задната част на лекия автомобил и лявата патерица на
пострадалата. От този механичен контакт Т. загубила равновесие и паднала с
дясната страна на тялото си върху пътното платно. Подсъдимият Р. видял
падането й, натиснал спирачка, спрял автомобила и слязъл, за да провери
какво е положението. Навел се и помогнал на пострадалата Т. да се изправи.
Свидетелката Т., която продавала в павилиона „Лавка“, излязла и й дала вода,
за да се съвземе. Р. попитал дали Т. е добре и как се чувства, на което тя
отговорила, че усеща болки в крака. Първоначално подсъдимият искал да я
закара в болница, но Т. отказала и го помолила да я закара у дома на адрес
***** Р. изпълнил молбата й, качил я в лекия автомобил и потеглили. Когато
стигнал на посочения адрес, наблизо се намирал съсед на пострадалата,
свидетелят Т.Т., който помогнал да свалят внимателно Т. от автомобила.
Подсъдимият и Т. поговорили за кратко кой от двамата ще подаде сигнал до
телефон 112. В крайна сметка Т. се обадил на телефон 112, след което Р. се
качил на автомобила и си тръгнал. Това било забелязано и от св. В.К., която
била на терасата на апартамента си и веднага слезнала пред блока да разбере
какво става. Св. Т. й казала, че момчето, което я докарало, е бутнало
патерицата, докато преминавала зад колата му и тя паднала, губейки
равновесие. След приемане на телефонното обаждане до номер 112 на адреса
бил изпратен медицински екип на ЦСМП – Хасково, който отвел Т. до МБАЛ
– Хасково. След проведени изследвания се установило, че Т. е получила
счупване на трохантера на дясната бедрена кост. Това наложило
хоспитализиране на пострадалата в „Отделение по ортопедия“ при МБАЛ –
Хасково и извършване на оперативна интервенция на 05.04.2018 г. - открито
наместване с вътрешна фиксация на бедрото. Съгласно епикриза от
отделението по ортопедия при МБАЛ – Хасково ИЗ № *****., издадена на
***г., е посочена диагноза – „счупване трохантера на дясна бедрена кост,
закрито“. По отношение на проведената оперативна интервенция е посочено –
„открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“. Операцията
преминала успешно. Т. е изписана на 13.04.2018 г. и насочена за домашно
лечение. При изписването й били предписани медикаменти за възстановяване
и облекчаване на болките. В продължение на един месец Т. се възстановявала
и получавала помощ от семейството си – свидетеля Д.Д. (съпруг),
6

свидетелката П.К. (дъщеря) и свидетелката Д.Д. (внучка). Въпреки спазване
на медикаментозния режим на 13.05.2018 г. пострадалата Т.а се оплакала, че
не се чувства добре. По това време у дома била свидетелката К., която
веднага извикала екип на „Спешна помощ“. Т. била отведена в МБАЛ –
Хасково и приета в „Нервно отделение“ поради съмнение за усложнения с
неврологична симптоматика. Състоянието й, обаче, продължавало да се
влошава, въпреки взетите мерки от страна на лекарския екип. В 20.10 часа на
13.05.2018 г. Д. Т. починала.
В епикриза от Нервно отделение при МБАЛ - Хасково ИЗ №
******., е посочена диагноза – „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии“, с придружаващи заболявания – остра сърдечно-съдова
недостатъчност; остра дихателна недостатъчност; артериална хипертония;
мозъчна и генерализирана атеросклероза, анемия.
За цялостното здравословно състояние на пострадалата Т. към
датата на инцидента от 04.04.2018 г. следва да се отчита и приложеното
експертно решение на ТЕЛК № ****** г., видно от което на Т. е призната 80
% трайна неработоспособност с водеща диагноза – практическа глухота;
двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; лумбална спондилоартроза
(л. 119, том 1 ДП).
След първоначалното образуване на досъдебното производство в
етапа, на който то все още е било подсъдно на РП – Хасково, е изготвена
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № ***** от вещото лице
д-р Х.Е.. Заключението му потвърждава констатациите в медицинската
документация – пострадалата е получила счупване на трохантера на дясната
бедрена кост, закрито, като описаните увреждания са причинени от действие
на твърд тъп предмет и могат да се получат при падане от височината на
собствения ръст по начина, времето и обстоятелствата, отразени в ДП.
След настъпване смъртта на пострадалата и приемане на
досъдебното производство под наблюдение от компетентността на ОП –
Хасково е изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп № *****. от
вещото лице д-р Е.. В хилусите на белите дробове са установени възсядащи,
отливъчни тромби в клоновете на белодробната артерия. В коронарните
артерии и аортата се наблюдават атеросклеротични промени. При изследване
на долните крайници вещото лице констатира оперативния белег на дясното
бедро и фиксирането с метална протеза на счупването на бедрената кост.
След извършване на послойни разрези на меките тъкани в областта на
счупването на бедрената кост и оперативната интервенция вещото лице е
установило обилие от плътни кръвни запушалки (тромби) в разклоненията на
бедрената вена, като един от тези тромби е бил здраво закрепен за стената на
вената. Допълнително са констатирани дълбоко кръвонасядане в областта на
дясното рамо между фасциите и влакната на делтовидния мускул и хематом в
дълбоките седалищни мускули в дясно.
Въз основа на тези констатации вещото лице е достигнало до
7

заключението за наличие на масивна и тежка тромбемболия на двата бели
дроба, довела до дихателна и сърдечна недостатъчност, а оттам и до
настъпване на смъртта като нейна непосредствена причина. Източник на
емболията са тромби, образували се в зоната на счупване на дясната бедрена
кост и последвалата оперативна интервенция. Така се обосновава пряка и
непрекъсната причинно – следствена връзка между смъртта и счупването на
дясната бедрена кост. Самата фрактура, както и дълбоките кръвонасядания в
десния делтовиден мускул и мускулите на дясното седалище се оценят като
характерни за падане на терен от височината на собствения ръст, но е
посочено, че не може да се изключи възможността падането на терена да се
дължи на автомобилна травма.
Проведен е и следствен експеримент, за което е съставен и протокол
по надлежния процесуален ред (на л. 55, том 2 от ДП), ведно с фотоалбум към
него. Констатациите от протокола за следствения експеримент впоследствие
са взети предвид от назначената комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица С.М. и д-р Х.Е..
Последователно е даден отговор на въпросите относно
местоположението на лекия автомобил преди започване на маневрата; зоната
на видимост на водача; първоначалното разстояние между лекия автомобил и
пострадалата; изминатото от автомобила разстояние; скоростта, с която се е
движел; мястото на удара на пътното платно; първоначалният контакт между
лекия автомобил и пострадалата; страната, от която е получен контакта;
травмите, получени от пострадалата.
При потегляне на лекия автомобил „Фиат Панда“ на заден ход,
пострадалата Д. Т. е била вляво зад автомобила, на около 1.2 м от него и в
това положение, в което се е намирала, тя е била видима за водача в лявото и
средното огледала за обратно виждане. С оглед на разстоянието между
пострадалата и лекия автомобил, последният е изминал около 1.2 м, като
скоростта непосредствено преди задействане на спирачната му система е била
около 4.1 км/ч. При потегляне скоростта на автомобила е в начална стойност
0 км/ч и тъй като пресичащата Т.а е била видима в лявото и средното
огледало за обратно виждане опасната зона е била 0 м. Видимостта на
пресичащата в огледалата за обратно виждане води до извода, че водачът е
имал техническа възможност да избегне произшествието, като отложи
потеглянето си.
Ударът е настъпил на платното за движение на място, което се
намира по дължина на 3.4 – 3.6 м южно от ориентира и по широчина на 1 –
1.5 м източно от западната граница на платното за движение. Вещите лица
приемат, че контактът между задната част на лекия автомобил и лявата
патерица на пресичащата е предизвикал извеждане на тялото от равновесие и
падането й на дясната страна. При падането и удара в настилката
пресичащата Т. е получила счупване на дясната бедрена кост в областта на
трохантера и травмата в областта на дясното рамо. Естеството на травмите и
8

тяхната локация позволяват да се приеме, че падането на тялото е било от
височина на ръста на пострадалата върху пътното платно – причината за
падането е именно извеждане на тялото от равновесно положение, което
може да настъпи както при залитане, така и при бутане, контакт или удар в
тялото или в патерицата от ляво. Установена е липса на следи от удар в
задната част на автомобила, по лявата патерица и по левия крак на
пострадалата, което дава основание да се приеме, че контакта е бил с
минимална сила, в края на спирането на лекия автомобил след неговото
потегляне. Ударът е бил нанесен в посока от ляво в лявата патерица.
Не са установени нарушения на изискванията за скоростта – водачът
не е превишил максимално допустимата скорост за движение на МПС в
района на местопроизшествието. В случая не е имало технически условия,
които да са налагали движение на автомобила със скорост по-ниска от
установената.
От изготвена справка за подсъдимия като водач на МПС се
установява, че е санкциониран два пъти с наказателни постановления и осем
пъти с фишове за извършени от него нарушения на правилата за движение (на
л. 7 – 8, том 1 ДП).
Съгласно протокола за оглед на веществени доказателства (на л. 50,
том 1 ДП), ползваните от пострадалата патерици имат дължина от долната
част до нивото на ръкохватката 78 см и до горната част на патерицата 103 см.
Видно от удостоверение за наследници, след настъпване на смъртта
пострадалата Д. Т. е оставила за свои наследници частните обвинители Д.Т.
(съпруг) и П. Д. К. (дъщеря).
За деянието е съставен и АУАН, въз основа на който е издадено
Наказателно постановление №*********, но впоследствие административно
– наказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция на
основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН в частта относно допуснатото нарушение на чл.
40, ал. 1 ЗДвП.
Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява
по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по делото
доказателства: обясненията на подсъдимия А.Р.; показанията на свидетелите
П.К., Д.Д., Г.Г., Д.Д., Р.К., Т.Т., В.К. /приобщени чрез прочитането им, дадени
на ДП/, Д.Б., Д.П., Н.Т., Д.К., М.П.,/ приобщени на последните трима
свидетели чрез прочитането им, дадени на ДП/, А .Д., Д.Т. /дадени пред съдия
на ДП и приобщени чрез прочитането им/ приетите по делото заключения на
съдебно-медицинска експертиза № 83/2018 г. (л. 2, том 2 ДП) и съдебно-
медицинска експертиза № 97/2018 г. (на л. 7 – 10, том 2 ДП) и разпита на
вещото лице Х.Е.; приетото по делото заключение на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза (л. 87 – 119 от ДП) и свързаните с
тях разпити на вещите лица Х.Е. и С.М.; частично от обясненията на подс. Р.,
приобщените на основание чл. 283 НПК като доказателства писмени
материали по ДП № 483/04.04.2018 г. по описа на РУ – Хасково при ОД на
9

МВР – Хасково.
Заключенията по съдебна-автотехническа експертиза и
допълнителна експертиза, изготвени на досъдебното производство от вещото
лице Н. А., не са приобщени в хода на съдебното следствие поради настъпила
смърт на вещото лице и невъзможност същият да бъде разпитан.
Фактическата обстановка е изведена след обстоен анализ на
събраните доказателства, като настоящият съдебен състав кредитира само
онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от цялостната
доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия, неясноти
и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с които се
установява каква е била траекторията на движение на лекия автомобил и
пресичащата пътното платно Д. Т., както и тяхното позициониране едни
спрямо други; какви са били параметрите на движение; какви маневри са
били предприети от подсъдимия Р. при задвижването на лекия автомобил;
дали маневрите им са били съобразени с пътната обстановка и с изискванията
на правилата за движение; какво е било естеството на съприкосновението
между превозното средство и пострадалата; настъпилият вредоносен резултат
– смъртта на пострадалата Т., и механизмът на неговото причиняване; по
какъв начин е протекъл причинно-следствения процес между отделните
събития и действията на всеки един от участниците в движението при така
създалата се пътна обстановка.
Последователността от събитията, описани в гореизложената
фактическа обстановка, се установява чрез взаимосвързания анализ на
отделните доказателства, доколкото те са относими към отделните етапи от
развитието на произшествието.

По доказателствата:
Свидетелските показания могат да се групират в зависимост от
отделните моменти в последователността от събития, които установяват. За
фактите по самото произшествие следва да се анализират показанията на
свидетелите Д.Д., Г.Г., Н.Т. и А. Д.. За фактите относно отвеждането на
пострадалата до дома й с помощта на подсъдимия и след това отвеждането й
в „Бърза помощ“ значение имат показанията на свидетелите Т.Т., В.К., Д. Т. и
Д.Б.. За фактите относно болничното лечение на пострадалата,
възстановителният период на домашно лечение вкъщи и на по-късен етап
влошаването на нейното състояние следва да се ползват показанията на
свидетелите П.К., Д.Д., Д.К., М.П., Д.П. и Р.К..
Показанията на свидетеля Г.Г. отразяват важни аспекти от
фактическата обстановка, защото той възприема пряко маневрирането на
лекия автомобил и съприкосновението между него и пресичащата Д. Т.. В
този момент Г. е управлявал велосипед и се е движел по пътното платно от
същата страна, където е бил спрян автомобила на подсъдимия. Позицията на
наблюдател за свидетеля е в посока изток – запад, по протежението на бул.
10

Стефан Стамболов при спускане от неговата горна част (до Математическа
гимназия) надолу към центъра. Г. се е движел с колело и се е налагало да
премине покрай лекия автомобил „Фиат Панда“ и пресичащата в този момент
Т. Именно от тази позиция той вижда как Т. се намира зад колата, която в
този момент започва маневра назад и следва удар.
В показанията на Г. има два съществени момента – относно
разстоянието и относно мястото на съприкосновение. По въпроса за
разстоянието Г. смята, че Т. се е намирала на близко разстояние до колата –
според него „…някъде около 50 – 60 см“ (л. 68 от делото). Освен това
свидетелят изрично подчертава, че зад автомобила не е имало други спрени
автомобили от същата страна на пътното платно и е можел свободно да
наблюдава ситуацията. По втория въпрос в с.з. са прочетени показанията на
свидетеля от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
НПК, в които той споменава, че е чул звук от съприкосновение между
патерицата и автомобила, след което Т.а е изпуснала патерицата. В с.з. Г.
твърди, че е видял съприкосновение на задната част на автомобила с долния
крайник на пострадалата, а не с патерицата. Съдът намира, че това
противоречие следва да бъде разрешено в полза на казаното от свидетеля по
време на разпита на досъдебното производство. На първо място, в с.з. в
показанията си Г. разграничава две сетивни възприятия – визуално и слухово,
като дава предимство на второто. Според него в началото нямало звук от удар
с патерицата – Т. направила движение с лявата патерица, след това последвал
удар в крака и едва тогава се чул звук от патерица. Тоест, свидетелят
подрежда възприятията си, като започва от това, че първо не е имало звук от
удар с патерица, който според бил съвсем ясно различим и тъй като ударът се
е чул впоследствие, приема, че първи по ред е бил удара в крака. Тази
последователност от възприятия би била безпротиворечива, ако не се вземат
предвид обаче останалите обективни данни от цялостната ситуация.
Безспорно е установено, че Т. е ползвала патерици тип „канадка“. Ноторно
известен факт е от житейската практика, че при придвижване с патерици тип
„канадка“ те се разполагат от двете страни на тялото, погледнато в посока
отляво надясно или по фронталната равнина на човешкия корпус. Погледнато
в посока отзад напред или в т.нар. средна (сагитална) равнина, при
използване на патериците вървейки, човек ги изнася леко пред тялото си,
което се извършва поради естествените махови движения на ръцете при
ходене и за запазване на равновесието. Така, при нормални крачки
ползващият патерици първо премества с ръка патерицата на малко разстояние
пред тялото, опира се върху нея с тежестта на ръката, рамото и съответната
страна на тялото (лява или дясна) и едва тогава извършва движение с крака
напред, за да направи крачка. Така патериците се разполагат странично и леко
отпред спрямо двете равнини на тялото. В случая е съществена страничната
(или фронталната) равнина на тялото. Т. е ползвала патериците в момента на
удара. Следователно, всяка една от патериците се е намирала от двете страни
на тялото й, на които тя се е подпирала с ръцете и раменете си. Това означава,
11

че всеки един предмет, включително и лекият автомобил, който приближава
отстрани по естествен път ще срещне и ще има съприкосновение първо с
патерицата, защото тя се намира от съответната страна (лява – дясна) и на
известно разстояние от тялото. При това следва да се имат предвид местата на
контакт – за лекия автомобил това е задната броня, а за Т. това е в областта на
колянната става. Свидетелката Д. отбелязва, че баба й е била висока около
1.65 м, като се има предвид и леко приведеното й положение поради
възрастовите изменения. За да се осъществи описаното от Г. – да има първо
контакт между автомобила и коляното на пострадалата, – това означава, че
патерицата не се е намирала в естественото си положение отстрани на тялото.
Това може да се случи само в един възможен вариант – ако патерицата бъде
вдигната от лицето, което я ползва, толкова високо, че да остави долната част
на крака (от коляното надолу) открита. За това е необходимо да се извърши
силно повдигане на ръката, държаща патерицата, в посока отдолу нагоре. От
свидетелските показания обаче няма данни за подобно движение. Освен това,
ако е имало пряко съприкосновение между задната броя на автомобила и
крака на пострадалата, дори и при отчитане на ниската скорост на движение,
това е щяло да доведе до друг механизъм на падане, тъй като по един начин се
губи равновесие, когато човек е ударен в крака, и по друг начин – когато
загубата на равновесие се дължи на физическо въздействие върху опорен
предмет, какъвто е патерицата. И накрая, в показанията на свидетеля Г. се
посочва: „…Имаше звук от патерица, имаше падане, имаше и изхвърчане на
патерици“ (л. 69 от делото). Това изявление на свидетеля е в обратната
последователност на описаното от него няколко минути преди това – че
първо е имало удар и едва тогава звук от патерица. Сега вече звукът от
патерица е първи по ред, а падането е поставено на второ място, след което се
появява и още един звук – от изхвърчането на патерицата. Последното
обстоятелства е в подкрепа на изложеното, тъй като при пряк контакт между
колата и коляното на пострадалата, патерицата изобщо няма да е имала
контакт с превозното средство и тогава тя не би изхвърчала по описания от
свидетеля начин. Съдът намира, че тези противоречия в показанията се
дължат на това, че в момента на преминаването на Г. с колело покрай
автомобила и пострадалата, последната вече е започнала да вдига патерицата
си с ръка, за да направи следващата крачка, но точно в този момент е
последвал удара, който е закачил патерицата, по този начин е дестабилизирал
положението на тялото, Т. е загубила равновесие и е паднала на земята. Но
цялата тази ситуация се разиграва в един изключително кратък отрязък от
време (няколко секунди), при това Г. наблюдава от движеща позиция, тъй
като самият той управлява колело. Затова свидетелят получава едно общо
визуално възприятие за падане на тялото на пострадалата. Все пак следва да
се има предвид, че разпитът на досъдебното производство е проведен около
осем месеца след инцидента и като по-близък по време предполага, че към
този момент следите в паметта на свидетеля са били по-ясни и точни. Ето
защо съдът кредитира казаното от него на досъдебното производство.
12

Така изложените изводи отчитат условността на понятието „удар“ в
процесното ПТП – в случая не е налице типичният удар, при който са налице
ясно различими физически следи (включително, деформации, нарушавания
на целостта и т.н.н) между две физически обекта. „Ударът“ се е изразил в
леко съприкосновение между лекия автомобил и патерицата на пострадалата,
доколкото превозното средство се е движело с изключително ниска скорост.
Именно поради тази причина при огледа на двете патерици като веществено
доказателство (на л. 50, том 1 ДП) не са установени външни видими следи от
удар по повърхността им. Но това съприкосновение, макар и много леко, е
било достатъчно, за да наруши равновесното положение на пострадалата и да
предизвика нейното падане на пътното платно.
В показанията на свидетеля Д.Д. се установяват противоречиви
моменти, които следва да бъдат отстранени при техния анализ. Д. се намира в
лекия автомобил „Фиат Панда“ по време на произшествието. Той се познавал
с подсъдимия Р., който на процесната дата 04.04.2018 г. при слизането си по
бул. Стефан Стамболов забелязал свидетеля да се движи по тротоара в посока
към центъра на града, спрял и му предложил да го закара. Всъщност,
причината за спирането и последващото потегляне е именно качването на
свидетеля Д. – след като той се качва в автомобила, подсъдимият предприема
извършването на процесната маневра движение назад, при която е последвал
удар с пресичащата Т.. В този смисъл, свидетелят вече се е намирал в колата,
седнал е на пасажерското място отпред до шофьора и двамата са разговаряли
в този момент. Това означава, че Д. е имал преки впечатления от действията
на Р.. В неговите показания изпъкват два важни момента – относно това, дали
Р. е ползвал огледалата за обратно виждане при извършване на маневрата
движение назад, както и относно разстоянието, на което се е намирала
пострадалата веднага след падането й на пътното платно и положението на
тялото й. По първия въпрос Д. споделя: „Стоях до него, говорих си с него
лице в лице, дори ми направи впечатление, че той си гледаше огледалото за
задно виждане…“ (на л. 78, гръб, от делото). А малко след това на уточняващ
въпрос отговаря: „На въпроса в момента, в който той потегли назад,
продължаваше ли да гледа в огледалото за задно виждане – може би е дал
назад 3 - 4 см, спря и слезе от колата и аз инстинктивно слязох с него. Като
видя, каза „Бабата падна…“ (на л. 78 от делото). Така при първото твърдение
на свидетеля е налице категоричност, че подсъдимият е гледал в огледалото
за обратно виждане и това проличава от употребения от Д. израз „дори ми
направи впечатление“ – изразява се обстоятелство, което изпъква, отличава
се от останалите и затова е запомнено от свидетеля. При второто твърдение
на свидетеля отговор е даден по косвен начин – с допълнението „Като я видя,
каза „Бабата падна“. Логично е, че за да „види“ падането на пресичащата и
едва след това да слезе от колата, подсъдимият трябва да е гледал в
огледалото за обратно виждане, при това в момента, в който е иницииран
удара, защото няма как иначе да е видяно и падането. Така с помощта на
двата отговора се изяснява, че Р. е ползвал огледалото за обратно виждане
13

както непосредствено преди да потегли, така и при самото потегляне и
съприкосновението с патерицата на пострадалата Т.а.
Вторият важен момент в показанията на свидетеля Д. касае
разстоянието, на което се е намирала пострадалата веднага след падането й на
пътното платно и положението на тялото й. Този въпрос има косвено
значение за механизма на удара. Но именно на тази плоскост свидетелят дава
неясни отговори, при това три пъти – „Когато слязохме от колата видях, че
бабата беше на разстояние от задницата на колата – колкото е разстоянието от
мен до втората стълба пред съдиите“ (1); „Имаше разстояние, не бяха едно до
друго. Имаше някакъв отстой. Мисля, че това разстояние е около половин
метър“ (2) и „Относно това, когато слязохме от колата на какво разстояние
видях бабата от задницата на колата – може да е имало и метър. Зле съм с
разстоянията. Разстоянието беше горе-долу от тук до бюрото. Въобще не
беше близко до колата“ (3). Разстоянието от банката, на която застава
свидетеля, и „втората стълба през съдиите“ е малко повече от метър, след
това се говори за около половин метър, а накрая и за цял метър. Като се
отчита собственото признание на свидетеля, че зле се ориентира с
разстоянията, съдът намира, че нито едно от тези твърдения не може да бъде
кредитирано като достоверно, още по-малко може да бъде ценено
отбелязването, че пострадалата „въобще не беше близко до колата“. Следва да
се отчита и факта, че в заключението по комплексната експертиза вещото
лице приема, че преди автомобила да потегли пострадалата се е намирала на
разстояние от около 1.2 м. Това обаче е разстоянието между спрения
автомобил и пресичащата Т.а. А свидетелят Д. говори за разстоянието, на
което се е намирала Т.а след удара и падането й на земята. Обяснението за
това се открива в механизма на удара и падането, изяснени с помощта на
останалите доказателства по делото (свидетелски показания и експертно
заключение) – ниската скорост на лекия автомобил води до опиране на
задната броня в патерицата на пресичащата Т., оттам до загуба на равновесие
и последващо падане. Загубата на равновесие обаче не е била от такова
естество, че да предизвика отхвърляне на тялото, за да се стигне до
разстояние около един метър. Дори самият Д. отбелязва, че „не усетил нищо“
при удара, Р. съвсем леко потеглил назад и веднага спрял – при толкова слабо
съприкосновение динамиката на физическите сили между две тела не може да
доведе до отхвърляне на тялото на разстояние един метър. При това не бива
да се забравя, че не става дума за пряк удар в самото тяло на пострадалата, а
за удар по нейната патерица и загуба на равновесие.
Съдът не кредитира и твърдението на Д., че след като слезли и
отишли отзад до пострадалата я намерили в седнало положение – това
означава, че тя е паднала и веднага се е изправила до положение на седеж,
тъй като обективно погладено слизането от колата и отиването отзад е
станало буквално за секунди. По делото се установи общото здравословно
състояние на Т. и двигателните й затруднения с долните крайници, поради
които тя е ползвала години наред патерици. Като се добави и възрастта й, не
14

може да се приеме, че тя е паднала, получила е фрактура на дясната бедрена
кост и веднага след това се е изправила до седнало положение. Липсва
вътрешна логика в подобно описание на събитията. Подобни данни не се
откриват и в показанията на свидетелите Г.Г. и А. Д.. Напротив, именно
защото е паднала е на пътното платно и не е могла сама да се изправи се е
наложило свидетелят Д. и подсъдимият Р. да й помогнат да стане на крака.
Показанията на свидетелката Н.Т. са косвено доказателство по своя
характер. Поради липсата на достатъчно ясни спомени за случилото се на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро НПК са прочетени
показанията от досъдебното производство (на л. 22 и на л. 32, том 1 ДП).
Косвеният характер на показанията на Т. се обуславя от присъствието й на
процесното място – свидетелката е продавач в павилиона „Лафка“,
непосредствено пред който се случва инцидента, но през цялото време тя е
била вътре в павилиона и поради седналото си положение и високия перваз
на предната витрина тя не успява да види самия удар. Към този момент
възприятия й са предимно слухови – тя говори за звук от падане на
пластмасов предмет. Единственият предмет, който е паднал в процесната
ситуация, са патериците на пострадалата Т., които имат метални и
пластмасови части. Както се посочи по-горе, свидетелят Г. има две различни
твърдения – че първо е паднала патерицата, а след това тялото, или в
обратната последователност, че първо е паднало тялото, а впоследствие
патерицата. Казаното от свидетелката Т. подкрепя извода, че първо на земята
е паднала патерицата, а това може да се случи или ако същата бъде изпусната
самоволно от ръката на пострадалата, или ако бъде изместено положението й
в резултат на удар. По делото няма данни свидетелката да е изпускала
патерицата. Следователно, звукът от падането на патерицата може да е бил
предизвикан единствено от удар. Преди да излезе да види какво се е случило,
Т. вижда през прозореца на предната витрина само предната част на
автомобила. А след като вече излиза от павилиона, тя вижда, че пред и зад
лекия автомобил не е имало спрени други превозни средства. От протокола за
проведения следствен експеримент може да се приеме за установено, че
лекият автомобил на подсъдимия наистина е бил спрян на такова разстояние
от павилиона, че предната му част е попадала в зрителното поле на
свидетелката Т.. Но останалата част от автомобила, както и намиращата се зад
него Т., която е пресичала в този момент, в действителност остават твърде
встрани от предната витрина на павилиона, за да има възможност
свидетелката Т. да забележи пострадалата. Т. потвърждава, че подсъдимият
веднага е оказал помощ на Т., вдигнал я е, попитал как се чувства, дали
всичко е наред и е изразил готовност да я закара до болница, но след изразено
желание да я откара у дома, той потегля натам. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката Т. от досъдебното производство като
последователни, взаимосвързани и непротиворечиви.
Местоположението на свидетеля М.А. може да се конкретизира с
помощта на фотоалбума, приложен към протокола от проведения следствен
15

експеримент. На снимка № 3 към фотоалбума се вижда в перспектива изглед
към ****. На съда е служебно известно къде се намира посочения от
свидетеля магазин за ламинат и паркет – на снимката същият е скрит от
короните на дърветата, засадени по протежение на тротоара, но може да бъде
локализиран в посока по диагонал назад от автомобила, след заснетия вдясно
в дъното пътен знак „Забранено паркирането“, а зад магазина се намира
висока жилищна сграда, която се използва за училищни общежития. От тази
мислена линия по диагонал свидетелят М.А. твърди, че е наблюдавал
инцидента от разстояние близо 50 м. Според него, лекият автомобил „Фиат
Панда“ изобщо не е имал съприкосновение с пресичащата в този момент Д. Т.
– тя вдигнала патерицата си, но сама залитнала и паднала. В това твърдение
на свидетеля се откриват няколко отделни противоречия, което ги прави
недостоверни. На първо място, свидетелят А. твърди, че в този момент
излизал от магазина, обърнал се и веднага познал колата на подсъдимия –
„Фиат Панда“, жълта на цвят. Това са единствените индивидуализиращи
белези, по които свидетелят веднага разпознал, че това е колата на
подсъдимия. Тези белези обаче са общи – марката и модела на един
автомобил (широко разпространен), съчетани със също толкова широко
разпространен цвят (жълт), не могат да се приемат за толкова
индивидуализиращи, че веднага да бъдат лесно разпознаваеми. На зададени
уточняващи въпроси свидетелят твърди, че изобщо не знае какъв е номерът на
колата (който е най-точният индивидуализира белег), а в същото време
твърди, че я е познал само по външния вид. На следващо място, свидетелят
дава две различни посоки на движение на пресичащата Т. – първо той казва
„…видях как жената върви надолу към колата“, а впоследствие заявява „…От
моята позиция я видях да върви надолу към автогарата…“. Това не е една и
съща посока и няма как да бъде объркана – тя или е вървяла към лекия
автомобил „Фиат Панда“ или в посока към автогарата. На последно място,
местоположението на свидетеля е такова, че той е трябвало да наблюдава
ситуацията по диагонал от 50 метра, като пред него има засадени дървета. По-
същественото в случая е местоположението на пострадалата – в която и от
двете посоки да е вървяла Т. (надолу към колата или надолу към автогарата),
нейната лява ръка се е намирала скрита зад тялото й спрямо мястото, на което
се е намирал свидетелят А. и трудно може да се приеме, че той е можел да
възприеме с такава точност движенията на ръката. Пак поради същата
причина положението на патерицата частично е било закривано от тялото на
Т. и от позицията на свидетеля не е имало възможност да се наблюдава дали е
налице съприкосновение с лекия автомобил или не.
Така изброените противоречия в показанията на свидетеля водят до
извода, че съдът не ги кредитира като ясни, точни и еднопосочни, годни да
бъдат доказателствен източник на достоверни данни за случая.
Частично значение за изясняване на фактическата обстановка имат
показанията на свидетеля А. Д.. По думите му, той наблюдавал мястото на
инцидента, тъй като се е озовал в близост до него случайно при посещение на
16

своя приятелка в „общежитията“. На съда е служебно известно, че под
„общежитията“ се имат предвид сградите за квартирно настаняване на
ученици и студенти, които са разположени зад магазина за ламинат и паркет,
описан от свидетеля М.А.. За придобиване на визуална представа, следва да
се посочи, че първата сграда от общежитията се вижда отново на снимка № 3
от фотоалбума към протокола за следствен експеримент (в дъното на
снимката, многоетажна сграда, с фасада, боядисана в светложълто,
тъмновишнево и кафяво). Но свидетелят Д. се появява в момент, когато
подсъдимият и свидетелят Д.Д. вече помагат на пострадалата Т. да се изправи
и да се качи в колата, т.е. Д. не успява да възприеме визуално момента на
самия удар между колата и пострадалата. Ето защо неговите показания
всъщност могат да послужат само за потвърждаване на факта, че
подсъдимият е оказал помощ на пострадалата, но от тях не могат да се
извлекат никакви други детайли за фактологията по случая и механизма на
произшествието.
Обстоятелствата, касаещи отвеждането на пострадалата до дома й,
се изясняват с помощта на показанията на свидетелите Т.Т. и В.К. Т. се е
намирал в този момент пред блока, в който живее Т., а К. е наблюдавала от
терасата си и случайно е видяла пристигането на лекия автомобил. И двамата
потвърждават, че именно подсъдимият е докарал пострадалата до адреса, на
който живее, и е помогнал да слезе от колата. Свидетелят Т. уточнява, че той
първи се е обадил на „Бърза помощ“ и е съобщил за инцидента. Поради
твърдение, че няма спомен за определени обстоятелства, показанията на
свидетелката К. от досъдебното производство са прочетени по реда на чл.
281, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро НПК, потвърдени от нея и
кредитирани от настоящия състав. Открояват се два важни момента. На първо
място, К. посочва, че при пристигането на адреса състоянието на Димитрия
Т. е било такова, че тя не е можела да слезе сама от колата и дори поискала да
запишат номера на колата, която я е докарала. Следователно, още в тези
първи моменти след инцидента са започнали да се проявяват последиците от
травматичните увреждания. На следващо място, много по-важно е друго
отбелязване на К. по време на разпита на досъдебното производство – след
като извели пострадалата от колата и я сложили на пейката пред блока,
свидетелката слязла долу и я попитала какво се е случило. Т. й обяснила
накратко инцидента – опитала се мине между две коли, едната от тях дала
назад, закачила патерицата и тя паднала. Показанията на К. възпроизвеждат
казаното от Т., но няма причина да не бъдат кредитирани от съда. Напротив, в
хронологичен план това първото свидетелство за случилото се, тъй като към
този момент нито един от близките на пострадалата все още не е разговарял с
нея – свидетелите Д.Т., Д.Д. и П.К.. Следователно, К. е първата, която е
разговаряла с пострадалата и в този момент личните й впечатления от
инцидента са били най-силни и интензивни. Ето защо съдът кредитира изцяло
показанията на К. от досъдебното производство в частта относно казаното от
пострадалата за механизма на ПТП – че колата е закачила патерицата и това е
17

предизвикало падането й. Показателно е, че Т. не посочва удар в крака, а удар
в патерицата, с което допълнително се изяснява по-горе коментираният
въпрос в показанията на свидетеля Г.Г..
Аналогично свидетелство се открива в показанията на свидетеля
Д.Б., *********. От получения сигнал за лице, пострадало при ПТП, Б. е
изпратен в „Бърза помощ“ при МБАЛ – Хасково на 04.04.2018 г. около 12:00
часа за събиране на данни за случилото се. След като установили коя е
пострадалата и къде се намира, Б. и негов колега провели разговор с нея, по
време на който тя посочва същото, което е споделила малко преди това с К. –
при пресичане лек автомобил извършвал маневра назад и ударил помощната
й патерица, при което тя паднала. Следователно, в два поредни разговора, с
кратък интервал помежду им, пострадалата Д. Т. изрично заявява, че първо е
била ударена патерицата, което е довело до загуба на равновесие и до
нейното падане. В тази част показанията на К. и Б. са еднопосочни и се
припокриват. Те съответстват и на констатациите на приетата по делото
комплексна експертиза относно механизма на удара.
Влошеното здравословно състояние на свидетеля Д.Т. и
невъзможността му да се яви в с.з. е причина неговите показания от
досъдебното производство да бъдат приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК. Показанията са дадени пред съдия по чл. 223, ал. 1
НПК. Свидетелят Т. в качеството си на съпруг на пострадалата възпроизвежда
в своите показания споделеното от нея за произшествието, както и личните си
впечатления от нейното здравословно състояние след инцидента. Особено
съществен момент в неговите показания касае механизма на произшествието
– пострадалата му е обяснила, че е минавала зад спрял лек автомобил, който е
тръгнал назад и е ударил едната й патерица, вследствие на което загубила
равновесие и паднала на земята. Тези показания съвпадат изцяло с
показанията на съседката К., която също разговаря с пострадалата Т.
непосредствено след пристигането й на домашния адрес. Всъщност, К. се
обажда по телефона на Д.Т., че съпругата му е пострадала при ПТП и се
намира в Бърза помощ. Така показанията на Д.Т. и В.К. са неразривно
свързани – и двамата възпроизвеждат, това, което им е споделила
пострадалата непосредствено след инцидента (когато възприятията са най-
пълноценни и „свежи“), като и в двата случая е описан един и същи
механизъм на произшествието – удар в патерицата и загуба на равновесие.
Това е още едно доказателство в подкрепа на извода, че е имало
съприкосновение с патерицата на пострадалата, а не пряк удар в нейното
тяло.
Първите впечатления на свидетелката П.К. датират след
завръщането й в България, тъй като към момента на инцидента тя не е била в
страната. Първата информация за случилото си тя е получила от дъщеря си,
свидетелката Д.Д., по телефона, която й обяснила за пътния инцидент и
травмите на пострадалата Т.. Няколко дни по-късно К. се прибрала в
България. Показанията й отразяват състоянието на пострадалата Т.а в
18

резултат на последиците от получените травматични увреждания.
Свидетелката описва оплакванията на Т. от силните болки в десния крак,
който е засегнат по време на инцидента и върху който е извършена
оперативната интервенция по наместване с вътрешна фиксация на
фрактурата. Грижите на К. за пострадалата се изразявали в ежедневна смяна
на превръзките. Въпреки приема на предписаните медикаменти, повечето от
които обезболяващи, очевидно е, че те не са имали постоянен ефект, тъй като
свидетелката описва болките, които Т. е изпитвала. Тези болки са били
налице дори и след свалянето на конците – по думите на К. външно са били
зараснали белезите от операцията, но въпреки това Т. е продължавала да
изпитва неприятни болки и смущения в областта на долния десен крайник.
Докато обаче усещането за болка е субективно, по-съществен в случая е
въпросът за ефекта от останалите медикаменти, които Т. е приемала –
лекарства за разреждане на кръвта (т.е. с антикоагулантно действие). Според
К. тези лекарства са били приемани всеки ден и тя лично е слагала
инжекциите на Т. В показанията се отбелязва, че продължителността на
прием на тези лекарства за разреждане на кръвта е един месец – точно
толкова, колкото е периода от процесното ПТП до силното влошаване на
състоянието на пострадалата и нейната спешна хоспитализация на 13.05.2018
г. в МБАЛ – Хасково. Сравнението с протокола от аутопсията е показателно –
вещото лице д-р Е. е установило, че основната причина за настъпване на
смъртта е масивна и тежка тромбоемболия на двата бели дроба, като
източник на емболията са тромби, образувани в областта на фрактурата. Това
означавало, че приемът на лекарства за разреждане на кръвта не се е отразил
в достатъчна степен, за да възпрепятства образуването на тромби и тяхното
движение в сърдечно-съдовата система на пострадалата. С този извод се
отхвърлят евентуални съмнения, че по време на следоперативния период на
домашно лечение и възстановяване не са спазвани лекарските предписания за
прием на медикаменти за разреждане на кръвта и именно тяхното неспазване
е довел до леталния изход. Напротив, ежедневният прием на тези
медикаменти не е предотвратил изцяло процесите на образуване на тромби в
кръвоносните съдове. Показанията на свидетелката К. относно честотата на
приемане на лекарствата не е оспорена или опровергана от други
доказателства по делото, поради което следва да се кредитира изцяло.
Показанията на К. отбелязват и друг момент – употребата на
помощни средства (патерици тип „канадка“) от Т. Според К., майка й е
ползвала такива помощни средства близо 10 години преди инцидента.
Обяснението се открива в представеното като писмено доказателства в
материалите по ДП решение на ТЕЛК от 2011 г., според което Т. е страдала от
двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; лумбална спондилоартроза.
Тези заболявания се отразяват сериозно върху подвижността на долните
крайници и несъмнено са основната причина за използването на патерици.
Дългият период на тяхната употреба (близо 10 години) означава, че
пострадалата е имала достатъчно опит и е умеела да борави добре с тях, т.е.
19

придвижването с патерици вече се е било превърнало в навик към момента на
настъпване на инцидента. Наличието на умение да се придвижва с патериците
обяснява и нейната активност, въпреки възрастта – К. посочва, че
пострадалата се е движела сама, ходела е да пазарува по целия град, а вкъщи
е вършела цялата домакинска работа. Следователно, наличието на
заболявания и възрастови изменения, засягащи долните крайници, не са
пречели на Т. да съхрани в достатъчна степен енергичност и двигателна
активност за обичайните ежедневни работи. Констатирането на подобни
навици е силен аргумент срещу извода при пресичането на булеварда на
процесната дата, залитането и падането на пътното платно да е предизвикано
от неумело или невнимателно боравене с патериците от страна на
пострадалата.
Показанията на свидетелката Д.Д., внучка на Д Т., са източник на
данни за инцидента не само от нейните първи лични впечатления, но и
косвено за разказаното от пострадалата във връзка с произшествието.
Свидетелката Д. научава за случая от телефонен разговор с дядо си,
свидетелят Д.Д., но тъй като е служебно ангажирана, след приключване на
работа отива директно в отделението по ортопедия в МБАЛ – Хасково.
Свидетелката споделя, че пострадалата е изпитвала силни болки както в деня
на инцидента, така и след изписването й. В този част нейните показания
изцяло се припокриват с показанията на свидетелката К. и съдът ги
кредитира, доколкото отразяват наблюденията на роднините върху
субективните усещания на пострадалата.
Д. възпроизвежда проведен между нея и пострадалата разговор, в
който Т. й разказала за инцидента – искала първо да пресече булеварда, но
след това решила да се върне, за да си вземе вестник от павилиона „Лафка“.
Точно в този момент тя минала зад лекия автомобил, който извършил
маневрата назад и се получило съприкосновението. Личното обяснение на
свидетелката Д. е, че пострадалата Т. не е чула шума от запалването на
двигателя на колата и нейното придвижване при маневра назад заради
влошения си слух, за който ползвала и слухов апарат. Този извод на
свидетелката не следва да се изключва като вероятно обяснение защо Т. не е
възприела шума от колата. Но независимо от това обяснение, съдът намира,
че дори и пострадалата да е възприела запалването на двигателя и шума от
придвижването й назад, едва ли е щяла да успее да избегне
съприкосновението – изминатото разстояние от лекия автомобил до момента
на удара е било твърде кратко, за да може Т. да реагира навреме, като се имат
предвид затрудненията й с долните крайници.
Д. описва и едно лично наблюдение – твърди, че баба й имала
синини по левия крак, докато операцията била на десния крак, и добавя, че
синините по левия крак били „…точно откъм страната на колата“. По въпроса
къде точно пострадалата е имала видими травми, съдът кредитира
заключенията по съдебно-медицинските експертизи на вещото лице д-р Е., в
които е отбелязано, че „…допълнително са констатирани дълбоко
20

кръвонасядане в областта на дясното рамо между фасциите и влакната на
делтовидния мускул и хематом в дълбоките седалищни мускули в дясно…“.
Вещото лице не споменава за наличие на хематоми от лявата страна, респ.
левия крак на Т.
Показанията на свидетелите Д.К. и М.П. не внасят нови детайли в
установената по делото фактическа обстановка, като и в двата случая се е
наложило прочитане на дадените на досъдебното производство показания по
реда на чл. 281, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро НПК, доколкото в с.з.
са заявили, че не си спомнят нищо за процесния инцидент. Обстоятелствата,
за които и двамата свидетелстват, могат да се извлекат от писмените
доказателства по делото. От представения лист за преглед на пациент в
спешно отделение (на л. 77, том 1 ДП) се установява единствено, че
пострадалата е постъпила с оплаквания за болки в дясната става, като
съобщава, че е била ударена от превозно средство. В показанията на
свидетеля М.П. се посочва, че операцията на дясната бедрена кост е
преминала гладко, нормален следоперативен период, с антибиотично и
антикоагулантно лечение. Тези обстоятелства касаят болничния престой на
пострадалата в МБАЛ – Хасково. По отношение на предписаното лечение
логическото им продължение са показанията на свидетелките К. и Д., които
вече бяха обсъдени по-горе в частта относно приема на изписаните
медикаменти.
Относно обстоятелствата по извършената оперативна интервенция
на бедрената кост са относими показанията на свидетеля Д.П., ********.
Свидетелят обяснява предназначението на металната остеосинтеза –
възстановяване на нормалната двигателна активност на пациента и неговата
вертикализация, т.е. изправянето му на крака, образно казано. П.
потвърждава, че при изписването на пострадалата на седмия ден, същата се е
намирала в нормално състояние. Но, както отбелязва и той, при подобни
операции остава висок рискът от тромбемболия, тромбоза, мастна емболия,
възрастен демантопит. В действителност, както показва по-нататъшното
развитие на събитията, този рисков фактор се оправдава впоследствие при
влошаване състоянието на Т.
Свидетелката Р.К. застъпва нощна смяна на 13.05.2018 г. като
******, когато Д. Т. е приета по спешност след влошаване на състоянието й
близо месец след инцидента. Към момента на започване на смяната на
свидетелката, Д. Т. вече е била приета в достатъчно тежко състояние. Това,
което заварва К., са опитите за реанимиране на пострадалата от служители на
„Нервно отделение“ и служител на ОАРИЛ (Отделение по анестезиология,
реанимация и интензивно лечение). Въпреки положените усилия, крайният
изход е летален. Свидетелката К. си спомня, че е заварила пострадалата в
„критично състояние, в клинична смърт“ по нейни думи. Това е косвена
индикация, че независимо от приемането й в късния след обед (около 16:00
часа), последиците от описаната от съдебния лекар в експертизата
тромбемболия са били вече в много напреднал и на практика необратим
21

стадий.
Обясненията на подсъдимия А.Р. следва да бъдат ценени с особено
внимание, тъй като съдът ги кредитира само отчасти. Обясненията на Р.
засягат два важни въпроса – ползването на огледалото за обратно виждане и
разстоянието между автомобила и пострадалата при извършване на маневрата
движение назад. По отношение на огледалото за обратно виждане
подсъдимият признава, че през цялото време го е ползвал и е гледал в него. В
тази част обясненията му се кредитират от съда. Те съответстват и на
посоченото от свидетеля Д.Д.. Но това, което е видял, вместо да го накара да
прецени внимателно реакцията си на водач, всъщност го е мотивирало да
извърши маневрата назад – според собствените му думи, той видял, че
пострадалата наистина се намирала зад колата, но според него тя била на по-
голямо разстояние и той можел безпрепятствено да даде назад. Р. твърди, че
всъщност съприкосновение изобщо не е имало, а Т. сама си е загубила
равновесие и е паднала. В тази им част обясненията на подсъдимия не се
кредитират от съда, тъй като те противоречат на всички други доказателства
по делото и съдът ги възприе единствено като защитна версия.
На първо място, обясненията на Р. са вътрешно противоречиви
относно самото разстояние – той отбелязва „Когато погледнах в огледалото
за обратно виждане, според мен жената беше на разстояние над 2 метра, а на
мен ми трябваше да дам много малко назад, за да изляза“, и „Както казах по-
горе, преди да започна маневра движение назад, жената се намираше на
разстояние горе-долу 2 метра“, а малко след това на друг уточняващ въпрос
той казва: „Аз като бях спрял имаше 1.0 – 1.5 метра разстояние, а тази
патерица не е дълга 2 метра“ (л. 106 от делото). За изясняване на този въпрос
съдът предяви на подсъдимия фотоалбума към протокола за следствен
експеримент (на л. 57 – 59, том 2 ДП), който съдът кредитира изцяло, тъй като
е съставен при условия и по реда на НПК и по силата на чл. 131 НПК е
доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по
който са извършени, и за събраните доказателства ведно с изготвения
фотоалбум в случая допринася за изясняване на подлежащи на установяване
факти в производството и са важен източник на информация относно
създалата се по време на произшествието пътна ситуация. Р. посочва снимка
№ 2 от фотоалбума като основа за своите твърдения. При следствения
експеримент колата е позиционирана, така че предната й част се намира пред
павилиона „Лафка“ (свидетелката Т., която присъства на следствения
експеримент, си спомня, че от своето място вътре в павилиона е можела да
види отвън само предната част на колата), а зад нея няма спрени или
паркирани други автомобили. На тротоара в пространството зад автомобила
има друг павилион за банички и пътен знак В27 „Забранени са престоят и
паркирането“. Като отчита разстоянието между автомобила и пътния знак на
снимка № 2, подсъдимият заявява, че пострадалата се е намирала точно до
пътния знак и това разстояние според него е около 2 метра и дори над 2
метра. В протокола за следствен експеримент е посочено, че за ориентир (ОР)
22

се приема именно пътен знак В27, предоставена е възможност на подсъдимия
да позиционира автомобила така, както според него се е намирал в деня на
произшествието и след това е измерено разстоянието от задната част на
автомобила до пътния знак – 5.10 м от ориентира. Това разстояние е
значително по-голямо от посоченото от Р.. Впоследствие той посочва на
разследващите органи къде се е намирала според него пострадалата Т. – на
1.60 м южно от ориентира. Тези стойности показват неточността в
твърденията на Р. – обективно разстоянието от задната част на автомобила до
пътния знак е 5.10 м, а неговото субективно възприятие за това разстояние е 2
метра. От друга страна, ако се приеме, че пострадалата наистина се е
намирала до пътния знак, няма как впоследствие при падането си тялото й да
се преместило на 1.60 м от знака, както посочва Р., при положение, че според
него тя е паднала от само себе си, т.е. без външно въздействие и без удар от
лекия автомобил. Отделно от това неяснота се открива и в неговото
твърдение: „Аз като бях спрял имаше 1.0 – 1.5 метра разстояние…“. Ако Р.
има предвид първоначалната си позиция, в която се е намирал в спряно
положение, тогава това твърдение противоречи на първото му твърдение, че е
имало 2 метра разстояние. Ако Р. има предвид спирането си след падането на
пострадалата Т.а, това означава, че при маневрата движение назад той е
изминал разстояние от близо 1 метър, а сам твърди в същото време, че с
маневрата той съвсем леко помръднал назад – ако се е придвижил толкова
леко назад, той не би изминал разстояние от 1 метър, за да още толкова от
задната част на автомобила до тялото на падналата Т.
На следващо място, дори и да се приеме посоченото от Р. разстояние
от 2 метра, всъщност то е в негов ущърб. Колкото е по-малко разстоянието,
толкова по-малка е възможността за водача обективно да прецени
обстановката и да вземе мерки за прекратяване на маневрата. Обратно,
колкото е по-голямо разстоянието, толкова за водача има повече време да
прецени пътната обстановка и да прецени дали изобщо да предприема дадена
маневра, а ако я е предприел – да я прекрати своевременно. Твърдението, че
разстоянието е 2 метра означава, че Р. всъщност е имал повече време да се
съобрази с пътната ситуация, но въпреки това той е решил да предприеме
извършването на маневра движение назад. Ето защо, преценката му е била
напълно погрешна, противно на собственото му твърдение „…Преценяйки
разстоянието до бабата, реших, че мога да извърша тази маневра, защото ми
трябваше много малко, а имаше доста място“.
На последно място, противоречие се открива и в две други
твърдения на Р.. Той заявява: „Не знам как се озова зад колата ми“ (има
предвид пострадалата). Ако Т. се е намирала наистина на 2 метра разстояние,
както той твърди, тогава няма как да се е озовала непосредствено зад колата
му – няма как тялото при произволно падане от само себе си да измине такава
траектория, че да се озове зад автомобила на водача по начина, описан от
подсъдимия. От друга страна, нелогични са твърденията на Р., че не е видял
патерица: „…видях, че жената помръдна, даже не съм видял, че е вдигнала
23

патерица и в същия момент падна“, както и следващото „Някои от
свидетелите казаха, че е вдигнала патерица, но аз не съм видял патерица, а
гледах в огледалото и няма как да не я видя патерицата…“ (л. 106 от делото).
Ако Р. е гледал през цялото време в огледалото за обратно виждане и
пострадалата се е намирала на разстояние от 2 метра, това означава, че той е
имал по-голям обсег на зрителното поле, защото с увеличаване на
разстоянието между предметите се увеличава и зрителното поле и е можел да
види повече предмети, включително и употребата на патерици от Т.
Твърдението му, че изобщо не е видял патерица е в несъответствие и с
показанията на свидетеля Д., който заявява, че Р. гледал назад през цялото
време и по едно време казал „Бабата падна“ и спрял автомобила. Няма как Р.
да наблюдава ситуацията през цялото време и да види падането на Т.а, а в
същото време да не види носенето на патерици от нея.
В обобщение, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в
частта относно разстоянието между лекия автомобил и пострадалата, относно
действията на пострадалата при падането й на пътното платно и липсата на
съприкосновение като причина за падането.
Важен доказателствен източник са приетите по делото експертни
заключения. В комплексната автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза са изяснени съществени въпроси относно механизма на
произшествието, и с тях се дава отговор и на твърденията на подсъдимия за
разстоянието, на което действително се е намирала пострадалата Т.
Според вещото лице М. при потегляне на лекия автомобил „Фиат
Панда“ на заден ход, пострадалата Д Т. е била вляво зад автомобила, на около
1.2 м от него и в това положение, в което се е намирала, тя е била видима за
водача в лявото и средното огледала за обратно виждане. С оглед на
разстоянието между пострадалата и лекия автомобил, последният е изминал
около 1.2 м, като скоростта непосредствено преди задействане на спирачната
му система е била около 4.1 км/ч. При потегляне скоростта на автомобила е в
начална стойност 0 км/ч и тъй като пресичащата Т. е била видима в лявото и
средното огледало за обратно виждане опасната зона е била 0 м. Видимостта
на пресичащата в огледалата за обратно виждане води до извода, че водачът е
имал техническа възможност да избегне произшествието, като отложи
потеглянето си.
Така е даден обоснован отговор на въпроса, къде реално се е
намирала пресичащата Т. и на какво разстояние – то не е било 2 метра и
повече, както твърди подсъдимият Р. в обясненията си пред съда, нито е било
до пътния знак В27, което при следствения експеримент е измерено на 5.10 м.
Разстоянието е било 1.2 м, което е получено като стойност чрез
математическия му израз като сума на пътя за ускоряване и пътя за спиране, а
допълнително се отчита времето за ускоряване и времето за спиране.
Крайният резултат е 1.2 м.
По-същественото в случая е, че при това разстояние на пострадалата
24

от лекия автомобил, подсъдимият е имал през цялото време възможност да
наблюдава нейното движение и именно поради той е можел да съобрази, че
ако задвижи автомобила назад има голяма вероятност да причини удар
(обстоятелство, което следва да се отчита и при оценка на субективната
страна на деянието). В тази връзка вещото лице М. в с.з. посочва, че
движението назад в момент, в който зад автомобила се намира пешеходец, не
е безопасно и начинът да се избегне произшествието е да се отложи
потеглянето назад до момента, в който няма човек зад автомобила. И в случая
е било наистина лесно да се избегне произшествието, защото както отбелязва
вещото лице, автомобилът и без това се е намирал в спряно положение, т.е.
въпрос на субективна преценка е да се остане в това положение докато се
изтегли пешеходеца от пространството зад автомобила и едва тогава да се
пристъпи към изпълнение на маневрата.
Уточнението, че ударът е настъпил на платното за движение на
място, което се намира по дължина на 3.4 – 3.6 м южно от ориентира и по
широчина на 1 – 1.5 м източно от западната граница на платното за движение,
също е относимо към опровергаване на обясненията на подсъдимия. Както се
посочи по-горе, за ориентир по време на огледа и на следствения експеримент
е приет именно пътния знак В27. Разстоянието, посочено от Р. на 2 метра и
повече, не съответства на мястото, на което е иницииран ударът – Р. твърди,
че Т.а се е намирала на 2 метра и повече точно до пътния знак, а експертизата
посочва, че ударът е иницииран на 3.4 – 3.6 м, но не до пътния знак, а южно
от пътния знак (за определяне на посоката юг се ползва графичното
изображение в комплексната експертиза на л. 21 и на л. 24, както и
приложената мащабна скица на л. 30, където под № 1 е посочен ориентира).
Вещите лица приемат, че контактът между задната част на лекия
автомобил и лявата патерица на пресичащата е предизвикал извеждане на
тялото от равновесие и падането й на дясната страна. При падането и удара в
настилката пресичащата Т.а е получила счупване на дясната бедрена кост в
областта на трохантера и травмата в областта на дясното рамо. Естеството на
травмите и тяхната локация позволяват да се приеме, че падането на тялото е
било от височина на ръста на пострадалата върху пътното платно – причината
за падането е именно извеждане на тялото от равновесно положение, което
може да настъпи както при залитане, така и при бутане, контакт или удар в
тялото или в патерицата от ляво. Така описаният механизъм на удара
разрешава окончателно въпроса как е инициирано падането, обсъждано при
анализа на показанията на свидетелите Д. и А. и обясненията на подсъдимия.
Така се отхвърлят всички възможни версии, че пострадалата паднала сама,
без външна намеса, като просто загубила равновесие поради неправилно
боравене с патерицата. Напротив, удар има и той е именно в лявата патерица
на пресичащата, така тя губи опора на тялото, тъй като при ходене с патерици
човек пренася тежестта на тялото си вече върху помощните средства, които
ползва, и когато тази опора е нарушена, се нарушава и цялостният баланс и
равновесието. В резултат Т. пада на пътното платно и се получават травмите
25

на дясната бедрена кост и дясното рамо.
Относно силата на този удар е достатъчно експертното обяснение на
вещите лица - установена е липса на следи от удар в задната част на
автомобила, по лявата патерица и по левия крак на пострадалата, което дава
основание да се приеме, че контактът е бил с минимална сила, в края на
спирането на лекия автомобил след неговото потегляне, като ударът е бил
нанесен в посока от ляво в лявата патерица. Това отбелязване обяснява в
известна степен и субективните възприятия на пътуващия в колата Д.Д. – той
си спомня „не усетих нищо“, и това не е изключено с оглед на минималната
сила, за която вещите лица говорят.
Що се отнася до констатацията, че не са установени нарушения на
изискванията за скоростта – водачът не е превишил максимално допустимата
скорост за движение на МПС в района на местопроизшествието, то тя има
отношение към изключване на всички останали други възможни причини за
инцидента, доколкото в случая главната причина не е движението с
несъобразена скорост, а неправилната преценка на водача за пътната ситуация
при изпълнение на маневрата движение назад.
Медицинските причини за настъпилата смърт са изяснени с
помощта на двете съдебно-медицински експертизи – по писмени данни и
експертиза на труп. Експертизата по писмени данни е изготвена на етапа,
когато досъдебното производство все още се е водело за причинена телесна
повреда, поради което се отличава с лаконичност и се свежда единствено до
констатацията относно счупване на трохантера на дясната бедрена кост,
закрито. По-съществено значение има съдебно-медицинската експертиза на
труп, тъй като тя е относима към съставомерния резултат от деянието.
Вещото лице д-р Е. установява, че в хилусите на белите дробове са
установени възсядащи, отливъчни тромби в клоновете на белодробната
артерия. В коронарните артерии и аортата се наблюдават атеросклеротични
промени. При изследване на долните крайници вещото лице констатира
оперативния белег на дясното бедро и фиксирането с метална протеза на
счупването на бедрената кост. След извършване на послойни разрези на
меките тъкани в областта на счупването на бедрената кост и оперативната
интервенция вещото лице е установило обилие от плътни кръвни запушалки
(тромби) в разклоненията на бедрената вена, като един от тези тромби е бил
здраво закрепен за стената на вената. Допълнително са констатирани дълбоко
кръвонасядане в областта на дясното рамо между фасциите и влакната на
делтовидния мускул и хематом в дълбоките седалищни мускули в дясно. Въз
основа на тези констатации вещото лице е достигнало до заключението за
наличие на масивна и тежка тромбемболия на двата бели дроба, довела до
дихателна и сърдечна недостатъчност, а оттам и до настъпване на смъртта
като нейна непосредствена причина.
Безспорно се установява, че източник на емболията са тромби,
образували се в зоната на счупване на дясната бедрена кост и последвалата
26

оперативна интервенция. Този извод е от съществено значение за изясняване
на причинно – следствената връзка – ако не е било счупването, причинено от
пътния инцидент, е нямало да се стигне до образуването на тромби и тяхното
навлизане в сърдечно-съдовата система на пострадалата, довело до летален
изход. Както подчертава и свидетелят д–р Д.П., при подобни фрактури една
от основните опасности е именно образуването на тромби, които след това се
откъсват и навлизат в общия кръг на кръвообращението. От разпита на
вещото лице д-р Е. в с.з. става ясно, че фрактурата на трохантерът е
специфична за подобен вид теренни травми, т.е. при падане на терен, твърда
земна повърхност. Това се обяснява със специфичните анатомични
особености на самата бедрена кост – трохантерът се локализира като място,
където основното тяло на костта свършва и започва шийката на ставата. По
своето разположение трохантерът е най-изпъкналото място в горната част на
бедрената кост и именно поради това при странично падане могат да се
получат такъв тип фрактури. Но вещото лице изрично уточнява, че
фрактурата на подсъдимата е от падане, а не от удар с кола, което
опровергава твърдения за удар в крака, а не в патерицата на пострадалата.
След оперативната интервенция и поставянето на метална синтеза
антикоагулантната терапия не е дала резултат и се е стигнало до образуването
на тромби точно в зоната на счупването, които по пътя си стигат до
разклоненията на белодробните артерии и причиняват белодробна
тромбоемболия. Съмненията за неврологична симптоматика, които са
обусловили вземането на решение да бъде приета в Неврологично отделение,
се обясняват от вещото лице като страничен резултат – белодробната
тромбоемболия води до недостиг на кислород до мозъка, което дава именно
такива оплаквания и съмнения за патологичен процес от неврологично
естество. Според вещото лице причините за леталния изход не могат да се
търсят в проблеми с прилагането на антикоагулантна терапия. По думите му,
дори и стриктното приемане на всички медикаменти против съсирване на
кръвта не може да даде 100 % сигурност, че няма да се образуват тромби.
Посочва, че медикаментозното лечение е проведено по класическа
лекарствена схема по утвърдени медицински стандарти. Категорично се
отхвърля въпросът за евентуален друг източник на образуваните тромби,
различен от процесната фрактура на трохантера. Доказателство за това е
характерът на самите тромби, които са установени при аутопсията – малки,
пресни и тъмночервени на цвят, което ги отличава от по-старите тромби, ако
такива биха се установили от друг предходен патогенен процес в организма.
Допълнително се подчертава, че образуването на тромби е типично за
подобен вид травми, тъй като е физиологичен процес в кръвоносната система
със защитен характер – целта е организмът да спре кръвотечението там,
където е възникнало в резултат на травмата. А при положение, че няма друг
вътрешен източник на кръвотечение, то логично не може да се търси и друг
източник за образуване на тромби, освен причинената от произшествието
травма.
27

Важни уточнения са направени и по медицинската част на
комплексната експертиза във връзка с падането на пострадалата на пътното
платно и твърденията на свидетелката Д.Д. за наличие и на други
травматични увреждания. Падането е предизвикано от положение на
височина на собствения ръст, като контактът с колата е довел до
дестабилизиране, а не до класически удар с отблъскване и отхвърляне на
тялото на известно разстояние от автомобила. В последния случай, ако е
имало подобно отблъскване, е трябвало да има други, допълнителни травми,
включително и по главата, но такива не са установени. По отношение на
твърдението на свидетелката Д. за наличие на хематом и на другия крак
(левия), вещото лице д-р Е. отхвърля подобно твърдение като несъстоятелно,
тъй като няма обективна находка на подобен хематом нито при първата
експертиза, нито при аутопсията, а той не би могъл да изчезне без следа за 40
дни (за времето от пътния инцидент до аутопсията). Наличието на подобен
хематом не може да бъде обяснено и чисто механично – левият крак на
пострадалата се пада откъм страната на автомобила, но на нивото, посочено
от свидетелката, не е било възможно да има съприкосновение между задната
броя на автомобила и тялото на Т. Така твърдението на свидетелката Д. за
наличие и на други травматични увреждания не намира своята подкрепа в
заключението на вещите лица по комплексната експертиза.

По правната квалификация:
При така установената по делото фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият А.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 НК за нарушение по чл. 40,ал.1 ЗДвП, поради което
преквалифицира деянието и го оправда по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и за допуснатото
нарушение по чл.116 ЗДвП.
От обективна страна правната норма изисква при управление на
моторно превозно средство да бъдат нарушени правилата за движение,
установени по предвидения за това нормативен ред, в резултат на което да е
допуснато причиняването на смърт на друго лице. В настоящия случай
подсъдимият Р. е осъществил деянието при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фиат Панда” с ДК № **** собственост на трето
лице, търговско дружество *****. Подсъдимият Р. се е движел по бул. *****
в посока север – юг към централното кръстовище на града до Автогара –
Хасково, когато до разположения на тротоара павилион „Лафка“ забелязал
своя познат свидетеля Д.Д. е спрял. След кратък разговор му предложил да го
закара, Д. приел и се качил в лекия автомобил. Тъй като пред него имало
спрян друг автомобил, подсъдимият Р. решил да извърши маневра движение
назад, за да си осигури повече място. Именно при това управление
подсъдимият е нарушил определени правила за движение, което е довело до
28

причиняване на съставомерния резултат.
Бланкетната диспозиция на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК попълва съдържанието си с разпоредбите на Закона за
движение по пътищата. С обвинителния акт е формулирано обвинение за
това, че подсъдимият е нарушил две разпоредби на Закона за движение по
пътищата – чл. 40, ал. 1 и чл. 116. Съдът намира, че всъщност е нарушена
само разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Тази разпоредба изисква от водачите
на МПС преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или
затруднения за останалите участници в движението. В разглеждания случай,
еднозначно при обсъждане на въпросите за причините, довели до ПТП-то и
предотвратимостта на същото, вещото лице М. по комплексната експертиза е
дало заключение, потвърдено и пред съда, че подсъдимият е имал обективна
възможност да възприеме пресичащата пътното платно Д. Т., която е минала
зад автомобила и съответно да преустанови движението на автомобила.
Уточнява се, че „…В момента на потегляне на автомобила пешеходката е
била видима за водача чрез огледалата за обратно виждане и по-специално в
лявото огледало“ (л. 76 от делото). Обсегът на видимост от огледалата за
обратно виждане е бил достатъчен, за да обхване в зрителното поле на Р.
пресичането на Т. По-същественото в случая, че не само пешеходката е била
видима, но и подсъдимият действително е ползвал огледалата за обратно
виждане и действително е видял нейното пресичане, което се изяснява от
собствените му обяснения и от показанията на свидетеля Д.Д.. И въпреки че е
ползвал огледалата за обратно виждане, въпреки че е видял пресичането на
пострадалата Т., все пак Р. е преценил, че ще предприеме маневрата
движение назад. Заключението на експерта, че произшествието е можело да
се избегне просто като се отложи потеглянето на превозното средство, докато
пешеходецът се изтегли на безопасно разстояние от пътното платно и извън
обсега на движение на лекия автомобил. Реално погледнато, опасността за
движението е възникнала, когато подсъдимият вече се е приготвил да
извърши маневрата движение назад и е видял в огледалата за обратно
виждане пресичането на Т. В този момент той все още е имал възможност да
прецени, че не трябва да предприема маневрата. Като не е сторил това,
подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП - неизпълнението
на това вменено му със закон задължение е обусловило и причиняването на
произшествието.
Налице е и изискуемата се от закона пряка, непосредствена и
непрекъсваща причинно – следствена връзка между нарушението на
правилата на движение и настъпилия съставомерен резултат. В настоящия
случай, именно неспазването на правилото на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, изразило се
в игнорирането на задължението от страна на подсъдимия водач на МПС
преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, е довело до настъпване на пътно –
29

транспортното произшествие между управлявания от подсъдимия Р.
автомобил и пострадалата Димитрия Т. В резултат на този удар, пострадалата
е получила описаните по-горе травматични увреждания, довели впоследствие
един месец по-късно до смъртта й.
Но при разискването на въпроса за причинно-следствената връзка и
след проведения анализ на всички доказателства по делото, съдът намира за
необходимо да се разгледа и въпроса, дали е налице съпричиняване от страна
на пострадалата Д. Т. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на
този въпрос е положителен.
От фактическата обстановка и доказателствата се установява каква е
била траекторията на движение и местоположението на пострадалата
непосредствено преди и по време на самото произшествие. Д. Т. е имала
намерение да отиде на лекар в ДКЦ „Свети Георги“ (бивша Военна болница –
град Хасково). За нагледност и яснота следва да се посочи къде е входа на
ДКЦ – Свети Георги – във фотоалбума към протокола за следствен
експеримент на снимка № 4 и на снимка № 8 в дъното на двете снимки може
да се види част от портала (централния вход), през който се влиза за паркинга
на ДКЦ „Свети Георги“. За да стигне до входа на лечебното заведение,
пострадалата Д. Т. е предприела пресичане по диагонал на място от пътното
платно, където няма пешеходна пътека, но в един момент решава да се върне
обратно, за да си купи вестник от павилиона „Лафка“ и именно по време на
това връщане тя се озовава зад лекия автомобил „Фиат Панда“, управляван от
подсъдимия Р., когато настъпва фаталния инцидент. Най-ясно впечатление за
положението на пътното платно може да се добие от подробната мащабна
скица към заключението на комплексната експертиза, изготвена от вещото
лице М. (също така добра визуална представа се придобива и от
пространствена снимка на л. 25 от комплексната експертиза). На скицата ясно
е обозначено местоположението на пресичащата Т. в момента на удара. Също
така е ясно посочено и къде се намира най-близката пешеходна пътека –
малко по-назад от пътния знак В27, приет за ориентир от разследващите
органи и вещите лица (в посока север). Пешеходната пътека е видима и
достатъчно добре визуализирана на пътното платно, за да може лесно да бъде
забелязана от всеки един пешеходец. Безспорно се установява, че
пострадалата Т. е пресичала не на пешеходната пътека, а доста по-встрани от
нея, без да се съобрази с пътната обстановка.
Пешеходците имат не само права на пътя, но и задължения.
Задълженията на пешеходците като участници в движението са уредени в
глава 2, раздел 21 от ЗДвП, а конкретно въпросите за пресичането на пътното
платно са уредени в чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. По въпроса за правата и
задълженията на пешеходците в контекста на пътните произшествия важат
задължителните указания, дадени в т. 6 на ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК,
ВКС. В тълкувателното решение са отчетливо разграничени хипотезите, в
които правото на пешеходеца на пешеходеца е абсолютно и не е абсолютно,
като разграничителният критерий е в зависимост от мястото на пресичане.
30

Първите три хипотези, описани в б. „а“ – „в“ на т. 6 от тълкувателното
решение, посочват в кои случаи правото на пешеходеца е абсолютно. В
последната хипотеза на б. „г“ от т. 6 е посочено, кога правото на пешеходеца
на пресичане не е абсолютно – при пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за тази цел място. При това пешеходецът трябва да
съобразява правилата на чл. 113, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Ако
пресичащото лице не се е съобразило с ограниченията на чл. 113, т. 1, 2 и 4 и
чл. 114 от ЗДвП и със задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в
близост има такава, тогава е налице съпричиняване на вредоносния резултат
(смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходеца.
Пострадалата Д. Т. е предприела пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за тази цел място – извън пределите на пешеходната
пътека, при положение, че има такава и тя е ясно видима за всички
пешеходци (отделно от това на съда е служебно известно, че в същия участък
на булеварда има още две пешеходни пътеки – едната, която се намира на
кръстовището до Автогара Хасково, следваща непосредствено мястото на
спиране на процесния автомобил, и друга пешеходна пътека, намираща се
магазина за ламинат и паркет и ученическите общежития, които са споменати
в показанията на свидетелите М.А. и А. Д.). Въпреки това, пострадалата не е
използвала пешеходната пътека, а по своя собствена преценка е решила да
предприеме пресичане на друго място, при това не в права посока, а по
диагонал, което удължава още повече траекторията и времето за пресичане.
Освен това няма данни пострадалата да е изчакала или да се е огледала преди
да тръгне, а допълнително тя се е и забавила при придвижването си върху
пътното платно, тъй като първо е тръгнала да пресича, след това е размислила
и се е върнала обратно, за да си купи вестник от павилиона „Лафка“, което е
усложнило допълнително движението й на пътната лента. Именно в такава
пътна ситуация е настъпило и произшествието. Не без значение е и факта, че
пострадалата Т. е имала двигателни затруднения на долните крайници поради
свои предишни заболявания и се е придвижвала с ползването на помощни
средства – патерици. След като е съзнавала добре затрудненото си
придвижване, за нея е било още по-безопасно и наложително да избира
именно участък от улицата с пешеходна пътека и да пресича на нея, тъй като
на всяко друго място извън пешеходната пътека е естествено да се
предполага, че би й било по-трудно да премине безопасно. Следователно, с
действията си пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, нарушавайки разпоредбата на чл.113,ал.1т.1 и т.2 от ЗДвП.
Така изложените аргументи за наличие на съпричиняване, обаче, не
водят до извода за отпадане на отговорността на подсъдимия Р.. Описаният
механизъм на произшествието означава, че вредоносните последици
всъщност са един сложен комплексен резултат едновременно от действията
на Р. при неправилно извършване на маневрата движение назад и действията
на пострадалата Т.а при неправилно пресичане на пътното платно на място,
което не е обозначено с пешеходна пътека. Следователно, доколкото
31

действията на Р. са в основата на настъпилия вредоносен резултат и без
тяхното извършване той не би се осъществил, от това не могат да се правят
изводи за неговото оневиняване. Това е обстоятелство, което може да бъде
взето предвид само при индивидуализацията на неговата наказателна
отговорност.
Налице е квалифициращият деянието признак като по-леко
наказуемо по смисъла на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК, а именно – след деянието
подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата Т. Установява се безспорно, че Р. и свидетелят Д. веднага са
слезли от колата, за да видят какво се е случило, помогнали са на Т. да се
изправи, подсъдимият е поискал да я откара веднага в болница, но тя е
променила решението си и го е помолила да я откара у дома. Така Р. я качва в
колата и отива на посочения адрес. Когато пристига, той я сваля с помощта на
свидетеля Т. и иска да се обади на тел. 112, но в крайна сметка се разбират
именно Т. да извика „Бърза помощ“. Свидетелката К. също споделя, че е
видяла как Р. е помагал да свалят Т. от колата пред блока.
Както се посочи по-горе, съдът намира, че подсъдимият е нарушил
само разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, но не и разпоредбата на чл. 116 от
същия закон. При ангажиране на наказателна отговорност на едно лице за
извършено от него деяние от описаните в глава 11, раздел 2 от НК
престъпления винаги следва да се има предвид, че бланкетната диспозиция на
наказателната норма трябва да бъде запълнена с такава норма от специалния
закон, която визира нарушение (или неизпълнение) на конкретно задължение
за водачите при движението им по пътищата. Следователно, първо трябва да
се установи какво е съдържането на нормата от специалния закон. В
настоящия случай съдът намира, че нормата на чл. 116 ЗДвП е обща и не сочи
конкретни правни предписания към водачите – тя не съдържа конкретни
правни задължения, при нарушението на които да се приеме, че е изпълнена
диспозицията на наказателната норма в онзи смисъл, в който се изисква от
закона, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на съответния
водач. Ето защо не може да се приеме, че отношението на водача към нормата
на чл. 116 ЗДвП се намира в пряка причинна връзка с настъпилите
вредоносни последици, което обуслови извода на съда за оправдаването на
подсъдимия в тази част на обвинението за това нарушение.
От субективна страна се констатира, че деянието е извършено от
подсъдимия Р. при условията на престъпна небрежност. Р. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 НК. В съзнанието на Р. не
е намерило субективно отражение допускането на възможността да настъпят
последиците от произшествието, но е бил длъжен да ги предвиди. Това
предвиждане е било възможно за подсъдимия Р. с оглед на нормативното
изискване на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, което е адресирано към всеки един водач и
което трябва да му е било известно. От друга страна, подсъдимият е могъл,
т.е. имал е възможност, да предвиди последиците, тъй като от развитието на
32

отделните събития в тяхната последователност не се установява наличието на
обективни пречки за правилното оценяване на пътната ситуация. Вещото
лице М. правилно отбелязва, че в случая не е имало никакви обективни
пречки, които да препятстват подсъдимия да оцени правилно пътната
ситуация и да вземе решение да не избързва с маневрата движение назад (на
л. 76 от делото). След като е възприел разположението на пресичащата Т. на
пътното платно, Р. е имал възможността да предвиди, че начина на
изпълнение на тази маневра не е съобразен с останалите участници в
движението. По този начин той е извършил деянието при условията на
престъпна небрежност.
Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия, адв. Р., че
в случая обвинителната теза се крепяла основно на свидетелските показания
на свидетеля Г.Г., които били неясни и противоречиви. Показанията на този
свидетел са предмет на подробен анализ по-горе, с помощта на който се
отстраниха всички неясни моменти и съдът намира, че тези показания могат
да бъдат кредитирани като пълноценен доказателствен източник.
Не се споделят и възраженията относно съдържанието на
медицинската част от експертизата. Когато вещото лице д-р Е. казва, че е
имало падане от собствен ръст, а не от контакт с колата, се има предвид, че е
липсвал пряк контакт между задната броня и тялото на пострадалата, но
впоследствие е изяснено, че това е така, защото ударът не е пряко в тялото, а
в патерицата на Т.а, довел до загуба на равновесие. Същото важи и при
отбелязването, че е ако има блъскане с кола, тялото ще отхвърчи – този
коментар е направен като обяснение, че в случая не е налице класически удар
с висока скорост и отхвърляне на тялото на известно разстояние, а неговото
дестабилизиране и падане на пътното платно. Интерпретацията на
показанията на свидетелката Т. и свидетеля Д. е едностранчива и обслужва
защитната теза. Свидетелката Т. излиза от павилиона „Лафка“ след удара, но
няма обективна възможност визуално да възприеме удара. Ето защо е
нормално да види Т. в положение вече паднала на пътното платно.
Свидетелят Д. се намира в колата по време на инцидента, но самият той не
наблюдава в огледалата за обратно виждане пътната ситуация зад колата и не
е имало как да види къде се намира Т.а в този момент.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”
вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до
четири години, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се
ръководи от изискванията на чл. 55 НК при неговата индивидуализация, като
отчете наличието на отегчаващи, но и на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като
вредоносният резултат е довел до смъртта на пострадалата, при което е
33

засегната най-високата обществена ценност – човешкият живот. От друга
страна, личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на
обществена опасност. Отегчаващо отговорността обстоятелства е тенденцията
към широкото разпространяване на подобни деяния в обществото.
От друга страна, се констатират многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК – сравнително
младата възраст на подсъдимия, добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало, проявената готовност за съдействие по време на
разследването. На тази плоскост съдът отчита и оказаната помощ на
пострадалата извън контекста на обсъденото по обективната страна на
деянието, тъй като инициативността на подсъдимия след произшествието
показва цялостната му загриженост и отношение към инцидента. Съгласно
указанията в т. 1 на ТР № 2/22.12.2016 г., съпричиняването следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. В настоящия случай
съдът намира, че такова съпричиняване е доказано и то следва също да се
отчете, наред с останалите обстоятелства по чл. 55, ал. 1 НК.
При анализа на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства
и определяне на наказанието, съдът взема предвид и формата на вината, която
по отношение на подсъдимия Р. е приета като престъпна небрежност, т.е. в
по-леката форма на непредпазливост.
С оглед на така изложените съображения съдът определи на
подсъдимия А.Р. наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като
замени наказанието „лишаване от свобода” за срок до 4 години, което няма
най-нисък предел, с наказание „пробация“ и прецени, че подходящи
пробационни мерки са „задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, като и двете са с продължителност от по 1 година.
Съдът също така наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 година по реда на чл. 343г НК.
Настоящият съдебен състав намира, че по този начин се постигат
целите на генералната и индивидуалната превенция по чл. 36 НК.
С оглед постановената осъдителна присъда и признаване на
подсъдимия за виновен в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът възложи в тежест направените по делото разноски, като осъди
подсъдимия А.Р. да заплати в полза на бюджета на МВР сумата от 2147.14
лв., представляваща разноски в досъдебното производство, както и сумата от
208 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Хасково.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Председател:

34

Номер на акта:	13
Дата:	26 май 2022 г.
Съдия:	Боряна Петрова Бончева-Димитрова

Дело:	20215600200607
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 октомври 2021 г.

Присъда по дело №607/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите