Решение по адм. дело №303/2025 на Административен съд - Враца

 

    Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 59 – чл. 59б от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/.

Производството по делото е образувано по жалба на „М. Д. Ц. Т.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от ***, чрез адв.М., против Заповед № РД-09-662/16.06.2025г. на директора на РЗОК Враца, с която на жалбоподателя е отказано сключване на допълнително споразумение към договор № 060937/03.10.2023г. с НЗОК. С  жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се иска неговата отмяна. неправилна и немотивирана, издадена в противоречие с материалния закон и с целта на закона.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се управителя ** с  адв. М..

  Ответникът Директорът на РЗОК– Враца, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт  С., в съдебно заседание и в писмена защита  оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че при издаване на писмената покана са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаване на същата, поради което моли за отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура гр.Враца, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт.

Административен съд - Враца, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и доколкото не се ограничава само на основанията, сочени от оспорващия, в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна:        

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения за това срок от лице /чл. 140, ал. 1 АПК/, което има правен интерес от оспорването, доколкото процесната Заповед № РД-09-662/16.06.2025г. на директора на РЗОК Враца, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поражда за него неблагоприятни правни последици. Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.         

 Безспорно по делото се установява, че:

„М. Т.“ ЕООД е регистрирано лечебно заведение по чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЛЗ – удостоверение № РД-1335-2/02.11.2023 г., издадено от ИА „М. н.“.

Между НЗОК (чрез РЗОК – Враца) и МДЦ „Т.“ ЕООД е сключен договор № 060937/03.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична дентална помощ по пакет „О. х.“.

На 27.05.2025 г. лечебното заведение подава заявление за сключване на допълнително споразумение, с което заявява включване на двама лекари – .., и …, специалист по ... Комисията при РЗОК – Враца (протокол от 10.06.2025 г.) предлага одобрение само за .., а за .. – отказ, позовавайки се на заповед № РД-09-335/31.03.2025 г., с която на неговата индивидуална практика е наложена санкция „прекратяване на договор“ по НРД. 

Въз основа на това директорът на РЗОК издава оспорената заповед № РД-09-662/16.06.2025 г., с мотив, че не е изтекъл 12-месечният срок по чл. 21, ал. 1, т. 6 НРД за ДД 2023–2025 г.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК  съдът е длъжен  да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 т.1-5   АПК, като провери издаден ли е актът от компетентен орган, в предписаната от закона форма, спазени ли са материално правните разпоредби и административно производствените правила  и съответства ли актът на целта на закона.

Оспорената Заповед № РД-09-662/16.06.2025 г. е издадена от Директора на РЗОК – Враца, който съгласно чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е компетентен орган да сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска и дентална помощ на територията на съответната област. Актът е в писмена форма и съдържа правното основание, което формално изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 1–3 от АПК.

Съдът обаче констатира съществен порок по отношение на мотивировката на акта, тъй като в него липсват конкретни фактически съображения относно това защо наложената на друг правен субект санкция „прекратяване на договор“ по индивидуалната практика на **, следва да препятства сключването на допълнително споразумение с МДЦ „Т.“ ЕООД, което е отделно юридическо лице, различно по ЕИК, регистрация, собственост и управление.

В текста на оспорената заповед директорът на РЗОК се е ограничил единствено до формално позоваване на чл. 21, ал. 1, т. 6 от НРД за дентални дейности 2023–2025 г., без да изложи никакви конкретни фактически данни, доказателства или анализ на конкретната ситуация. Не са посочени и конкретни констатации за наличие на „заобикаляне“ на санкцията или други основания, които да обосновават отказа.

Тази липса на мотиви представлява съществено процесуално нарушение, което само по себе си обуславя незаконосъобразност на акта. Това е трайно възприето в съдебната практика, напр. Решение № 8095/26.07.2023 г. по адм. д. № 11064/2022 г. на ВАС, V отд., където е прието, че когато административният акт не съдържа съображения, които да позволят на съда да провери законосъобразността му, това е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съдът намира, че неправилно е приложен и материалния закон предвид следните основания:

Съгласно чл. 59 от ЗЗО, НЗОК сключва договори с лечебни заведения за оказване на медицинска и дентална помощ.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от НРД за дентални дейности 2023–2025 г., изпълнител по договора е лечебното заведение, а не отделните лекари, които работят в него по трудово или гражданско правоотношение.

По силата на чл. 8, ал. 1 и чл. 40 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) лечебните заведения са самостоятелни юридически лица, носители на права и задължения по сключените договори с НЗОК.

От тези разпоредби следва, че санкции, наложени на едно лечебно заведение, не могат автоматично да се прехвърлят върху друго, макар в него да работи лекар, който е бил участник в санкционираното дружество.

Нормата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от НРД 2023–2025 г. предвижда, че директорът на РЗОК „не може да сключва договор с изпълнител, на когото е наложена санкция „прекратяване на договор“, докато не са изтекли 12 месеца от влизането ѝ в сила“. Очевидно е, че ограничението се отнася до същия изпълнител, който е санкциониран – т.е. до същото лечебно заведение, с което е прекратен договорът.

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № РД-09-335/31.03.2025 г. директорът на РЗОК-Враца е наложил санкция „прекратяване на договор“ на „Амбулатория за специализирана извънболнична дентална помощ – **“ ЕООД, регистрирано с различен ЕИК от МДЦ „Т.“ ЕООД.

От друга страна, оспорената Заповед № РД-09-662/16.06.2025 г. е издадена именно спрямо „М.ц. „Т.“ ЕООД, регистриран с удостоверение № РД-1335-2/02.11.2023 г. на ИА „М. н.“ като отделно лечебно заведение.

В това дружество ** е назначен по трудов договор, но не е управител и не е страна по договора с НЗОК. Следователно идентичност между санкционирания и настоящия изпълнител липсва.

Приложението на чл. 21, ал. 1, т. 6 НРД от страна на РЗОК към различно лечебно заведение представлява разширително тълкуване на забранителна норма, което е недопустимо по силата на принципа на законност. Разпоредбата, като санкционна по характер, следва да се тълкува стеснително – само за субекта, спрямо когото е наложена санкцията, и за договора, по който тя е постановена.

Не се установява и твърдяното от РЗОК „заобикаляне на санкцията“. В хода на делото органът не е представил доказателства, че МДЦ „Т.“ ЕООД е създадено или реорганизирано с цел прикриване на дейността на санкционираното дружество или че *** би извършвал самостоятелно отчитане на дейности по НЗОК чрез новото дружество.

В протокола на комисията от 10.06.2025 г. не са констатирани никакви нарушения в организацията, оборудването и кадровия състав на МДЦ „Т.“ ЕООД. Комисията е приела, че лечебното заведение отговаря напълно на изискванията на НРД и ЗЗО, но е предложила отказ само поради наличието на наложената санкция на физическото **.

От същия ден е подписан и Анекс № 1/16.06.2025 г. за включване на **по същия пакет, което показва, че по отношение на самото лечебно заведение не са налице пречки.

Следователно РЗОК е приложила неправилно материалния закон, като е отказала анекса не въз основа на неизпълнение на изискванията от страна на жалбоподателя, а поради несъществуваща забрана, разпростираща се върху друго юридическо лице.

Наред с това са останали неизяснени релевантните за случая факти, което само по себе си е нарушение на чл. 35 АПК.Производството пред РЗОК е проведено в нарушение на принципа за пълнота на фактическото изясняване.

Органът не е събрал доказателства относно: фактическата роля на ** в МДЦ „Т.“ – дали би отчитал самостоятелно дейност или би работил под контрола на управителя и с неговия електронен подпис (КЕП); организацията на вътрешния контрол и отчетността в лечебното заведение; обективни данни за евентуално заобикаляне на санкцията. Нито в докладната на комисията, нито в оспорената заповед има данни, че подобни факти са били изяснявани. Не е изискана допълнителна информация от жалбоподателя, нито са обсъдени писмените му възражения.

Съгласно чл. 35 АПК, административният орган е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства, от значение за случая, като събере доказателства и даде възможност на страната да се изкаже. Неспазването на това задължение е съществено нарушение, водещо до отмяна на акта.

Оспорената заповед е издадена при несъответствие с целта на закона и принципа на съразмерност. Основната цел на ЗЗО и НРД е да се гарантира достъп на здравноосигурените лица до качествена медицинска и дентална помощ, осъществявана от правоспособни лечебни заведения, които отговарят на нормативните изисквания.

В конкретния случай МДЦ „Т.“ ЕООД притежава валидна регистрация по ЗЛЗ; има необходимата материална база и кадрово обезпечение; комисията при РЗОК е констатирала пълна изрядност по всички критерии; лечебното заведение вече има сключен действащ договор с НЗОК за същия пакет. При тези данни отказът за сключване на анекс само заради лична санкция на лекар по друг договор не постига целта на закона, а я осуетява, защото лишава пациентите от достъп до специалист по орална хирургия, без това да е необходимо за защита на обществения интерес.

Законът допуска при наличие на съмнение за заобикаляне да се приложат по-меки средства, например засилен последващ контрол върху отчетността и дейността на лечебното заведение. Вместо това органът е приложил най-тежката възможна мярка – пълен отказ от договаряне, без индивидуална оценка.

Това поведение нарушава чл. 6 АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт не може да засяга права повече от необходимото за постигане на законната цел. Този принцип е трайно прилаган от ВАС, напр. Решение № 6553/11.06.2020 г. по адм. д. № 1431/2020 г., ВАС, където е прието, че акт, който превишава необходимото ограничение, следва да бъде отменен.

На следващо място липсва правна връзка между наложената санкция и жалбоподателя, защото санкцията по Заповед № РД-09-335/31.03.2025 г. е индивидуален административен акт, насочен към ИП „***“ ЕООД, което е отделен търговски субект. Съгласно чл. 63 от Търговския закон, всяко дружество отговаря само със своето имущество, освен ако закон не предвижда солидарност. Такава разпоредба в ЗЗО или НРД не съществува. Следователно ефектът на санкцията не може да се разпростира върху трето лице, което не е било страна по административното производство и не е имало възможност да участва в него. Противното би довело до недопустимо наказване на правен субект, който не е извършил нарушение и не е участвал в производството – в противоречие с основния принцип, че отговорността е лична и не се прехвърля извън изрично предвидените от закона случаи.

В подкрепа на гореизложеното са Удостоверение на ИА „**“ № РД-1335-2/02.11.2023 г. доказва, че жалбоподателят е регистриран като отделно лечебно заведение; Договор № 060937/03.10.2023 г. и Анекс № 1/16.06.2025 г. доказват, че между страните има действащо правоотношение и че РЗОК приема способността на МДЦ „ТРИО“ да извършва дентална помощ; Протокол на комисията от 10.06.2025 г. потвърждава, че дружеството е напълно изрядно по документи; Заповед № РД-09-335/31.03.2025 г. удостоверява, че санкцията е наложена на различно лице; Оспорената заповед № РД-09-662/16.06.2025 г. показва липса на мотиви и формално позоваване на НРД. Всички тези доказателства взаимно потвърждават, че в МДЦ „Т.“ ЕООД няма констатирани нарушения, няма пречки по закон за сключване на анекса и няма доказано заобикаляне на санкцията, поради което отказът е постановен при неправилно приложение на закона и в несъответствие с целта му.

Въз основа на горното съдът достига до следните правни изводи:

Заповед № РД-09-662/16.06.2025 г. е издадена при липса на мотиви и при неизяснена фактическа обстановка – нарушение на чл. 35 и чл. 59, ал. 2 АПК.

При нейното издаване е неправилно приложена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 НРД 2023–2025 г., тъй като органът е приел идентичност между различни изпълнители по смисъла на ЗЗО.

Актът е в противоречие с целта на закона и нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, като надхвърля необходимото за защита на обществения интерес.

Заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, а преписката – върната на директора на РЗОК-Враца за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

Така изградената мотивировка изцяло почива на събраните доказателства и на приложимите правни норми, като съответства на трайната съдебна практика на Върховния административен съд относно необходимостта от мотивиран административен акт, стриктно приложение на санкционните норми и задължението за съразмерност при упражняване на административна власт.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК РЗОК – Враца следва да заплати на „МДЦ Т.“ ЕООД сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.                 

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2  вр.чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК, Съдът  

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-662/16.06.2025 г. на директора на РЗОК – Враца, с която е отказано сключване на допълнително споразумение към Договор № 060937/03.10.2023 г. с „М.ц. „Т.“ ЕООД“ за пакет „Специализирана извънболнична дентална помощ – **“.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на РЗОК - Враца за ново произнасяне по подаденото заявление с вх. № 29-06-248/30.05.2025 г. от „М. – д. ц. Т.“ ЕООД, ЕИК*****, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от 1 /един/ месец от влизането в сила на постановения съдебен акт.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Враца да заплати на „М.ц.Т.“ ЕООД с ЕИК***** сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, в  14- дневен срок от получаването му от страните, чрез Административен съд Враца, пред  Върховния  административен съд  София.