Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..…/13.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1357 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ИЩЕЦА: Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу ОТВЕТНИКА: Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 80 000лв. / осемдесет хиляди лева/ за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, стрес, притеснения и
несигурност за бъдещето, липса на концентрация,
провал на кариерата му като футболист и провал на изпитите за прием в
университет, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по 129, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за което
бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда No 254 / 13.09.2017г.,
постановено по НОХД No 3476 / 2016г. по описа на ВРС.
Претендира
се и законна лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда– 21.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
-с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 424, 68 лв. /четиристотин двадесет и четири
лева и шестдесет и осем стотинки/, като равностойност на 194,63
британски лири по курса на БНБ към датата на предявяване на исковата
молба, представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди – заплатени самолетни билети за
пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията по
наказателното производство срещу ищеца, които са пряка и
непосредствена последица от неоснователното повдигнатото и поддържано обвинение
в престъпление по 129, ал.1 вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда
No 254 / 13.09.2017г., постановено по НОХД No 3476 / 2016г. по описа на ВРС.
Претендира
се и законна лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда– 21.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че в Районна Прокуратура - гр. Варна се била водила проверка под номер
3480/2014г. по описа на ВРП за извършено от него престъпление. На дата
18.03.2014г. било издадено постановление, с което се отказвало да бъде
образувано ДП срещу И. и поради причина, че бил непълнолетен, материалите
следвало да бъдат изпратени на МКБППМН в Община Варна за налагане на
възпитателни мерки, за деяние по чл. 130 от НК /лека телесна повреда/. Във
връзка с последното било изготвено и предложение на дата 19.03.2014г. с номер
3480/2014г. по описа на ВРП, но такива мерки не били наложени. Във връзка с
горната проверка с Постановление № 3480/28.07. 2014г. на прокурор Н. П.при ВРП,
срещу непълнолетния към него момент ищец, било образувано Досъдебно
Производство за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, явяващо се „тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Досъдебното
производство се водило срещу ищеца под № 345/2014г. по описа на Първо РУП - гр.
Варна, за това, че Х.Р.И. на дата 09.02.2014г. в гр. Варна, като непълнолетен,
но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и след нанасяне на побой причинил средна телесна повреда
на П. В. Я..
Производството
било образувано, била конкретизирана вина и деяние с горното постановление,
пряко срещу непълнолетния тогава Х.Р.И.. Това било сторено без никакви налични
доказателства, а именно СМЕ и СПЕ, които да установят характера на телесната
повреда и дали ищецът е могъл да носи наказателна отговорност, в това число
дали е „могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си".
Във
връзка с разследването по ДП на 24.10.2014г. ищецът като непълнолетен бил
разпитван без родителя си - неговата майка, която се явила заедно с него, но не
била допусната. Унизително за него и против волята му, като непълнолетен по ДП
му била изготвена съдебно психиатрична експертиза, със заключение от 22.11.2014г. Това освидетелстване
въздействало отрицателно на все още неоформилата му се детска психика.
Ищецът
бил привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на
обвиняем от 24.03.2015г., за извършено престъпление от общ характер по чл. 129,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Със същото постановление му била наложена
МНО „Подписка". Прави впечатление, че Х.И. бил привлечен като обвиняем
1/един/ ден след навършване на пълнолетието му - предния ден на дата
23.03.2015г., което дало много негативно отражение върху неговата психика. Тъй
като привличането му, като обвиняем било извършено веднага след рождения му
ден, като преди това бил призован незаконосъобразно по телефона и не му била
дадена възможност да успее да организира защитата си в 3 дневен срок. Моментът,
в който бил обвинен в извършено престъпление от общ характер бил първия ден в
живота му, в който започвал своето пълнолетие, което засилило неговото
безпокойство. Вместо да изпита радост от празника си, той бил обвинен в
извършено престъпление. Още повече, че му била извършена и полицейска
регистрация, което в съвкупност го накарало да се чувства като престъпник в
първия ден от своето пълнолетие, което започнал с обвинение за извършено
престъпление и полицейска регистрация. Към датата на привличането му като
обвиняем, видно от Справката съдимост с per. № 764/11.08.2014г., приложена по
делото, И. бил неосъждан. Веднага след привличането му като обвиняем на
следващия ден 25.03.2015г., делото било изпратено с мнение за предаване на съд
на Х.И. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Тук отново под надзора на прокуратурата било извършено и нарушение на
правото на защита на И. - била нарушена процедурата по чл. 227 от НПК относно
реда за предявяване на материалите по ДП, тъй като след повдигане на
обвинението не е бил спазен реда за призоваване, нито тридневния срок преди
предявяване материалите по делото.
След
всичко посочено по-горе срещу Х.Р.И., ЕГН: ********** бил внесен Обвинителен
Акт на 28.04.2015г. в Районен Съд - гр. Варна от прокурор Н. П.с вх. №
10936/29.04.2015г. по описа на Районен Съд - гр. Варна. По този Обвинителен
Акт, с разпореждане от дата 07.04.2015г. било образувано НОХД № 1765/2015г. по
описа на ВРС, от която дата Х.И. придобил процесуално качество на подсъдим за
престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. По посоченото
НОХД отново била изискана справка съдимост с per. № 420/14.05.2015г. от която
било видно, че и към този момент И. е неосъждан. По НОХД № 1765/2015г. по описа
на ВРС били проведени 6 съдебни заседания на дати: 26.06.15г; 27.07.15г.;
29.09.2015г.; 07.10.15г.; 08.03.16г. и 26.04.16г. При всяко едно от
заседанията, които били публични, И. се чувствал като престъпник, изпитвал срам
от хората, бил със занижено самочувствие. След последното заседание била
постановена и Присъда № 172/26.04.2016г. по НОХД № 1765/2015г. по описа на ВРС,
с която Х.Р.И., бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, бил осъден да заплати разноски по дело,
както и обезщетение по предявения в производството граждански иск. Този ден И.
бил съсипан и сринат психически, бил признат за виновен от съда поради
незаконното обвинение от прокуратурата за деяние, което не бил извършил. Всички
го считали за осъден престъпник и започнали да го отбягват. В последствие
цитираната присъда, с която той бил осъден, била отменена изцяло с Решение №
192/11.07.2016г. по ВНОХД № 660/2016г. по описа на Окръжен Съд - гр. Варна и
делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен Съд-гр.
Варна.
В
горната връзка на дата 14.07.2016г. с разпореждане № 7569 на ВРС 44-ти
наказателен състав било образувано НОХД № 3476/16 по описа на ВРС срещу И.,
който отново бил подсъдим по внесения Обвинителен Акт от Прокуратурата, за
престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. По НОХД № 3476/16
по описа на ВРС били проведени 6 съдебни заседания. Първите две на дати:
09.11.16г. и 18.01.2017г., по които И. се явил като подсъдим и отново изпитвал
страх, срам, притеснения, нервност. На дата 29.03.2017г. било проведено с.з., в
което И. не се явил поради причина, че започнал да живее във Великобритания, с
цел учение и работа -в този период от 06.04.2017г. И. вече живеел във
Великобритания, а от 24.04.2017г. започнал работа в„Нуса Кичън“. Поради тази
причина защитникът му направил искане делото да се проведе „задочно", в
отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква „В" от НПК,
което искане било уважено с определение на съда.
Твърди,
че воденото дело съвсем осезателно пречело на нормалния му начин на живот и
неговото житейско развитие в една млада възраст. Във връзка с направени
искания от защитата Районен Съд със свое Определение № 823/18.04.2017г. назначил отново СМЕ за установяване на
телесните повреди. На дата 14.06.2017г. и дата 13.09.2017г. се провели
поредните с.з. по делото, на които поради страх и притеснения за бъдещето си,
взел участие подсъдимият Х.И., което не било пречка, въпреки че делото се
водило „задочно". За тези две заседания по делото, И. пропътувал двукратно
със самолет разстоянието от Великобритания до България със самолетни билети на
обща стойност 194,63 британски лири, а именно: отпътуване от Лондон до Варна на
10.06.2017г. в 06:00 часа и връщане от Варна до Лондон на 14.06.2017г. в 23:15
часа на стойност 112,15 британски лири. Както и последващият полет и билет с
отпътуване от Лондон до Варна на 31.08.2017г. в 20:35 часа и връщане от Варна
до Лондон на 16.09.2017г. в 18:25 часа на стойност 82,48 британски лири.
След
заседанието на дата 14.06.2017г., съдът отново назначил тройна СМЕ със свое
определение № 6737/23.06.2017г., в последствие и Петорна СМЕ. Това е било
наложително поради това, че Прокуратурата не е направила всичко необходимо за
разкриване на обективната истина по делото, преди то да бъде внесено в съда. По
този начин прокурорът като орган на досъдебното производство, осъществяващ
надзор върху разследването и воденото ДП бил нарушил чл. 107, ал. 3 от НПК и не
бил събрал оправдаващи доказателства. За това съдът изправил тази процесуална грешка довела до
неправилното обвинение и внасяне на делото в съда срещу И. чрез изготвяне на
нови СМЕ. В последствие били проведени още 2 съдебни заседания в присъствието
на подсъдимия на дати 01.09.2017г. и 13.09.2017г., След което била постановена
присъда №254/13.09.2017г., с която присъда Х.Р.И., ЕГН: **********, бил признат
за НЕВИНОВЕН за извършеното деяние по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, което обвинение било внесено от Районна Прокуратура - гр. Варна срещу него,
тъй като се доказало, че не е причинил средна телесна повреда на П. В. Я., в
което бил обвинен незаконно от Прокуратурата. Тази присъда била протестирала от
ВРП, пред Окръжен Съд - гр. Варна, но въпреки това било постановено Решение №
284/21.12.2017г. по ВНОХД № 3476/2017г. по описа на Окръжен Съд - гр. Варна,
което потвърдило Присъда № 254/13.09.2017г. по НОХД № 3476/16 по описа на ВРС,
с която И. бил признат за НЕВИНОВЕН и същата влязла в законна сила на дата
21.12.2017г.
Ищецът
твърди, че по посоченото по-горе НОХД № 3476/16 по описа на ВРС били приложени
писмени доказателства, в които се съдържала следната информация, както следва:
- от писмо с per. № 365000-15495/20.04.18г. на лист 141, от което било видно,
че И. е имал полицейска регистрация, във връзка с обвинението по Д.П. № 345/2014г.
на Първо РУП - гр. Варна; -от справка приложена по делото на лист 87, ясно
личи, че Х.И. се е ползвал с добро име пред съседите си на адрес: гр. Варна,
м-ст „Св. Никола" 108, бл. 2, ап. 6, където е живял с родителите си по
време на воденото срещу него дело; - в характеристика от Професионална
Техническа Гимназия с изх. № 716/11.04.17г., на лист 81 и 82, било посочено, че
И. вземал участие в инициативи, в извънкласни мероприятия, тренирал футбол във
ФК"Спартак 1918" - гр. Варна, участвал и в училищния отбор. Ползвал
се с уважение сред съучениците си, въпреки дисциплината му, но се стараел да
спазва училищния ред.
Ищецът
твърди, че в резултат на незаконно воденото производство срещу него бил
претърпял имуществени и неимуществени вреди. Горепосоченото дело било водено от
дата 28.07.2014г. при образуването му срещу И. до дата 21.12.2017г. - до
влизане в сила на присъдата, с която е оправдан напълно. Това били общо 3
години и 4 месеца, през което време ищецът живял в стрес и несигурност,
срамувал се пред приятелите си, съучениците си и съотборниците си във футболния
клуб, където участвал. Още повече, че Х.И. бил известен и в обществото поради
причина, че участвал във футболни срещи, които били отразявани в медиите.
Цялото му обкръжение разбрало за това водено дело, както и за това, че бил
осъден, всички започнали да го считат за престъпник. През годините И. участвал
и бил картотекиран във Футболен Клуб „Черно море" за периода от 2008
до 2014г. и Футболен Клуб „Спартак 1918" за
периода от 2014г. до 2016г. включително. За него предстояло спортно бъдеще, което било провалено
поради горепосоченото дело. Той нито можел да се съсредоточи, нито да полага
усилия, поради непрестанните мисли за обвинението от прокуратурата. В периода,
през който било водено делото срещу него и докато участвал в двата футболни
клуба, имал предложения от чуждестранни Футболни Отбори да участва в проби,
относно оценяване на неговите спортни качества. Един от отборите, в които бил на
проби, е известния Германски Футболен Клуб „Кьолн", като бил на проби 3
месеца през периода пролет - лятото на 2014г. по време на воденото дело. Също
така, в началото на 2015г. бил пробно за една седмица и в известния футболен
отбор на Р. Турция Футболен Клуб „Галата сарай". Когато бил на посочените
проби в „Галата сараи", първоначално бил одобрен, във всяко едно
отношение, но след като бил проверен неговият национален правен статус и се
установило, че срещу него се води разследване за нанесена средна телесна
повреда, както и че бил обвиняем, също и предстоящия съдебен процес, всички по
нататъшни действия от страна на отбора били прекратени и независимо от
отличното представяне на място, на И. му било отказано по нататъшно преговаряне
за работа в отбора.
Въпреки
че се представил добре на посочените две футболни проби, от двата отбора
(Галата сарай" и „Кьолн") се изисквало срещу И. да не се водят
наказателни дела за престъпления, да няма образувани такива и да е с чисто
съдебно минало. Към момента и на двете проби в двата отбора срещу него било
водено наказателното дело за посоченото по-горе престъпление и заради това
предложенията към него от известните отбори се оказали провалени и поради тази
причина, той не бил приет в нито един от двата отбора, което провалило
спортната му кариера и развитието му в тази посока. Това разбрали и неговите
съотборници, което действително дало повод да бъде считан за престъпник. Името
му било опетнено пред обществото, неговите близки и приятели. Докато бил все
още в Р. България по време на воденото срещу него дело явявайки се на Шофьорски
изпит за придобиване на категория за управление на МПС, той не могъл да го
издържи не защото не бил подготвен, а поради причина, че мислел непрестанно за
наказателното дело срещу него и обвинението от прокуратурата. Това му пречело
да се съсредоточи. По време на разследването срещу ищеца И. (тогава
непълнолетен) били препятствани и контактите му с неговата майка по време на
следствените действия, която практически единствена полагала грижи за него,
което допринесло за допълнителен стрес и не могъл да вземе адекватно отношение
във връзка със защитата си, поради липсата на най-близкия му човек неговата
майка. Във връзка с това и като съпоставка за нарушаване на правата, и
причиняване на вреди от това поведение на следствието сочим, че реципрочно на И.,
на пострадалото непълнолетно лице по делото Пресиян бил допуснат родителя -
майка, който присъствал на неговите разпити. Тоест това от една страна е
дискриминационно и е различно третиране на двете страни в наказателния процес,
а от друга са нанесени вреди върху И. с оглед нарушаване на чл. 13 от НПК и чл.
14 от НПК, тъй като разследването видимо било водено тенденциозно срещу И..
Впоследствие
И. сменил местожителството си във Великобритания, където започнал първо да
работи, като се самоиздържал, след това започнал да учи и в университет с
изтеглен студентски кредит. Страхувал да не бъде осъден отново неправомерно,
налагало се да пътува от Великобритания до България, заради воденото дело, тъй
както се притеснявал и страхувал за своето бъдеще. А към настоящия момент той
буквално не желаел да се завръща в Р. България поради причинения му стрес от
воденото наказателно дело и спомените му за това.
Той
пътувал двукратно със самолет разстоянието от Великобритания до България с два
самолетни билети на обща стойност 194,63 британски лири. Тези принудителни
пътувания и принудителни разходи той направил поради страх и притеснения за
бъдещето си, и с цел да присъства на с.з. проведени на дати 14.06.2017г. и дата
13.09.2017г. по НОХД 3476/16г. по описа на Р.С. - гр. Варна, въпреки че делото
вече било водено „задочно", без негово участие и не бил призоваван.
Твърди,
че всичко описано по-горе му се случило, когато той бил на една млада възраст,
навлизайки в живота като пълнолетен гражданин, с очаквания за професионално
развитие, учение и развитие в живота. Вместо това, в първия ден от своето
пълнолетие, той получил незаконно обвинение от Прокуратурата, което обвинение
го съпътствало над 3 години. Над 3 години той живял в стрес и несигурност за
своето бъдеще, тъй като при осъдителна присъда съществувал и риск да му бъде
провалено бъдещето във Великобритания, където първо работел, а след това учил.
Също така поради стреса и притесненията от наказателната репресия, И. не могъл
да се подготви добре при кандидатстването му в учебното заведение в Англия и
първия път не могъл да издържи успешно приемния изпит, като това провалило и
месеци учение, за да успее да издържи входящия изпит.
В резултат на незаконосъобразните актове, действия и
бездействия на ответника - Прокуратура на Република България, ищецът претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
В съдебно заседание
поддържа претенцията си и моли за уважаване на иска, както и за присъждане на
разноски.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА
е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим,
но неоснователен. Моли да бъде отхвърлен.
Ищецът търсел
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени от водено
срещу него наказателно преследване, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда за престъпление по чл. 129 от НК - страх, срам, притеснение, нервност.
Ищецът бил представил
е доказателство за това, че досъдебно производство / ДП/ № 345/14 г. по описа
на I РУП - ОД на МВР - гр. Варна е образувано на 28.07.2014 г. Изложеното в
исковата му молба сочело на това, че негативните емоции за ищеца започнали три
дена преди привличането му към наказателна отговорност по делото на 24.03.2015
г., т.е. от 20-21.03.2015 г. Счита, че твърдените като търпени негативни
изживявания по никакъв начин не надвишават по интензитет и обем съвсем
обичайните, нормалните, в подобни случаи и поради което обезщетение за тях не е
дължимо.
Фазата на досъдебното
производство била приключила в напълно бързи и разумни срокове - 9 месеца.
Ищецът твърдял, че спрямо него по ДП е била взета мярка за неотклонение
„подписка". Това била най-леката мярка за неотклонение. Твърди, че ако спрямо ищеца в хода на
наказателното производство е била взета мярка за неотклонение, обективно тя по
никакъв начин не била ограничила или нарушила правата и свободите му, не била
повлияла в отрицателен аспект на бита, на контактите и социалния му статус. От
изложеното в исковата молба, а и от представените доказателства било видно, че
той е имал възможност без каквито и да е ограничения или затруднения не само да
променя местоживеенето си, но и да напуска страната, напускал я е за
продължителни периоди от време и по време на наказателното производство се бил
настанил да живее в друга страна -Великобритания. Поради това счита, че същата
не била причинила никакви отрицателни емоции, които да бъдат обезщетявани.
Не били представени
доказателства за преживян стрес, довел ло влошаване на здравословното състояние
на ищеца.Провеждането на ПСД с непълнолетно лице в качеството му на свидетел
или на обвиняем се регламентирало от НПК. Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от НПК
не вменявала задължението разпитът на непълнолетно лице в качеството му на
свидетел да се провежда в присъствието на родител.
Изложени били
оплаквания - от една страна, че материалите по ДП били внесени в съда с
обвинителен акт без назначаване на СМЕ и СПЕ, а от друга -че извършената входа
на ДП СПЕ /освидетелстване/ на ищеца, предизвикала в него чувство на унижение,
за което той искал да бъде обезщетен от Прокуратурата на Р България.
Вменяемостта на непълнолетни лица, от които би следвало да се търси наказателна
отговорност не се презюмирала от закона. Същата следвало да се докаже с оглед
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от НК, тъй като такава може да бъде търсена САМО
ако непълнолетният разбира свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си. Поради това и по отношение на г-н И. е било извършена
СПЕ. Експертизите в наказателното производство не се извършват от прокурори, а
от вещи лица, като Прокуратурата не разполага с правомощията и обективно нито
контролира, нито следи начина, по който в хода на ДП се извършват експертизите.
Поради това счита, че и не дължи обезщетение за действията на вещите лица. В
конкретния случай не били изложени никакви твърдения, които да сочат на това, че
СПЕ е била извършена по различен начин от начина, по който тези експертизи се
извършват. Твърди че, в хода на досъдебното производство не били допуснати
нарушения на НПК, поради което не дължи обезщетение на ищеца във връзка с
извършените с него процесуално-следствени действия.
Сочи, че в абсолютно
разумни срокове била приключила и съдебната фаза на проведеното срещу ищеца
наказателно производство. По делото били заседавали по два състава на две
съдебни инстанции /четири съдебни състава/ в рамките на 2 години и четири
месеца. С оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
наказанието, което ищецът могъл да получи по предявеното му обвинение е
„лишаване от свобода до 3 години". Наказанието, което първата съдебна
инстанция наложила на 26.04.2016 г. на г-н Х.И., е било „обществено
порицание", което да бъде изпълнено чрез обявяването му на табло в
кметството по местоживеене. Наказанието не е било изпълнено и е било отменено
на 11.07.2016 г. от ОС - Варна. Твърди, че Прокуратурата не била огласявала
нито факта на провеждането на наказателно производство срещу ищеца, нито
присъдата по НОХД № 1765/15 г. от 26.04.2016 г. Ако трети лица са узнали тези
факти, то това не било резултат от действията на Прокуратурата на РБ, поради
което тя не дължи обезщетение на ищеца.
С оглед разпоредбата
на чл. 391, ал. 1 от НПК твърди, че провеждането на наказателното производство
в съдебна фаза не е могло да стане достояние на трети лица, а присъствието на
такива да му е причинило дискомфорт.
Оспорва обстоятелството,
че ако отношението на трети лица към ищеца не е положително, то това е резултат
единствено и само от воденото срещу него наказателно производство. Твърди, че
такова отношение е резултат от неговото поведение - към връстници и приятели.
През 2010 г. М. Л.била
подала сигнал в РП - Варна за това че Х.Р.И. СИСТЕМНО НАНАСЯЛ ПОБОИ, ОТПРАВЯЛ
ЗАПЛАХИ И ВЗЕМАЛ ПАРИ от сина й и от други деца в класа. Образуваната в РП -
Варна преписка - № 7768/10 г. била прекратена поради малолетието на г-н И..*** Х.Р.И. ритнал с крак в лицето, в областта на носа Д. М. М.. С това
му причинил „мозъчно сътресение, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по
лицето. Образуваната по случая преписка на РП - Варна - № 4025/11 г. била
прекратена с оглед вида на причиненото телесно увреждане и разпоредбата на чл.
161, ал. 1 от НК.
Нямало доказателства
в подкрепа на твърдението на ищеца, че е участвал в проби на клуб „Кьолн“ н/или
на „Галата сарай". Няма такива, че не е бил одобрен от тези или други
футболни клубове поради воденото наказателно производство. Ищецът сочи, че
целта на такива проби е оценката на спортните качества на едно лице. Твърди, че
Прокуратурата на Р България не била издавала удостоверителен документ - на
ищеца или на трето лице със съдържание, че срещу него е водено или се води
наказателно производство по преписка № 3480/14 г. Поради това претенцията срещу
Прокуратурата и в тази част била неоснователна.
Неоснователна била
претенцията срещу Прокуратурата на Р България за това, че ищецът не е могъл да
издържи успешно тестове за владеене на английски език. Твърди, че воденото
наказателно производство НЕ Е нито причината, нито една от причините за
резултатите на ищеца на тези тестове. Не били налице доказателства за уменията
и заложбите на г-н И. за усвояване на чужди езици, за това изучавал ли е и в
каква степен владеел английски език към датата, когато заминал във
Великобритания с намерението трайно да се установи там. От представените
доказателства - копие на обвинителен акт било видно, че той е учел в ПТГ -
Варна, в което заведение изучаването на английски език не е нито в обема, нито
на нивото, в което това се провежда в специализираните за това учебни заведения
в гр. Варна - I ЕГ и V ЕГ.
Към м. април 2017 г.
г-н И. вече се е бил установил да живее трайно във Великобритания и е работел в
тази държава. От представените от него доказателства било видно, че тестовете
по английски език били проведени месеци след приключването на наказателно
производство срещу него - и то с напълно положителен за него резултат.
Явяването на г-н И. на тези тестове е било резултат само на неговите лично
желание и преценка. Насрочените дати за същите не са го обвързвали, а са могли
да бъдат „препланирани".
Поради изложеното и
твърди, че не воденото в предходен период наказателно производство срещу него
било причината за неотличното му представяне на тези тестове, а било резултат
от това, че г-н И. не е владеел английския език достатъчно добре преди м. април
2017 г. и не е имал възможността /предвид обстоятелството, че е работел/ да се
подготви за тях.
С оглед на всичко
изложено по-горе счита, че претенциите на г-н Х.Р.И. срещу Прокуратурата на Р
България са неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
Алтернативно, оспорва
размера на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди като
прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията на ищеца
била изключително завишена и не съответствала на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични
случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Размерът й не бил съобразен с
икономическия стандарт в страната. При използване на икономически обективен
критерий - официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице /включващ
доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, към 2017г. същият е
в размер на 5586 лева, т.е. ищецът търсел обезщетение, равняващо се на повече
от четиринадесет годишен доход на лице за страната към този период. Това било в
разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ, а и с практиката на ВКС -
Решение № 480/23.04.2013 г. ГД № 85/12 г., ВКС, IV г.о.; Решение №
832/12.12.2010 г. по ГД № 593/10 г. IV г.о. на ВКС.
По претенцията за
причинени имуществени вреди:
Не оспорва
претенцията за направени разноски в размер на 10 лв. Оспорва изцяло претенцията
за причинени имуществени вреди в останалата й част. Липсвали
доказателства за това,че цената на представените от ищеца електронни документи
/билети/ била заплатена от него. Твърди, че
целта на второто пътуване не е била единствено и само присъствие в съдебно
заседание. Пребиваването ищеца в Р България е било за периода от
31.08.-16.09.2017 г. Съдебно заседание по НОХД № 3476/16г. било насрочено за
13.09.2017 г., а от 29.03.2017 г, производството по него се е провеждало по
реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „В" от НПК. Завръщането на ищеца в Р
България за периода от 31.08.-16.09.2017 г. било резултат само от неговото
желание. Нуждите на съдопроизводството към тази дата по никакъв начин не са го
задължавали да присъства в съдебните заседания. Отсъствието му по тях не е
водело до никакви отрицателни последици за него. Поради това счита, че целта на
това пътуване не е била единствено и само присъствие в съдебно заседание, а с
оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД, Прокуратурата не следвало да заплаща почивки,
ваканции или лични пътувания на ищеца, направени по време на воденото
наказателно производство.
В съдебно заседание
оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Присъда № 254 от 13.09.2017 г., постановена по НОХД № 3476/2014
г. по описа на Районен съд – Варна, Х.Р.И. е признат за невинен по обвинението
за престъпление по чл. 129 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК. С Решение № 284 от 21.12.2017 г. на Окръжен съд - Варна по ВНОХД No 1270 / 2017г. е потвърдена изцяло присъдата на ВРС, с което същата е влязла в законна сила
на 21.12.2017г.
Видно от Присъда № 172 от 26.04.2016 г., постановена по НОХД № 1765
/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, Х.Р.И. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 129
ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, като му е наложено наказание обществено
порицание, което да бъде изпълнено на таблото в кметството по
местоживеене. С Решение № 192 от 11.07.2016 г. на Окръжен съд - Варна по ВНОХД No 660 / 2016г. е отменена изцяло присъдата на ВРС и е върнато делото за
ново разглеждане на първата инстанция от друг съдебен състав, като
решението е влязло в законна сила на
11.07.2016г. с неговото постановяване.
От материалите, съдържащи се в кориците на НОХД No 3476 / 2016г. по описа на ВРС, 44
състав се установява следното:
С Постановление от 28.07.2014г. на ВРП е образувано досъдебно производство
срещу Х.Р.И. за това, че на 09.02.2014г. в гр. Варна като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си и след нанасяне на побой причинил средна телесна повреда на П. В.
Я. – престъпление по чл. 129 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК. Видно от материалите, събрани по досъдебното
производство е както следва: С
Предложение от 19.03.2014г. от ВРП по реда на чл. 16 ал.1, т.1 от ЗБППМН е
предложено да бъде образувано и разгледано възпитателно дело за налагане на
съответните възпитателни мерки по ЗБППМН по отношение на непълнолетния Х.Р.И..
/л. 22 от Досъдебното производство/. На
л. 41 от ДП се намира Протокол за разпит на свидетел – Х.Р.И., от който се
установява, че разпитът е проведен на 24.10.2014г. в присъствието на адв. П. Х.,
като родител на Х.И. не е присъствал на разпита. На л.53-55 е приложена
Съдебнопсихиатрична експертиза, в която не е посочено същата да е била
извършена в присъствието на родител на ищеца. От приложеното на л. 68
постановление се установява, че Х.Р.И. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 129 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК на 24.03.2015г.,
като спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е
проведен и разпит на лицето като обвиняем в присъствието на упълномощен от И.
адвокат – адв. П. Х.. На л. 63 е приложена справка за съдимост, от която се
установява, че към 11.08.2014г. Х.И. не е осъждан. В досъдебното производство е
приложено постановление от 01.08.2011г. на ВРП по прокурорска преписка No 4025 /2011г., с което е отказано да се
образува досъдебно производство и е прекратена преписката, която е била
образувана по повод на обяснение на Д. М., че на 17.02.2011г. Х.Р.И. му нанесъл
лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, кръвонасядания и
разкъсно контузна рана по лицето, които са резултат на удари с или върху тъпи
предмети. /л.66/. Отново е изпратено предложение председателя на МКБППМН –
район Приморски да образува и разгледа възпитателно дело /л. 66/. В досъдебното
производство е приложено и постановление от 11.06.2010г., издадено от ВРП по
прокурорска преписка No 7768/2010г., с което е отказано да се образува
наказателно производство и е прекратена преписката, образувана по сигнал на М.
Л../л. 76/, като е изпратено предложение до председателя на МКБППМН – район
Приморски да образува и разгледа възпитателно дело /л. 75/. От приложения на л.
69 доклад от Е. В., член на МКБППМН при район „Приморски“ – Община Варна, с
дата: 06.04.2011г. се установява, че Х.И. е регистриран в детска педагогическа
стая за проява, извършена миналата година /2010г./. Имало е и възпитателно
дело, с чието решение майката не е съгласна. Направила е възражения в
Прокуратурата, завела е дело в Страсбург. С решение от 09.08.2010г. на МКБППМН
при район „Приморски“ – Община Варна е наложена на Х.И. възпитателна мярка по
чл. 13 ал.1 т.1 от ЗБППМН – предупреждение. На л. 103 от досъдебното
производство е протокол за предявяване на разследването от 25.03.2015г., от
който е видно, че същото е предявено на Х.Р.И. в присъствието на адв. П. Х. и
адв. С. С.. Досъдебното производство е приключило с мнение за съд от
25.03.2015г. от ст. разследващ полицай И. К..
С обвинителен акт ПД 270/29.04.2015г. по ДП Nо 345 / 2014г. по описа на Първо
РУП – ОД на МВР – Варна е повдигнато обвинение срещу Х.Р.И., роден на ***г. за
това, че на 09.02.2014г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
ударил в лицето П. В. Я., с което му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се многофрагментно счупване на носните кости с последвало
разместване на фрагментите с изкривяване на носната преграда с оформяне на
гърбица на носа, като е налице затруднение в носното дишане обусловило
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 129
ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК. С разпореждане от 07.04.2015г. по НОХД 1765 /
2015г. на ВРС – 22 с/в Х.И. е предаден на съд за престъпление по чл.129 ал.1
вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК /л. 7 от НОХД 1765 /2015/, а производството е
насрочено за 16.06.2015г. На л. 29 от НОДД 1765 / 2015г. е приложена справка за
съдимост с дата на издаване: 11.05.2015г., от която се установява, че Х.Р.И. не
е осъждан. На л. 32 е приложен протокол от проведено на 16.06.2015г. съдебно
заседание, от който се установява, че Х.Р.И. се явява лично и с двама надлежно
упълномощени адвокати. В рамките на заседанието е приет за разглеждане
граждански иск от пострадалия П. Я., постановено е делото да се гледа по общите
правила на съдебното следствие и е отложено производството за събиране на
доказателства. На л. 45 от делото е приложен протокол от проведено на
07.07.2015г. съдебно заседание, на което Х.И. не се е явил лично, а за него
двамата упълномощени адвокати, а заседанието е отложено поради заболяване на Х.И..
На л. 60 е приложен протокол от съдебно заседание, проведено на 29.09.2015г.,
на което И. се явява лично и с двамата упълномощени адвокати. Заседанието е
продължило 50 минути. На л. 78 е протокол от съдебно заседание, проведено на
27.10.2015г., на което Х.И. се е явил лично и с адв. С. , упълномощен от И..
Заседанието е продължило 41 минути. На л. 120 е приложен протокол от съдебно
заседание, проведено на 08.03.2016г., на което И. се е явил лично и с адв. С. ,
като заседанието е продължило 50 минути. На л. 134 е приложен протокол от
съдебно заседание, проведено на 26.04.2016г., което е продължило един час и десет
минути и на което И. се явява лично и с адв. С. . На заседанието е даден ход на
съдебните прения и е постановено присъда, с която И. е признат за виновен и
осъден да заплати обезщетение по предявения граждански иск.
По подадена въззивна жалба от страна на Х.И. срещу постановената присъда по
НОХД 1765 / 2015г. на ВРС е образувано ВНОХД No 660 / 2016г. на ВОС, по което е проведено
едно заседание на 16.06.2016г., на което се явява лично Х.И. и с адв. С. , с
продължителност 3 минути. С решение от 11.07.2016г. на ВОС е отменена присъдата
по НОХД 1765 / 2015г. на ВРС и е върнато делото за ново разглеждане на първата
инстанция от друг съдебен състав.
С разпореждане No 7569 / 14.07.2016г. по НОХД 3476 / 2016г. на ВРС, XLIV състав е насрочено
производството по делото за разглеждане в о.с.з. за 09.11.2016г., като
производството ще се разглежда по общия ред. Потвърдена е и взетата мярка за
неотклонение „подписка“. На л.24 от НОХД
3476/ 2016г. е изготвен Предсъдебен доклад от ОСИН – Варна, в който е посочено, че към датата на
изготвяне на доклада 17.09.2016г., Х.И. е с чисто съдебно минало и към момента
е приет за студент I курс специалност „Информационни
технолигии“ в Шуменски университет. На 11.09.2016г. е проведено о.с.з по НОХД
3476 / 2016г. по описа на ВРС, на което се явява лично Х.И., заедно с адв. С.
С.. /л. 35 от НОХД 3476 / 2016/. От адв. П. Х. е постъпила молба, с която моли
да бъде освободен като защитник на И., поради невъзможност за формиране на
вътрешно убеждение и единна линия на защита. Съдът е изключил адв. Х. от
списъка на лицата за призоваване. Заседанието е продължило 55 минути, като
делото е отложено за изслушване на свидетели. На 18.01.2017г. е проведено
открито съдебно заседание, на което Х.И. се явява отново лично и с адв. С. С..
Продължителността на заседанието е 25 минути, като делото е отложено за
изслушване на свидетели, за които е постановено и принудително довеждане. На 29.03.2017г. е проведено о.с.з, на което Х.И.
не се явява лично, но се представлява от адв. С. . Сочи се в изрично изявление
на адв. С. , че на 06.02.2017г. И. е заминал за Великобритания, където желае да
се установи. Поради заминаването на И. и неявяването му в о.с.з, съдът е дал
ход на делото при условията на задочно производство, съгласно чл. 269 ал.3,
т.4, б.“в“ от НПК. Заседанието е продължили 1час и 35 минути, като е отложено
за събиране на доказателства. /л. 63 от НОХД 3476/ 2016г./. На л.82 от делото е приложена характеристика
на Х.Р.И., изготвена на 15.07.2015г. от инж. А. Н.– класен ръководител на ищеца
в ПТГ – Варна. В същата е посочено, че Х.И. се ползвал с уважение сред
съучениците си, толерантен е към тях и учителите и остстоява собственото си
мнение. В характеристиката е посочено, че не е дисциплиниран, но се стараел да
спазва училищния ред. Видно от справка по местоживеене на Х.Р.И., изготвена от
Пето РУП к.к. „Златни пясъци“ на 11.04.2017г., ищецът се ползвал с добро име и
поддържал приятелски отношения със съседите си /л.86/. На 14.06.2017г. е
проведено о.с.з, на което Х.И. се е явил лично и с адв. С. . Х.И. прави изрично
изявление, че е бил уведомен от адв. С. за това, че е задължително явяването му в с.з.
и се върнал във Варна, за да участва в заседанието, което е продължило 35
минути. Заседанието, насрочено на 01.09.2017г., на което Х.И. се явява лично и
с адв. С. , не е проведено, поради неявяването на съдебен заседател, а е
отложено за 13.09.2017г. /л. 112/. На 13.09.2017г. е проведено о.с.з, на което Х.И.
се явява лично и с адв. С. . В рамките на заседанието е даден ход на съдебните
прения и е обявена присъдата, с която Х.И. е признат за невиновен. Заседанието
е продължило 50 минути.
По протест на ВРП е образувано ВНОХД 1270 / 2017г. по описа на ВОС, което е
насрочено за 16.11.2017г. В
определението за насрочване е посочено изрично, че подсъдимият следва да се
уведоми, че присъствието му е задължително, но делото може да бъде разгледано в
негово отсъствие при условията на чл. 269 ал.3 от НПК. На л. 24
от ВНОХД 1270 / 2017г. е
приложено писмо от работодателя на Х.И. във Великобритания, Лондон, от което се
установява, че от 15.02.2017г. ищецът е назначен на пълен работен ден в
КМС в отдел „Пряко обслужване на
клиенти“ на хотел Гровънър, Лондон. На
16.11.2017г. е проведено о.с.з, на което Х.И. не се явява, но се представлява
от адв. С. . Заседанието е продължило 20
минути и делото е обявено за решаване. С решение No 284 / 21.12.2017г. на ВОС е потвърдена присъда No 254 / 13.09.2017г. по НОХД 3476 /
2017г. на ВРС, като решението е окончателно.
На л. 39 до л. 45 са приложени от ищеца копие на публикации в медиите
относно футболните изяви на ищеца – Х.И. във Футболен клуб „Черно море“. В една
от публикациите от 15.06.2012г. е спомената изрично името на Х.И. като автор на
попадение във футболна среща между отборите на „Черно море“ и „Ботев“ (Пд). В
останалите публикации Х.И. се споменава като участник в отбора на „Черно море“.
Издадена му е и служебна бележка от 16.04.2014г. от ПФК „Черно море“, гр. Варна, с която се
удостоверява, че са уредени финансовите отношения между него и ФК.
На л. 46 от делото е представена декларация – родителско съгласие за
пътуване на дете в чужбина от 24.04.2014г., подписана в изискуемата форма с
нотариална заверка на подписа от майката на ищеца – М.И.Д..
Видно от приложеното на л. 48 – 49 писмо от работодател /на английски език,
ведно с превод на български/ е, че Х.И. е назначен на работа в Нуса Кичън,
Лондон, Великобритания от 24.04.2017г. като член на екипа на пълен работен ден.
Видно от приложените на л. 50 – 61 потвърждение за пътуване /на английски
език, ведно с превод на български/, Х.И. е закупил самолетни билети, както
следва: 1/ Полет Лондон –Варна- Лондон за дата на отпътуване: 10.06.2017г. и
дата на връщане: 14.06.2017г. за обща цена от 112,15 британски лири; 2/ Полет
Лондон –Варна- Лондон за дата на отпътуване: 31.08.2017г. и дата на връщане:
16.09.2017г. за обща цена от 82,48 британски лири. На л. 95 от делото е
приложена справка от БНБ за 22.07.2019г., от която е видно, че курсът на
британската лира към лева е 2,18199лв.
На л. 62 до л. 86 са приложени
документи /на английски език, ведно с превод на български/ - потвърждения за
резервация за тест на английски език и резултати от същите, както и писмо от
Университет „Англия Ръскин“. От същите се установява, че Х.И. се е явил на тест
по английски език на 22.01.2018г. към Университет „Англия Ръскин“, като този
тест не е успял да издържи. На
следващата дата – 06.06.2018г., на която ищецът се е явил е получил резултат
под 55, като е поканен на допълнителни часове по английски език към
университета. Установява се от представените документи, че Х.И. е приет за
академичната 2018/2019г. в Университет „Англия Ръскин“ в програма „Международен
Бизнес Мениджмънт“, като е получил и студентско финансиране – заем.
Видно е от приложеното удостоверение на л.88 – 89, че Х.И. притежава
национално осигурителен номер за ОКВ, което му предоставя право да работи, да
кандидатства за студентски заем, държавни помощи и други на територията на
Великобритания.
На л. 90 – 94 е приложено удостоверение от Приходи и митници на нейно
Величество, Великобритания, от което се установява, че за периода 06.04.2017.
до 05.04.2018г. Х.И. има надвнесени данъци.
На л. 112 от делото е прието постановление от 11.06.2010г., издадено от ВРП
по прокурорска преписка No 7768/2010г., с което е отказано да се образува
наказателно производство и е прекратена преписката, образувана по сигнал на М.
Л.. В сигнала е посочено, че съученик на сина й П. Л.– Х.И., системно му
нанасял побои, отправял заплахи и вземал пари. Твърдяло се, че постадали от Х.И.
били и други деца от класа им. В постановлението е посочено като мотиви, че са
налице данни за деяния по чл. 198 от НК и по чл. 130 от НК, но тъй като И. е
малолетен, то той е наказателно неотговорен. Това налагало преписката да бъде
прекратена, а спрамо И. да бъдат приложени възпитателни мерки.
В писмо от ВРП във връзка с искането за представяне на прокурорска преписка
No 7768/2010г.,
е посочено, че преписката е заведена на 08.06.2010г., решена е с постановление
за отказ от образуване на досъдебно производство на 11.06.2010г., потвърден от
ВОП на 01.11.2010г., архивирана и
унищожена е поради изтекъл срок на съхранение. /л. 143/.
С постановление от 01.08.2011г. на ВРП по прокурорска преписка No 4025 /2011г. е отказано да се образува
досъдебно производство и е прекратена преписката, която е била образувана по
повод на обяснение на Д. М., че на 17.02.2011г. Х.Р.И. му нанесъл лека телесна
повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, кръвонасядания и разкъсно контузна
рана по лицето, които са резултат на удари с или върху тъпи предмети. В хода на
проверката се установило, че извършител на деянието е непълнолетния Х.Р.И.,
който съжалявал за това, което извършил. Доколкото се касаело за лека телесна
повреда, наказателно производство се възбуждало по тъжба на пострадалия пред
съда, а нямало данни за извършено престъпление от общ характер, прокуратурата е
отказала да образува досъдебно производство. /л. 113 – 114/.
В писмо от ВРП във връзка с искането за представяне на прокурорска преписка
No 4025/2011г.,
е посочено, че преписката е заведена на 14.03.2011г., решена е с постановление
за отказ от образуване на досъдебно производство на 04.08.2011г., архивирана и
унищожена е поради изтекъл срок на съхранение. /л. 140/.
На л. 155 от делото е приета справка, издадена от ОД на МВР – Варна, от
която са видни регистрираните пътувания зад граница на лицето Х.Р.И. за периода
01.01.2014г. до 31.12.2017г., а именно: 1/ излизане от РБ през ГКПП Аерогара –
София на 28.04.2014г. с пътнически самолет; 2/ излизане от РБ през ГКПП – Малко Търново на 18.01.2015г. с пътнически
автобус; 3/ влизане в РБ през ГКПП –
Малко Търново на 20.01.2015г. с пътнически автобус; 4/ излизане от РБ през
ГКПП – Дуранкулак и влизане през същото ГКПП на 25.03.2016г. с
лек автомобил; 5/ излизане от РБ през ГКПП
– Лесово и влизане през същото
ГКПП на 15.05.2016г. с лек автомобил; 6/ излизане от РБ през ГКПП Аерогара –
Варна на 06.02.2017г. с пътнически самолет; 7/ влизане в РБ през ГКПП Аерогара
– Варна на 10.06.2017г. с пътнически самолет; 8/ излизане от РБ през ГКПП
Аерогара – Варна на 14.06.2017г. с пътнически самолет; 9/ излизане от РБ през
ГКПП Аерогара – Варна на 16.09.2017г. с пътнически самолет;
Видно от служебна бележка от 05.11.2019г., че Х.Р.И. е бил редовно
картотекиран в юношеския отбор на ФК „Спартак 1918“ – Варна през
спортно-състезателните сезони 2014/15 и 2015/16. В служебната бележка е
посочено, че е играл на позиция атакуващ халф и по мението на ръководството на
футболния клуб притежавал необходимите футболни качества и умения за
професионално развитие. /л. 168/.
НА л. 169 е прието и удостоверение от 18.11.2019г., издадено от ПФК „Черно
море“ АД, от което се установява, че в периода 2008г. – 2014г. Х.Р.И. е бил
част от детско-юношеската школа на ПФК „Черно море“, като е бил картотекиран в
различните възрасти за детски и юношески първенства и турнири. Позицията, на
която в повечето случаи е играл е полузащитник. Сочи се, че през 2011г. отборът
на деца на Черно море, чийто състезател е бил И. е участвал във финал за Купа
БФС, но го е загубил. Г-н И. е взел участие в този мач като титуляр. Други
призови класирания на ниво Републиканско първенство няма. След приключване на
спортно-състезателната 2013-2014г. в ПФК Черно море нямало данни г-н И. да е
продължил развитието си в детско-юношеския футбол или в професионалния футбол.
От приетата на л. 173
до л.182 съдебно психологична експертиза се установява, че воденото наказателно
разследване и съдебния наказателен процес, както и постановената осъдителна
присъда са повлияли силно негативно върху личността на ищеца Х.И. като по-съществени
се явяват отдръпването от социално функциониране, затваряне в себе си, трудно
споделяне. Ищецът бил отслабнал с около 10 кг., не виждал перспектива в живота си както в личен,
така и в професионален план. Намирал се бил в състояние на силна фрустрация.
Вещото лице сочи, че ищецът тренирал от седемгодишен като интензивността на
тренировките се увеличавала с възрастта. Полагал бил много усилия в опита си да
стане добър футболист, като мечтата му била да се реализира в тази сфера.
Фактът, че е бил отстранен от пробите на двата футболни отбора се отразило
крайно негативно върху неговата личност, като резултатът бил, че това сложило
край на желанието му за реализация като футболист. В настоящият момент ищецът
работи като асистент мениджър в кухня. Споделя, че футбол играе рядко и то за
удоволствие. Вещото лице допълва, че към момента на прегледа личността на ищеца
е дисхармонична. Водените разследвания и наказателно дело били оставили траен
спомен. Ищецът споделил, че вече е възвърнал до известна степен обичайното си
функциониране, но много често се сещал и мислел за това, какво е било тогава и
как би се реализирал, ако всичко това не се било случило.
За установяване на
твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Т. Н. А.и М. М. Т.. Свидетелят Т. А.сочи, че се намира във
фактическо съжителство с майката на ищеца. Твърди, че познава Х. от 2006 г.,
откакто се запознал с майка му. А с г-жа Д. – майката на Х. живее от 2006 г. Х.
играел във ФК „Черно море“ и в „Спартак“. Свидетелят твърди, че е уредил чрез
свои познати проби на Х. за отбора на „Галата сарай“ през 2015г. След пробата
комисията го харесала и му поискала документи от България, за да го приемат в
отбора. По него време се водело
наказателното дело и Х.И. не е успял да представи исканите документи, че срещу
него нямало наказателни производства и поради тази причина не го приели да
играе във ФК на „Галата сарай“. Свидетелят сочи, че чрез познати са успели да
уредят Х. да отиде и на проби в Германия, малко преди да замине за пробите в
Турцуя, като в Германия бил играл 1 месец и се върнал. Свидетелят заявява, че
не помни дали Х. е бил одобрен след пробите в Германия. След като не е успял да
замине да играе за отбора в Турция, Х. се затворил и не желаел повече да играе
футбол. С другите момчета от клуба били
в добри отношения преди това, но след производството Х. се отдръпнал и се
отдалечил от приятелите си. Свидетелят твърди, че след като започнало
наказателното производство Х. не говорел вкъщи, ядял по-малко и концентрацията
му намаляла. Свидетелят твърди, че от 2017г. Х. заминал в Лондон, като по време
на наказателното производство се явил на изпит в университет в Лондон и дори
два пъти идвал в България заради делата.
Свидетелят Мирослав Тодоров твърди, че познава Х. от около 5-6 години.
Когато се запознали ищецът тренирал във ФК „Спартак“, а преди това бил и в други
отбори. Х. бил споделил на свидетеля, че са го осъждали и това не му влияело
добре. Съотборниците се били отдръпнали
от Х. след като имало водено наказателно дело.
Свидетелят твърди, че Х. започнал да се притеснява, да става нервен. Физически
също му се отразило - спрял да тренира, отслабнал, бил нервен, сутрин му се
повдигало. Според свидетеля И. бил добър футболист и имал възможност да се
развива, а тази случка му била провалила кариерата. Хората започнали да се
отдръпват и Х. станал по-затворен. Тодоров твърди, че преди около три години Х.
заминал за Англия, а след около осем месеца при него отишъл и самият свидетел.
Тодоров твърди, че Х. се е прибирал два пъти до България, но не знае поради
какви причини. Свидетелят твърди, че Х.
бил имал проблеми с приемането в университета, заради делото. Изпитвал страх, че
ще се провали в живота. Нямал спокойствие и не можел да се концентрира. В
момента се занимавал с компютри в Англия и в университета вече бил втора
година.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде ангажирана отговорността на
държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ освен наличие на влязла в сила
оправдателна присъда (решение), ищецът следва да установи реално претърпени
вреди, както и причинна връзка между претендираните вреди и повдигнатото
обвинение, тъй като на репариране подлежат само действително настъпилите в
патримониума на ищеца вреди.
В този смисъл и за
успешното провеждане на настоящото производство по заявения иск, в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване всички факти и
обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си последици. Във връзка с
конкретните му твърдения тов са, както следва:
1/ по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени неимуществени
вреди - че по отношение на него е
повдигнато посоченото обвинение за извършени престъпления, наказателното
производство, по които е приключило с оправдателна присъда; че от тези действия на длъжностни лица на
ответника за него са произлезли конкретните вреди по вид и размер- настъпилото
накърняване на доброто име, стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса
на концентрация, провал на кариерата му
като футболист и провал на изпитите за прием в университет, както и наличието на причинно-следствената
връзка между тях и воденото срещу ищеца наказателно производство, както и 2/ по
иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди –
че ищецът реално е извършил посочените разходи в твърдения размер и че пътуването
е било свързано единствено с присъствие на насрочените съдебни заседания по
наказателното производство. В тежест на ответника, съдът е възложил да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си
последици. Същият следва да докаже изпълнение на задължението си да
репарира претърпените вреди, или фактите и обстоятелствата по направените
правоизключващи възражения, включително и по направеното възражение за
несъразмерност на претендираната сума.
От събраните
в хода на производството доказателства се установява, а и страните не спорят,
че с постановление за привличане на
обвиняем от 24.03.2015г. Х.Р.И. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 129 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, като спрямо него е
взета мярка за неотклонение „подписка“. Установява се също така, че след като е
постановена осъдителна присъда от 26.04.2016 г. по НОХД №
1765 /2015 г. по описа на Районен съд – Варна, с която Х.Р.И. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 129
ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, като му е наложено наказание обществено
порицание, което да бъде изпълнено на таблото в кметството по
местоживеене, с Решение № 192 от 11.07.2016 г. на Окръжен съд - Варна по ВНОХД No 660 / 2016г. е отменена изцяло присъдата на ВРС и е върнато делото за
ново разглеждане на първата инстанция от друг съдебен състав. След повторното
разглеждане на делото е постановена оправдателна Присъда № 254 от 13.09.2017 г. по НОХД № 3476/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, с която Х.Р.И. е признат за невинен по обвинението за
престъпление по чл. 129 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК. С Решение № 284 от 21.12.2017 г. на Окръжен съд - Варна по ВНОХД No 1270 / 2017г. е потвърдена изцяло присъдата на ВРС, с което същата е влязла в законна сила
на 21.12.2017г.
Установява се безспорно от материалите по наказателното дело, че деянието,
за което е обвинен Х.И. е извършено в период, в който лицето не е навършило
пълнолетие. Същият е роден на ***г., като е навършил пълнолетие на 23.03.2015г.
Докато лицето е било непълнолетно спрямо него са извършвани процесуално
–следствени действия, като лицето е било разпитвано в рамките на образуваното
досъдебно производство. Разпит му е бил проведен на 24.10.2014г. в присъствието
на упълномощен от ищеца адвокат - адв. П. Х., като родител на Х.И. не е
присъствал на разпита. В тази връзка са направени оплаквания за начина, по който е водено наказателното производство,
като обстоятелството, че ищецът не е получил еднакво третиране с това, което
пострадалото лице е получило, което е причинило допълнително усещане за
несигурност у ищеца. Тези оплаквания съдът намира, че не са основателни,
доколкото не се събраха доказателства именно това обстоятелство /дори и да се
приеме за установено различно
третиране, а съдът не го обсъжда с решението си/ да е причинило допълнителен
стрес и несигурност, извън тези, които съдът намира, че се установиха да са
причинени от воденото наказателно производство срещу ищеца за престъплението,
за което след това е оправдан.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че оплакванията на ищеца за
различното третиране и дискриминация, ищецът би могъл да релевира в отделно
производство по реда на Закона за защита от дискриминация, след като с уточненията
в първо съдебно заседание се установи, че не се предявява отделна претенция по
ЗЗДискр. Но дори и да
беше заявена, то тя следваше да се разгледа в отделно производство, предвид на
етапа, в който евентуално би могло да се приеме, че се заявява – едва с молба
вх. No 34320 / 20.11.2019.
Отделно, гражданският съд не разполага с правомощия нито да
проверява дейността на Прокуратурата /каквото е искането на
ищеца с оглед всички негови твърдения за незаконосъобразни действия/ и в този смисъл
да изземва функциите на наказателен съд и да установява дали има в конкретния
случай извършено нарушение. Настоящият състав следва да констатира
простото наличие на факт, че срещу лицето е водено наказателно производство, за
което впоследствие същият е оправдан. Действията на Прокуратурата са съобразени
при постановяване на оправдателната присъда. Евентуално тези действия съдът
съобразява за определяне на размера на обезщетението, при наличие на основание
за присъждане на такова, но законосъобразността на отделни процесуални
действия, извършени от Прокуратурата гражданският съд не е овластен да
преценява.
От събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, обсъдени в тяхната съвкупност,
съдът приема за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди –стрес,
притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на кариерата му като футболист и
провал на изпитите за прием в университет. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
като ги съобразява с останалите доказателства по делото и намира, че същите
кореспондират с целия събран доказателствен материал, поради което и същите
следва да се приемат за достоверни. Установява се безспорно, че от датата, на
която ищецът е бил привлечен като обвиняем, същият е бил изнервен, затворен в
себе си, отчуждил се от приятелите си, притеснявал се е за бъдещето си.
Съдът приема за доказани
и обстоятелствата, че воденото срещу него наказателно производство е довело до
отдръпването му от футбола и е попречило за достатъчната му концетрация при
явяването на изпит за прием в университета във Великобритания. Действително, че
писмени документи за явяването на пробите и резултатите от тях в двата футболни
отбора в Германия и Турция липсват, но са налице косвени доказателства, които
потвърждават твърдението, че заради наказателното производство е последвало
отдръпването на Х.И. от футбола. В периода 2008г. – 2014г. ищецът е бил част от
детско-юношеската школа на ПФК „Черно море“, като през 2011г. е стигнал до
финал на републиканското първенство. През спортно-състезателните сезони 2014/15
и 2015/16г. Х.Р.И. е бил редовно картотекиран в юношеския отбор на ФК „Спартак
1918“ – Варна, като по мнението на ръководството на футболния клуб е притежавал
необходимите футболни качества и умения за професионално развитие.
Свидетелските показания сочат, че Х.И. е бил на проби в два футболни отбора
през 2015г – в Германия и Турция. Тези показания се потвърждават косвено и от
справката на ОД –МВР за задграничните пътувания на ищеца. Съдът не възприема за
доказано твърдението, че причината за невъзможността да замине да играе за
отбора в Турция е било воденото наказателно производство. Но от събраните
гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установява безспорно,
че в нагласите на ищеца е формирано едно разбиране, че това е причината за
стопиране на професионалното му развитие и в резултат именно на тази негова
психична нагласа, ищецът се е отдръпнал от футбола като спорт и това го е
накарало да сложи край на желанието му за реализация като футболист.
Действително, че видно от събраните материали по делото, не се установява Х.И.
да е посещавал училища с висок общ успех, както и няма данни лицето да се е
отличило в някаква научна област, каквито възражения бяха релевирани от
Прокуратутата. Ищецът е учил в Спортното училище в гр.Варна, а след това и в
ПГС – Варна, като в последствие е бил приет за студент I курс специалност „Информационни технолигии“ в
Шуменски университет. Тези факти и обстоятелства не възпрепятстват съдът да
възприеме, че поради негативните преживявания на И., заради воденото
наказателно производство, същият не е
могъл да се концентрира в достатъчна степен, както твърдят свидетелите по
делото, като това е довело до провала му на първото явяване на изпита за прием
в Университета „Англия Ръскин“ на 22.01.2018г., в който впоследствие е
приет и записан в програма „Международен
Бизнес Мениджмънт“, като е получил и студентско финансиране – заем.
По отношение на
твърденията на ищеца за накърняване на доброто име, съдът намира, че същите
останаха недоказани.
Съдът не възприема и
възраженията на Прокуратурата за това, че ищецът в действителност е ударил
пострадалото лице в наказателното производство, както и че е извършил други
деяния преди това, за които да носи отговорност. Предмет на настоящото
производство не са тези деяния и настоящият състав няма правомощия да отсъжда
дали са извършени или не. Разпоредбата на чл. 124 ал.5 от ГПК
предоставя възможност пред гражданския съд да се установява едно престъпно
обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение, но само в
изчерпателно изброените хипотези, сред които не е процесният
казус.
От събраните в хода на производството
доказателства / постановления на ВРП/, както и от материалите приложени по
досъдебното производство, са налице данни за извършени противообществени прояви
на И. като непълнолетен, но това не оказва влияние на претенцията за присъждане
на обезщетение, заявена за разглеждане в рамките на настоящото производство.
Безспорно е налице и
правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл.
51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. При определяне размера на дължимото обезщетение на
причинените неимуществени вреди се препраща към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
която използва като критерий – този на „справедливостта“. С Постановление №
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е
определено като задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно решение №
1 от 2010 г. по тълк. Дело № 1/2009 г.
на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
В този смисъл и при
определянето на размера на обезщетението, съдът съобрази
тежестта на повдигнатите срещу ищеца
обвинения, продължителността на воденото срещу него
наказателно производство /от привличането му като
обвиняем от 24.03.2015г. до влизане в сила на решението на 21.12.2017г. са изминали близо две години и девет месеца/, последиците за психическото
му състояние – стрест, напрежение, невъзможност за концентрация, нежелание да
продължи професионалното си развитие във футбола, като в този смисъл и съдът намира,
че искът е основателен за сумата от 10 000 лева,
която съдът приема, като справедлива за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, поради което претенцията следва да бъде уважена в този й
размер и отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80 000
лева.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди.
Съдът намира същата за доказана. Представени са доказателства за закупуване на
самолетните билети, като от разпечатката за осъществени пътувания от ОД на МВР,
както и от протоколите от проведените съдебни заседания, се установява, че Х.И.
е пътувал от Великобритания до България и се е явил на съдебните заседания. Неоснователно
е възражението на Прокуратурата, че не е било задължитено явяването на ищеца,
доколкото разпоредбата на чл. 269 ал.1 от НПК гласи, че по дела с
обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание
е задължително, а престъплението по чл. 129 ал.1 от НК, за което е
повдигнато обвинения на Х.И. е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Видно от приложените на л. 50 – 61 писмени
доказателства общата заплатена сума от ищеца за самолетните билети е в размер
на 194,63 британски лири или левова равностойност към датата на подаване на
исковата молба, съобразно приложена справка от БНБ на л. 95 от 424,68 лв.,
което е и размер на претендираната в настоящото производство сума.
По отношение на
акцесорните претенции за присъждане на законната лихва: Според дадените
задължителни указания по т. 4 от ТР №
3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. В случая оправдателната присъда е влязла в сила на 21.12.2017г.,
поради което дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва
да бъдат присъдени, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2017г.
С оглед изхода на
спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и за
издадените съдебни удостоверения, съобразно приложения на л. 172 списък или
общо сумата от 325лв. На ищеца се дължат и разноски за един адвокат, съобразно
уважената част от иска. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 3000 лева,
което е изчислено върху цялата претендирана от ищеца сума
и е в рамките на определения минимален размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. В този смисъл и възражението е неоснователно. След
направените изчисления ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 215,23 лв., която се дължи за заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да
заплати на Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10 000 лева
/десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изразяващи
се в
стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на
кариерата му като футболист и провал на изпит за прием в университет, които са
пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано
обвинение в престъпление по 129, ал.1
вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на
21.12.2017г. присъда No 254 / 13.09.2017г., постановено по НОХД No 3476 /
2016г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 21.12.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за горницата над 10 000 лв.
/десет хиляди лева/ до
предявения размер от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да
заплати на Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 424, 68 лв.
/четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, като равностойност на 194,63 британски лири по курса на БНБ към датата на
предявяване на исковата молба, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени самолетни билети
за пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията
по наказателното производство срещу ищеца, които са пряка и
непосредствена последица от неоснователното повдигнатото и поддържано обвинение
в престъпление по 129, ал.1 вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда
No 254 / 13.09.2017г., постановено по НОХД No 3476 / 2016г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 21.12.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да
заплати на Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 540,23 лв. /петстотин и
четиридесет и двадесет и три стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на
основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: