Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.05.2019
година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и пети април Година
2019
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Нели Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 561 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение Пловдив против
наказателно постановление № 24-002208 от 12.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат
се подробни съображения. В съдебно заседание чрез адв. Р А жалбоподателят заявява,
че поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт
Танчева взема становище по възраженията, изложени в жалбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена
е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 24-002208 от 12.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Стара Загора на нарушителя ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“, Поделение Пловдив на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 245, ал. 1 КТ, а именно: при извършена проверка на 20.12.2018г. на
обект: Складова база Калояновец, с. Калояновец, Община Стара Загора и на
15.01.2019г. на представените в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора
официални писмени документи, изискани с призовка по чл. 45, ал. 1 АПК с изх. №
775/20.12.2018г.: 1. ведомост за заплати за м. септември 2018г.; 2. справка за
изплатени трудови възнаграждения за периода от м. май 2018г. до м. ноември
2018г., вкл. на работещите в Складова база за Военновременни мощности, с.
Калояновец с изх. № 23/15.01.2019г.; 3. вътрешни правила за организация на
работната заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, утвърдени
на 21.07.2016г. от главния директор на предприятието и 4. Колективен трудов
договор между ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, Синдикат „ТСВ“
към КНСБ и Синдикат „Подкрепа“, в сила от 01.07.2018г. се установява, че ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение Пловдив, в качеството си
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изплатил в
предприятието или по банков път на всички девет работници и служители по
трудово правоотношение в ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ -
Складова база Калояновец, с. Калояновец, Община Стара Загора /по приложен
списък/, с работно място: Складова база за съхранение на военновременни
мощности - Калояновец, трудово възнаграждение за извършената от тях работа за
м. септември 2018г. в размер на общо 5087 лв., представяща 60 на сто от брутното
им трудово възнаграждение, но не по-малко от определената с ПМС №
316/20.12.2017г. минимална работна заплата за страната, в срока, съгласно чл. 4
от утвърдените на 21.07.2016г. от Главния директор на ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“ Вътрешни правила за организация на работната
заплата и чл. 43 от Колективния трудов договор в сила от 01.07.2018г. между ДП
„Транспортно строителство и възстановяване, „Синдикат „ТСВ“ към КНСБ и Синдикат
„Подкрепа“, т. е. до 30.10.2018г., в нарушение от 31.10.2018г.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 24-002208 от 15.01.2019г., съставен от ст.инспектор
при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.
Към акта са приложени като
доказателства:
1. Ведомост за заплати за м. септември
2018г.
От нея е видно, че на всички девет
работници в предприятието са начислени съответните трудови възнаграждения.
Липсват подписи на лицата срещу посочените суми за получаване.
Във ведомостта под № 10 е посочена С.С.Д.,
като за нея е отразено начисляване не на работна заплата, а на обезщетение по
Кодекса на труда в размер на 792,45 лв.
2. Справка за изплатени трудови
възнаграждения за периода от м. май 2018г. до м. ноември 2018г., вкл. на
работещите в Складова база за Военновременни мощности, с. Калояновец с изх. №
23/15.01.2019г.
В справката за м. септември 2019г. са
отразени 13 лица, на две от тях - Р.Н.Т.и Д.В.Д.изобщо не е начислено брутно
трудово възнаграждение, а на С.С.Д.е начислено такова в размер на 792,45 лв.
В справката е отразено, че няма
постъпило плащане за нито един от работниците.
3. Вътрешни правила за организация на
работната заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, утвърдени
на 21.07.2016г. от главния директор на предприятието.
От тях се установява, че „работната заплата се изплаща в срок,
определен съгласно действащия в ДП „Транспортно строителство и възстановяване“
Колективен трудов договор.“ - чл. 4.
4. Колективен трудов договор между ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“, Синдикат „ТСВ“ към КНСБ и Синдикат
„Подкрепа“, в сила от 01.07.2018г.- Вътрешните правила за работната заплата на ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение Пловдив /заверено
копие/.
От него се установява, че „работната заплата се изплаща на два пъти: до
18 число на месеца - аванс за текущия месец и до 30 число на месеца - заплата
за предшестващия месец“ - чл. 43.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото са разпитани в качеството на свидетели: Е.М.Ж. и Д.Б.Г..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
При
извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на чл. 416 КТ и нормите на Закона за административните нарушения и
наказания, налагащи неговата отмяна.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че в конкретния случай е нарушен принципът Non
bis in idem.
След като контролните органи са
констатирали извършеното нарушение на чл. 245, ал. 1 КТ и са съставили АУАН №
24-002208 от 15.01.2019г., те са дали предписания по чл. 404, ал. 1 КТ, които
по своята правна същност представляват принудителни административни мерки,
целящи преустановяване на нарушението.
Неизпълнението на тези предписания
представлява една допълнителна възможност, дадена от законодателя на
контролните органи, която е гаранция за преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство чрез налагането на работодателя на допълнителна санкция при
продължаващо неизпълнение на задълженията му по Кодекса на труда. По този
начин, се гарантират в по-голяма степен правата на работниците и служителите.
Неизпълнението на предписанията представлява нарушение, различно от това, за
което се отнасят те като съдържание.
Съдът намира за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН - неправилно посочване на законовата разпоредба, която е
нарушена.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ,
предвижда налагане на административно наказание, в случаите когато работодател
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и
здравословни условия на труда.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
На практика това означава наличие на виновно
неизпълнение или лошо изпълнение на едно административноправно задължение.
Трудовият договор
е двустранен – за всяка от страните възникват насрещни права и задължения.
В чл. 128, т. 2 КТ е създадено едно общо
задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в
установените срокове като насрещна престация за предоставената и използвана от
него работна сила, а по-пълната му правна уредба се съдържа в чл. 242-272 КТ.
При регламентиране на трудовото
възнаграждение най-ярко се откроява идеята за закрила на труда, изразяваща се в
предпазване на работника или служителя, към неговото подпомагане и оказване на
съдействие като икономически по-слабата и зависима страна.
В чл. 245, ал. 1 КТ е предвидено
гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата
за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника
или служителя.
Именно това задължение е от публичен
ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране
на трудовите правоотношения.
Поради тази специфика на характера му
само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл. 414,
ал. 1 КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираното в жалбата - по чл.128,
т. 2 КТ.
В този смисъл е решение № 428 от
23.07.2014г. по КАНД № 377/2013г. на Административен съд - Стара Загора.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ включва в
себе си две хипотези и общото им посочване от актосъставителя и наказващия
орган представлява нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В случая следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ, предвижда при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Действително минималният размер на
гарантираното възнаграждение се съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в
размер на минималната заплата, като работодателят е длъжен за заплаща поне този
размер.
Липсата на конкретизация какъв е
дължимият размер за всеки от работниците, а и като цяло не представлява
съществено процесуално нарушение, затрудняващо привлеченото към отговорност
лице да разбере за какво деяние е наказано.
В този смисъл е и решение №
132/23.04.2019г., постановено по КАНД № 117/2019г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Съдът намира за несъстоятелни и
възраженията на жалбоподателя, че в АУАН и НП не са посочени датата и мястото
на извършване на нарушението и по този начин е допуснато нарушение на чл. 42,
т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
По отношение на дата на извършване на
нарушението, съдът намира, че правилно и актосъставителят и наказващият орган
са посочили, че това е 31.10.2018г. Деянието, чрез което се осъществява съставът
на нарушението по чл. 245, ал. 1 КТ е под формата на бездействие. Ето защо, за
да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на
датата на нарушението, е необходимо в наказателното постановление да е посочен
началният момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В случая правилно е
посочено, че дължимите суми е следвало да бъдат изплатени до 30.10.2018г. и
жалбоподателят е в нарушение от 31.10.2018г. В този смисъл е решение № 500 от
04.11.2013г., постановено по КАНД № 434/2013г. по описа на Административен съд
– Стара Загора.
По отношение на мястото на извършване
на нарушението, и актосъставителят и наказващият орган правилно са посочили, че
жалбоподателят „не е изплатил в предприятието или по банков път“ дължимите
суми. Действително, точно при това посочване не е посочено къде се намира
предприятието, но и в АУАН и в НП многократно е посочено, че това е Складова
база Военновременни мощности Калояновец, с. Калояновец, Община Стара Загора.
Съдът намира, че това е напълно достатъчно, за да се приеме, че е посочено
мястото на нарушението и да бъдат охранени в пълна степен правата и законните
интереси на жалбоподателя.
Съдът намира за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не са посочени поименно всички 9 работници в
предприятието и дължимите спрямо всеки един от тях суми.
От приложените към АУАН ведомост за
заплати за м. септември 2018г. и справка за изплатени трудови възнаграждения за
периода от м. май 2018г. до м. ноември 2018г., самият работодател е посочил
техният брой като е приел, че те са извършили добросъвестно своите задължения и
следва да получат трудово възнаграждение в определен размер.
Освен това, от посочените писмени
доказателства се установява, че именно на девет работници се дължи
възнаграждение за извършената от тях работа за м. септември.
В този смисъл е и решение №
372/25.09.2013г., постановено по КАНД № 344/2013г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ.
От обективна страна, се установи че
жалбоподателят ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение
Пловдив в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е
изплатил в предприятието или по банков път на всички девет работници и
служители по трудово правоотношение в ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“ - Складова база Калояновец, с. Калояновец;, Община Стара Загора
/по приложен списък/, с работно място: Складова база за съхранение на
военновременни мощности - Калояновец, трудово възнаграждение за извършената от
тях работа за м. септември 2018г. в размер на общо 5087 лв., представяща 60 на
сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от определената с ПМС
№ 316/20.12.2017г. минимална работна заплата за страната, в срока, съгласно чл.
4 от утвърдените на 21.07.2016г. от Главния директор на ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“ Вътрешни правила за организация на работната
заплата и чл. 43 от Колективния трудов договор в сила от 01.07.2018г. между ДП
„Транспортно строителство и възстановяване, „Синдикат „ТСВ“ към КНСБ и Синдикат
„Подкрепа“, т. е. до 30.10.2018г., в нарушение от 31.10.2018г
От субективна страна, съдът намира, че
в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице – работодател,
поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата
представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно
нарушение.
В този смисъл е решение №
278/05.07.2012г. по КАНД № 245/2012г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Що касае размера на определеното от
наказващия орган административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000 лева, съдът намира, че същата е правилно определена малко над минималния
размер, посочен от законодателя, с оглед обстоятелството, че става въпрос за
неплащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2018г. на общо девет работници,
както и че към момента на приключване на съдебното следствие не са представени
доказателства сумите да са изплатени.
Настоящият съдебен състав счита, че в
случая не са налице кумулативно предвидените от законодателя предпоставки и не
може да се приеме, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ.
На първо място, нарушението не е
отстранено веднага от ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение
Пловдив.
На второ място, в случая не може да се
приеме, че за работниците не са произтекли вредни последици, тъй като няма
данни и към настоящия момент описаните в АУАН и НП суми да са изплатени. Освен
това, следва да се отчете, че от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства се установява, че трудовото
възнаграждение на работниците не е заплащано не само за м. септември 2018г., но
и за други периоди и този факт не следва да бъде игнориран.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002208
от 12.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора,
с което на основание на основание 414, ал. 1 КТ на ДП „Транспортно строителство
и възстановяване“, Поделение Пловдив, ЕИК: 1308471160016, със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, ул. Нестор Абаджиев“ № 32 е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл. 245, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: