Определение по дело №2277/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4498
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Мл.С. Станислав Мирославов Ангелов
Дело: 20233100502277
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4498
гр. Варна, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100502277 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител адв. Я. Я. от САК,
срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на
ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил исковете за разликата над
присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки
един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на
трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ.
В жалбата се излага, че решението на РС-Варна в обжалваната му част е неправилно.
Твърди се, че уважаването на исковете в пълните им размери би довело до по-справедливо и
по-пълно обезщетяване на пострадалите, съобразно болките и страданията, които двамата
търпят, имайки предвид актуалната съдебна практика и икономическата обстановка в
страната. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и
съдът да уважи предявения иск в пълен размер.
В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна – „Савимекс“ ООД не депозира писмен
отговор.
Постъпила е въззивна жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РС-Варна,
подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител адв. К.
К. от АК-Добрич, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело №
9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил
„Савимекс“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН
**********, сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов
Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 200 от КТ.
Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради постановяването му при нарушение на
1
процесуалноправни и материалноправни норми. Счита, че първоинстанционният съд не е
определил размера на неимуществените вреди правилно. Моли първоинстанционното
решение в обжалваната му част да бъде отменено и размерът на уважените претенции да
бъде намален до минимум.
В срока по чл. 263 от ГПК от насрещната по жалбата страна – Ю. Т. Ю. и М. Т. З.,
чрез процесуалния им представител адв. Я. Я., е постъпил писмен отговор. Моли се
подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и решението
в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Доказателствени искания в двете въззивни жалби и в отговора не са направени.
От двете страни се претендират разноски.
Постъпила е въззивна частна жалба входящ № 11569/14.02.2023г. по описа на РС-
Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-
Добрич, срещу решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по
описа на РС-Варна, 43-ти състав, което има характер на определение, в частта му, в която
РС-Варна е прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против
„Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати
на всеки от двамата ищци, сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл.
49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен
съд – Варна. Счита, че първоинстанционният съд е следвало или първоначално да прекрати
производството по предявените искове по чл. 49 от ЗЗД, като преди това събере дължимата
държавна такса или при постановяване на определението си да събере дължимата държавна
такса. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител адв.
Я. Я., оспорва частната жалба, като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е отделил евентуално съединените искове, тъй като съобразно чл. 104, т. 4 от ГПК,
на окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски
дела с цена на иска над 25000 лева. Правилно не е събрана държавна такса, тъй като, когато
между едни и същи страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове,
дължимата държавна такса е една, съгласно разпоредбата на чл. 72 от ГПК. Главните искове
по първоинстанционното дело произтичат от трудово правоотношение, защото
правоотношението между загиналия работник и „Савимекс“ ООД изрично е обявено за
трудово с акт на Инспекцията по труда. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1от ГПК
ищците по тези искове не следва да внасят такси и разноски по делото. Моли частната
жалба да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав намира, че решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело
№ 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав, има характер на определение от
категорията на тези по чл. 118 от ГПК, вр. чл. 121 от ГПК в частта му, с която РС-Варна е
прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в
условията на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата
ищци, сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е
изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна и по
смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 118 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.
При това положение частна жалба входящ № 11569/14.02.2023г. по описа на РС-
Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-
Добрич, срещу решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по
описа на РС-Варна, имащо характер на определение от категорията на тези по чл. 118 от
ГПК, вр. чл. 121 от ГПК в частта му, с която РС-Варна е прекратил производството по
предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност,
искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци, сумата от по 150000
лева /общо за 300000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил същите по
подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна и депозирания от
насрещната страна отговор по нея, подлежат на разглеждане по различен
2
съдопроизводствен ред и следва да се разгледа в отделно частно производство.
Разглеждането на въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по описа на РС-
Варна, подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител адв. Я. Я. от
САК, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа
на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил исковете за разликата над
присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки
един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на
трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ; въззивна
жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД,
ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-Добрич, срещу
Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-
ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил „Савимекс“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН **********, сумите от по 100 000
/сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова
злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на основание чл. 200 от КТ и отговора по нея,
следва да продължи под административния номер на въззивното гр. дело – № 2277/2023 год.
по описа на ОС – Варна.
До приключване на частното производство, производството по настоящото в. гр. дело
№ 2277/2023 год. по описа на ОС – Варна, следва да бъде спряно, на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗДЕЛЯ производството по въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по описа
на РС-Варна, подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител адв. Я. Я.
от САК, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по
описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил исковете за разликата
над присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за
всеки един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на
трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ.; въззивна
жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД,
ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-Добрич, срещу
Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-
ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил „Савимекс“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН **********, сумите от по 100 000
/сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова
злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на основание чл. 200 от КТ, отговора по нея и
по:
въззивна частна жалба входящ № 11569/14.02.2023г. по описа на РС-Варна, подадена от
„Савимекс“ ООД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-
Добрич, срещу решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по
описа на РС-Варна, 43-ти състав, имащо характер на определение от категорията на тези по
чл. 118 във вр. с чл. 121, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, в частта в която РС-Варна е прекратил
3
производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията
на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци,
сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил
същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна и отговора по
нея.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по
описа на РС-Варна, подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител
адв. Я. Я. от САК, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело №
9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил
исковете за разликата над присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран
размер от 150 000 лева за всеки един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т.
Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 200 от КТ; въззивна жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РС-
Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител
адв. К. К. от АК-Добрич, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело №
9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил
„Савимекс“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН
**********, сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов
Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на основание
чл. 200 от КТ и отговора по нея, ДА ПРОДЪЛЖИ под номера на настоящото въззивно
гр. дело № 2277/2023 год. по описа на ОС-Варна.

ПОСТАНОВЯВА производството по въззивна частна жалба входящ №
11569/14.02.2023г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: *********,
чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-Добрич, срещу решение №
4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, 43-ти
състав, имащо характер на определение от категорията на тези по чл. 118 във вр. с чл. 121,
вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, в частта му, в която РС-Варна е прекратил производството по
предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност,
искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци, сумата от по 150000
лева /общо за 300000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил същите по
подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна, ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ
НАСТОЯЩОТО ДЕЛО и ведно с препис от настоящото определение ДА СЕ
ДОКЛАДВАТ на Председателя на Гражданското отделение на ОС – Варна за преценка
и образуване в отделно частно гражданско дело, по което да се приложи и
първоинстанционното дело.


СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по в. гр. дело №
2277/2023 год. по описа на ОС – Варна до приключването на производството по в. ч. гр.
дело № …………/2023 год. по описа на ОС – Варна с влязъл в сила съдебен акт.

Определението в частта му, с която е спряно производството по в. гр. дело №
2277/2023 год. по описа на ОС – Варна, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5