О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №

 

                                                        Гр.Ловеч,………..2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                              ПЛАМЕН ПЕНОВ

като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр.дело № 50 по описа за 2020 година и  за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.            Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********* чрез юрисконсулт К.Е.С., срещу Разпореждане № 1973/09.12.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 1100/2019 г. по описа на Районен съд –Троян в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т.Х.К., ЕГН **********,*** за сумата 600.50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 20.00 лв., представляващи такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.

Излага съображения, че в обжалваната част същото е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Счита, че при постановяването му  съдът не е приложил правилно разпоредбите, касаещи заповедното производство и е превишил своите правомощия. Позовава се  на т.21 „б” от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изтъква, че в случая районният съд се е поизнесъл по същество на спора, което е недопустимо.  В тази насока цитира и съдебна практика и практика на СЕС. Жалбоподателят заявява, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. Относно таксите по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането изтъква, че същите не представляват такси по усвояване и управление на кредита. Те се начисляват съгласно постигнатото между страните съгласие, когато клиентът не изпълнява  задълженията си по договора, изпадне в забава с плащанията си и за кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия. Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде уважено искането.

Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 1100/2019 г. по описа на РС Троян, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД  срещу длъжника Т.Х.К. за парично вземане в размер на сумата 1339.92 лв., основана на  Договор за потребителски кредит № 3038895158 от 07.12.2018 год.

След дадени по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК указания от РС за отстраняване на нередовности в заявлението, кредиторът с молба от 09.12.2019 г. е уточнил, че сумата от 1286.64 лв. включва неплатена по договора гщлавница в размер на 573.67 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 92.47 лв. и 600.50 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 600.50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 20.00 лв., представляващи такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за останалите претендирани суми.

В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е сключен при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално разпоредбата на чл.33, ал.1. Изложени са и подробни  доводи, че сумите в отхвърлената част на заявлението, не попадат в изброените в чл.10а, ал.1 и ал.2  от ЗЗП и затова тези уговорки нищожни поради противоречие със закона.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши  проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница и договорна лихва, включва и начислено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 600.50 лв. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тъй като срокът на договора е изтекъл, кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора. На кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия срок на договора.

 Съдът намира, че с твърденията за въведени с Договор за потребителски кредит клаузи за начисляване на възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, с които се преследва забранена от закона цел. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.

    Въззивният състав също намира, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона. В заявлението изрично посочено, че това възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, по който се претендира, е видно че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита.

  Въззивната инстанция намира, че в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги, за който не е конкретизирано и какво включва, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя, тази сума е уговорена като фиксиран размер. Следователно тя не представлява разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.

На следващо място следва да се отбележи, че тази клауза противоречи и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото. Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите условия на живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които накърняват добрите нрави. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК.  Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 600.00 лева, а уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е в размер също от 600.50 лв., което е прекомерно. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на добрите нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е получила и правна санкция, като е превърната в правна.

Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение досежно възнаграждението за пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. Тези клауза не поражда права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.

Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд Троян е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

                                              О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

           ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1973/09.12.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 1100/2019 год. по описа на Районен съд Троян в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********* чрез юрисконсулт Р.И.Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Т.Х.К., ЕГН **********,*** за сумата 600.50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 20.00 лв., представляващи такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.

Определението е окончателно.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

                                                                                        1.

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                         2.