Р
Е Ш Е
Н И Е № 98
гр. София, 04.08.2017 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Магдалена Букина,
като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 111 по описа за 2015 година на
СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ - К.Ц.Г., ЕГН *********, с
постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Ж.К. от САК е предявил срещу „П.”
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.П.
Я., обективно, кумулативно съединени искове с правно основание по чл.29, ал.1
от ЗТР и евентуален по чл.71 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че е акционер в ответното дружество „П.” АД с 5025 броя обикновени,
поименни акции с право на глас и 30 095 броя акции на приносител от
учредителната емисия от капитала на същото дружество. Излага, че към момента на
вписване на дружеството в Търговския регистър е притежавал общо 35 120 броя
акции, представляващи 50% от капитала на дружеството. Към този момент общият размер
на вписания капитал бил 70 240 лева. Сочи, че поради качеството му на
основен акционер в ответното дружество, бил избран за член на Съвета на
директорите /СД/ от момента на вписването му в Търговския регистър. Твърди още,
че първоначално приетият устав на дружеството предвиждал приемане на решенията
на общото събрание на акционерите с мнозинство 50% от акциите и приемане на
решенията на СД с единодушие от неговите членове. Това било така, за да бъде
дадена възможност на акционера да влияе върху решенията на неговите органи и да
участва в управлението на дружеството.
Ищецът твърди още, че в
последствие със незаконосъобразно прието решение на Общото събрание (ОС) на
акционерите за изменение на устава, останалите акционери в дружеството
делегирали на Съвета на директорите (СД) право по чл.196, ал.1 от ТЗ да приема
решения за увеличаване на капитала и по ал.3 на същия законов текст да приема
решения за отнемане правото на акционерите да запишат и придобият част от
увеличения капитал съответна на притежаваните от тях акции.
Поддържа се още в исковата молба,
че след изменението на Устава на дружеството, Съветът на директорите провел
четири заседания, на които били приети решения в посочения по-горе смисъл, от
12.01.2015г. и от 16.06.2015г., като с така взетите решения акционерното
участие на ищеца било намалено до 2,04% от капитала на ответното акционерно
дружество.
С настоящата искова молба, ищецът
оспорва законосъобразността на така приетите решения на органите на „П.” АД, а
именно:
На първо място твърди, че на
проведеното на 07.10.2014г. заседание на Съвета на директорите било взето
решение за свикване на Общо събрание на акционерите на „П.” АД, което да се
проведе на 21.11.2014г. от 10.00ч., а
при липса на кворум същото да се проведе на 08.12.2014г. от 12.00ч., при
следния дневен ред: 1. Вземане на решение за разпределяне на дивиденти между
акционерите за сметка на натрупаната печалба от предходни години; 2. Промени в
устава на акционерното дружество и 3. Разни.
Ищецът твърди, че нито е бил поканен
да участва в проведеното заседание на Съвета на директорите на 07.10.2014г.,
нито е бил уведомен за дневния ред и датата на провеждане на това заседание.
Поддържа, че ако е бил уведомен и е имал възможност да се яви на това
заседание, не би било взето решение за свикване на Общо събрание на
акционерите, тъй като съгласно Устава на дружеството в неговата редакция от
18.06.1998г., всички решения се взимали с единодушие от членовете на Съвета на
директорите (чл.27, ал.2 от Устава).
Поддържа, че на заседанието на
Съвета на директорите проведено на 07.10.2014г. били приети решения, съобразно
предвидения дневен ред.
По иска с правно основание чл.29,
ал.1 от ЗТР, касаещ решенията на ОС на акционерите на ответното дружество от
08.12.2014г. ищецът излага следните доводи:
Твърди, че не е бил поканен
редовно нито за свиканото извънредно Общо събрание на акционерите проведено на
21.11.2014г., нито за това проведено на 08.12.2014г., при условията на спадащ
кворум.
Сочи, че съгласно чл.15, ал.3 от
Устава на дружеството (в неговата
редакция от 18.06.1998г.) Общото събрание на акционерите се свиквало чрез
покана, обнародвана в Държавен вестник, като на поименните акционери, можело да
се изпращат и писмени покани. Твърди, че поканата не е обнародвана в Държавен
вестник, а вместо това е била обявена по партидата на дружеството в Търговския
регистър с вписване №20141016160408. Излага, че не е получавал писмена покана,
а обявената в Търговския регистър не представлявала редовна такава, поради
това, че нейното съдържание не отговаряло на изискванията на чл. 223, ал.4 от ТЗ.
Сочи, че ОС изобщо не е било
провеждано и че протоколите от него отразяват липсващи (неприети) решения.
На следващо място оспорва
истинността на протокола от ОС проведено на 08.12.2014г. по отношение на неговата
дата, съдържание и подписи, с твърдения, че на практика не са приети и липсват
ясни и конкретни решения.
По т.1 от дневния ред на
събранието, сочи че не е било прието решение за разпределение на натрупана
печалба в конкретен размер, за конкретни предходни години, както и че не е бил
определен конкретен размер на дивидента, дължим на всеки един от акционерите в
дружеството; по т.2 – че не е било прието решение за конкретни изменения на
Устава на акционерното дружество, тъй като не били посочени конкретни текстове
от последния, които се изменят, допълват и по какъв начин, а взетото решение за
овластяване на Съвета на директорите с правата по чл.196, ал.1 и ал.3 от ТЗ,
изобщо не било предвидено в дневния ред на събранието като със същото не били
посочени конкретните права, които се делегират на последния. Поддържа, че
препращането към определен законов текст не означава делегиране на права и
компетентност от един орган на дружеството на друг. Сочи още, че след приемане
на решението за овластяването на Съвета на директорите с правата по чл.196,
ал.1 и ал.3 от ТЗ в протокола не било отразено дали е проведено гласуване,
както и резултата от гласуването на
решението. Отделно от това се сочи, че не е отразен броят и видът на акциите, с
които е гласувано приемането на това решение.
Счита, че решенията на Общото
събрание на акционерите проведено на 08.12.2014г. не са приети и на друго
основание, а именно: в представените списъци за присъствалите на проведеното на
21.11.2014г. ОС на акционерите, фигурирало лице, което било различно от лицето,
което било другият основен акционер в дружеството и което било отбелязано като
такъв в книгата на акционерите на „П.” АД, а именно - „П.” ЕООД. Според
представените списъци като акционер се било легитимирало дружеството „П.” ЕООД,
без да било отразено в същите лицето, което го представлява, с име, ЕГН и дали
същото е законния представител на дружеството или пълномощник, за да може да
бъде проверена представителната му власт.
Списъците освен това не били подписани от преброителите на гласовете –
чл.232, ал.2 и 3 от ТЗ.
По отношение на исковете с правно
основание чл.29, ал.1 от ЗТР, касаещ решенията на СД на ответното дружество от
12.01.2015г. и съединеният при условията на евентуалност иск за отмяна на
същите по чл.71 от ТЗ, ищецът излага следните доводи:
Оспорва законосъобразността на
решенията взети от Съвета на директорите на проведеното на 12.01.2015г.
заседание, като излага следните твърдения:
На първо място твърди, че с
протокол от 12.01.2015г. Съветът на директорите на „П.” АД е приел следните
решения:
- за увеличаване капитала на „П.”
АД от 70 240 лв. на 77 240 лв., чрез издаване на нови 7 000 броя
обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка -
на основание чл.8, ал.3 от устава на дружеството във връзка с чл.196 от ТЗ да
бъде;
- за
отпадне правото на акционерите визирано в чл.8, ал.4 от устава за придобиване
на част от новоиздадените акции, пропорционално на участието им в капитала на
дружеството с цел равнопоставеност на акционерите - притежатели на поименни
акции от капитала на дружеството, както и предоставяне на възможност за
записване на акции от капитала на дружеството от страна на изпълнителния
директор, поради особени заслуги за неговото развитие - на основание чл.8, ал.6
от устава ;
- за
увеличаване капитала на дружеството до посочения по-горе размер, само при
условие, че новоиздадените 7 000 броя обикновени поименни акции с право на
глас бъдат записани, както следва: от
акционера Х. Г.К.– 5 000 броя и от изпълнителния директор И.П. Я. – 2000
броя, като акционерите следва да внесат минимум 25% от номиналната стойност на
акциите, а останалата част до пълната им стойност, да бъде внесена най-късно в
двугодишен срок от датата на вписването на увеличението - на основание чл.8,
ал.8 от устава във вр. с чл.196 и чл.195 от ТЗ.
Ищецът
твърди, че с друг протокол от заседание на Съвета на директорите проведено на
същата дата 12.01.2015г., последният приел и следните решения:
- Приемане на доклад на Съвета на
директорите относно причините за ограничаване на правата на акционерите в „П.”
АД и увеличаване на капитала на дружеството под условие, че определени лица
запишат акции на определена цена;
-
Изключване на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 от ТЗ, съответно по
чл.8, ал.4 от устава, за придобиване на част от новоиздадените 7 000
поименни акции, пропорционално на участието им в капитала на дружеството при
увеличението на капитала на дружеството, чрез емитиране на поименни обикновени
акции с право на глас.
Ищецът
твърди, че не е бил канен да участва в нито едно от двете заседания на Съвета
на директорите, проведени на 12.01.2015г., нито бил уведомен за дневния ред и
датата на провеждането им. Поддържа, че Съветът на директорите, не би могъл да
приеме посочените решения на заседанията си от 12.01.2015г., ако е бил надлежно
уведомен за тях и е присъствал на процесните заседания, без неговото съгласие,
с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 от Устава на дружеството (в неговата редакция от 18.06.1998г).,
съгласно която всички решения на Съвета на директорите се вземали с единодушие
от неговите членове.
Ищецът
излага, че междувременно останалите акционери в ответното дружество били
обявили за вписване по партидата на „П.” АД в Търговския регистър, нов устав, в
който текстът на чл. 27, ал. 2 от стария бил променен. Твърди, че решение за
такова изменение на устава на „П.” АД никога не било гласувано. Отделно от това
поддържа, че липсва взето решение за промяна в устава на ответното дружество и
на друго основание, а именно поради липсата на вписване по партидата на
дружеството в Търговския регистър на взето решение за изменение на устава,
съгласно разпоредбата на чл.231, ал.3 от ТЗ и визираното в същата, че решенията
за промени в устава влизат в сила след вписването им.
Предвид на горното ищецът
поддържа, че заседанията на Съвета на директорите на „П.” АД, проведени на
12.01.2015г., не били редовно свикани и проведени.
Ищецът излага в исковата си
молба, че увеличението на капитала е заявено за вписване в Търговския регистър
със заявление обр. А5 с вх. №20150127170956 и това обстоятелство било вписано
под № 20150202171150.
Поддържа, че като мажоритарен
акционер в ответното дружество с 50% акционерно участие, с оглед на това, че
решенията на Общото събрание са се вземали с повече от 50% от акциите, преди
приемането на атакуваните решения на Съвета на директорите от 12.01.2015г. за
увеличаване на капитала на дружеството, чрез издаване на нови акции по реда на
чл.196, ал.1 от ТЗ и отпадане на правата на акционерите да запишат акции от
увеличението, съответни на дяловото им участие в капитала, е имал възможност да
блокира гласуването на тези решения. Счита, че тези решения на Съвета на
директорите от 12.01.2015г. са взети в нарушение на закона, като приети в един
и същи ден, без решението за отмяна на предимството на акционерите по чл. 194,
ал.1 от ТЗ да бъде предварително обявено за вписване в Търговския
регистър.
На следващо място ищецът
поддържа, че правилата касаещи правомощието на Общото събрание на акционерите
по чл.194, ал.4 от ТЗ за ограничаване правата на акционерите, следва да важат и
при решение на Съвета на директорите взето
в рамките на делегирано му правомощие по чл.196, ал.3 от ТЗ. Счита, че
ограничението на правото на акционерите да придобиват част от новите акции,
съответстваща на техния дял от капитала на дружеството, е предвидено единствено
като изключение и при строго следване на установената в императивната норма на
чл.194, ал.4 от ТЗ процедура. Твърди, че преди да се премине към увеличаване на
капитала на дружеството по реда на чл.195 от ТЗ под условие, а именно - че
акциите следва да се закупят от определени лица, на определена цена, трябва да
бъде взето решение на Общото събрание на акционерите по чл.194, ал.4 от ТЗ за
отпадане на предимството на акционерите за изкупуване на новите акции. Твърди,
че в конкретния случай това не е спазено, тъй като двете заседания на Съвета на
директорите, на които са взети процесните решения, са се провели в един и същи
ден на 12.01.2015г., без първото от тях да е било обявено в Търговския
регистър.
На следващо място ищецът оспорва
като неистински протоколите от заседанието на Съвета на директорите проведено
на 12.01.2015г., по отношение на тяхното съдържание и подписи. С оглед на това,
че последните са частни документи, които не носят неговия подпис, поддържа, че
тежестта на доказване истинността на оспорените протоколи е на ответника.
В резултат на изложеното ищецът е
предявил следните обективно и кумулативно съединени искове:
1. Иск по чл.71 от ТЗ за отмяна на решенията на Съвета на
директорите на „П.” АД, приети на 07.10.2014г. а именно: решение за свикване на
Общо събрание на акционерите на 21.11.2014г. от 10.00ч., а при липса на кворум
за 08.12.2014г. от 12.00ч.; решение за определяне на дневния ред на общото
събрание, включващ следните въпроси: 1. Вземане на решение за разпределение на
дивиденти между акционерите за сметка на натрупана печалба от предходни години;
2. Промени в устава на дружеството; 3. Разни;
2. Иск по чл.29, ал.1 от ЗТР за установяване несъществуването на решенията на Общото
събрание на акционерите на „П.” АД, проведено на 08.12.2014г., (виж. д.и.м., л.89, т. ІІІ - отказ от
предявения отрицателен установителния иск за установяване несъществуването на
решение на Общото събрание от 08.12.2014г. по т.1 от дневния ред), а именно
за промените в Устава на дружеството; за изрично овластяване Съвета на
директорите с правата по чл.196, ал.1 от ТЗ за срок от пет години от датата на
промените в устава до сумата от десет милиона лева, както и за изрично
овластяване на Съвета на директорите с правата по чл.196, ал.3 от ТЗ за същия
срок;
3. Иск по чл.29, ал.1 от ЗТР за
установяване несъществуването на
решенията на Съвета на директорите на „П.” АД от 12.01.2015год. При условията на евентуалност и в случай на
отхвърляне на последния предявен главен иск, ищецът е предявил и иск по чл.71
от ТЗ за отмяна на решенията на СД на ответното дружество от 12.01.2015г.,
а именно за отмяна на следните решения: за увеличаване капитала на „П.” АД от
70 240 лв. на 77 240 лева, чрез издаване на нови 7 000 броя обикновени поименни
акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една; за отпадне
правото на акционерите за придобиване на част от новоиздадените акции,
пропорционално на участието им в капитала на дружеството с цел равнопоставеност
на акционерите - притежатели на поименни
акции от капитала на дружеството, за предоставяне на възможност за записване на
акциите от капитала на дружеството от страна на изпълнителния директор, поради
особени заслуги за развитието на „П.” АД; за увеличаване капитала на
дружеството само при условие, че новоиздадените 7 000 броя обикновени поименни
акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една бъдат записани,
както следва: от акционера Х. Г. К. – 5 000 броя поименни акции с право на глас
и от изпълнителния директор И. П. Я. - 2 000 броя поименни акции с право на
глас, по тяхната номинална стойност, като акционерите следва да внесат минимум
25% от номиналната стойност на акциите, а останалата част до пълната им
стойност да бъде внесена най-късно в двугодишен срок от датата на вписване на
увеличението; за приемане на доклад на Съвета на директорите относно причините
за ограничаване правата на акционерите на „П.” АД и увеличение на капитала под
условие, че определени лица запишат акции на определена цена, както и решение
за изключване на правото на акционерите по реда на чл.194, ал.1 от ТЗ,
съответно по чл.8, ал.4 от устава за придобиване на част от новоиздадените 7
000 поименни акции, пропорционално на участието на акционерите в капитала на „П.”
АД при увеличението на капитала на дружеството чрез емитиране на 7 000
броя поименни обикновени акции с право на глас.
Ищецът моли още да бъде
постановено заличаване на вписванията по партидата на дружеството „П.” АД с ЕИК
., с които били отразени оспорените решения на органите на дружеството, както
следва: вписване 20141016160408 по заявление обр. Г1 с вх. №20141010151204;
вписване 20141213141448 по заявление обр.Г1 с вх.№ 20141209152813 и вписване
20150202171150 по заявление обр. А5 с вх. №20150127170956.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Исковете
подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на
чл.365, т.3 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея искове са допустими.
Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника - „П.” АД с
указанията по чл. 367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият,
чрез изпълнителния директор и представляващ акционерното дружество – И. П.Я., е
подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като излага
следното:
Ответникът оспорва, като
неотговарящо на обективната истина твърдението на ищеца, че не бил канен и не е
бил уведомяван за заседанието на Съвета на директорите проведено на
07.10.2014г. Твърди, че същият е бил надлежно уведомен, но не се е явил и не е
присъствал на това заседание по собствени подбуди.
На следващо място ответникът
поддържа, че изискванията за необходимия кворум за вземане на решенията на
съответните органи на акционерното дружество предвиждат кои са предпоставките
при наличието, на които последният взема законосъобразни решения. Сочи, че
разпоредбата на чл.27, ал.2 от устава от 1998г., не следва да се тълкува
самостоятелно, а систематично, по смисъла на чл.68 ТЗ. Излага, че съгласно ал.1
на посочената разпоредба от устава от 1998г. Съветът на директорите може да
приема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или
представлявани от друг член на Съвета на директорите, като никой от
присъстващите членове не може да представлява повече от един отсъстващ. Твърди
още, че видно от протокола на заседанието проведено на 07.10.2014г., са
присъствали повече от половината членове на СД и за провеждането му е бил
налице изискуемия съгласно чл. 27, ал.1 от устава кворум.
Не оспорва твърдението на ищеца,
че ал.2 на чл.27 от устава от 1998г., постановява, че решенията на Съвета на
директорите се вземат с единодушие, но съгласно нейното разположение и предвид
разпоредбата на алинея първа на същия член от устава, поддържа, че единодушие
се изисква единствено от присъстващите на заседанието членове на Съвета на
директорите.
Ответникът счита, че в исковата
молба липсва изложение, както и твърдения, относно това какви точно акционерни
права са били нарушени с взетото решение на проведеното на 07.10.2014г.
заседание на Съвета на директорите.
Отделно
от това поддържа, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск по чл.71 от ТЗ, доколкото същият може да бъде предявен от съдружник или акционер, в случай,
че са нарушени негови членствени права в това му качество на съдружник или
акционер. Сочи, че според изложените от ищеца в исковата молба твърдения, в
подкрепа на основанията му за предявяване на иска по чл. 71 от ТЗ, последният е
заявил, че с оспорените решения взети на заседанието от 07.10.2014г. са
нарушени правата му като член на Съвета на директорите, а не като такъв на
акционерното дружество.
На
следващо място ответникът твърди, че качеството акционер на дружеството не е
задължителна предпоставка за участие в Съвета на директорите на негов член.
Поддържа, че неучастието на ищеца в състава му не е функция от правата му на
акционер и не възпрепятства тези права, тъй като съгласно устава на дружеството
качеството на акционер не е задължителна предпоставка за участие в Съвета на
директорите.
Ответникът
поддържа още, че така предявеният иск за отмяна на взети решения на Съвета на
директорите на акционерното дружество, поради претендирана незаконосъобразност
на същите, доколкото петитумът на иска не е насочен към защита на конкретни
права на акционера, е недопустим и че такъв иск Търговският закон не предвижда.
По иска
с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТР касаещ решенията на ОС на дружеството от
08.12.2014г. ответникът счита, че изложените от ищеца основания предполагат, че
искът му се основава на твърдения за незаконосъобразност на Общото събрание на
акционерите, поради нередовното му свикване, липса на кворум и опорочено
мнозинство. Счита тези твърдения освен за неясни и за неоснователни. Оспорва
същите като неотговарящи на обективната истина и излага следното:
Поддържа становището си, че
разпоредбите на устава на „П.” АД в редакцията му от 1998г. следва да се
тълкува по смисъла на чл.68 ТЗ. Същите са формирали актуален към 1998г. и
допустим от закона ред за свикване на общо събрание на акционерите.
Не оспорва наведеното от ищеца
твърдение, че съгласно чл.15, ал.3 от устава в редакцията му от 1998г., общото
събрание на акционерите, когато съществуват акции на приносител се свиква чрез
обнародването й в Държавен вестник, но поддържа, че към този момент волята на
акционерите е била да уредят в устава си законово допустим начин на свикване на
общото събрание, съгласно законово допустимия и актуален към 1998г. ред.
Поддържа, че разпоредбата на чл.15, ал.3 от устава в редакцията му от 1998г., с
оглед настъпилите промени в нормативната уредба противоречи на императивната
разпоредба на чл.223 от ТЗ, която предвижда, че общото събрание на акционерите
може да бъде свикано по разписания в последната норма ред, а именно чрез
обявяване на поканата за свикването му в Търговския регистър. Счита, че разпоредбата на чл. 223
от ТЗ в частта й, в която е предвидено, че при липса на акции на приносител,
общото събрание може да бъде свикано чрез писмени покани до акционерите, е
неприложима в настоящия случай. Поддържа, че този ред на свикване е приложим, в
случай че е предвиден и в устава на акционерното дружество. Счита го за неприложим и поради това, че „П.”
АД е издало освен поименни и акции на приносител. Поради това, че законът не
предоставя възможност за свикване на общо събрание на акционерите с
едновременно обявяване на покана за акциите на приносител и изпращане на
писмени покани до поименните акционери, поддържа, че когато са налице два
различни вида акции, свикването на общото събрание трябва да се осъществи по общия
предвиден в чл. 223, ал. 3 предл.1 от ТЗ ред.
С оглед на така изложеното,
ответникът твърди, че Общото събрание на акционерите на „П.” АД от 21.11.2014г.
и 08.12.2014г. е свикано по единствения възможен и законосъобразен начин, а
именно чрез обявяване на поканата в търговския регистър към Агенция по
вписванията, вписана с вписване №20141016160408.
Оспорва като неотговарящи на
обективната истина твърденията на ищеца, за нередовност на обявената покана,
поради липса на реквизитите по чл. 223, ал.4 от ТЗ. Твърди, че в същата ясно са
посочени фирмата, седалището и адреса на управление на ответното дружество,
мястото, датата и часа на събранието, вида му, дневния ред на въпросите
предложени за обсъждане, както и конкретните предложения за решения по тях.
Тези обстоятелства били предвидени и по отношение на поканата за свикване на
общо събрание при условията на спадащ кворум по смисъла на чл.227, ал.3 от ТЗ.
Твърди, че доколкото не са предвидени в устава на ответното дружество
формалности за участие в общото събрание, то такива съответно не са били
обявени и в поканата за свикването му.
Ответникът оспорва като
неоснователно твърдението на ищеца, че в поканата не се съдържат конкретни
предложения за решения. Сочи, че в същата са отразени конкретни предложения,
както и че изрично е посочено в нея, че писмени материали по повод и във връзка
с обявения дневен ред, се намират в офиса на дружеството в гр. К., ул. „София”
№9. Твърди, че който и да е от акционерите и в частност ищеца, ако е проявявал
интерес е можел безпрепятствено да упражни правото си на информираност като
акционер и да се снабди с материалите.
На следващо място ответникът
твърди, че обявеният дневен ред в поканата за свикване на общото събрание е
съдържал достатъчно конкретизирани предложения на решенията, а с оглед
изискванията на чл.224 от ТЗ подробни писмени материали във връзка с него са
били предоставени на разположение на акционерите. Поддържа, че поради това, че
характерът на обсъжданите въпроси изисква предоставяне на подробни писмени
материали, с оглед защита на правата на акционерите не е било необходимо
изрично изброяване в пълни подробности по всяка точка от дневния ред в
поканата. Намира, че изброяване на предложенията за решения по начина по който
е посочен от ищеца в исковата молба, освен, че е нецелесъобразен, би довел до
застрашаване правата на акционерите, тъй като поканата за свикване на общото
събрание е публична, като с обявяването става публична и достъпна до трети
лица. Твърди, че по заявения в исковата молба от ищеца начин или при подробно
описание на дневния ред, публична и достъпна би станала и информацията за
точния размер на дивидентите, които всеки акционер следва да получи, което би
застрашило неговите права.
На следващо място ответникът
поддържа, че с оглед разпоредбата на чл.196 от ТЗ решението за овластяването на
Съвета на директорите да увеличава капитала и съответно да ограничава правата
на акционерите може и следва да бъде взето именно с решение за изменение на
устава на дружеството. Сочи, че видно от протокола на Общото събрание,
проведено на 08.12.2014г. такова решение е налице. Твърди, че в същия е
отразено кратко изложение на предлаганите промени, като изрично е посочено, че
се предлага овластяване на Съвета на директорите за увеличаване на капитала и
ограничаване правата на акционерите, което решение е взето с мнозинство от
всички представени акции.
Във връзка с твърденията за липса
на идентичност между участвалия в Общото събрание от 21.11.2014г. и
08.12.2014г. акционер „П.” ЕООД и че акционер в „П.” АД е друго дружество - „П.”
ЕООД, заявява, че същите са неверни. Сочи, че видно от устава на ответното
дружество, във всички негови редакции, включително и в редакцията му от 1998г.
капитала на „П.” АД е внесена апортна вноска именно от акционера „П.” ЕООД,
което обстоятелство е отразено и в книгата на акционерите. От извлечението от
книгата на акционерите се установявало, че не са налице прехвърляния на акции
между акционерите, а се касе за евентуално допусната техническа грешка при
вписването и не следва да се прави извод за липса на идентичност между внеслия
непаричната вноска акционер „П” ЕООД и вписания - „П.” ЕООД. Отделно от това в
подкрепа на доводите са за неоснователност на твърдението на ищеца за липса на
идентичност между участвалия в Общото събрание от 21.11.2014г. и 08.12.2014г.
акционер „П.” ЕООД и вписания в книгата на акционерите „П.” ЕООД, сочи, че след
справка в търговския регистър се установява, че дружество с фирма „П.” ЕООД не
съществува, а има вписано дружество „П.” ЕООД, с ЕИК..
По твърденията на ищеца за липса
на подписи на преброителите на гласовете в протоколите от общото събрание на
акционерите от 21.11.2014г. и 08.12.2014г., ответникът заявява следното:
На първо място, че от изложеното
в исковата молба /в т.1.2 от същата/, не ставало ясно дали с така изложеното
възражение се поддържа незаконосъобразност на решението на Общото събрание или
се твърди липса на взето решение, или се твърдят и двете обстоятелства в
условията на евентуалност или в условията на алтернативност.
На следващо място сочи, че към
подаденото заявление: обр. Г1 с вх. №201412091528, вписано с вписване №20141213141448
и съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ТЗ, са приложени протоколи от Общото
събрание на акционерите от 21.11.2014г. и 08.12.2014г. , от които се
установявало, че за преброител на гласовете е била избрана Л.А.Х., като и че и двата
протокола са подписани от нея в това й
качество.
По предявения иск с правно
основание чл. 29, ал.1 от ЗТР за установяване несъществуването на решенията на
Общото събрание на ответното дружество, излага следното:
Счита,
че от обстоятелствената част на исковата молба, не става ясно на коя от двете
хипотези визирани в чл. 29 от ЗТР се е позовал ищецът, дали се касае за
неистинско удостоверяване - вписано обстоятелство, което по закон възниква с
решение на орган на търговското дружество, без да е налице изявление от страна
на органа или се касае за обстоятелство, което е възникнало с решение на
волеобразуващия орган, но по-късно е установена неговата нищожност.
По
предявения иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТР за установяване
несъществуването на решенията на Съвета на директорите на „П.” АД от
12.01.2015г., и по евентуално предявения иск
по чл.71 от ТЗ, за отмяна на същите решения и изложените твърдения в т.2
от исковата молба, ответникът излага доводи идентични на тези по иска с правно
основание чл.71 от ТЗ – за отмяна на решенията на СД на ответника от
07.10.2014г.
На
следващо място, намира, че са приложими изискванията за кворум и мнозинство,
заложени и в приетия на 08.12.2014г. и вписан на 13.12.2014г. изменен Устав на
дружеството. Поддържа, че присъствието и евентуалния начин на гласуване
„против” на ищеца, не променят обстоятелството, че решенията на СД са
законосъобразно приети, изцяло в съответствие с Устава на дружеството действащ
към момента на вземането им, вписан и обявен на 13.12.2014г. със заявление Г1 с
вх. № 20141209152813, вписано с № 20141213141448.
По възраженията на ищеца, че
решение за изменение на Устава никога не е било вписвано и че същият само е
обявен в Търговския регистър, ответното дружество поддържа, че съгласно ЗТР, ТЗ
и ГПК само определени обстоятелства подлежат на вписване по партидите на
търговските дружества и в случай че промените в Устава на акционерното
дружество, касаят тези обстоятелства, а именно: промени в седалище, адрес на
управление, представителна власт, съвет на директорите, предмет на дейност,
капитал и т.н., същите се заявяват за вписване, със заявление за промяна на
вписани обстоятелства от вида А5. Сочи, че новият изменен устав служебно се
обявява по партидата на дружеството. Когато обаче били налице промени в Устава
на Дружеството, които не се отнасяли до обстоятелства подлежащи на вписване,
сред които и оправомощаването на СД с правата по 196 ТЗ поддържа, че липсва
друг процесуален ред за вписването на тези обстоятелства, освен чрез обявяването
им за вписване със заявление Г1. Като допълнение на изложеното сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4, изр. 2 от ТЗ при изменение и
допълнение на устава, в TP се представя препис от устава с измененията към
съответната дата, заверен от лицата, представляващи дружеството, поради което
поддържа, че уставът сам по себе си не подлежи на вписване, а на обявяване.
Счита, че актуалният изменен Устав, заедно с решението за изменението му, е
надлежно вписан и обявен по партидата на дружеството.
По възраженията на ищеца за
нарушени акционерни права, поради увеличение на капитала на дружеството и
намаляване участието на акционера под 50 %, както и поради неспазване на
процедурата по чл. 196 ТЗ, вр. чл. 195 ТЗ, вр чл. 194 ТЗ поради вземане на
решенията на СД в един и същи ден, излага следното:
Счита за неотносими към предмета
на спора изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с намаляване на
участието на акционера под 50 % и направения от ищеца извод, че по този начин
се препятства възможността му „да блокира гласуването на решения, бидейки
мажоритарен акционер”. Не оспорва, че с приемане на решения по 194 ал. 4 и
чл.195 ТЗ е възможно, при увеличаването на капитала на дружество да се достигне
до намаляване на участието на отделни акционери, но тъй като това действие било
допустимо от закона при спазване на предвидената в него процедура, не можело да
се приеме за накърняващо правата на акционерите в конкретния случай. Сочи, че
видно от вписванията по партидата на дружеството било налице решение на ОС на
акционерите, с което СД бил овластен да увеличава капитала по реда на чл. 196 ТЗ, в това число и с правата по чл. 196 ал. 3 ТЗ. Твърди, че решението на ОС,
заедно с устава, съдържащ горното правомощие на СД било надлежно прието (с
единодушие от всички представени на ОС акции) и съответно вписано в Търговския
регистър. Във връзка с предоставеното на СД правомощие, последният на
12.01.2015г. провел две заседания и е приел решения - за ограничаване правата
на акционерите по чл. 196 ал. 3, вр. чл. 194 ал. 4 ТЗ и за увеличаване на
капитала под условие, че акциите ще се закупят от определени лица на определена
цена по реда на чл. 195 ТЗ. Твърди още, че решението за ограничаване правата на
акционерите по чл. 196 ал. 3, вр. чл. 194 ал. 4 ТЗ било обявено и вписано на
26.01.2015г. по партидата на дружеството. Сочи, че видно от същото, както
докладът на СД за причините наложили ограничаване правата на акционерите така и
решението за ограничаване правата на акционерите било прието единодушно от
всички присъствали членове на СД. Твърди, че с взетото решение били ограничени
правата на всички акционери. След вписване на решението за ограничаване правата
на акционерите, на 02.02.2015г., по партидата на дружеството било вписано и
това за увеличаване на капитала по реда на чл. 195 от ТЗ, прието единодушно от
всички присъстващи членове на СД.
По повод наведените доводи от
ищеца за незаконосъобразност на решенията на СД по реда на 194 и 195 от ТЗ,
поради обстоятелството, че са приети в един и същи ден, ответникът излага
следното:
Не оспорва, че с оглед на
нормативната уредба и съдебната практика е необходимо преди да се пристъпи към
увеличение на капитала по 195, вр. 196 ТЗ, да бъде обявено решение по реда на
чл. 194 ТЗ, но поддържа, че липсва изискване решението за увеличение на
капитала да бъде взето след вписване на решение за ограничаване правата на
акционерите. Счита, че няма законова пречка решението за увеличаване на
капитала да бъде взето, след взето решение за ограничаване правата на
акционерите, но преди вписване и обявяване на последното. Поддържа, че
необходимо и достатъчно е решението за ограничаване на правата на акционерите
да предхожда по време, решението за увеличение на капитала. С оглед на
цитираната в отговора съдебна практика в тази насока и нормативната уредба,
прави извод, че няма изисквания за срок, който да следва да е изтекъл между
приемането на двете решения. Както и изискване решението за ограничаване на
правата да бъде обявено преди обявяването на решението за увеличение на
капитала. Счита, че няма пречки решението за увеличение на капитала да бъде
взето преди вписване на решението за ограничаване на правата на акционерите.
Не на последно място и независимо
от правната квалификация посочена от ищеца в исковата молба, счита, че
претендираната с петитума правна промяна е за отмяна на решенията на органи на
дружеството, подробно описани в исковата молба, поради което поддържа, че така
предявените искове следва да бъдат квалифицирани по реда на чл. 74 от ТЗ. С
оглед на това, че този иск, може да бъде предявен в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание твърди, че
преклузивният срок за предявяването му е изтекъл на 08.03.2015г. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за отмяна на
решения на органи на дружеството, предмет на исковата молба. Счита за
недопустим предявеният от ищеца и посочен и квалифициран от последния в т.1 от
петитума на исковата молба като конститутивен иск по чл.71 от ТЗ.
Отделно от това счита предявените
искове за недопустими и с оглед разрешението дадено в решение № 85 от
01.08.2013г. по т.д. 155/2012г., Т.К., I Т.О. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК, а именно, че: „Доколкото исковете за установяване нищожността на
решения на ОС на търговски дружества, наистина не са ограничени със срок, по
отношение на тях действат ограничителните квалификационни критерии, посочени в
т. 1-2 на TP № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС. Когато посочените в исковата молба
обстоятелства сочат процесуална и/или материална незаконосъобразност решенията
на ОС (нередовно свикване на ОС, липса на кворум за провеждането му и опорочено
мнозинство при приемането им), както е в случая, решенията са отменяеми по реда
и в сроковете на чл. 74 ТЗ и иск за прогласяване на нищожността им поради
същите пороци е недопустим. Недопустим е и самостоятелен иск за отмяна на
регистърното решение, с което са били вписани - т. 3 на TP № 1/2002 г. на ОСГТК
на ВКС”.
На следващо място намира, че
предявените исковете по чл. 29 ЗТР са недопустими и тъй като се касае за вписани
обстоятелства, във връзка с които са налице съответните решения на
компетентните дружествени органи, а тези решения не са установени за нищожни по
исков ред.
По повод на исковете по чл. 71 ТЗ, намира същите за недопустими. Сочи, че видно от исковата молба такива не са
предявени, въпреки правната квалификация, посочена от ищеца. Счита, че нито
обстоятелствената част на исковата молба, нито петитума обосновават иск по чл.
71 от ТЗ. Поддържа, че предявеният иск е по чл. 74 от ТЗ, който е погасен по
давност.
Ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове.
Претендира и за направените
съдебни разноски, в това число и заплатено възнаграждение за процесуален
представител.
Препис от отговора на исковата
молба е връчен на ищца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372,
ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба. На първо място с нея
ищецът изменя обстоятелствената част на предявения иск по чл.29, ал.1 от ЗТР за
установяване несъществуването на решенията на Съвета на директорите на „П.” АД
от 12.01.2015г. и уточнява същия. Последното се отнася и за доводите касаещи
евентуално предявеният иск обективно съединен с предходния.
Изменението на обстоятелствената
част на предявените искове се състои в това, че се въвеждат допълнителни основания
за несъществуване/незаконосъобразност на решенията на Съвета на директорите на
„П.”АД от 12.01.2015г., инкорпорирани в
два протокола.
С влезли в законна сила съдебни
определения от 29.02.2016г. и от 21.11.2016г., постановени по настоящото дело не
е допуснато изменение на основанието на предявените от ищеца искове по чл.29,
ал.1 от ЗТР и евентуално съединеният с него иск по чл.71 от ТЗ, касаещи
решенията на СД на ответното дружество от 12.01.2015г.
С допълнителната искова молба
ищецът К.Ц.Г. на основание чл.233 от ГПК
прави отказ от предявения
установителен иск по чл.29, ал.1 от ЗТР
за установяване несъществуването на решението на Общо събрание на акционерите
на „П.” АД от 08.12.2014г. по т.1 от дневния ред: Да се извърши разпределение
на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството между
акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството, като моли
производството в тази част да бъде прекратено. С аргументи, че с иск по чл. 29
ЗТР могат да се атакуват само решения, подлежащи на вписване и обстоятелства,
които вече са вписани в Търговския регистър, а решението по т.1 от дневния ред
относно разпределение на печалбата на дружеството не е обстоятелство, вписано в
Търговския регистър по отношение на което може да се установява несъществуване
на вписани обстоятелства, нищожност или недопустимост на вписването.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е подал писмен
отговор, с който поддържа всички наведени в отговора на първоначалната искова
молба твърдения, възражения и искания.
Оспорва като неверни твърденията
на ищеца, че с процесните решения от 12.01.2015г. на СД се ограничават само
правата на ищеца в качеството му на акционер.
По наведените от ищеца възражения
за нарушени акционерни права, поради увеличение на капитала на дружеството и
намаляване участието на акционера под 50 %, ответникът излага следното:
Сочи, че в първата част на
допълнителната искова молба ищецът е навел твърдения за нарушени акционерни
права поради свеждане на акционерното му участие от 50% на 2%. Счита, че по
този начин ищецът въвежда в предмета на делото твърдения за две допълнителни
решения на СД от 10.06.2015г. и 16.06.2015г. Въпреки, че счита така наведените
твърдения за неконкретизирани, прави предположение, че и тези решения се
оспорват като незаконосъобразни от ищеца. Счита, че това е опит за недопустимо
предявяване на нов иск и съединяването му с настоящите. Твърди, че повод
оспорване на решенията на СД от 10.06.2015г. и 16.06.2015г. към момента бил
налице висящ спор - по т.д. 112/2015г. по описа на СОС, IV -ти състав.
С отговора не се представят
писмени доказателства.
Ответникът моли да бъдат
отхвърлени предявените искове и претендира присъждане на направените съдебни
разноски, в това число и заплатеното възнаграждение за процесуален
представител. Претендира разноски и по тази част от исковете по отношение, на
която ищецът е направил отказ.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по
делото, а това се установява и от представените с исковата молба две временни
удостоверения с № № 2 и 5 от 29.06.98г. и 22.08.2002г., както и препис от
книгата на акционерите на „П.“ АД, че ищецът е акционер в ответното търговско
дружество и притежава 50% от капитала му, преди да бъдат приети оспорените с
настоящото съдебно производство решения на органи на ответното търговско
дружество.
По
делото е представен протокол от заседание на Съвета на директорите /СД/ на
ответното дружество, в който е посочено, че заседанието е редовно свикано,
предвид чл.27, ал.1 от Устава и може да приема решения. Установява се още от
посочения протокол, че същият е подписан от И.Я., Л.Х. и Х. К. в качеството им
на членове на СД на „П.“ АД. В протокола са отразени взети две решения – за
свикване на извънредно ОС на акционерите, което да се проведе на 21.11.2014г.
от 10.00 часа на адреса на управление на дружеството, а при липса на кворум ОСА
да се проведе на 08.12.2014г. от 12.00 часа на същото място и при същия дневен
ред и за приемане на дневен ред на събранието.
При служебно извършена справка по
партидата на ответника в ТР при АВп се установява, че на 16.10.2014г. е обявена
покана за свикване на ОС на акционерите на ответното търговско дружество, което
ще се проведе на 21.11.2014г. от 10 часа на адреса на управление на
дружеството, а при липса на кворум е посочено, че събранието ще се проведе на
08.12.2014г. от 12.00 часа на същото място. В поканата е отразен дневен ред от
три точки за провеждане на събранието, а именно: т.1 – касаеща разпределението
на дивиденти, ведно с проект за решение към нея; т.2 – промени в Устава на
дружеството, ведно с проект за решение към нея, което се изразява в приемане на
предложените от СД промени, без същите да са посочени конкретно и т.3 - разни.
Видно е от партидата на дружеството – ответник в ТР, че за последното от 2009г.
е практика да свиква общите събрания на акционерите си, чрез обявяване на
поканите в ТР при АВп.
Установява се от протокол за
проведено на 21.11.2014г. ОС на акционерите на ответника, че на събранието са
присъствали И.Я., Л. Х. и Х. К., т.е. 50 % от записания капитал на дружеството
/Х.Г. К. е акционер в ответното дружество в качеството си на физическо лице и
като представляващ „П.” ЕООД/. Същите са подписали протокола в следните
качества – Х. К. в качеството на председател на събранието, И. Я.в качеството
на секретар и Л.Х. в качеството на преброител. След констатация, че не е налице
необходимия кворум за провеждане на събранието, същото е отложено за
08.12.2014г., съгласно обявената предварителна покана.
Страните по делото не спорят
относно обстоятелството, че на 08.12.2014г. Общото събрание на акционерите на
ответното дружество „П.“ АД е взело решение по т.1 от дневния ред на събранието
- да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от
дейността на дружеството, пропорционално между акционерите, според акционерното
им участие в капитала на дружеството. По отношение на това взето решение от ОС
ищецът се е отказал от предявеният иск по чл.29, ал.1 от ЗТР. Видно от
протокола за проведеното на 08.12.2014г. ОС на акционерите на ответното
дружество, на което са присъствали същите лица, които са присъствали и на
събранието проведено на 21.11.2014г., се е взело и решение за изменение на
устава на дружеството, така както е предложено от СД, като ОС и изрично е
овластило СД с правата по чл.196, ал.1 от ТЗ за срок от 5 години от датата на
обявяване на изменението до сумата от 10 000 000 лева, както и
изрично е овластило СД с правата по чл.196, ал.3 от ТЗ за същия срок. Ищецът не
е присъствал на това събрание.
Установява се от представените по
делото два протокола от 12.01.2015г. от заседания на СД на ответното дружество,
че Съветът на директорите на „П.” АД е приел следните решения:
- Приемане на доклад на Съвета на
директорите относно причините за ограничаване на правата на акционерите в „П.”
АД и увеличаване на капитала на дружеството под условие, че определени лица
запишат акции на определена цена;
- за отпадне правото на
акционерите визирано в чл.8, ал.4 от устава за придобиване на част от
новоиздадените акции, пропорционално на участието им в капитала на дружеството
с цел равнопоставеност на акционерите - притежатели на поименни акции от
капитала на дружеството, както и предоставяне на възможност за записване на
акции от капитала на дружеството от страна на изпълнителния директор, поради
особени заслуги за неговото развитие - на основание чл.8, ал.6 от устава ;- за
увеличаване капитала на „П.” АД от 70 240 лв. на 77 240 лв., чрез издаване
на нови 7 000 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална
стойност от 1 лев всяка - на основание чл.8, ал.3 от устава на дружеството във
връзка с чл.196 от ТЗ;
- за ограничаване или отпадане на
правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 от ТЗ, съответно по чл.8, ал.4 от
устава, за придобиване на част от новоиздадени 7 000 поименни акции,
пропорционално на участието им в капитала на дружеството при увеличението на
капитала на дружеството, чрез емитиране на поименни обикновени акции с право на
глас.
- за
увеличаване капитала на дружеството до посочения по-горе размер, само при
условие, че новоиздадените 7 000 броя обикновени поименни акции с право на
глас бъдат записани, както следва: от
акционера Х.Г. К. – 5 000 броя и от изпълнителния директор И.П. Я. – 2000
броя, като акционерите следва да внесат минимум 25% от номиналната стойност на
акциите, а останалата част до пълната им стойност, да бъде внесена най-късно в
двугодишен срок от датата на вписването на увеличението - на основание чл.8,
ал.8 от устава във вр. с чл.196 и чл.195 от ТЗ.
Решението
на СД на ответника за ограничаване или отпадане на правото на акционерите по
чл. 194, ал. 1 от ТЗ, съответно по чл.8, ал.4 от устава, за придобиване на новоиздадени, пропорционално на участието им
в капитала на дружеството при увеличението на капитала на дружеството е обявено
в ТР при АВп на 26.01.2015г. Другото решение на СД от 12.01.20156г. , с което
се увеличава капитала на „П.“ АД при условие, че новоиздадените 7 000 броя
обикновени поименни акции с право на глас бъдат записани, както следва: от акционера Х. Г. К. – 5 000 броя и от
изпълнителния директор И.П.Я.– 2000 броя, като акционерите следва да внесат
минимум 25% от номиналната стойност на акциите, а останалата част до пълната им
стойност, да бъде внесена най-късно в двугодишен срок от датата на вписването
на увеличението е вписано в ТР при АВп на 02.02.2015г.
На
14.01.2015г. част от размерът на сумата – 1750 лева общо, с която е увеличен
капиталът на ответника, реално е внесена по негова сметка в „А.“ АД, видно от
представеното по делото удостоверение от банката.
По делото са представени два
устава на ответното дружество – стар, действащ от 1998г. до 13.12.2014г. и нов,
действащ от 13.12.2014г. до настоящия момент. На 13.12.2014г. новият устав е
обявен по партидата на ответника в ТР при АВп.
Разпоредбата на чл.15 от стария,
както и от новия устав на ответника регламентира свикването на ОС н акционерите
на дружеството. В алинея 3 на посочения текст от устава в стария му вариант е
посочено, че свикването на ОС се извършва с покана обнародвана в ДВ, а на
поименните акционери може да се изпращат писмени покани, а в новия вариант ДВ е
заменен с ТР. Разпоредбата е допълнена и със съдържание на поканата, както и
със срок, който следва да е изтекъл от обявяването на поканата до провеждането
на събранието. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от стария устав, СД може да
приема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или
представлявани от друг член на СД. Алинея втора на този текст от устава
допълва, че решенията се вземат с единодушие. С приемането на новия устав
алинея 2 на чл.27 е изменена, като в нейното съдържание вече е, че решенията се
вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.
От допусната и изслушана по
делото съдебно-графическа експертиза се установява, че подписите положени под
двата протокола от заседания на СД на ответника с дати 12.01.2015г. са положени
от лицата, за които е записано в тях, че са ги положили.
С изрично изявление по делото
ищецът заявява, че не оспорва автентичността – авторството на положените
подписи върху протокола от заседанието на СД, проведено на 07.10.2014г. и върху протокола от ОС на акционерите от
08.12.2014г.
В настоящото съдебно производство
са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.и К.. От
същите се установяват следните обстоятелства:
За проведеното на събрание от
08.12.2014 г. ОС на акционерите на ответника свидетелката Б. установява, че
знае за провеждането му, защото е получила протокола от същото, тъй като
взетите решения предполагали счетоводни отразявания. Тя излага, че по длъжностната
й характеристика няма задължение да свиква Общи събрания на акционерите и заседания
на Съвета на директорите. Сочи, че не присъства на ОС на акционерите на
дружеството, освен в случаите, когато се приемал финансов отчет.
Свидетелят К. - съсобственик и
член на Съвета на директорите на „П.“ АД, чрез „П.“ ЕООД, установява че е член
на СД на ответното дружество от неговото създаване през 1992 – 1993 г. Излага,
че свикването на Общото събрание на акционерите от 08.12.2014 г. е предхождано
от събрание на Съвета на директорите, което се провело месец октомври и на него
се взело решение за свикване на Общо събрание
на акционерите. Обикновено И.Я.го
свиквал ОС. Свикването на Общото събрание на акционерите ставало по нормалния ред – чрез обява в
Търговския регистър, а преди това чрез Държавен вестник. Свидетелят К. сочи, че
лично той е уведомил ищеца за свикването на заседание на СД на ответника през
месец октомври 2014г., но само той от всички други членове не присъствал на
него. Установява се още от показанията на този свидетел, че Л. Х. – също член
на СД на ответника е негова майка.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Предявените обективно,
кумулативно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на
чл.71 от ТЗ и чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР.
Съгласно
разпоредбата на чл.71 от ТЗ – „Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния
съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделни
членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.“
Съгласно разпоредбата на чл.29,
ал.1 от ЗТР – „Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може
да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването,
както и за несъществуване на вписано
обстоятелство.“
С допълнителната искова молба
ищецът се е отказа от предявеният иск по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР досежно
взетото решение от ОС на акционерите на ответното дружеството, проведено на
08.12.2014г., за разпределение на дивиденти. В този смисъл и предвид наличието
на предпоставките на чл.233 от ГПК, съдебното производство по делото следва да
бъде прекратено в тази му част.
Разгледани по същество останалите
искове са неоснователни.
По искът с правно основание чл.71 от ТЗ:
От събраните по делото
доказателства не се установи с решенията на Съвета на директорите на „П.” АД,
приети на 07.10.2014г. а именно: решение за свикване на Общо събрание на
акционерите на 21.11.2014г. от 10.00ч., а при липса на кворум за 08.12.2014г.
от 12.00ч.; решение за определяне на дневния ред на общото събрание, включващ
следните въпроси: 1. Вземане на решение за разпределение на дивиденти между
акционерите за сметка на натрупана печалба от предходни години; 2. Промени в устава
на дружеството; 3. Разни, да са нарушени членствени права на ищеца. Нито в
устава на дружеството – ответник, нито в закона е предвиден ред за свикване на
заседанията на Съвета на директорите на едно акционерно дружество. В този
смисъл по делото не се установи да е нарушена установена от устава или закона
норма досежно свикването на заседанието на СД на ответника от 07.10.2014г. Нещо
повече – установи се от събраните по делото гласни доказателства – показанията
на св.К., че именно той е уведомил ищеца за датата, часа и мястото на
провеждане на заседанието на СД от 07.10.2014г.
Съдът приема за неоснователен
доводът на ищеца, че разпоредбата на чл.27, ал.2 от Устава изисква решенията на
СД да се приемат с единодушие от всички членове на СД. Посочената разпоредба,
преди изменението й от 13.12.2014г. е предвиждала решенията на СД да се приемат
с единодушие, но от присъстващите членове. В противен случай ал.1 на чл.27 от
Устава нямаше да постановява, че СД може да приема решения, ако присъстват
най-малко половината от членовете му лично или с пълномощник друг член на СД.
Независимо от изложеното следва
да се отбележи, че ищецът дори и да не беше поканен да присъства на процесното
заседание на СД, то отново нямаше да са нарушени негови членствени права на
акционер, а само правото му в качеството му на член на СД на ответника за
участва в неговите заседания, но не и негови права в качеството му на акционер
в ответното търговско дружество.
Предвид на изложеното предявеният
от ищеца иск по чл.71 от ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР:
Съгласно ТР № 1 от 6.12.2002 г. по
тълк. дело № 1/2002 на ОСГК на ВКС вписване на несъществуващо обстоятелство по
смисъла на законовата разпоредба на чл. 498 ГПК
(отм.) съотв. чл. 604 от ГПК от 2007 г. е налице в две хипотези: 1. вписано е обстоятелство,
което по закон възниква с решение на орган на търговско дружество, без изобщо
да е налице подобно волеизявление от страна на органа, т. е. налице е
неистинско удостоверяване и 2. вписано е обстоятелство, което е възникнало с
решение на волеобразуващия орган, но по-късно по исков ред е установена
нищожността му. В настоящия случай сме изправени пред първата хипотеза.
Установяване несъществуването на
обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър не съставлява
установяване/доказване на отрицателен факт, а се провежда чрез оспорване на
материализиращите обстоятелството документи, изявления и пр., по реда на
процесуалния закон и чрез доказателствата и доказателствените средства,
предвидени в него, съобразно конкретиката на оспорването.
По иска с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР касаещ установяване
несъществуването на решенията по т.2 взети от ОС на акционерите, проведено на
08.12.2014г.:
Искът е неоснователен, тъй като не е налице
несъществуване на вписани обстоятелства на 13.12.2014г. – нов, изменен устав на
ответника и решение на ОС да овласти СД на ответника с правата по чл.196, ал.1
и 3 от ТЗ. От приложения към исковата молба протокол от 08.12.2014г. за
проведено общо събрание на акционерите на ответното дружество и приложения
списък на акционерите към него се установява, че на 08.12.2014 г. е проведено
общо събрание на акционерите на „П.“ АД с участието на лица, чието качество на акционери
не е оборено в производството по делото. Нещо повече – ищецът не оспорва
автентичността на този протокол и в тази връзка е направил, чрез своя пълномощник
изрично волеизявление в съдебно заседание. На проведеното на 08.12.2014 г. общо
събрание са приети решения за промяна на устава на дружеството, както и за
овластяване на СД на дружеството с определени права, съобразно разпоредбите на
ТЗ, които обстоятелства са били вписани в Търговския регистър по
партидата на ответника на 13.12.2014г. Не беше оборена в съдебното производство
и верността на представеният по делото протокол. С оглед на изложеното
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящият
съдебен състав приема, че неотносими към спора са направените от ищеца
възражения за нарушения по свикване на общото събрание и провеждането му, както
и нарушена процедура по разгласяването на поканата. Всички тези възражения са
относими към преценката дали взетите решения от проведеното на 08.12.2014 г.
общо събрание на ответното дружество са законосъобразни или са
незаконосъобразни, но в производството по чл. 29 от ЗТР
не може да се извършва преценка на законосъобразността на взетите решения, тъй
като по този начин би се стигнало до недопустимо заобикаляне на специалната
разпоредба на чл. 74, ал.2
от ТЗ. Пътят на защита срещу незаконосъобразни решения на ОС на ответника
е по реда на чл. 74 от ,
а не по реда на чл. 29 ЗТР.
Ако ищецът е пропуснал да оспори законосъобразността на взетите от общото
събрание от 08.12.2014 г. решения, то той не може да санира пропуска си с
въвеждане на основанията за незаконосъобразност на решенията в производството
по чл. 29 ЗТР.
По този въпрос е налице константна практика на ВКС, съгласно която искът по чл. 29, ал.1,
предл.3 от ЗТР е предоставен на страната, която твърди
несъществуване на вписано обстоятелство, т.е. на липсващо, невзето решение,
което е било вписано в търговския регистър. Доводите в исковата молба за
нарушения на закона и устава на ответното търговско дружество при свикването и
провеждането на общото събрание, оспорването на законосъобразността на взетите
решения, поради нарушение на процедурата по свикване и провеждане на
събранието, касаят незаконосъобразност на взетите решения, а пътят на защита срещу
тях е по чл. 74 от ТЗ,
но не касаят липсващи или невзети решения по смисъла на чл. 29 от ЗТР.
Именно в тази насока е т.ІІІ от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2002 г., ОСГК, имащо характер на
задължителна за съдилищата съдебна практика.
По исковете с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР касаещи установяване несъществуването на решенията на СД на ответника от 12.01.2015г.:
Исковете
са неоснователни, тъй като не е налице несъществуване на вписани обстоятелства
по взетите решения на заседанията на СД, проведени на 12.01.2015г. Представените
по делото протоколи от заседанията на СД доказват възникването на заявените за вписване
обстоятелства, тъй като удостоверяват провеждането на заседанията на СД на
посочената дата от лица, които са членове на СД, доказват и приемането на
решенията посочени в протокола. Установи се по делото от допусната и приета графическа
експертиза, че лицата подписали протоколите от тези две заседания на СД на
ответника, са лицата посочени в тях, т.е. протоколите са автентични. Следователно
вписаните обстоятелства на 26.01.2015г. и на 02.02.2015г. – за ограничаване или
отпадане на правата на акционерите по
чл.194, ал.1 от ТЗ и за увеличаване на капитала на ответното търговско
дружество съществуват. Предвид неустановяването по делото на неистинността на
представените протоколи от заседания на СД на ответника, проведени на
12.01.2015г., предявените искове по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По исковете с правно основание чл.71 от ТЗ касаещи отмяна на решенията на СД на ответника от 12.01.2015г., предявени при условията на евентуалност:
Предвид
направените изводи по предявените главни искове по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР,
съдът следва да разгледа евентуално предявените искове за отмяна на решенията на
СД на ответното дружество, приети на 12.01.2015г.
Съдът
намира за неоснователни доводите, на които се позовава ищецът, за да обоснове
незаконосъобразност на атакуваните решения на СД на ответника. Както беше
посочено по-горе нито уставът на дружеството ответник, нито законът предвиждат
регламентация на ред, по който се свикват заседанията на СД на ответното
дружество. Обстоятелството, че ищецът не е поканен да участва в заседанията на
СД от 12.01.2015г. не може да обоснове извод за незаконосъобразност на взетите
решения от СД на тези заседания, тъй като при вземането им е бил налице
изискуемият от устава и закона кворум за приемането на тези решения, а самият
орган – Съвет на директорите е бил овластен от ОС на акционерите, проведено на
08.12.2014г. да приема решения с такъв предмет.
Както
по стария, така и по новия устав на ответника, СД приема решения, когато на
заседанията му присъстват най-малко половината от членовете му. Спорните
решения са приети с единодушие от присъстващите членове, поради което е без
значение дали решението за изменение на устава на дружеството-ответник е било
вписано.
Обстоятелството, че решенията на СД от 12.01.2015г. са приети в един и същи ден не може да обоснове тяхната незаконосъобразност, предвид разпоредбата на чл.194, ал.4 от ТЗ, тъй като решението за отмяна правата на акционерите по чл.194, ал.1 от ТЗ е обявено в ТР преди решението за увеличение на капитала на дружеството. Първото е обявено на 26.01.2015г., а второто на 02.02.2015г.
Не може да се счете в случая, че намаляването на акционерното участие на
ищеца от капитала на ответното търговско дружество е нарушение на негови
членствени права. Забраната за изключване
или ограничаване на предимственото право по чл. 194, ал.
1 ТЗ на акционерите в АД от страна на Съвета на директорите в
хипотезата на чл. 196, ал. 3 от ТЗ по отношение на само на част от
акционерите не се отнася за случаите на увеличаване на капитала от СД на АД в
хипотезата на чл. 195 ТЗ
- т. е при увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции под условие, че
последните се закупят от определени лица на определена цена. В тези случаи е
достатъчно решение на ОС на акционерите за овластяване на СД за изключване или
ограничаване на предимственото право по чл. 194, ал.
1 ТЗ на акционерите в АД, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции и спазване на
петгодишния срок по ал. 1 на чл.
196 ТЗ, каквато е изричната разпоредба на чл. 196, ал. 3 ТЗ в последната си редакция - обн. в ДВ бр.
66/2005 г., приложима в настоящия спор. Това следва от специфичния способ на
увеличаване на капитала, чрез издаване на нови акции, за които акционерите
предварително са овластили СД да ограничи или изключи предимственото им право
като предпоставка за закупуването на новата емисия от определени лица, заварени
акционери или бъдещи такива, при също така предварително определена цена - чл. 195
предложение първо от ТЗ. Следователно, при избор на този специфичен
способ за увеличаване на капитала, в него по принцип неразделно се включва и възможността със самото решение на Общото
събрание на акционерите за това да се ограничи или изключи предимственото право
на последните, било то в полза на трети лица, закупуващи новоиздадени акции,
било то в полза на един или няколко от заварените акционери /Решение №
120 от 16.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2362/2014 г., II т. о., ТК – постановено
по реда на чл.290 от ГПК/.
По настоящото дело е налице изпълнение на
фактическия състав именно на тази хипотеза: на извънредно общо събрание на
акционерите в ответното дружество, проведено на 08.12.2014г. при спазване на изискването за мнозинство
повече от 2/3 от представените акции е овластен СД да изключва или ограничава
правата на акционерите по чл. 194, ал.
1 ТЗ и е изменен уставът на АД като е добавен в него изричен текст –
чл.8, ал.3 във вр. с ал.6 и 8, който изрично урежда възможността за горното
овластяване на СД, както и увеличаването на капитала да може да става и по реда
на чл. 193 ТЗ
- с непарични вноски и по чл. 195 ТЗ
- под условие, че издадените нови акции се закупят от определени лица на определена
цена. Въз основа на това решение и допълнения устав на ответника са взети и атакуваните
решения на СД от 12.01.2015г.
В този смисъл се налага и
решаващият извод, че от доказателствения материал по делото не се установява ответникът
да е приел незаконосъобразни решения на заседанията на СД, проведени на
12.01.2015г.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 и 4 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника направените по делото разноски. Съдът като взе предвид
направеното от ищеца възражение за прекомерност на сторените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, както и съобразно разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.10 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на
делото /пет съединени иска/ намира, че на ответника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева, както и разноските
направени за възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по т.д. № 111/2015г. по описа на СОС в частта му, касаеща
предявеният от К.Ц.Г., ЕГН *********, с постоянен адрес: *** срещу „П.”
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.П.
Я.иск по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР за установяване несъществуването на
вписано обстоятелство – решение по т.1
от дневния ред на ОС на акционерите на „П.” АД от 08.12.2014г.
ОТХВЪРЛЯ, останалите
предявени от К.Ц.Г., ЕГН *********, с постоянен адрес: *** срещу „П.”
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.
П. Я., обективно, кумулативно съединени искове с правно основание по чл.71 от ТЗ и чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от К.Ц.Г.,
ЕГН *********, с постоянен адрес: *** срещу „П.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Иван Първанов Янков,
обективно, евентуален иск с правно основание по чл.71 от ТЗ.
ОСЪЖДА К.Ц.Г., ЕГН *********, с постоянен адрес: ***, да заплати на „П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от И.П. Я., направените по делото съдебни
разноски в размер на 5 350 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: