Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2016
г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав
На шести октомври
през две хиляди и шестнадесета
година
В открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КИТОВА
Секретар:Т.Ч.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията КИТОВА
Гражданско дело № 393 по описа на съда за 2016 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49, ал.1 вр. чл.49, ал.3 от СК за допускане на развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака с произнасяне по вината.
Образувано
е по искова молба от М.Р.Г. *** против П.И.Г. *** с правно основание чл.49, ал.1, вр. ал.3 СК.
В
исковата молба се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 22.12.1989г. в с. Нова Надежда, община
Симеоновград, обективиран в Акт за граждански брак № 2 от 22.12.1989г. на
община Хасково. От брака си нямали родени деца. Семейството се установило да
живее в дома на родителите на ответника в с. Нова Надежда, като недоразуменията
и скандалите започнали още от самото начало на семейния живот. Ищцата твърди,
че ответникът не полагал грижи за издръжка на семейството, като системно
отсъствал от дома им. След около година семеен
живот, след поредния запой и скандал на ответника ищцата напуснала семейното жилище и отишла да
живее в дома на родителите си в с. Виница, обл. Пловдив. Емоционалната им
връзка била прекъсната и бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и в
интерес и на двама съпрузи било, същият да се прекрати с развод.
Моли
съда да постанови Решение, с което
бракът им да бъде прекратен с развод по вина на ответника. След прекратяване на
брака съпругата да носи предбрачното си фамилното име „ Д.”. Ищцата не
претендира ползването на семейното жилище, находящо се в с. Нова Надежда,
собственост на трети лица.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал отговор, в който заявява, че предявения иск за развод е
допустим. Не се оспорват обстоятелства,
че с ищцата са сключили граждански брак на 22.12.1989г. в с. Нова
Надежда, община Симеоновград, обективиран в Акт за граждански брак № 2 от
22.12.1989г. на с. Нова Надежда, община Симеоновград. С
депозираният отговор се оспорват твърденията изложени в исковата молба, че
вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на ответника. Твърди, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът
намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От Удостоверение за сключен граждански брак от
22.12.1989г. в с. Нова Надежда, община Симеоновград,
обективиран в Акт за граждански брак № 2 от 22.12.1989г. на община Хасково е видно, че
страните М.Р.Г. ***
и П.И.Г. *** са сключили граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак брак № 2 от 22.12.1989г. на община Хасково, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си „ Г.”.От брака си нямат
родени деца.Страните по делото не
спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, както и че са в
окончателна фактическа раздяла от 1991г., както и че помежду им е налице
отчуждение и неразбирателство.
Спорно
по делото е чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
В
това отношение ищцата ангажира гласни доказателства в подкрепа на своите
твърдения.
Свидетелят
Иван Василев Д., твърди, че познава М.Г. и П.Г., тъй като е зет на М.Г. от 1994
година. Семейство живеело в с. Нова
Надежда, община Симеоновград, дома на
родителите на П.Г.. Свидетелят сочи, че две години след сключване на
гражданския брак, М.Г. заминала за чужбина, а съпругът и П.Г. не я последвал.
Последният заминал за чужбина по- късно,
което довело до тяхната раздяла. Показанията на свидетеля И.Д. се подкрепят и
от показанията на свидетелката К. А.А., която също твърди, че страните са живяли
заедно около две години, след което ищцата заминала за чужбина, а ответникът не
я последвал, което довело до тяхната раздяла.
Свидетелката
Г. В. Д. сочи, че след сключване на брака през 1989г. страните живеели заедно
около две години в с. Нова Надежда,
община Симеоновград.Същата твърди, че причина за тяхната раздяла била
нежеланието на ответника да последва съпругата си в чужбина, която заминала да
работи там.След като М.Г. заминала за чужбина, ответникът установил извънбрачна
връзка с друга жена.
При
така установените данни по делото, РС-Харманли намира за доказано настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което освен че не е спорно по
делото, се потвърждава от дългия период от време на фактическа раздяла между
съпрузите, започнала от 1991г. и продължаваща и досега. Също така от гласните доказателства се установи, че
между съпрузите е настъпило непреодолимо отчуждение, неразбирателство,
неуважение и липса на взаимна обич. От събраните гласни доказателства се
установява, че две години след сключване
на гражданския брак, М.Г. заминала за чужбина, а съпругът и П.Г. не я
последвал. Последният заминал за чужбина
по- късно, което довело до тяхната раздяла. Единствено свидетелката Г.В.твърди,
че ответникът е имал извънбрачна връзка
с друга жена.
При
доказаната фактическа раздяла между съпрузите, отчуждението и
неразбирателството помежду им, е невъзможно заздравяването на формално съществуващия
им брак, който се явява лишен от дължимото му се според закона и морала
съдържание. У съпрузите не е налице взаимно уважение и обич, същите са
прекъснали връзката помежду си и така настъпилото отчуждение между тях не
представлява временно и преходно състояние, което да може да бъде преодоляно.
Формалното съществуване на гражданския брак не е в интерес не само за страните
по делото, но и за обществото, поради което е безпредметно неговото запазване.
С оглед на това следва да се допусне развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
По
отношение на вината за разстройството на брака, настоящият съдебен състав счита
за доказано, че вина за настъпилото непреодолимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. От показанията на
свидетелите И. В.Д., К. А. А. и Г. В. Д.а се установява по несъмнен начин, че
ищцата две години след сключване на
гражданския брак, е заминала за чужбина да работи, а съпругът и П.Г. не я
последвал, но заминал за чужбина по-
късно, което довело до тяхната раздяла. Като
всички свидетели сочат, че
причина за тяхната раздяла била нежеланието на ответника да последва
съпругата си в чужбина, която заминала да работи там.
Не
се събраха данни някоя от двете страни по делото да е проявила усилия за
запазване на брачната връзка и укрепване на семейството, което също следва да
се отчете като вина и на двамата съпрузи за безвъзвратното разпадането на брака
им.
По
тези съображения следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като от доказателствата по
делото се установи по несъмнен начин, че нито един от тях не е положил никакви
усилия за заздравянето на брака, а напротив и двамата съпрузи, първо ищцата, по
– късно ответникът са заминали в чужбина и са прекъснали всякаква връзка между
тях.Изолирани остават твърденията на свидетелката Г.Д., че ответникът е имал
извънбрачна връзка по време на брака си с ищцата, още повече, че същата е
сестра на ищцата М.Г.. Настоящият състав цени показанията и на плоскостта на
чл.172 ГПК.
Това
води до категоричен и несъмнен извод за виновно поведение и на двамата съпрузи
за разстройството на брака, поради което развод следва да се допусне поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата. Не се
събраха еднопосочни доказателства за вина само на единия или другия съпруг.
На
основание чл.56 от СК съдът намира, че
ползването на семейното жилище, представляващо къща в с. Нова Надежда,
община Симеоновград следва да се предостави на ответника П.И.Г.,собственост на
неговите родители, като по тази
претенция няма спор.
Въпросът
за фамилното име на съпрузите след развода се поставя, ако при сключване на
брака, някой от тях е приел фамилното име на другия, или го е добавил към
своето, съгласно чл. 12 СК. Новата уредба в чл. 53 СК - 2009 г., за
разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г. /чл. 103, ал. 1 и ал. 2/ не поставя въпроса
за фамилното име в зависимост от волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието
фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК - 2009
г. е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е
заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че
съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес,
съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на
фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или
противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е
ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи
неговото име.В настоящият казус ищцата
изразява желание да възстанови предбрачното си име «Д.». С оглед на изложеното, следва да се постанови, след развода ищцата да възстанови предбрачното си име «Д.».
По разноските:
На
основание чл.329, ал.1 от ГПК и чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на таксата по
допускане на развода в размер на 50,00
лева. Като взе предвид, че ищецът при завеждане на исковата
молба е внесъл 25 лв., ще следва да бъде осъден ответника П.И.Г. да заплати в полза на държавата по
бюджета на Съдебната власт по сметка на РС- Харманли държавната такса по
допускане на развода в размер на 25,00 лв.
На
основание чл.329, ал.1 от ГПК и предвид вината и на двамата съпрузи за разстройството
на брака, разноските по делото остават в тежест на всеки един от тях така,
както ги е направил, поради което в полза на ищеца М.Р.Г. разноски не следва да се присъждат, а
ответника не е направил такива, според договора за правна помощ и съдействие на
л. 25 от делото.
Така
мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, във връзка с чл.49 ал.1, вр. чл.49,
ал.3 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак на 22.12.1989г. в с. Нова
Надежда, община Симеоновград, обективиран в Акт за граждански брак № 2 от
22.12.1989г. съставен в с. Нова Надежда, община Симеоновград, между М.Р.Г. с ЕГН ********** *** и П.И.Г., с ЕГН **********
***, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на П.И.Г., с ЕГН ********** *** ползване на семейното жилище,
находящо се в с. Нова
Надежда, община Симеоновград , собственост
на трети лица.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата М.Р.Г. с ЕГН **********
***, която след прекратяването на брака ще
носи фамилно име – Д..
ОСЪЖДА П.И.Г., с ЕГН **********
*** да заплати в полза на
Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на РС- Харманли държавна такса по допускане на развода в
размер на 25,00 лв. и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред ОС -
Хасково.
СЪДИЯ: