Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
25.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1163 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на С.Р.А. и А.М.А., и двамата от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.
Кърджали, подадена чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо
Петков-Казанджията N 4-6, за недължимост на парично вземане по изп.дело N 84/2020г. по описа на ЧСИ З.З., образувано от
ответника като взискател по изпълнителен лист от 14.11.2012г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Димитровград, за следните суми: 7 645.30 лв.
главница, 811.77 лв. редовна лихва за периода от 07.11.2011г. до 03.09.2012г.,
1 081.50 лв. наказателна лихва за периода от 07.11.2011г. до 12.11.2012г.,
законна лихва от 13.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 616.77 лв. разноски по делото. Твърденията на ищците са, че по
посочения изпълнителен лист солидарно с ЕТ „Чакал 2006-Алекси Ангелов“ още в
предходно образувано изпълнително дело за принудително събиране на вземането на
първоначалния кредитор, в хода на което той с договор от 15.11.2016г. го е
цедирал на ответника, паричното вземане е погасено по давност на 22.02.2018г.,
по причина непредприемане на изпълнителни действия след 20.02.2013г., а
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, след което
е образувано изп.дело N 84/2020г. по
описа на ЧСИ З.З. от ответника като взискател. Ищците сочат, че по отношение на тях
горепосочената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист за спорното материално право, е влязла в сила на
01.02.2013г., след връчването й на всеки от ищците на 16.01.2013г., тъй като
всеки един от тях не е упражнил правото си да я възрази в двуседмичния срок,
изтекъл на 31.01.2013г. Изложените от ищците конкретно обстоятелства са, че по изп.дело N 56/2013г. по описа на ЧСИ З.З., образувано от
взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, са предприети следните изпълнителни
действия: наложен е запор на банкови сметки на ищците в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД по запорни съобщения на ЧСИ от 11.01.2013г., получени в банката
на 16.01.2013г., с връчена на ищците покана за доброволно изпълнение на
16.01.2013г.; наложен е запор на банкови
сметки на ищеца А.М.А. в „Юробанк България“ АД по запорно съобщение на ЧСИ от
31.01.2013г., получено в банката на 04.02.2013г.; наложена е възбрана на собствен на ищците недвижим имот по
съобщение на ЧСИ от 20.02.2013г., получено в АВ-Кърджали на 22.02.2013г..В хода
на изпълнителното дело, на 07.11.2017г. взискателят „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД уведомил ЧСИ З.З., че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.11.2016г. и договор за цесия от 30.10.2017г. е прехвърлил вземането си на
„Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, считано от 30.10.2017г., а последното на
18.01.2018г. е поискало конституирането му като взискател, след което на
26.11.2019г. е поискал да се предприемат действия за връчване на уведомлението
за цесия на длъжниците, без да е представил същото към молбата, и на
02.01.2020г. с постановление ЧСИ З.З. е прекратил изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК по причина, че първоначалният взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в продължение
на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия. На
04.02.2020г. „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* е поискал образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ З.З. спрямо длъжниците по издаден на 14.11.2012г. по
ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Хасково
изпълнителен лист, с приложен към молбата изпълнителен лист от 14.11.2012г.,
издаден от РС-Димитровград въз основа на
подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение
N 1412/14.11.2012г. по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Димитровград, като е
образувано изп.дело N 84/2020г. по описа
на ЧСИ З.З., по което до ищците са изпратени покани за доброволно изпълнение от
04.02.2020г., за които ищците признават, че са уведомени по телефон на
17.02.2020г. от кмет на с.Нови пазар, и по което дело са постъпили суми за погасяване на
задължението, които не прекъсват вече изтеклата давност. Искането е съдът да установи
недължимостта на подлежащото на принудително изпълнение парично вземане по
изпълнително дело N 84/2020г. по описа на ЧСИ З.З. с рег. N 875 с район на
действие ОС-Хасково, на основание изтекла 5-годишна погасителна давност по
чл.117, ал.2 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищците чрез
упълномощен адвокат поддържат иска, претендират за уважаването му и за разноски
по делото, с възражение за прекомерност
на адвокатското възражение на ответника.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД
гр.София оспорва предявения установителен иск, без да оспорва верността на изложените
в исковата молба фактически твърдения и сочи правни съображения за действието
на тълкуването относно това кога изпълнителните действия по принудително
изпълнение на парично вземане спират и/или прекъсват давността, с оглед
действащото към първото изпълнително дело тълкуване, дадено с Постановление N 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС,
както и с последващото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение N 2/26.06.2015г. по тълкувателно
дело N
2/2013г. на ОСГТК на
ВКС и конкретно т.10, с правния довод, че новото тълкуване с посоченото
тълкувателно решение на правната норма следва да намери приложение, ако то не
преурежда последици по тълкуването на правната норма, дадени с посоченото постановление
на Пленума на ВС.С оглед действието на всяко едно тълкуване към фактите и
техните последици, вкл. и конкретно в случая с оглед тълкуването за това кога и
кои действия по принудително изпълнение спират или прекъсват давността, счита,
че правоотношението, по което се оспорва изпълняемото право от ищците, е заварено към новото
тълкувателно решение и новото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение N 2/26.06.2015г., се прилага
занапред.Счита, че недопустимо, по арг. от чл.14 от Закона за нормативните
актове, е на новото тълкуване да се придаде обратно действие и това да доведе
до настъпването на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението.При тези съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска, с
възражение за прекомерност на заплатените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, ако искът бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът не
се представлява, поддържа възраженията срещу иска с писмено становище чрез
упълномощения адвокат, с което възразява по допустимостта на иска извън частта
му за главница, което с доклада по делото съдът прие за неоснователно,
доколкото с иска, който ищците предявяват, се претендира да се отрече
изпълняемото право на ответника въобще, с оглед и установителното и
изпълнителното действие на заповедта за изпълнение, която го удостоверява.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Ищците като длъжници отричат
правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем и титулярството на
правото на цесионера, който след придобиването му и до изтичането на
погасителната давност за същото не предприема действия за прекъсването й.
Цената на иска е посочена и равна на вземането по заповедта за изпълнението,
без значение дали част от дълга е събран и преведен по изпълнителното дело /Определение N 262/09.07.2020 по дело N 586/2020 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може
да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Твърденията на ищците са, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. По реда на
ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439,
ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо, че съдебно дирене не се провежда На тези новонастъпили факти длъжникът може да се
позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК/Определение N 956/22.12.2010г. по т.д. N 886/2010г. на ВКС, ТК, I o./.
Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право/съответно на
предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани
страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право -
длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Интересът от защитата
законодателят обуславя от настъпили нови факти, в случая от такива, осъществили
се след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС - Димитровград поради неподадено възражение
по чл.414 от ГПК. Влизането в сила на заповедта за изпълнение е от значение за
преценка на правния интерес от иск по чл.439, ал.2 от ГПК при позоваване на
погасителна давност за паричното вземане като основание на иска. Издадената
срещу ищците заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС - Димитровград,
подлежаща на незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист за спорното материално право, е влязла в сила, тъй като след връчването й
на 16.01.2013г., всеки един от ищците в качеството си на длъжник не е упражнил
правото си да я възрази в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК. Издадените
заповед и изпълнителен лист са послужили на първоначалния кредитор
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД гр.София да образува срещу ищците изп. дело
N 56/2013г. по описа на ЧСИ З.З., в хода
на което заповедта им е връчена, и в хода на което са предприети изпълнителни
действия, прекъсващи давността като запори и възбрана, последното от които
такова е от 22.02.2013г.. В хода на изпълнителното дело взискателят с договор
от 15.11.2016г. е цедирал подлежащото
на принудително изпълнение вземане на
ответника, но изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 02.02.2020г..Ответникът в качеството си на
цесионер е образувал ново изп.дело N
84/2020г. по описа на ЧСИ З.З., изпълнението по което ищците оспорват.
По тези обстоятелства страните не
спорят,
както и по правоприемството на ответника в изпълнителния лист
по чл.429, ал.1 от ГПК/с оглед сочените новонастъпили факти, на които се
основава отричане на правото на цесионера/, и те се установяват от
горепосочените изпълнителни дела както следва:
Изп.дело N
56/2013г. /2013875040056/ по описа на ЧСИ З.З. е образувано на
10.01.2013г., по молба на „Райфайзенбанк/България“ ЕАД, срещу длъжници ЕТ
„Чакал 2006 - Алекси Ангелов“ с ЕИК *********, С.Р.А. и А.М.А., на основание
Заповед N 1412/14.11.2012г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 14.11.2012г., издадени по ч.гр.д. N 1821/2012г. на Районен съд-Димитровград, за
сумата от 9 538.57 лв., от която 7 645.30 лв. главница, 811.77 лв. редовна
лихва за периода от 07.11.2011г. до 03.09.2012г., 1 081.50 лв. наказателна
лихва за периода от 07.11.2011г. до 12.11.2012г., законна лихва от 13.11.2012г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 616.77 лв. разноски по
делото.На 11.01.2013г. на длъжниците са изпратени покани за доброволно
изпълнение и на същата дата са изпратени запорни съобщения до „Райфайзенбанк/България/“
ЕАД за запор на банкови сметки на всеки един от длъжниците. Поканите за доброволно
изпълнение са връчени лично на длъжниците С.Р.А. и А.М.А. на 16.01.2013г./двамата
съпрузи от 07.04.1986г./, и при условията на чл.50, ал.1, вр. чл.47, ал.1 от ГПК на длъжника ЕТ „Чакал 2006 - Алекси
Ангелов“ с ЕИК *********, съгласно констативен протокол от 13.03.2013г. на ЧСИ З.З.,
с данни от връчителя, че физическото лице търговец А.А.А. е починал на
01.07.2011г..Запорните съобщения на банкови сметки на длъжниците С.Р.А. и А.М.А.,
изпратени на 11.01.2013г., са получени на 16.01.2013г. в банката адресат.На
31.01.2013г. е изпратено запорно
съобщение до „Юробанк/България/“ ЕАД за запор на банкови сметки на длъжника А.М.А.,
получено на 04.02.2013г. На 19.02.2013г. е изпратено запорно
съобщение до „Юробанк/България“ АД за запор на банкови сметки на длъжника С.Р.А.,
получено на 21.02.2013г. На 20.02.2013г. до АВ-гр.Кърджали е изпратено искане
на ЧСИ за вписване на възбрана на недвижим имот/право на строеж върху УПИ/,
собственост на длъжниците С.Р.А. и А.М.А.,
която е наложена на 22.02.2013г.Наложен
е на 06.03.2013г. и запор на два леки
автомобила, собственост на длъжника А.М.А., по запорно съобщение на ЧСИ от
28.02.2013г. до Началника на Сектор ПП КАТ при ОД на МВР Хасково, получено на
04.03.2013г..
В хода на изпълнителното дело, на 07.11.2017г.
взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомява ЧСИ З.З., че с Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016г. и конкретен договор за
цесия от 30.10.2017г. е прехвърлил вземането си на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, считано от 30.10.2017г., а последното на 18.01.2018г. е поискало
конституирането му като взискател, представяйки посочените от цедента договори
за цесия, като ЧСИ е дал указания за представяне на уведомления до длъжниците
за цесията, каквито „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* не представя, но
представя товарителници за неуспешното им връчване. На 26.11.2019г. „Еос
Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* подава молба с искане да бъдат връчени
уведомленията за цесия на длъжниците от ЧСИ, като ЧСИ е указал на молителя да
представи уведомленията по чл.99 от ЗЗД. С постановление от 02.01.2020г. ЧСИ З.З.
е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК по
причина, че първоначалният взискател „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД в продължение на две години не е поискал извършването на
изпълнителни действия и на основание чл.433, ал.2 от ГПК на 04.02.2020г. е
вдигнал наложените запори и възбрани по делото.
На 04.02.2020г. по молба на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********,
пред ЧСИ З.З. е образувано ново изпълнително
дело N
84/2020г./20208750400084/
срещу същите длъжници, на основание приложен към молбата изпълнителен лист от 14.11.2012г.
по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Димитровград,
издаден въз основа на подлежаща на
изпълнение Заповед за изпълнение N 1412/14.11.2012г. по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Димитровград, Приложение N 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ и уведомления до длъжниците за извършено прехвърляне
на вземания, с искане за връчване на покани за доброволно изпълнение и налагане
на запори на банкови сметки на длъжниците. Изпратени са на 04.02.2020г. покани
за добровoлно
изпълнение, ведно с уведомления за цесия по договор от 30.10.2017г., невръчени
на длъжниците С.Р.А. и А.М.А. и върнати в цялост от кмета на с.Нови пазар, с
отбелязване, че лицата са уведомени за съдържанието на поканите по телефон,
след което на 04.03.2020г. е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на адрес.Изпратени
са запорни съобщения до ЦКБ АД на банкови сметки на длъжника С.Р.А./
10.02.2020г./ и до Първа инвестиционна банка АД на длъжника А.М.А./
06.02.2020г./
С Постановление от 04.02.2020г.
ЧСИ е спрял изпълнителното производство по отношение на третия длъжник ЕТ, с
оглед данни, че физическото лице търговец е починало, с даден срок за изявление
от наследниците на физическото лице –търговец да заявят дали приемат
наследството по опис или се отказват от него, в случай, че не са го приели
направо.
По сметка на ЧСИ са постъпили
плащания от длъжника А.А. както следва: на 16.03.2020г. в размер на 488.25 лв.,
на 15.04.2020г. в размер на 488 лв., на
11.05.2020г. в размер на 488 лв., на 12.06.2020г. в размер на 488 лв..
При така установените
обстоятелства следва, че в периода от образуване на първото изпълнително дело
на 10.01.2013г., и до 22.02.2013г., когато е възбранен имот на ищците, или до 06.03.2013г., когато са
запорирани два леки автомобила на единия солидарен длъжник и ищец, но съпруг на
другия солидарен длъжник и ищец, без данни дали тези движими вещи са СИО, са
предприети годни изпълнителни действия, след което и в продължение на повече от
пет години такива не са осъществявани срещу ищците като длъжници, както и
спрямо третия солидарен длъжник, което е довело прекратяване на принудителното
изпълнение поради перемпция с постановление от 02.01.2020г., предпоставките, за
която са настъпили на една от посочените по-горе дати за ищците, или на всяка
една дата поотделно за единия и за другия ищец по арг. от чл.125 изр. 1-во от ЗЗД. Спорът е дали до датата на прекратяване на първото изпълнително дело е
изтекла погасителната давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД, защото изпълняемото право
по влязлата в сила заповед за изпълнение се погасява с петгодишна давност, с
оглед аналогичните последици, които има заповедта, с тези на влязлото в сила
решение /Решение N 6/2016г. по т.д. N 1562/2015г., I т.о., ВКС, Определение N 214/15.05.2018г. по гр.д. N 1528/2018г., IV г.о./.
По основния въпрос по делото „Тече ли погасителна давност за вземане по
изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение N 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. N 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото
разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това
принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“,
е постановено Решение N 252/17.02.2020 г. по гр. д. N 1609/2019 г. на ВКС, ІII г.о., в което е прието следното:
По поставения въпрос е налице
практика на ВКС, обективирана в Решение N 170/17.09.2018 г. по гр. д. N 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и
Решение N 51/21.02.2019 г. по гр. д. N 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о., в
които е застъпено принципното становище, че когато се касае до първоначално
приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи
промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи
при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие,
а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От
този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за
изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между
страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За
заварените като висящи от ТР N 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС N 3/18.11.1980 г., според което
през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност е спряла.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР N 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно
датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези
случаи /според постановките по т. 10 от
ТР N 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/.
Следователно, в случая, с оглед на осъществения
състав по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/перемпция/ към дата 22.02.2015г. и/или към
дата 06.03.2015г., погасителна давност до тази дата не е текла, защото дотогава
е траел изпълнителния процес съгласно чл.116 б “в“ от ЗЗД и приложимото тълкуване,
дадено в ППВС N 3/1980г..Тази дата е предхождаща датата
26.06.2015г., когато е дадено новото тълкуване с ТР N 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК, при което новата погасителна давност тече от 23.02.2015г. и /или 07.03.2015г.
и срокът й от 5 години съгласно чл.117, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД не е изтекъл към датата
04.02.2020г., когато е образувано второто изпълнително дело и са поискани
изпълнителни действия, прекъснали отново давността, и от която дата и към
устните състезания по делото давността не е изтекла
Ето защо, предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, при който изход
на делото ищците нямат право на разноски по делото съгласно чл.78, ал.1 от ГПК.Разноски не се следват и на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК, тъй
като не са представени доказателства за направа на такива.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Р.А. с ЕГН ********** и А.М.А. с ЕГН **********, и двамата от ***,
срещу „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков Казанджията N 4-6, представляван от Р.И.М.Т.и Т.И.В.като
управители, иск по чл.439 от ГПК за недължимост на сумите 7 645.30 главница,
811.77 лв. редовна лихва от 07.11.2011г. до 03.09.2012г., 1 081.50 лв.
наказателна лихва за периода от 07.11.2011г. до 12.11.2012г., със законна лихва
от 13.11.2012г. до окончателно изплащане на главницата и съдебни разноски от
616.77 лв., по изпълнителен лист от 14.11.2012г., издаден от
РС-Димитровград въз основа Заповед за
изпълнение N 1412/14.11.2012г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N
1821/2012г. на РС-Димитровград.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: