Решение по дело №483/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от пълномощник на директор на Агенция „Пътна инфраструктура“, София, против решение № 107/17.04.2024 г., постановено по АНД № 1137/2024 г. по описа на Районен съд Враца, с което е отменен електронен фиш № ********** на АПИ, с което на „Леветон” ЕООД, с адрес: гр.София, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Вр.РС е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението. Претендират се разноски и се прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното: касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок за оспорване, от процесуално легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 26.08.2021 г. в 12:54 часа е установено нарушение № СВ444БС29Е4А125АЕ053041Р160А7А43 с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Враца, за движение по път 1-1 км 8+849, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса за ППС по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. След извършена проверка от контролните органи е установено, че същото попада в категорията на ППС, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посочената дата и време няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е засечено е контролно устройство 20562 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се на път 1-1 км.8+849 с посока намаляващ километър, община Враца. Като собственик и ползвател на ППС в ел. фиш е посочен „Леветон“ ЕООД, предсталяван от Е. К. В..

За да отмени оспорения ЕФ първоинстанционният съд приел, че са налице съществени нарушения при издаването му, тъй като съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се издава електронен фиш за нарушения от категорията на процесното (по чл.179, ал.3б от ЗДвП), а единствено за такива по чл.179, ал.3 от ЗДвП, които са различни като предмет и субект на деянието.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

Настоящата съдебна инстанция споделя извода на състава на Вр.РС, че в настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответното дружество.

Съгласно чл.167а, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж, както съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в.

Съгласно чл.167а, ал.4 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура” създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Правилата за изграждане и функциониране на информационната система се приемат с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”. В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл.187а, ал.1, ал.4 и ал.5, изр. първо от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случаите по ал.4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Съгласно чл.189е, ал.1-5, ал.12 и ал.13 от ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3-3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност. При установяване на нарушение по чл.179, ал.3-3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта. Таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по банков път или чрез картово плащане, а пред органите по чл.167, ал.3-3б – и в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на административно нарушение по чл.179, ал.3-3б. В случаите, при които таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата се заплаща след връчване на акта за установяване на административно нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи номера на акта за установяване на административното нарушение. При заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в срока и при условията на ал.3 и ал.4 и след постъпване на сумата по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура”, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.179, ал.3-3б, установено в акта за установяване на административно нарушение. В тези случаи се освобождават от административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното административно нарушение по чл.179, ал.3-3б във връзка с конкретното пътно превозно средство за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Наказателните постановления за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се издават от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” или оправомощени от него длъжностни лица. За съставените актове за установяване на административни нарушения и издадените наказателни постановления по този член се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.1-3 и ал.13-16.

Съгласно чл.189ж, ал.1, изр. първо и ал.7 от ЗДвП, при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. По отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10.

В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна отговорност се реализира с издаването на наказателно постановление въз основа на акт за установяване на административно нарушение.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на ответното дружество е ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП. Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронен фиш може да се издаде (правна възможност за наказващия орган), когато се установи нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП. За нарушения като процесното по чл.179, ал.3б от ЗДвП, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш.В тази връзка, както правилно е констатирал и съставът на ВРС, нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, а с втората - наказание за собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания: незаплатена такса чл.10, ал.1, т.1 от ЗП (чл.179, ал.3 от ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни (по чл.179, ал.3б от ЗДвП). Поради изложеното се налага извод, че за извършеното от ответника деяние по чл.179, ал.3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, уличено като нарушител, в т.ч. да възрази по смисъла на чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Електронният фиш за деяние по чл.179, ал.3б от ЗДвП, е издаден по време на действие на редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 10.02.2023 г., която предвижда този ред (с електронен фиш) само за деяния, квалифицирани по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Едва от 13.02.2024 г. с изменението, публикувано в ДВ, бр.13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г. е приравнен този процесуален ред и за деяния от категорията на процесното нарушение.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове, която забранява обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване при непълнота или неяснота на съществуващата правна уредба.

С оглед горните съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Електронния фиш е незаконосъобразен. Решението на ВрРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на ответника по касация се дължат разноски. Претендират се разноски за адвокатски хонорар в размер на 650.00 лв. за касационната инстаниция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 88 от 2022 г. /.

В настоящия случай, делото не се отличава с голяма фактическа или правна сложност за този род дела, поради което съдът намира за необходимо да изложи съображения относно размера на адвокатското възнаграждение. Следва да се посочи приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС, в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 - т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Оттук следва да се приеме, че предвид решението на СЕС по дело С-438/22 и предвид обема на защита, проведена от адвокат Л. възнаграждение в размер на 650.00 лв. само за касационната инстанция е прекомерно. Още повече, че за производството пред ВрРС вече са присъдени 2040.00 лв. Производството пред АС Видин се е развило в едно съдебно заседание, на което не е присъствала адв.Л..

В процесния случай настоящият съдебен състав приема, че естеството и характерът на оспореният електронен фиш предопределя липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за възлагане в тежест на административния орган на пълния размер на договореното и заплатено от „Леветон“ ЕООД адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение се обосновава с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В настоящия случай е проведена защита срещу електронен фиш. Не е налице изслушване на формулирана пледоария в съдебно заседание от страна на адвоката, където е налице обосноваване на твърдения и разяснения по казуса от страна на ответника, които в съвкупност с предхождащите действия, не могат да обосноват дължимост на адвокатско възнаграждение в пълен размер. По делото е депозирано становище от адв.Л..

Предвид всичко изложено, няма пречка съдът служебно да намали размера на адвокатското възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Ето защо, на жалбоподателят следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв. /В този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 ОТ 01.04.2024 г. по адм. д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд. /

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107/17.04.2024 г., постановено по АНД № 1137/2024 г. по описа на Районен съд Враца.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София да заплати на "ЛЕВЕТОН" ЕООД, ЕИК *********,с адрес на управление: Област София (столица), гр. София, р-н „Витоша“, кв. „Драгалевци“, бул. „Черни връх” № 181, представлявано от управителя Е. К. В., разноски по делото за касационната инстанция в размер на 150.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.