Р Е Ш Е Н И Е №427
ПЛОВДИВ
15.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 789 по описа за 2017 година и констатира
следното:
Предявен е иск от „Абнер комюникейшън“ЕООД с ЕИК
********* против Община Ракитово, БУЛСТАТ ********* с правна квалификация
чл.422,ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 ГПК и във връзка с чл.535 ТЗ.
Ищецът твърди, че е подал срещу Община Ракитово, обл.Пазарджик и срещу
неучастващото по делото лице „Киссик консулт“ ЕООД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 11144/2016 г. по описа на РС-Пловдив, като е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
6494/11.08.2016 г., с която е разпоредено длъжниците „Киссик консулт“ ЕООД и
Община Ракитово да заплатят на „Абнер комюникейшън“ ЕООД сумата от 100 000 лв,
дължима по Запис на заповед от 22.06.2010 г. с падеж 22.06.2015 г., както и
сумата 12 590 лв разноски.
Длъжникът „Киссик консулт“ ЕООД - издател на записа на заповед не е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение; възражение по
реда на чл.414 ГПК е подала Община Ракитово, която се явява авалист, поради
което и искът е предявен само срещу Община Ракитово.
Заявява се от ищеца, че издаденият запис на заповед е редовен съгласно
чл.535 ТЗ и затова поемателят разполага с правото на събиране на вземането си
на основание ценната книга. На падежа 22.06.2015 г., както и до подаването на
исковата молба сумата по записа на заповед не му е била изплатена от издателя
„Киссик консулт“ ЕООД и от авалиста Община Ракитово.
Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено
съществуването на вземането на „Абнер комюникейшън“ ЕООД, произтичащо от Запис
на заповед от 22.06.2010 г., с падеж 22.06.2015 г., за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
6494/11.08.2016 г. по ч.гр.д. 11144/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по
отношение на длъжника Община Ракитово, обл.Пазарджик в размер от 100 000 лв и
12 590 лв разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 11144/2016 г. на РС-Пловдив. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва искът.
Твърди се, че записът на заповед не е породил желаните правни последици и
задължението по него не е възникнало валидно по следните причини:
-заявява се, че процесният запис
на заповед противоречи на ЗМСМА и на Закона за общинския дълг, тъй като съгласно
чл.2 Закона за общинския дълг само и единствено финансови задължения, поети от
името и за сметка на общината при спазване изискванията на същия закон, съставляват
общински дълг и представляват задължение за общината, а в случая това изискване
не е налице, защото общински дълг може да се формира само с решение на Общински
съвет-Ракитово, а в конкретния случай не е било вземано решение от този орган, с
което да се разрешава на Кмета на Община Ракитово да поема задължения като
авалира процесния запис на заповед. Наред с това съгласно разпоредбите на
чл.21,ал.2 във вр. с ал.1,т.10 и във вр. с чл.27,ал.4 ЗМСМА само с решение на
Общинския съвет би могло да се поема дълг като процесния и то с квалифицирано
мнозинство, а в случая Община Ракитово не е имала нито юридическо, нито
фактическо основание за авалиране на записа на заповед.
-прави се възражение, че процесният
запис на заповед е и нищожен по смисъла на чл.26 ЗЗД предвид противоречието му
със Закона – ЗМСМА и Закона за общинския дълг и поради това за ответника не възниква
задължение за плащане. Оспорва истинността на документа, като твърди, че
ръкописният текст и подписът, положени от Е., се различават от тези, изпълнени
върху други документи от нея, находящи се в Община Ракитово. Поддържа се също и
възражението, че записът на заповед е с недостоверна дата и че документът не е
изготвен по времето, когато Е. е изпълнявала ** на Община Ракитово.
Прави искане да се отхвърли предявеният иск и да му се присъдят направените
разноски.
Предвид събраните по делото доказателства Съдът приема за установено:
От приложеното ч.гр.д. № 11144/2016 г. по описа на РС-Пловдив се
установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
6494/11.08.2016 г., с която е разпоредено длъжниците „Киссик консулт“ ЕООД и
Община Ракитово да заплатят на „Абнер комюникейшън“ ЕООД сумата от 100 000 лв,
дължими по Запис на заповед от 22.06.2010 г. с падеж 22.06.2015 г., както и
сумата 12 590 лв разноски. Срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника Община Ракитово. Районен
съд – Пловдив е дал указания на ищеца /кредитор по издадената заповед за
незабавно изпълнение/ да предяви иск за установяване на вземането си по
заповедта в едномесечен срок от съобщението, връчено му на 27.11.2017 г.; исковата
молба, с която е предявен процесният иск, е подадена на 22.12.2017 г. ,поради
което Съдът приема, че едномесечният срок за предявяване на иска по смисъла на
чл.415, ал.4 ГПК е спазен, поради което искът за установяване на вземането в
размер на 100 000 лв, произтичащо от запис на заповед от 22.06.2010 г., с
падеж 22.06.2015 г., е допустим и следва да се разгледа.
По отношение установяване съществуването на вземането за разноските в
размер на 12 590 лв, присъдени в полза на ищеца със заповедта за
изпълнение, производството е недопустимо и следва да се прекрати по следните
причини:
Съобразно т.10в от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че процесуалните предпоставки за съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415,ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за
установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в
заповедното производство, т.е., иск за установяване съществуването на вземане
за разноските, направени в заповедното производство, е недопустим.
От представения по делото Запис на заповед от 22.06.2010 г., издаден в
гр.Пловдив от „Киссик консулт“ ЕООД-гр.Пловдив, ЕИК ********* /чрез Управителя му Д.К.К./ в полза на
дружеството-ищец „Абнер комюникейшън“ ЕООД-гр.София, ЕИК *********, се
установява, че издателят „Киссик консулт“ ЕООД безусловно се е задължило на 22.06.2015
г. да заплати на поемателя или на негова заповед сумата от 100 000 лева. Записът
на заповед съдържа още и печатен текст /под подписа на издателя/, че
изплащането на записа се гарантира от Община Ракитово като авалист чрез ** Е.А.Е..
Срещу „подпис на авалиста“ има положен подпис и под него са изписани ръкописно
имената „Е.А.Е.“, а също така има и положен печат на ** на Община Ракитово.
Записът на заповед завършва с текст, удостоверяващ, че на 22.06.2015 г.
записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя му „Киссик консулт“ ЕООД
чрез Д.К.К., който е положил подпис и е изписано собственото и фамилното му
име.
Преценявайки съдържанието на записа на заповед, Съдът намира същия за
редовен от външна страна, тъй като са налице всички задължителни реквизити,
посочени в нормата на чл.535 ТЗ.
Ответникът Община Ракитово не е противопоставил възражения срещу формата на
записа на заповед, но въпреки това поддържа възражението, че същият не е
породил желаните правни последици и че задължението по него не е възникнало
валидно, тъй като противоречи на ЗМСМА и Закона за общинския дълг. Направено е
и възражение за нищожност на записа на заповед на основание чл.26 ЗЗД като
противоречащ на Закона, като е оспорена и истинността на документа с
твърдението за неавтентичност на подписа, положен от името на Е.Е. *** и
възражение за недостоверност на датата на издаване на записа на заповед.
Съдът счита, че направените възражения на ответника, отнасящи се до действителността
на записа на заповед като ценна книга, както и възражението за недостоверност
на датата на издаването му не подлежат на преценка в настоящето производство,
тъй като тези възражения са заявени от посочения в документа като авалист Община Ракитово, а не от издателя на
ценната книга, а трайната съдебна практика приема, че авалистът не може да
противопоставя на поемателя възражения за действителността на записа на заповед
с изключение на възражение за неспазена форма, каквото възражение в случая не е
заявено. Този извод се обосновава с нормата на чл.485,ал.2 ТЗ, според която
задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е
дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради
недостатък във формата.
От страна на авалиста са допустими възражения, включително и лични такива, отнасящи
се до каузалното правоотношение между издателя и поемателя по менителничния
ефект само в хипотезата, когато самият авалист също е страна по това
правоотношение, а конкретният случай не попада в тази хипотеза, тъй като не се
излагат твърдения за връзката на записа на заповед с каузално правоотношение
между издателя и поемателя, нито пък за участието на ответника като страна в подобно
правоотношение. В този смисъл се явява неотносимо заявеното от ответника
твърдение за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя по записа
на заповед, защото то би имало значение, ако се твърдеше наличието на връзка
между процесния запис на заповед и дадено каузално правоотношение.
Ответникът е заявил възражения недействителност на записа на заповед,
свързани с нарушения на Закона и оспорване подписа на представителя на авалиста,
които аргументи се отнасят единствено до действителността на авала, материализиран
върху лицевата страна на записа на заповед и следва да се разгледат.
От заключението на назначената по делото СТЕ с в.л. С., което Съдът
възприема като безпристрастно, обосновано и компетентно изготвено, се
установява, че положеният в записа на заповед подпис срещу „подпис на авалиста“
е изпълнен от лицето Е.А.Е., а също така е изпълнен от нея и ръкописният текст
„Е.А.Е.“ под „подпис на авалиста“. С оглед на това Съдът приема за автентичен
оспорения от Община Ракитово подпис в записа на заповед .
От друга страна обаче законосъобразното задължаване на Община Ракитово като
авалист по записа на заповед не е поставено в зависимост единствено от
автентичността на волеизявлението на ** на Община Ракитово Е.Е., а е необходимо
да се прецени дали са спазени законовите изисквания за авалиране на записа на
заповед от името на Община Ракитово.
Съобразно разпоредбата на чл.21,ал.1,т.8 ЗМСМА Общинският съвет приема
решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и
определя конкретните правомощия на ** на общината и ** на райони и кметства. Авалът
/менителничното поръчителство/ по характер е едностранна сделка и авалистът се
задължава да плати сумата по записа на заповед наред с издателя на същия. Т.е.,
ако авалистът е община, то авалът съставлява акт на разпореждане с общинско
имущество, тъй като задължава общината да заплати на трето лице определена
парична сума и при правилата на разпоредбата на чл.21,ал.1,т.8 ЗМСМА се налага
изводът, че задължаването на общината чрез менителнично поръчителство изисква
наличие на решение на Общинския съвет за извършването на такава сделка. ** на
Общината не разполага с правомощия самостоятелно да взема решение за сключването
на такава сделка, съставляваща акт на разпореждане с общинско имущество.
Доколкото се установява, че Общински съвет-Ракитово не е вземал решение, с
което разрешава на ** на Община Ракитово Е.Е. *** като авалист по запис на
заповед, издаден от „Киссик консулт“ЕООД в полза на „Абнер комюникейшън“ ЕООД
на стойност 100 000 лв /Удостоверение от 26.02.2019 г./, може да се
обоснове изводът, че авалът, обективиран на лицевата страна на Запис на заповед
от 22.06.2010 г. от името и за сметка на Община Ракитово, е недействителен и означава,
че Община Ракитово не е поела задължение да заплати на ищеца сумата, за която е
издаден записът на заповед.
При така установеното и направените правни изводи Съдът приема, че искът е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска и на основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените разноски в размер на 200 лв. Разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат на ответника, тъй като от съдържанието
на договора за правна защита и съдействие не се установява уговореното
адвокатско възнаграждение да е заплатено.
Ето защо Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Абнер
комюникейшън“ ЕООД-гр.София, ЕИК *********, гр.София, бул.“Шипченски проход“ 63
иск против Община Ракитово, обл.Пазарджик, БУЛСТАТ ********* за признаване за
установено съществуването на вземането на „Абнер комюникейшън“ ЕООД по
отношение на Община Ракитово в размер на
100 000 лв , произтичащо от Запис на заповед от 22.06.2010 г., издаден
от „Киссик консулт“ЕООД с ЕИК ********* и авалиран от Община Ракитово, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 11144/2016 г. по описа на РС-Пловдив
ОСЪЖДА „Абнер комюникейшън“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Шипченски
проход“ 63 да заплати на Община
Ракитово, обл.Пазарджик, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Ракитово, обл.Пазарджик,
ул.“Иван Клинчаров“ №57 сумата от 200 лв /двеста лева/ съдебни разноски
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по т.д. 789/2017 г. в частта, с която се иска установяване
съществуването на вземането на „Абнер комюникейшън“ ЕООД-гр.София, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Шипченски проход“ 63 иск против Община Ракитово,
обл.Пазарджик, БУЛСТАТ в размер на 12 590 лв, представляващо разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 11144/2016 г. по описа на
РС-Пловдив, присъдени в полза на ищеца с издадената по същото дело заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в седмичен
срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: