ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
гр. Несебър, 27.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
в присъствието на прокурора Стела М. Мешова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Частно
наказателно дело № 20252150200358 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 от НПК, образувано по внесено от РП –
Бургас, ТО-Несебър искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по отношение на Ф. К. Ф. с ЕГН **********, обвиняем по БП № 304 ЗМ-
437/2025г. по описа на РУ на МВР – Несебър.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането като сочи, че са налице
кумулативно предвидените предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение “Задържане под стража”.
Защитникът на обвиняемия излага становище за неоснователност на внесеното
в съда искане на РП-Бургас, ТО-Несебър. Алтернативно пледира за вземане на по-лека
мярка за неотклонение спрямо неговия подзащитен, а именно – парична гаранция или
подписка.
Обвиняемият Ф. моли да бъде му взета по-лека мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“ – парична гаранция или подписка, като заявява, че ще внесе
размера, определен от съда, независимо, че е безработен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
БП № 304 ЗМ-437/2025г. по описа на РУ на МВР - Несебър е образувано на
26.06.2025г. за това, че на същата дата, в гр.Несебър, ж.к.Възела, до „Екшън
Аквапарк“, с посока на движение от ул.“Несебър“ към „Екшън Аквапарк“, е
управлявано моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ***, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установена по
надлежния ред с техническо срество Дръг тест 5000, номер ARRC - престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК.
С постановление от 26.06.2025г., Ф. К. Ф. с ЕГН **********, е привлечен в
качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода от една до три години и с глоба
1
от петстотин до хиляда и петстотин лева“.
Съгласно чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“
се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с “лишаване от свобода” или друго по-тежко
наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Становището на прокурора е, че по досъдебното производство са събрани
достатъчно доказателства, които обосновават извода за наличието на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Наред
с това, представителят на обвинението излага твърдения, че ако не бъде задържан
обвиняемият, е налице вероятност същият да извърши друго престъпление,
позовавайки се на справката му за съдимост. Независимо от това, прокурорът излага,
че съществува вероятност обвиняемият да се укрие, ако не бъде задържан с оглед
участието на РБългария в Шенгенското пространство, даващо възможност за свободно
придвижване на гражданите между държавите-членки.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането на прокурора за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение спрямо подзащитния й, като заявява, че липсват
доказателства, които да обосноват вероятността същият да се укрие, тъй като е
гражданин на РБългария и има постоянен адрес, на които живее семейството му. Наред
с това заявява, че липсват доказателства същият да се е отклонявал при предходните
водени срещу него наказателни производства. В заключение, защитникът на
обвиняемата сочи, че целите на закона могат да бъдат постигнати и с вземане на по-
лека мярка за неотклонение спрямо подзащитния й, каквато е мярката „Парична
гаранция“ или „Подписка“.
Обвиняемият Ф. поддържа изцяло казаното от защитника му, като добавя, че
съпругата му е с болно сърце и се налага често да я води до болницата и да полага
лични грижи за нея.Също така сочи, че признава вината си по повдигнатото му
обвинение и ще се явява на всяко повикване на разследващите органи.
За да се произнесе, съдът съобрази:
За да бъде взета мярка „Задържане под стража” е необходимо кумулативно да
са налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК.
Срещу обвиняемия Ф. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл.343б,
ал.3 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева“. Следователно в случая е
повдигнато обвинение за престъпление, което е наказуемо с наказание „Лишаване от
свобода”. Ето защо е налице първата предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК за налагане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Действително, както заявява
защитата, престъплението, за което е повдигнато обвинение на нейния подзащитен, не
е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но както бе посочено по-горе, законодателят
изисква престъплението да е наказуемо с „лишаване от свобода“.
Следващата предпоставка за задържане на лицето е наличието на „обосновано
предположение”, предвидено в чл. 63, ал. 1 от НПК. По смисъла на цитираната норма
„обосновано предположение” означава, че от доказателствата по делото може да се
направи вероятно основателен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Безспорно, не съществува равенство между обосновано
предположение и доказване на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката
на ЕСЧП, обосновано предположение е налице, когато съществуват такива факти,
2
които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е
извършило престъплението. Преценката на съда за наличието на „обосновано
предположение” към настоящия момент, с оглед фазата на която се намира
производството, е ограничена единствено до това, дали от наличните доказателства
може разумно да се предположи, че е възможно обвиняемият да е ангажиран в
твърдяната от прокуратурата престъпна дейност. Настоящият съдебен състав счита, че
събраният до настоящия момент доказателствен материал, в неговия обем и
относимост позволява да се направи обосновано предположение, че обвиняемия Ф. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и което се наказва с
лишаване от свобода. В подкрепа на това предположение са събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Следва да се отбележи, че
в производството по чл.64 от НПК оценъчния критерий на съда се свежда до
обоснованост на подозряност на авторство на деянието, тоест степента на доказване на
предположението, като предпоставка на задържането в тази фаза на процеса е
значително по-ниска от същата, необходима на съда да постанови осъдителна присъда.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най-тежката
мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни, а именно –
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въпросните
предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като са дадени в алтернативност
– т. е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се обоснове
взимането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Съгласно данните по досъдебното производство, не са налице данни по
досъдебното производство за неоткриване или неявяване на обв.Ф. в случаите, в които
същият е бил призован да се яви пред разследващите органи, тъй като същият е бил
задържан от момента на извършване на проверката от органите по КАТ при РУ на
МВР-Несебър. По делото липсват данни дали се е отклонявал по предходните водени
срещу него наказателни производства. Същият обаче има постоянен адрес в ***, на
който пребивават съпругата му, двете му пълнолетни деца и внучето му. С оглед на
това ,съдът счита, че не са налице основания за съда да приеме, че същият ще се
укрие, в случай че не бъде задържан.
Що се отнася до последната допълнителна предпоставка – да е налице реална
опасност обв.Ф.а да извърши друго престъпление, в случай, че не бъде задържан, за да
се произнесе, съдът съобрази:
От представеното по делото свидетелство за съдимост на обвиняемия Ф. се
установява, че същият е многократно осъждан, включително и за извършени
престъпления по транспорта. Последното обосновава наличието на вероятност същият
да извърши друго престъпление, в случай, че остане на свобода.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че към настоящият
момент най-адекватна спрямо обв.Ф. се явява мярката за неотклонение „Домашен
арест“, която в най-пълна степен би изиграла целите, предвидени от законодателя в
разпоредбата на чл.57 от НПК. По този начин и обв.Ф. ще има възможност да се
грижи за болната си съпруга.
Мотивиран от горното и на основание чл.64, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура - Бургас, ТО-
3
Несебър, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Ф. К.
Ф. с ЕГН **********, обвиняем по БП № 304 ЗМ-437/2025г. по описа на РУ на МВР –
Несебър.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ спрямо Ф. К. Ф. с ЕГН
**********, обвиняем по БП № 304 ЗМ-437/2025г. по описа на РУ на МВР – Несебър,
като на обвиняемият се постави средство за електронно наблюдение.
ОПРЕДЕЛЯ адрес за изпълнение на мярката „Домашен арест“ – ***.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –
Бургас в 3 – дневен срок, считано от днес.
В случай на жалба или протест, съдът насрочва производството пред Окръжен
съд - Бургас за 04.07.2025г. от 14.00 часа, за които дата и час страните се считат
уведомени от днешното съдебно заседание.
След влизане на определението в сила, да се уведоми незабавно ОСИН –
гр.Хасково, Пробационна служба, за поставяне на средство за електронно наблюдение
и за извършване на контрол върху изпълнението на мярката.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4