Решение по дело №671/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 81
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310100671
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 81, 15.06.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и първи май през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                                   Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Анна Василева,

като  разгледа докладваното от съдията гр.дело № 671 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е с правно основание чл.348 и чл.349 от ГПК след допускане на съдебна делба.

              С влязло в сила на 18.01.2020г. Решение І-352 от 27.12.2019г. на РС-гр.Исперих, постановено по настоящото дело, е допусната съдебна между Б.Ю.Б., ЕГН-********** ***, в личното му качество, малолетната Е.Б.Ю., ЕГН-**********, представлявана от своите родители и законни представители Б.Ю.Б., ЕГН-********** и А.М.Б., ЕГН-**********, всички с постоянен адрес: ***,  и Ю.Б.А., ЕГН-********** *** адрес, върху следния съсобствен недвижим имот:

              „Поземлен имот, с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в строителните граници на град Исперих, ул.”Искър” № 15, община Исперих, област Разградска, с площ 920 квадратни метра, представляващо УПИ XII в квартал 26, образуван от имот с пл.№ 2082 по ЗРП на град Исперих, ЕКАТТЕ: 32874, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ XLVI от квартал 0, УПИ XI от квартал 26, УПИ VIII от квартал 26, УПИ XXXVII от квартал 26 и УПИ XIII от квартал 26, ведно с построените в същия имот: 1/ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 160 кв.м., с прилежащото към нея избено помещение с площ 20 кв.м.; 2/ ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м. и 3/ ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 43 квадратни метра“, при права:

- 1/6 ид.част - за Б.Ю.Б., ЕГН-**********;

- 4/6 ид.части - за малолетната Е.Б.Ю., ЕГН-********** и

- 1/6 ид.части - за  Ю.Б.А., ЕГН-**********.

              Във фазата по извършването на съдебната делба съделителителите Б.Ю.Б., ЕГН-********** ***, в личното му качество и малолетната Е.Б.Ю., ЕГН-**********, действаща чрез своите родители и законни представители Б.Ю.Б., ЕГН-********** и А.М.Б., ЕГН-**********, предявяват срещу третия съделител претенция за възлагане в техен дял, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, на допуснатия до делба имот, предвид че същият е неподеляем, а претендиращите съделители не притежавали друг имот на територията на Община-Исперих и в България. Като алтернативно искане, при липса на предпоставки за възлагане на имота в техен дял, заявяват искане да бъде изнесен на публична продан.

  Съделителят Ю.Б.А., ЕГН-**********, се явява лично пред съда, като не заявява конкретни претенции във връзка с делбата на имота. Упълномощеният процесуален представител поддържа становище за изнасяне на имота на публична продан, като оспорва възлагателната претенция на останалите съделители поради липса на предпоставки, предвид че съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав, а не само по наследяване.

     Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно изискано от съда по реда на чл.201, ал.1 във вр. с ал.2 и чл.203, ал.1 от ЗУТ становище на Главния архитект на Община-Исперих, изх.№ К-418/1/13.02.2020г., застроеният делбен имот УПИ XII-2082 в квартал 26 по ЗРП на град Исперих, с лице приблизително 16.00 м. и площ от 920 кв.м., е реално неподеляем, съобразно правата на съделителите, изискванията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4  от ЗУТ за минимална площ от 300 кв.м. и съответно минимално лице от 14 м. с допустимото намаление най-много с 1/5 за имоти в градовете, и съобразно местоположението на съществуващите сгради в имота.

              Назначената по делото оценъчна експертизата, в представеното заключение вх.№ 1543/13.05.2020г., констатира, че жилищната сграда в процесния имот фактически представлява две жилищни сгради, с отделни входове и ползващи се самостоятелно.

              Едната (първопостроената) жилищна сграда е разположена в североизточната част на имота, на 5 метра от уличната регулация, със застроена площ от 75 кв.м., с бетонни основи, тухлени зидове, стоманобетонна покривна плоча, дървена покривна конструкция, покрита с цигли. Сградата е водоснабдена, с външна мазилка и се състои от спалня, дневна, кухня, баня, салон, чиито подове са с дюшеме и избено помещение.

              Втората жилищна сграда, представляваща пристройка към основната сграда, е разположена до югоизточната й част, със застроена площ 95 кв.м., с бетонни основи, тухлени зидове, дървена покривна конструкция, покрита с цигли. Сградата е водоснабдена, с външна мазилка и се състои от  три стаи, кухня с подове от дюшеме и коридор, чиито стени са обшити с ламперия, а подът е с теракотни плочи.

              Второстепенната сграда е разположена на около 6 метра, западно от жилищната сграда, масивна, с тухлени стени, дървена покривна конструкция, покрита с цигли и се състои от няколко помещения, ползващи се като складови.

              Гаражът е разположен в югоизточната част на имота, на уличната регулация и на границата със съседния имот. Сградата е масивна, с бетонни пояси и колонки, тухлени зидове, бетонен под, дървена покривна конструкция, покрит с ламарина.

              Експертизата определя обща пазарна стойност на делбения имот (дворното място и сградите в него), в размер на 56 400.00 (петдесет и шест хиляди и четиристотин) лева. Като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, съдът кредитира експертното заключение.

              Представените по делото Удостоверения за декларирани данни, издадени от Община-Исперих, Отдел „МДТ”, установяват по отношение на съделителите Б.Ю.Б., ЕГН-********** и малолетната Е.Б.Ю., ЕГН-**********, че освен процесния имот, не притежават други недвижими имоти на територията на Община-Исперих.

              Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът приема реална неподеляемост на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно броя и правата на съделителите и техническите изисквания на закона за обособяване на отделни имоти, както по отношение на урегулирания поземлен имот, отреден за жилищно застрояване в чертите на гр.Исперих, така и за жилищната сграда в същия имот, констатирано в Становището на Главния архитект на Община-Исперих. Обособяването на по-малко на брой реални дялове спрямо броя на съделителите, включително чрез обособяването на общи дялове за част тях или неравностойни на права им, е възможно единствено по общо съгласие на страните за доброволно разпределяне на имотите, каквото в случая липсва, а извършването на делба по този начин без съгласието на страните би противоречало на закона и основната цел на делбеното производство - прекратяване на имуществената общност и създаване на нейно място на реални дялове в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, предполагащо разрешаване изцяло и окончателно на всички спорове между страните, свързани със съсобствеността.

              Във връзка с предявената възлагателна претенция, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, по отношение на допуснатия до делба имот, законът поставя някалко изисквания. Те са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.

               Делбеният недвижим имот следва да има характер на жилищен, т.е. да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ). Тук е мястото да се отбележи, че под "жилище", съгласно чл. 349, ал.2 от ГПК, следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към нея. Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. Качества, които безспорно са налице по отношения на процесния имот, претендиран за възлагане.

              По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът също поставя няколко изисквания: отрицателното условие съделителят да не притежава друго жилище, както и при откриване на наследството (настъпването на смъртта на наследодателя – арг. чл.1 от ЗН) наследникът да е живял в жилището на наследодателя. Тези предпоставки не бяха доказани спрямо нито един от претендиращите възлагане на имота съделители.

              Граматическото и логическото тълкуване на правната норма, формулираща условието за живеене в имота при откриване на наследството, налагат извода, че изискването “при откриване на наследството” изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, възникнала в резултат на наследяване, т.е. основно изисване на закона е претендиращият възлагане съделител да има качеството на наследник по отношение на наследодателя и наследството, от което черпи правата си. В конкретния случай, претендиращият възлагане съделител Б.Ю.Б., ЕГН-********** е от кръга на законните наследници на първоначалните собственици на процесния имот (техен внук), но неговите собствени права върху процесния и претендиран за възлагане делбен имот произтичат не пряко от наследяване, а въз основа на извършена в негова прехвърлителна сделка – дарение, извършено от баба му и от майка му (Договор за дарение от 28.07.2005г. по Нотариален акт № 69, том V, рег.№ 1708, дело № 916/2005г. по описа на РС-гр.Исперих), обсъдено в съдебното решение по допускане на делбата. Същото е положението и по отношение на малолетната съделителка Е.Б.Ю., ЕГН-**********, която дори няма качеството на наследник по отношение на обсъжданите наследодатели и отделно е придобила правата си върху процесния имот изцяло въз основа на дарение от собствения й баща (Договор за дарение от 14.03.2019г. по Нотариален акт № 144, том І, рег.№ 1516, дело № 126/2019г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов с рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.Исперих), също обсъдено в съдебното решение по допускане на делбата. В горния смисъл е Тълкователно решение № 1 от 19.05.2004г. на ВКС, т.8. По този начин, посочените двама съделители, имат качеството единствено на приобретатели по сделка, а не наследници, поради което и разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК по отношение на тях не намира приложение. Отделен е въпросът, че не доказват и факта, че са живяли в този имот към момента на откриване на наследството. При това положение, по отношение на посочените двама съделители законът категорично изключва възможността за извършване на делбата в условията на чл.349, ал.2 от ГПК. Тези условията са изчерпателно формулирани и се изисква кумулативното им наличие. Липсата на което и да е от тях налага извода за неоснователност на възлагателната претенция по този законов текст по отношение на съделителя, който я заявява. Същевременно разпоредбата на закона не допуска каквато и да било преценка извън законовите изисквания като основание за предпочитане на единия съделител пред другия (в т.ч. по-голяма жилищна нужда, по-голям съсобствен дял или други подобни, обосноваващи привилегировано положение).

              Въз основа на горното, предвид констатираната и обсъдена по-горе реална неподеляемост на делбения имот, предвид и невъзможността за поставянето му в индивдуален дял на съделителите, съдът приема, че са налице законовите предпоставките на чл.348 от ГПК, които налагат имотът да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан (чл.348, изр.2 от ГПК). Следва да се постанови решение, с което делбеният  имот да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, в която съделителите могат да участват съобразно правилата на чл.354 от ГПК.

                   На основание чл.8 от действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Исперих държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, която държавна такса, изчислена за всеки от съделителите и спрямо припадащия им се дял от процесния имот е, както следва:

                        - за Б.Ю.Б., ЕГН-********** и  Ю.Б.А., ЕГН-**********, които са с еднакви права от по 1/6 ид.част от имота, или пазарна стойност на дела им от по 9 400.00 лева – дължимата ДТ за всеки от тях поотделно е в размер на 376.00 (триста седемдесет и шест) лева и

                        - за малолетната Е.Б.Ю., ЕГН-**********, с права 4/6 ид.части от имота, или пазарна стойност на дела й от 37 600.00 лева – дължимата ДТ е в  размер на 1 504.00 (хиляда петстотин и четири) лева.

Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

              ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителите Б.Ю.Б., ЕГН-********** ***, в личното му качество и малолетната Е.Б.Ю., ЕГН-**********, действаща чрез своите родители и законни представители Б.Ю.Б., ЕГН-********** и А.М.Б., ЕГН-**********,***, предявена срещу съделителя Ю.Б.А., ЕГН-********** ***, за възлагане в техин дял на делбения имот, представляващ „Поземлен имот, с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в строителните граници на град Исперих, ул.”Искър” № 15, община Исперих, област Разградска, с площ 920 квадратни метра, представляващо УПИ XII в квартал 26, образуван от имот с пл.№ 2082 по ЗРП на град Исперих, ЕКАТТЕ: 32874, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ XLVI от квартал 0, УПИ XI от квартал 26, УПИ VIII от квартал 26, УПИ XXXVII от квартал 26 и УПИ XIII от квартал 26, ведно с построените в същия имот: 1/ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 160 кв.м., с прилежащото към нея избено помещение с площ 20 кв.м.; 2/ ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м. и 3/ ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 43 квадратни метра“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК,ПКГПК като НЕПОДЕЛЯЕМ делбения недвижим имот, представляващ „Поземлен имот, с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в строителните граници на град Исперих, ул.”Искър” № 15, община Исперих, област Разградска, с площ 920 квадратни метра, представляващо УПИ XII в квартал 26, образуван от имот с пл.№ 2082 по ЗРП на град Исперих, ЕКАТТЕ: 32874, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ XLVI от квартал 0, УПИ XI от квартал 26, УПИ VIII от квартал 26, УПИ XXXVII от квартал 26 и УПИ XIII от квартал 26, ведно с построените в същия имот: 1/ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 160 кв.м., с прилежащото към нея избено помещение с площ 20 кв.м.; 2/ ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м. и 3/ ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 43 квадратни метра“, с пазарна стойност на целия имот от 56 400.00 (петдесет и шест хиляди и четиристотин) лева,

               в която публична продан съделителите могат да участват съобразно правилата на чл.354 от ГПК.

     ОСЪЖДА съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Исперих дължима ДТ по производството, съобразно стойността на дяловете им, както следва:

            - Б.Ю.Б., ЕГН-********** и  Ю.Б.А., ЕГН-********** сума от по 376.00 (триста седемдесет и шест) лева, всеки от тях поотделно и

            - малолетната Е.Б.Ю., ЕГН-**********, действаща чрез своите родители и законни представители Б.Ю.Б., ЕГН-********** и А.М.Б., ЕГН-********** – сума от 1 504.00 (хиляда петстотин и четири) лева.

              Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: