Номер 28029.09.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20205200500608 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №137/16.07.2020г., постановено по гр.д.№192/2020г. по
описа на РС- Велинград са постановени мерки за защита на пострадалото
лице Ф.А.К., с ЕГН ********** от с.Д., ул.“Л.“ №7, Община Велинград срещу
осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на С. М. М. , с ЕГН
********** от с.Д., ул.“Л.“ №7, като е задължена, на основание чл.18, във вр.
чл.5, ал1, т.1 от ЗЗДН, С. М. М. , да се въздържа от извършване на домашно
насилие.
Отстранена е, на основание чл.18, във вр. с чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, С. М.
М. от съвместно обитаваното с молителката Ф.А.К., с ЕГН **********,
жилище находящо се в с.Д., ул.“Л.“ №7, Община Велинград за срок от шест
месеца.
Забранено е, на основание чл.18, във вр. с чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на С.
М. М. , да приближава пострадалото лице Ф.А.К., жилището й, находящо се в
с.Д., ул.“Л.“ №7, Община Велинград, както й местата й за социални контакти
и отдих, на разстояние по- малко от 50 метра, във всяка една посока от нея, за
срок от шест месеца.
Наложено е на основание чл.15, във вр. чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на С. М. М. ,
1
глоба в размер на 200лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС- Велинград.
Осъдена е, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, С. М. М. , да заплати
държавна такса за воденото производство в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС- Велинград в размер на 25лв. и на основание чл.11 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК 5лв. за
служебно издаден изпълнителен лист.
Предупредена е ответницата С. М. М. , че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, полицейският орган е
длъжен да я задържи незабавно и да уведоми органите на прокуратурата.
Осъдена е С. М. М. , да заплати на Ф. А. К. разноски по гр.д.
№192/2020г. по описа на РС- Велинград в размер на 300лв.
Издадена е Заповед за незабавна защита от 16.07.2020г.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. М. М. , чрез
пълномощника й адв.С.Ч..
Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Във връзка с твърденията за допуснато съществено на
съдопроизводствените правила се сочи, че жалбоподателката се е явила в
проведеното съдебно заседание на 16.07.2020г. без да е била наясно срещу
какво се защитава и какви доказателства да ангажира в полза на нейната
защита.
Относно нарушението на материалния закон се визира, че от
доказателствата по делото не е установено по безспорен начин на 07.02.2020г.
и на 09.02.2020г. спрямо молителката да е упражнено психическо насилие, а
на 10.02.2020г. физическо такова.
Твърди се, че в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката твърди,
че на 10.02.2020г. между 09.30ч. и 10.00ч. спрямо нея от страна на
жалбоподателката й е упражнено физическо насилие изразяващо се чрез
2
нападение с нож, вследствие на което с него е била одраскана по лицето и
ръката, след което ответницата продължила да я удря с обратната страна на
ножа по гърба, врата и главата, което не кореспондира с отразеното в
съдебното медицинско удостоверение.
Твърди се, че твърденията на молителката за упражнено на 10.02.2020г.
спрямо нея физическо насилие не се подкрепя и от показанията на нейния
съпруг, който е разпитван по нейно искане като свидетел.
Счита се, че се налага безспорния извод, че на 10.02.2020г.- спрямо
молителката от страна на С.М. не е упражнено физическо насилие.
Сочи се, че не са събрани по делото и доказателства за упражнено
спрямо молителката психическо насилие на 07.02.2020г. и на 09.02.2020г.
Твърди се, че за да приеме, че освен психическо насилие спрямо
молителката е извършено и физическо на посочените в Декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН дати, съдът се е позовал и на тази декларация, която може да
бъде доказателство само ако по делото липсват други доказателства, от които
се установява извършеното насилие.
Приема се, че от доказателствата по делото се опровергават твърденията
на молителката в тази декларация за упражнено спрямо нея насилие, с оглед
на което същата не може да бъде кредитирана като годно доказателство,
което да послужи като основание за уважаване молбата за защита.
След като постановеното решение не се подкрепя от събраните по
делото доказателства се счита, че то е необосновано.
Искането е да бъде изцяло отменено обжалваното решение.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Ф.А.К., чрез пълномощника й адв.М. А. .
В същият се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна,
като се приема се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Излагат се съображения в насока неоснователност на
направените възражения в подадената въззивна жалба.
3
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката С. М. М. се явява лично и с
адв.Ч., редовно упълномощен. От страна на последния се поддържа
подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея.
Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение, като неправилно,
незаконосъобразно и неоснователно.
Моли за присъждане на направените разноски по представен списък за
това.
Ответницата по въззивната жалба Ф.А.К. се явява лично и с адв.А.,
редовно упълномощена. Последната моли да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба, като се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В този смисъл
излага доводи.
Моли се за присъждане на направените разноски в настоящото
производство.
Пазарджишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано по молба Ф.А.К., за
налагане на мерки за защита от С. М. М. .
Твърди се в същата, че молителката е майка на Ш.С.К., с когото С. М.
М. живее на семейни начала.
Сочи се, че от самото начало на съжителството на ответницата със
сина й започнали конфликти и тормоз от нейна страна. Същата не била
доволна от това, че обитавали един етаж заедно с родителите на съпруга й и
болния му брат, който страдал от имбецилност, еретичен вариант с епизоди
на възбуда.
Твърди се, че ответницата била много конфликтен човек, избухлива,
4
агресивна, като подлагала многократно на обиди и нападения, молителката и
съпруга й, което ги принудило да ги помолят да напуснат дома им.
Известен период от време С.М. и Ш.К. живели в старата къща на
братята на К., но там С.М. също проявявала агресивния си характер, карала се
е с комшиите и дори нападала една от тях, което принудило собствениците
на къщата, да ги изгонят от там.
Сочи се, че С.М. отново дошла в дома й.
Твърди се, че от началото на съвместното съжителство на сина им с
ответницата С. започнали проблемите, които тя създавала на неговите
родители, но от 2012г. насам, животът им се превърнал в кошмар- постоянно
молителката била обект на физическо и психическо насилие от страна на
С.М., която я нападала многократно, наранявала я, обиждала я по най-
вулгарен и циничен начин. Такова отношение М. проявявала не само спрямо
нея, но и спрямо съпруга й и болния им син, пред когото се случвали
нападенията и обидите.
Твърди се, че многократно е подавала сигнали до полицията, но от
прокуратурата заключвали, че нараняванията са леки телесни повреди и се
преследват по тъжба пред съда. Подавали и жалби, но поради липса на
финансови средства не могли да ползват професионална правна помощ,
поради което не успявали да опишат адекватно и разбираемо нападенията, и
производствата били прекратявани.
Визира се, че многократно са подавани сигнали на 112, идвали са
полицейски служители в дома им, съставяли са протоколи и са
предупреждавали С. да не се разправя с Ф. и съпруга й, но безрезултатно.
След един много тежък случай била подадена молба за защита по
Закона за домашно насилие, но производството по отношение на С. било
прекратено, поради липсата на процесуални легитимация за молителката и
съпруга й.
Счита се, че целта на оказвания тормоз, обиди, закани и заплахи е да
принуди молителката и съпруга й да напуснат къщата си. На многократните
покани от нейна страна да напусне дома им и да ги остави да изживеят
5
спокойно старините си, ответницата отправяла заплахи, че ще я умори, ще я
запали да изгоря заедно с къщата, но няма да напусне, че била длъжна да й се
подсигури жилище.
Сочи се, че ответницата С.М. оказвала постоянен тормоз върху нея и
съпругът й. Тормозът се изразявал във викове, обиди, скандали, закани към
живота и здравето им. Многократно са подавали сигнали до РУ- Велинград,
като служителите на полицейското управление са се отзовавали и са я
предупреждавали, но тя не прекратявала тормоза върху тях.
Твърди се, че на 07.02.2020г. около обяд, докато стояла в стаята на
болното й дете, С.М. отворила вратата и започнала да я обижда с думите „К.,
К.” и заплашила, че или ще я изгони от къщата й или ще я умори. Хвърлила
лъжица по нея и започна да я гони.
Сочи се, че на 09.02.2020г. следобед, С.М. отново започнала да я
обижда с думите- „К., К.”, „ще те уморя, ще те пратя в гробищата, ще ти
сложи инжекция, за да те приспя и завинаги и да ми освободиш къщата”.
Твърди, че на 10.02.2020г. сутринта, докато била в приземния етаж,
чула, че някой влязъл в коридора, погледнала и видяла ответницата да стои и
я попитала какво прави. Тя започнала да крещи: „каквото си искам това ще
правя, където искам там ще ходя”, като отправила обидни думи- К., К..
Визира се от молителката, че това я изплашило, като се прибрала вътре
в стаята и затворила вратата. М. започнала да тропа и да бута вратата,
нахлула вътре, взела нож и започнала да замахва към лицето й, одраскала я по
лицето и ръката, която вдигнала, за да се предпази.
Твърди се, че тези действия предизвикали страх у молителката, която си
помислила, че ответницата ще я убие, навела се надолу да се скрие, при което
тя започнала да я удря с обратната страна на ножа по гърба, врата и главата.
Това се случило пред очите на болния й син, който стоял в същата стая и
гледал и слушал всичко. Молителката викала да спре, но едва след като
казала на ответницата, че наближава времето, в което съпругът й ще се
прибере, тя престанала да я удря. Казала, че и на него ще му отреже главата
6
без да й мигне окото.
Сочи се, че когато се прибрал съпруга на Ф. и забелязал, че има кръв по
лицето, ръката, дрехите, дори и по пода, веднага сигнализирал на 112. На
сигнала се отзовали служители на РУ- Велинград, които видели капките кръв
по пода.
Тормозът продължил и след като полицейските служители си тръгнали,
като ответницата се заплашила молителката, че ако се качи на етажа, където е
спалнята й, щяла да й отреже главата като на пиленце и я предупредила да не
стъпва там.
Твърди, че срещу нея многократно са извършвани актове на домашно
насилие от страна на С.М., като последните са съответно на:
-07.02.2020г., около обяд, докато стояла в стаята на болното й дете, С.М.
отворила вратата и започнала да я обижда с думите „К., К.”, като я заплашила,
че или ще я изгони от къщата й или ще я умори. Хвърлила лъжица по нея и
започнала да я гони.
-09.02.2020г., следобяд отново започнала да я обижда с думите- „К., К.,
ще те уморя, ще те пратя в гробищата, ще ти сложи инжекция, за да те приспя
и завинаги да освободиш къщата”.
-10.02.2020г. между 9.30ч.- 10.00ч. я нарекла с обидни думи- К., К.,
замахнала с нож към лицето й, одраскала я по лицето и ръката, която
вдигнала да се предпази, удряла я с обратната страна на ножа по гърба, врата
и главата.
Твърди се, че от тези действия на психически и физически тормоз се
страхува да живее в собствения си дом спокойно и живее в страх.
Искането е да бъде наложена от съда, мярка за защита, като задължи
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея,
да я отстрани от съвместно обитаваното жилище, както и да й забрани да
приближава жилището й в с.Д. и местата за социални контакти и отдих за
максимално допустимия срок.
7
В съдебно заседание пред първоинстанционният съд, ответницата С.М.,
счита подадената молба за неоснователна. Възразява, че са извършвани
твърдените актове на насилие на процесните дати. Не отрича да са
възниквали конфликти между страните в миналото, но същите са се дължали
на поведението на молителката, която не позволявала на нея и децата й да
ползват вода в къщата, както и да задоволяват обичайните си битови нужди.
От събраните в първата инстанция писмени и гласни
доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Видно от Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД е декларирано от страна на
Ф. А. К. , че спрямо нея са извършени актове на домашно насилие от снаха й
С. М. М. , изразяващи се в следните действия:
- 07.02.2020г., около обяд, докато стояла в стаята на болното й дете,
С.М. отворила вратата и започнала да я обижда с думите „К., К.”, като я
заплашила, че или ще я изгони от къщата й или ще я умори. Хвърлила лъжица
по нея и започнала да я гони.
- 09.02.2020г., следобяд отново започнала да я обижда с думите- „К., К.,
ще те уморя, ще те пратя в гробищата, ще ти сложи инжекция, за да те приспя
и завинаги да освободиш къщата”.
- 10.02.2020г. между 9.30ч.- 10.00ч.- я нарекла с обидни думи- К., К.,
замахнала с нож към лицето й, одраскала я по лицето и ръката, която
вдигнала да се предпази, удряла я с обратната страна на ножа по гърба, врата
и главата.
Видно от Медицинско свидетелство от 12.07.2012г. се установява, че в
него е отразено, че на 10.02.2020г. е извършен преглед от лекар на Ф. А. К. ,
на която е нанесен побой от познато на нея лице около 09.30ч. на 10.02.2020г.
при прегледа е установено разкъсно- контузна рана на лицето и охлузни рани
по лявата ръка.
В показанията си св.С.К. установява, че в началото на месец февруари
2020г. прибирайки се от града преди обяд около 10.00ч. е намерил жена си-
Ф., да плаче, като имало кръв по земята. Последната му отговорила, че
снахата /М./ я е пребила от бой. Преди деня в който намерил жена си
8
окървавена, пак е имало скандали, като е имало различни мръсни приказки от
страна на снахата. Последната наричала Ф. „курво“, „проститутко“, „кучко“,
което било чувано от свидетеля. Не отрича, че конфликтите са от години със
снахата.
В показанията си св.Ш.К. в показанията си сочи, че не е ставал свидетел
на конфликти от началото на месец февруари, като не знае за 10.02.2020г. и за
07.02.2020г. да е имало нещо. Коментира, че конфликтите и проблемите са от
родителите му. Счита, че това са измислици.
При така изложените фактически данни, Пазарджишкият окръжен
съд достига до следните правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и допустима. Същата е депозирана в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване,
съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗДН, във вр. чл.258, ал.1 от ГПК и е подадена от
лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване на решенията, чрез
постановилия атакуваните актове- РС- Велинград.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
настоящата инстанция констатира, че оспорения съдебен акт е валиден,
допустим и подлежащ на въззивно обжалване по чл.258 от ГПК, във връзка с
чл.17 от ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл.3 от закона. Целта на закона е да се даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл.2 от
закона. Без значение е обстоятелството дали пострадалото лице е предприело
действия в своя защита или ответни такива спрямо нападателя си. Законът
защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице
неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал домашното
насилие спрямо себе си.
Съобразно общите правила- чл.154, ал.1 от ГПК приложими и в
9
производствата по ЗЗДН- §1 от ЗР на ЗЗДН, доказателствената тежест е на
молителя да установи обстоятелствата, на които основава молбата си за
защита от осъществено спрямо него домашно насилие.
В случая, тя е реализирана в степен да се приеме, че е налице акт на
домашно насилие, което е изразено, както физически или психически по
смисъла на чл.2 от закона..
Районният съд е бил сезиран с молба по чл.8 и сл. от ЗЗДН, с конкретно
искане в нея, а именно: за издаване на заповед за защита и налагане на мерки
за защита, подробно описани в нея.
Факт е, че в подадена молба от 06.03.2020г. са конкретизирани от
страна на молителката три дати- 07.02., 09.02. и 10.02.2020г., за които твърди,
че от страна на С. М. М. , която живее в дома й, съответно на съпружески
начала със сина й- Ш.К. са извършени актове на домашно насилие по
отношение на молителката от страна на М., като е дадено подробно описание
на случилото се.
Видно от подадената декларация по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН също е
конкретизирано по дати и период от време вменяваните за извършени актове
на домашно насилие от страна на С.М. по отношение на Ф. К..
В показанията си св.С.К., които се кредитират от страна и на въззивната
инстанция категорично се установява, че преди датата на която е установил
съпругата си- Ф. в кръв е чувал обиди от страна на снахата към молителката.
В случая тези показания не са опровергани от останалите по делото
доказателства. В тази насока следва да се посочи, че те не са опровергани от
показанията на св.Ш.К. ангажиран от ответната страна. На практика
последните не могат да бъдат възприети като достоверни за случилото се на
инкриминираните три дати, тъй като този свидетел на практика не отрича, че
не е бил в къщата в този период от време, а е бил на работа в гр.София.
Следва да се посочи, че излаганите данни от св.С.К. относно наличието
на кръв по съпругата му също не са опровергани. Те са в относимост с
приложеното по делото медицинско свидетелство от което се установяват
конкретно описаните наранявания на К.. В случая не може да се игнорира
10
това свидетелство на база възраженията, че то е изготвено на 12.02.2020г. и са
налице противоречия в него. С оглед на изяснявания спор по същество-
установяване акт на домашно насилие, без правно значение е какво точно е
уврежданото и съответно как е реализиран механизма на увреждането.
Безспорен е фактът, че данните от подадената декларация от молителката К.
не са опровергани. Това определено не е реализирано с показанията на
св.Ш.К..
В конкретният казус, изложените в Декларацията подадена по реда на
чл.9 от ЗЗДН от страна на молителката данни реално не са опровергани от
ангажираните от страна на М. доказателства по делото, с оглед на което няма
основание същата да не бъде кредитирана изцяло. Тя е в относимост, както с
показанията на св.С.К., така и приложеното по делото Медицинско
свидетелство от 12.02.2020г.
В случая, твърдените от молителката актове за домашно насилие на
датите- 07.02.2020г., 09.02.2020г. и на 10.02.2020г. спрямо нея от ответницата
в жилището, което съвместно обитават, са доказани, като те са осъществени
чрез физическо и психическо посегателство, изразяващо се в одраскване с
нож по лицето и ръката, удари с обратната страна на ножа по гърба, врата и
главата, съчетано с отправяне на закани и обидни думи.
Мотивиран от горното съдът намира, че искането на молителят В.Т. за
защита от домашно насилие по ЗЗДН се явява основателна и като такава
правилно е уважена от районния съд.
В случая не е налице нарушение на материалния закон, както не са
налице и допуснати процесуални нарушения с което е ограничено правото на
защита на ответницата М.. В тази насока следва да се посочи, че настоящата
инстанция, в мотивите си изложени в съдебното заседание проведено пред
него на 16.09.2020г. е посочил защо ответницата С. М. е била наясно с
предмета на делото по което се е явила пред първоинстанционния съд.
Доводите, че същата е отсъствала от страната и не е била наясно на какво
дело се явява определено не могат да бъдат споделени. В подкрепа на този си
извод следва да се посочи, че същата е ангажирала свидетел пред
първоинстанционния съд, като е искал и нов такъв, по отношение на който
правилно е отказан да бъде допуснат до разпит.
11
Ето защо поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, подадената въззивна жалба,
като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно се потвърди.
С оглед изхода на делото, в тежест на С.М. следва да се присъдят
направените от Ф. Караманова съдебно- деловодни разноски пред въззивната
инстанция- адвокатски хонорар в размер на 300лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №137 от 16.07.2020г., постановено по гр.д.
№192/2019г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА С. М. М. , с ЕГН ********** от с.Д., ул.“Л.“ №7, Община
Велинград, да ЗАПЛАТИ на Ф. А. К. от с.Д., ул.“Л.“ №7, Община Велинград,
съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар
в размер на 300/триста/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.17,
ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12