№ 24
гр. С., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500528 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Т. С., ЕГН
********** от гр. Н.З. ул. „Братя Миладинови“, № 54 против решение №
215/17.11.2022 г. по гр.д. № 790/2022 г. на Районен съд – Н.З. с което е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Прокуратура на Република
България иск за заплащане на сумата от 10 000.00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В жалбата се твърди, че решението на НЗРС е неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно съдът при постановяване на съдебния си акт
бил взел предвид НОХД 601/2019г. на СлОС и ВНОХД 139/2021г. на БАС.
Същите не били поискани от никоя от страните и съдът нямал право сам да
изисква допълнителни доказателства. По – нататък в жалбата страната отново
описва приложените с исковата молба писмени доказателства –
постановления на ОП – Стара Загора и С., като по този начин преповтаря
1
фактическата обстановка изложена в исковата молба. Излага се твърдение, че
въпреки, че е бил привлечен като обвиняем по делото водено от Окръжна
прокуратура – Стара Загора и това на Окръжна прокуратура – С., му е било
отказано своевременно запознаване с издадените от прокуратурата актове,
които го касаели и това довело до търпени от него неимуществени вреди, тъй
като не е можел своевременно да се защити. Страната счита, че съдът е
следвало да докаже кои от твърдените негативни последици се намират в
причинно – следствена връзка с неправомерните действия на прокуратурата, а
не тя като ищец.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде уважен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от Я.К. – прокурор в РП- С. и представляващ въззиваемата страна –
Прокуратура на Република България, с който въззивната жалба е оспорена
като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Въззивникът не бил доказал исковата си претенция. Не
било ясно, от кое точно обвинение на прокуратурата са настъпили вреди за
ищеца и в какво точно са се изразявали те. Страната счита, че въззивникът
няма качеството на обвиняем по ДП № 96/2018г. на ОД на МВР – С.З. тъй
като в съставения на 23.08.2018г. протокол за претърсване и изземване не
били попълнени реквизити ( имена на лицето, което се привлича за обвиняем,
взетата мярка за неотклонение, правата на обвиняемия по чл.5 НК), въз
основа на които да се приеме, че жалбоподателят е бил привлечен към онзи
момент за обвиняем. Така не били налице предпоставките на ЗОДОВ.
По отношение на водената преписка от ОП-С., въззиваемата страна
посочва, че е налице осъдителна присъда, че производството е било водено в
разумни срокове и не е налице основание за търсене на отговорност по реда
на ЗОДОВ. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Страните не са направили нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. въззивникът не се явява и не се представлява .
В с.з. въззиваемата страна се представлява от прок.Русев и от прок.
Георгиев от ОП-С., които оспорват въззивната жалба, поддържат
депозирания отговор на ВЖ и молят да се потвърди обжалваното решение.
2
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивата жалба е редовна и допустима, тъй като е подадени в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вреди причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или
съда в няколко хипотези : 1.задържане под стража ( което е било отменено); 2.
нарушаване на права защитени от чл.5, § 2-4 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи; 3.обвинение в извършване на
престъпление ( ако лицето бъде оправдано); 4. налагане на наказание по НК
или административно наказание ( ако лицето бъде оправдано/реабилитирано
и наказанието бъде отменено); 5. Прилагане на административна мярка от
съда ( ако тя бъде отменена); 6. Изпълнение на наложено наказание над
определен срок или размер и 7.незаконосъобразно използване на специални
разузнавателни средства.
Разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ няма материален характер, а
процесуален такъв. Тя посочва реда, по който трябва да бъдат разгледани
предявените искове.
В настоящия случай ищецът на практика твърди, че след като е бил
привлечен като обвиняем по две досъдебни производство – ДП 349зм-
96/2018г. по описа на ОД на МВР –С.З. наблюдавано от ОП – Стара Загора и
ДП 34/2018г. на ОД на ВМР – С., наблюдавано от ОП – С., не му е била
дадена възможност да се запознава своевременно с актовете постановени от
съответната прокуратура. По този начин било нарушено правото му на защита
и той понесъл неимуществени вреди изразяващи се в душевна болка и
страдания, унижение, чувство за безпомощност, силен психо- емоционален
стрес, дълбока емоционална травма.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът е следвало да докаже, че е
бил обвинен в извършване на престъпление, за което е бил оправдан. Освен
3
това е следвало да докаже наличието на твърдените от него болки и
страдания, както и че те са в причинно следствена връзка с неправилно
повдигнатото му обвинение.
Съдът следва да отбележи, че по никакъв начин не е обвързан с
посоченото в постановление от 08.01.2020г. на Апелативна прокуратура –
Пловдив, а именно, че въззиваемият е бил привлечен като обвиняем по ДП
96/2018г. на ОД на МВР – Стара Загора при условията на втората форма на
чл.219, ал.2 от НПК – привлечен като обвиняем със съставянето на протокол
за първото неотложно следствено действие. Съдът взема предвид
представените по делото доказателства към момента на постановяване на
решението си. В случая те са категорични – в протокола за претърсване и
изземване от 23.03.2018г., жалбоподателят не е бил привлечен като обвиняем.
В този протокол са обективирани извършените от разследващия орган
действия по претърсване и изземване, но на жалбоподателя не е било
повдигано обвинение в извършването на каквото и да е престъпление, не му е
била определяна мярка за неотклонение и т.н. Липсват всякакви реквизити в
тази насока, поради което не може да се приеме, че по жалбоподателят е имал
в някакъв момент качеството на обвиняем по ДП 96/2018г. на ОД на МВР –
С.З. поради което в тази насока не следва да се търси отговорност по ЗОДОВ.
По отношение на повдигнатото на жалбоподателя обвинение по ДП
34/2018г. на ОД на ВМР – С., наблюдавано от ОП – С., от данните по делото е
видно, че той е бил осъден и присъдата му е влязла в сила. Отново няма
основание за търсене на отговорност по ЗОДОВ.
На последно място следва да се отбележи, че жалбоподателят в
исковата молба е посочил, че е пострадал от неправомерните действия на
служителите на прокуратурата като е претърпял неимуществени вреди
изразяващи се в душевна болка и страдания, унижение, чувство за
безпомощност, силен психо- емоционален стрес, дълбока емоционална
травма. За установяването на тези вреди обаче, страната не е представила
никакви доказателства – писмени, устни. Твърденията му са останали
недоказани.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира че исковата претенция за
заплащане на обезщетение на въззивника/ищец в размер на 10 000.00лв. за
претърпени неимуществени вреди от неправомерните действия на органите
4
на Прокуратурата на Република България не следва да бъде уважена.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 857/03.11.2022 г. по гр.д. № 3196/2022г.
на С.ския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщението пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5