Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.02.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№6222 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №493693 от 24.09.2018г., постановено по гр.д.№54971/2016г. по описа на
СРС, 59 с-в, Е.С.А., Г.Ч.А. и С.Ч.А.,
като наследници на починалия на 26.10.2008г. Ч.Г.А. са осъдени да заплатят
солидарно на „Ти Би Ай кредит“ЕАД (понастоящем с наименование „Т.Ю.“ЕАД) сумата
от 433,86 лева- незаплатени погасителни месечни вноски по договор за
финансиране №********** сключен с наследодателя на ответниците, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 13.10.2014г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 50 лева разноски по делото за
държавна такса. По отношение на първите двама ответници Е.С.А. и Г.Ч.А. решението е постановено
по реда на чл.238 ГПК и съгласно чл.239, ал.4 вр.чл.296, т.1 ГПК в тази част
същото е влязло в сила като неподлежащо на обжалване.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от третия ответник С.Ч.А.. Жалбоподателят твърди, че предсрочната
изискуемост на цялото вземане по процесния договор е настъпила на 15.08.2008г.
и към датата на подаване на исковата молба 13.10.2014г. вземането е било
погасено по давност. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата и
ищец в производството „Т.Ю.“ЕАД
(с предишно
наименование„Ти Би Ай кредит“ЕАД) не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, не е изпратил свой
представител в проведеното по делото открито съдебно заседание и не е взел
становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства и
изложеното във въззивната жалба, намира следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. По отношение на
жалбоподателя решението не е постановено по реда на чл.238 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
По делото не се
спори, че между ищеца и наследодателя на ответниците страните е било налице облигационно правоотношение по процесния договор, както и че последният е получил
от ищеца сумата по договора и е заплатил само първите три вноски с падежи
съответно 15.05.2008г., 15.06.2008г. и 15.07.2008г., а останалите вноски не са
заплатени към датата на подаване на исковата молба, като общата им стойност е
433,86 лева.
Наследодателят
на ищците и страна по процесния договор Ч.Г.А. е починал на 26.10.2008г., а
ответниците са негови наследници по закон.
Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия на ищеца,
приложими към процесния договор, инкорпорирани в последния и подписани от
страните, в случай че потребителят просрочи изплащането на която и да е от
дължимите от него месечни вноски с повече от 30 календарни дни, кредиторът има
право да прекрати действието на договора едностранно и без предизвестие, като
само уведоми потребителя за прекратяването. Съгласно чл.4, ал.3 от Общите
условия в случай, че потребителят просрочи изплащането на три поредни от дължимите от него месечни вноски съгласно
договора, цялото непогасено задължение на потребителя към кредитора става
незабавно и предсрочно изискуемо, считано от датата, на която потребителят е
следвало да плати последната от трите просрочени вноски. В този случай
прекратяването на действието на договора настъпва автоматично и без да е
необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани,
предизвестия или други.
На първо
място настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че ответниците не отговарят
солидарно за процесното задължение на общия им наследодател, а съобразно дела
си в имуществото на наследодателя, или в случая доколкото същите са съответно
съпруг и синове на починалия длъжник, всеки от тях отговаря за 1/3 част от
задължението. Само на това основание предявеният срещу жалбоподателя- ответник С.Ч.А.
иск следва да се отхвърли за горницата над 144,62 лева като неоснователен.
Основателно
е и направеното от ответника- жалбоподател възражение за изтекла погасителна
давност. Страните изрично са договорили, че с неплащането на три поредни
месечни вноски действието на договора се
прекратява автоматично, а цялото непогасено задължение става незабавно и
предсрочно изискуемо, считано от датата, на която потребителят е следвало да
плати последната от трите просрочени вноски. Между страните не се спори, че не
са заплатени вноските с падежи 15.08.2008г., 15.09.2008г. и 15.10.2008г.
Следователно съгласно изричната договореност между страните действието на договора е прекратено на
15.10.2008г. и на същата дата цялото непогасено задължение е станало
изискуемо. Посочената от ищеца в първоинстанционното производство съдебна
практика е неприложима в конкретния случай, тъй като няма основание падежът на
задължения по прекратен договор да настъпи далеч след прекратяването на
действието му. От същия момент-
15.10.2008г., е започнала да тече и погасителната давност, която в случая е
общата петгодишна такава. Липсват данни за спиране и прекъсване на давностния
срок и същият е изтекъл на 15.10.2013г., а исковата молба е подадена на
13.10.2014г.- една година след изтичането на погасителната давност за
вземането.
Поради изложеното
въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да
се отмени в
частта с която жалбоподателят е осъден да заплати процесната сума, а
предявеният срещу него иск- да се отхвърли изцяло. По отношение на първите двама ответници решението е
постановено по реда на чл.238 ГПК и е влязло в сила като неподлежащо на
обжалване.
При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.чл.273 ГПК разноски се дължат
на ответника- жалбоподател за
въззивното производство в размер на 25лв. за държавна такса и за първоинстанционното
производство в размер на 350 лв. за възнаграждение на един адвокат. Възражение относно размера на
адвокатското възнаграждение не е направено от ищеца и ответник по въззивната
жалба.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№493693 от 24.09.2018г. по
гр.д.№54971/2016г. по описа на СРС, 59 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО С.Ч.А. с ЕГН**********, като наследник на починалия на 26.10.2008г. Ч.Г.А., е осъден да заплати (солидарно с останалите двама ответници) на „Ти Би Ай кредит“ЕАД (понастоящем с наименование „Т.Ю.“ЕАД) с ЕИК****** сумата от 433,86 лева- незаплатени
погасителни месечни вноски по договор за финансиране №**********, сключен с наследодателя на
ответниците, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска 13.10.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от
50 лева разноски по делото за държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Ти Би Ай кредит“ЕАД (понастоящем с наименование „Т.Ю.“ЕАД) с ЕИК******** срещу С.Ч.А. с ЕГН********** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 433,86 лева-
незаплатени
погасителни месечни вноски по договор за финансиране №**********, ведно със
законната лихва от 13.10.2014г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Т.Ю.“ЕАД с
ЕИК******** да заплати на
С.Ч.А. с ЕГН********** сумата от общо 375 лв. (триста седемдесет и пет лева)- разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/