№. 260095 / 6.11.2020 г.
Н Е П Р И С. Ъ С. Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
06.11.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 755 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с. правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ във вр. с. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "С.. О. с. Е. 1. и седалище и адрес на управление град С., ул.,,Д. Ч.” №. 16, представлявано от С. И. С. твърди в исковата си молба, че е собственик на земеделски земи, като дружеството осъществява дейност по отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност, "С.. ООД е влязло в търговски отношения с. "К. Г. О. Твърди, че на 23.05.2018г. между "С.. ООД и "И. Г. 8." ЕО. с. Е. 2. е сключен Договор за наем на земеделска земя №. 10138611 за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г. - 01.10.2019г., касаещ подробно описани в договора за наем недвижими имоти с. обща площ от 197.858 дка. За посочените в договора имоти, страните са уговорили общо наемно плащане в размер на сумата от 10 882,19 лева, платимо както следва в срок до 01.10.2018г. – 2176,44 лева и 8705,75 лева срок до 15.07.2019г. Действително по договора са отдадени под наем земеделски земи с. обща площ 197,858 дка при наемна цена за декар от 55 лева, поради което с. настоящата искова молба се претендира сумата от 10 882,19 лева, която представлява наемната цена за земи с. обща площ от 197.858 дка. Съгласно чл.7, ал.1 от Договора за отдадените му под
наем имоти описани по чл.1 Наемателят - ответник се задължава да плаща на Наемателя - ищец наемна цена, дължима единствено в пари. За дължимото наемно плащане по посочения договор е издадена фактура от 22.04.2019г. на стойност 10882,19 лева, като до датата на предявяване на настоящия иск, ответникът не е изпълнил задължението си. Твърди, че на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се определи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото наемно плащане от деня на забавата. В чл.23, ал.3 от договора, раздел VІІ Обезщетения и неустойки, е уговорено, че в случай на забава на наемното плащане, продължила повече от 90 дни, както е в настоящия случай /падежът е настъпил на 01.10.2018г. и 15.07.2019г. на основание чл.7, ал.2 от договора/, наемателят дължи на наемодателя обезщетение за забавено изпълнение - лихва за забава в размер на 0,08 % върху дължимата сума за всеки ден от забавата до окончателното плащане. Поради това, се претендира и обезщетение по чл.3, ал.3 от договора, за срока от датата следваща датата на падежа съгласно чл. 7, ал. 2 от договора до датата на предявяване на иска, изчислена, както следва /наемното плащане, умножено по 0,08 %, а резултатът умножен по броя на дните забава/: от 01.10.2018г. до 13.03.2020г. - за сумата от 2176,44 лева. x 0,08 %/ x 530 дни = 922,20 лева; от 15.07.2019г. до 13.03..2020г. - за сумата 8705,75 лева x0.08 %/x 243 дни = 1691,28 лева.
Ищецът твърди също, че ответникът "И. Г. 8." ЕООД не е изпълнил при условията и сроковете на Договора задълженията си, като дължимите по договорите суми към ищеца възлизат общо в размер на 14403,73 лева, която е сбор от задължението за наемна цена от 10 882,19 лева, обезщетение за забавено изпълнение по Договора съгласно чл.23, ал.3. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да осъди "И. Г. 8." ЕО. с. Е. 2. да заплати на "С.. О. с. Е. 1. дължимо наемно плащане за стопанската 2018/2019г. по договор №. 10138611 от 23.05.2018г. а именно:
- 10882,19 лева, представляваща наемната цена по договор №. 10138607, както и законна лихва до окончателното плащане;
- 320,43 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 2176,44 лева за периода 01.10.2018г.-13.03.2020г. /от датата на падежа съгласно чл.7, ал.2 от договора до датата на предявяване на иска/;
- 587,64 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 15.07.2019г.-13.03.2020г. /от датата на падежа съгласно чл.7, ал.2 от договора до датата на предявяване на иска/;
- обезщетение по чл.23, ал.3 от договора в размер на 2613,48 лева – сбора на 922,20 лева /от 01.10.2018г. до 13.03.2020г. - за сумата от 2176,44 лева x 0,08%/ x530дни/ и 1691,28 лева /от 15.07.2019г. до 13.0З..2020г. - за сумата 8705,75 лева x0.08%/x 243дни/
- законната лихва върху главницата начиная от 14.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда да му присъди и сторени деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „И. Г. 8." ЕО. с. Е. 2., със седалище и адрес на управление село Габровница, област М. у. Б. №. 3. е. а., представлявано от Ц. П. И. не е подал писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с. оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един категоричен начин, че ответното дружество продължава да дължи на ищеца наемно плащане за стопанската 2018/2019г. по договор №. 10138611 от 23.05.2018г., както следва:
- 10 882,19 лева, представляваща наемната цена по договор №. 10138611, както и законна лихва до окончателното плащане;
- 320,43 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 2 176,44 лева за периода 01.10.2018г.-13.03.2020г.;
- 587,64 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 15.07.2019г.-13.03.2020г.;
- обезщетение по чл.23, ал.3 от договора в размер на 2613,48 лева – сбора на 922,20 лева /от 01.10.2018г. до 13.03.2020г. - за сумата от 2176,44 лева и 1691,28 лева /от 15.07.2019г. до 13.0З..2020г. - за сумата 8705,75 лева/. Няма данни по делото, от които да е видно, че посочените суми са изплатени.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като бъде осъден ответника да заплати на ищеца претендираните в исковата молба парични суми.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и реализираните в производството разноски в общ размер от 1 576,15 лева, от които 576,15 лева – заплатена държавна такса и 1 000,00 лева – адвокатско възнаграждение.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И. Г. 8." ЕО. с. Е. 2., със седалище и адрес на управление село Габровница, област М. у. Б. №. 3. е. а., представлявано от Ц. П. И. да заплати на "С.. О. с. Е. 1. и седалище и адрес на управление град С., ул.,,Д. Ч.” №. 16, представлявано от С. И. С. наемно плащане за стопанската 2018/2019г. по договор №. 10138611 от 23.05.2018г., както следва:
- 10 882,19 лева - представляваща наемната цена по договор №. 10138611, ведно със законна лихва, считано от 16.03.2020 година до окончателното изплащане навземането;
- 320,43 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 2 176,44 лева за периода 01.10.2018г.-13.03.2020г.;
- 587,64 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 15.07.2019г.-13.03.2020г.;
- 2613,48 лева – представляваща обезщетение по чл.23, ал.3 от договора, както и сумата от 1 576,15 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :