Решение по дело №2073/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 735
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20212120102073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120102073 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „Електроразпределение Юг”
ЕАД против Ж. А. А. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 393,77
лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди при
извършване на изкопни работи от трети лица по възлагане на ответника, ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата, както
и направените разноски по делото. Твърди се, че при извършване в с. М**** на възложени
от ответника изкопни работи по изграждане на водопровод е било повредено имущество на
ищеца, а именно 2 бр. кабели ниско напрежение, разположени от ТП-4 М**** до стълб 1 на
извод А и стълб 1 на извод Б, като за отстраняването на причинените вреди са били вложени
материали и труд на обща стойност 393,77 лв. с ДДС, съгласно фактура №
***************** г. Твърди се също така, че на осн. чл. 49 от ЗЗД ответникът отговаря за
така причинените вреди на ищеца, но до момента сумата не е платена. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ищеца, но с молба от 16.06.2021 г. е заявено, че
процесната сума е платена от ответника чрез извършване на частични плащания, последното
от които е на 08.04.2021 г. – след завеждане на исковата молба, поради което се моли искът
да бъде отхвърлен, поради извършеното от ответника плащане, но на ищеца да бъдат
присъдени направените по делото разноски, тъй като към образуването на делото сумата не
е била платена напълно. Представени са писмени доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който твърди, че е платил
претендираната сума в пълен размер, като е извършил частични плащания на 17.11.2020 г.
(131 лв.), на 15.01.2021 г. (100 лв.), на 08.04.2021 г. (112,77 лв.) и на 12.05.2021 г (53 лв.).
Поради това ответникът счита, че искът е неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
1
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа
отговора и моли искът да бъде отхвърлен, както и разноските да бъдат възложени в полза на
ответника, тъй като той не е дал повод за завеждане на иска, ако не за цялата сума, то поне
за около 90 % от нея. Ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С протоколно определение от 30.06.2021 г. съдът е приел за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че претендираните от ищеца суми
– главница в размер на 393,77 лв. и законна лихва, са платени от ответника. С оглед на това
и предвид изрично заявеното от ищеца признание в молбата му от 16.06.2021 г., че
дължимите от ответника суми са платени, съдът намира, че към настоящия момент
предявените искове за главница и лихва върху нея са неоснователни, поради извършено от
ответника плащане, и същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските по делото, съдът намира следното:
Настоящото производство е образувано на 25.03.2021 г., а препис от исковата молба е
бил връчен на ответника на 21.04.2021 г.
Видно от представените от ответника платежни документи, същият е платил
процесната главница на части, като преди завеждане на делото е платена сума в общ размер
от 231 лв., т.е. ответникът не е дал повод за завеждане на делото по отношение на тази част
от главницата. С оглед на това съдът намира, че предявявайки иска си за пълния размер на
главницата, ищецът е действал недобросъвестно, тъй като е следвало да знае и да отчете
факта на извършените две частични плащания от ответника.
След предявяването на иска ответникът е платил и останалата част от задължението,
но предвид частичните плащания по фактурата, които са извършени от него преди
предявяването на иска, следва да се приеме, че той е бил наясно в какъв размер е
задължението му към ищеца. Въпреки това ответникът не е платил задължението си в пълен
размер преди образуване на делото, нито е поискал от ищеца задължението му да бъде
разсрочено, поради което следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото по отношение на останалата неплатена към 25.03.2021 г. част от главницата, която е
била в размер на 162,77 лв.
Предвид горното, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена част от
направените от него разноски по делото, съответна на частта от претенцията, която не е била
платена от ответника към датата на образуване на делото (162,77 лв.), а на ответника следва
да бъде присъдена част от направените от него разноски, съответна на частта от
претенцията, за която той не е дал повод за завеждане на делото (231 лв.).
Направените от ищеца разноски по делото са в общ размер от 150 лв. (50 лв. –
държавна такса и 100 лв. дължимо ЮК възнаграждение), поради което по изложените в
предходния абзац мотиви ответникът следва да му заплати част от тези разноски, която е в
размер на 62 лв.
Направените от ответника разноски по делото са в размер на 600 лв. – платено
адвокатско възнаграждение, поради което по изложените по-горе мотиви ищецът следва да
му заплати част от тези разноски, която е в размер на 351,98 лв.
В откритото съдебно заседание на 30.06.2021 г. представителят на ответника е
2
поискал ако бъдат присъдени разноски и на двете страни, да бъде извършено прихващане
между дължимите суми. Съдът намира, че това искане е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде извършено съдебно прихващане между насрещните вземания на
страните за разноски, в резултат на което вземането на ищеца за разноски следва да се счита
за погасено в пълен размер, а вземането на ответника за разноски се погасява за размера над
289,98 лв. и този непогасен остатък следва да му бъде присъден с решението по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление гр. П******, ул. ************, против Ж. А. А., ЕГН
**********, от гр. Б****, ул. ***************, иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 393,77 лв. (триста деветдесет и три лв. и седемдесет и седем ст.), начислена
с фактура № ******************* г. и представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди при извършване на изкопни работи от трети лица по възлагане на
ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление гр. П***, ул. *****************, да заплати на Ж. А. А., ЕГН
**********, от гр. Б*****, ул. **************, сумата от 289,98 лв. (двеста осемдесет и
девет лв. и деветдесет и осем ст.), представляваща част от направените от ответника
разноски по делото, след извършване на прихващане с насрещно негово задължение към
ищеца за разноски в размер на 62,00 (шестдесет и два) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
3