РЕШЕНИЕ
№
260301 30.03.2021 г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, V-ти наказателен състав
на двадесет и трети март през 2021 година
в открито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното
от съдия Стефанова НАХД № 826 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.“ ЕООД с ЕИК … със
седалище в гр.Б., ж.к.“И.“ бл. …, партер представлявано от управителя И. Г. П.
и съдебен адрес ***, партер срещу наказателно
постановление № 550420-F577162/18.12.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 вр. чл.66 ал.2 т.3 вр.
§1 т.61 и т.62 от Закона за данъка добавена
стойност (ЗДДС) вр.§1 т.61 и т.62 от ДР на ЗДДС на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за малозначителност
на извършеното административно нарушение. Прилага към жалбата коригирана
справка –декларация по ДДС за данъчен период 10.2020 г. с вх.№02003288901 от
19.01.2021г. Не се претендират разноски. Редовно призован управителят на
дружеството не се явява.
Процесуалният представител ЦУ на НАП редовно призован
явява се ЮК надлежно упълномощен. Оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН (лист 8 на гърба и лист 3 от делото) от легитимирано лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител. Жалбата е депозирана
пред материално и териториално компетентен съд и съдържа изискуемите от закона
реквизити. Същата е процесуално допустима и производството пред БРС е надлежно
образувано. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.10.2020 г., в 13,40 часа,
свидетелите В.Т. и Д.Г. и двамата на длъжност инспектори по приходите в ЦУ на
НАП се намирали на паркинга на МОЛ „П.“ ет. … и извършили контролна покупка
чрез онлайн платформата „Takeawey“ на храна за вкъщи на
стойност 19,40 лева от търговски обект – бистро „Р.“, находящо се в гр.Б.,
ж.к.“И.“ бл. …, стопанисвано от „А.“ ЕООД с ЕИК ... На посочения адрес – паркинга
на второ ниво на МОЛ Плаза, в 13,40 часа е получена доставката на поръчаната
храна, извършена от Р. Р. И., с ЕГН ********** –салонен управител в търговския
обект стопанисван от „А.“ ЕООД. Доставката била извършена с автомобил марка
„БМВ“ с рег. №А 6030 МР. При предаването на поръчката е представен фискален
касов бон с №0040351/19.10.2020 г. (лист 23 от делото). При прегледа на фискалния касов бон свидетелите
констатирали, че „А.“ ЕООД с ЕИК … в качеството си на лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не е регистрирало продажбата на стоката по данъчната група според вида на
продажбата. Поръчката била маркирана в група „Г“ – стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо група „Б“ – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност,
понеже доставката е до адрес, а не за консумация на място в обекта.
За приемането на доставката бил съставен
протокол №0943043 от 19.10.2020 г. (лист 30-32 от делото).
На 27.10.2020г бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F577162 (на лист 9 от делото), като деянието било квалифицирано по чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 вр. чл.66 ал.2 т.3 вр.
§1 т.61 и т.62 от Закона за данъка добавена
стойност (ЗДДС) вр. §1 т.61 и т.62 от ДР на ЗДДС. При
съставянето на акта участвал и управителят Иван Пенев, който го подписал без да
е направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано
писмено възражение.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел
фактическите обстоятелства за доказани, поради което издал обжалваното наказателно
постановление №№550420-F577162/18.12.2020г, с което за
нарушение на чл. 27 ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 вр. чл.66 ал.2 т.3 вр. §1 т.61 и т.62 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) вр. §1 т.61 и т.62 от ДР
на ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от
нарушението, а издаденото въз основа на
него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок от
компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед №
ЗЦУ-1582/23.12.2015г (лист 37, 38 и 39
от делото).
Горното се прие от съда като установено по
несъмнен начин от показанията на свидетелите Т. и Г., както и от писмените
доказателства и доказателствени средства приети към доказателства по делото.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, като ги намира за безпристрастни
и непротиворечащи си. С оглед горната фактология, която и не се оспорва от
жалбоподателя, доказана по несъмнен начин съдът намира издаденото наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано по следните съображения:
Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда,
че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът
на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се
явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Като
нарушена и в акта, и в наказателното постановление е посочена разпоредбата на
чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Тази разпоредба посочва, че лицата регистрирани по ДДС са
длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчна група
според вида на продажбите: т.2 –група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20% ДДС; т.4 група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9% ДДС. Съгласно нормата на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС (доп.ДВ
бр.104 от 20202г в сила от 01.12.2020 г до 31.12.2021 г) ресторантьорски и кетъринг
услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна,
включително състояща се в доставка на храна за вкъщи, ставката на данъка ДДС е
9%.
Според
чл.185, ал.2 от ЗДДС: „извън случаите по ал.1 лице, което не издаде документ по
чл.118, ал.1 ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1. Наказващият орган правилно е санкционирал
жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС с
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид.
С оглед изложеното, съдът безусловно
следва да потвърди обжалваното наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В
конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал
да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата
за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва
да осъди жалбоподателя да го заплати.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд, V наказателен състав на
основание чл.63, ал.1, предложение първо и ал.3 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №550420-F577162/18.12.2020г издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 вр. чл.66 ал.2 т.3 вр.
§1 т.61 и т.62 от Закона за данъка добавена
стойност (ЗДДС) вр.§1 т.61 и т.62 от ДР на ЗДДС на „А.“ ЕООД с ЕИК …, със
седалище в гр.Б., ж.к.“И.“ бл. …, представлявано от управителя И. Г. П. и
съдебен адрес ***, партер е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище в гр.Б., ж.к.“И.“ бл. …, представлявано от
управителя И. Г. П. и съдебен адрес ***, партер да заплати на ЦУ на НАП разноски в размер на 80 (осемдесет) лева
за ЮК възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - Бургас.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.