№ 19
гр. К., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20215140201105 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-214/17.09.2021г.,
издадено от председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.38
от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 000 лв. на Община К., ЕИК *********, адрес гр.К., бул.Б. № ***,
представлявана от кмета Х.А.И., за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1
от ЗВ.
Жалбоподателят Община К. твърди, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да го
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното
постановление. Представя писмена защита.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал
писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност.
1
Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2020г. свидетелите Ц.И. и М.К. - служители в РО НЯСС
„Южна Б.” при ДАМТН, извършили проверка на техническото и
експлоатационно състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „Охлювец“, находящ се в имот с
идентификатор 54479.10.52 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Охлювец, общ.К., собственост на Община К., съгласно АКТ № **** от
07.09.2018г. за общинска публична собственост. Свидетелите направили на
място обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, в
присъствието на Н.З.- представител на собственика, при което установили, че
собственикът не е изпълнил изискванията на чл. 70 ал.4 във вр. с чл. 106 ал.2
от „Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и
за осъществяване на контрол за техническото им състояние, т.е. язовирната
стена и съоръженията към нея, не са оборудвани с устройство за измерване на
водното ниво.
Гореописаната фактическа обстановка била обективирана в КП № 08-
02-227/29.12.2020г. от проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея, както и от документацията за експлоатация.
По този начин актосъставителят установил, че на 29.12.2020г. Община
К., в качеството си на собственик на яз. „Охлювец", не е осигурил
използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Охлювец", отговаряща
на изискванията на „Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние".
По този повод на 23.03.2021г. срещу жалбоподателя, който не се явил,
след като бил надлежно поканен, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, който кмета на общ. К.
отказал да подпише. На 17.09.2021г. наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на Община К., представлявана от кмета
Х.А., на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ било наложено административно
наказание за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода
на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ц.И., М.К. и Д.К., относно обстоятелствата, свързани с
2
извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в
нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне и връчване на АУАН,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги
възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите,
собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на
хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2. Според чл. 70, ал.4 от
НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях,
както и на контрол за техническото им състояние, собственикът на язовира е
длъжен да монтира устройство за измерване на водното ниво, а чл. 106 ал.2 от
с.нар. указва, че язовирите, които нямат изградена КИС, да бъдат изградени
такива съгласно изискванията на чл. 70. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от
Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложена
административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за
водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от
оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези:
дата, начин на осъществяване и място. Времето и мястото, предвид характера
на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до
3
накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното
процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая
водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е
аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната
част на процесния АУАН, се изразява в бездействие - чрез неизграждане на
задължително необходимите и налични елементи на КИС, предвидени в чл.
106, ал.2 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата
и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях,
както и на контрол за техническото им състояние, констатирано по време на
проверката. В този смисъл за място на извършване на нарушение се приема
мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено –
в случая язовирна стена на язовир „Охлювец”, в землището на с. Охлювец,
общ. К..
Според редакцията на приложената административнонаказателна норма
- чл. 200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба,
съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за
неизпълнение на задължението по чл. 141, ал.1 от Закона за водите.
Т.е.,Община К., в качеството си на собственик на яз. „Охлювец", обуславя
наложеното наказание „имуществена санкция” на собственика на язовира,
който е юридическо лице. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства не оставят никакво съмнение, че проверения обект
представлява "язовир", който по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ е
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени. Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на общината,
доколкото същата, като собственик на язовира, отговаря за привеждането му
в съответствие с изискванията на нормативните актове.
На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на
представляващия общината, който е бил надлежно поканен да се яви за
съставяне на АУАН на 23.03.2021г., но предвид неявяването на представител
на общината, АУАН е съставен в негово отсъствие. Актосъставителят се е
срещнал лично с кмета на общината, който е отказал да получи и подпише
акта, който отказ е оформен законосъобразно.
4
Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на задължение по чл. 141, ал.1 от ЗВ,
като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното
нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент,
от който започва да тече давностният срок.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона
твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за
наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до
ограничаване правото на защита.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141,
ал.1, т.2 от Закона за водите се е изразило в неизпълнение на задължението от
страна на Община К., като собственик на язовира, да осигури изграждането и
използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
неговата дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 и по
конкретно не са изградени задължителните и необходими елементи на КИС,
предвидени от нормата на чл. 106, ал.2 във вр. с чл. 70 от Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние. Нарушението е с особен субект –
собственик, като по отношение на това качество на жалбоподателя липсва
спор. В този смисъл констатациите на свидетелите по акта кореспондират
помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са
оспорени от жалбоподателя, което от своя страна очертава обективната и
субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на
чл. 141, ал.1, т.2 от ЗВ.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на соченото административно
нарушение, което правилно е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез
неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което
5
е безпротиворечиво установено. Наред с това имуществената санкция е
определена от АНО в минималния законов размер и в този смисъл не
подлежи на ревизиране.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.
11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са
настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или
инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не
води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали е свързано с настъпването на
някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно
състояние язовирна стена. Горното налага обжалваното НП да бъда
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на НП е
ДАМТН, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
6
РЕШИ:
ПОТЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
214/17.09.2021г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на основание
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. на общ. К., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.К., бул. „Б.” № ***, представлявана от Х.А.И.- кмет, за
извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
ОСЪЖДА Община К., ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.К., бул. „Б.” № ***, представлявана от Х.А.И.- кмет, да заплати
на ДАМТН-София, общ. Столична, бул. „Г.М.Д.” № ****, ю.к.
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.К. по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7