ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110200674 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е по жалба с вх. № 9374/13.01.2025г. на
ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН: ********** срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ
от 16.12.2024г. НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СРП по ДП № 15 072/2022г.
по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр № 10 659/2022г. по описа на СРП, връчено на
10.10.2025г., в частта, с която спрямо ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН:
********** му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер
на 1000.00 (хиляда) лева във връзка с повдигнатото му наказателно
обвинение по състава на чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК.
В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА СЕ ИНВОКИРАТ подробни
съображения, че определената на обвиняемия С. мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1000.00 лева е незаконосъобразна,
немотивирана и необоснована. Релевират се доводи, според които прокурорът
е определил висока по размер парична гаранция. Счита се, че държавния
обвинител не е съобразил семейното, имущественото и здравословното
положение на обвиняемия С., както и възможностите му да заплати
гаранцията. Прави се искане мярката за неотклонение да бъде отменена
изцяло, като в условията на евентуалност се релевира петитум същата да бъде
изменена в подписка.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТA с вх. № 9374/13.01.2025г. на ОБВИНЯЕМИЯ Д. В.
С. е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – редовна е от външна страна;
съдържа изискуемите по закон реквизити в нея; подадена е по реда на чл.61,
ал.3 от НПК с обоснован правен интерес; от процесуално легитимирана
1
страна, пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на
прокурор от СРП, връчен по законов ред на 10.01.2025г., който подлежи на
проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.61, ал.3 от НПК.
IV.). РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Обвиняемият Д. В. С. е подложен на 16.12.2024г. на наказателно
преследване за престъпление от общ характер по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от
НК, за това че на 28.08.2021г. в гр.София, бул. „Княгиня Маия Луиза“ № 41, в
офис на банкова институция, съзнателно се ползвал пред К. - кредитен
инспектор - от неистински частен документ - удостоверение с изх. № 312-
327/27.08.2021г., на който е бил придаден вид, че представлява писмено
изявление от търговски пълномощници на „Пощенска банка“, в което е
посочено, че към 27.08.2021г. С. е бил погасил изцяло задълженията си по
получения от него потребителски кредит по договор с № FL
1122359/21.09.2020, като от Д. В. С. за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ досъдебното производство е било образувано на
23.03.2022г. Под надзора на прокурора са били събрани множество писмени
доказателства - справки; удостоверения; договори; банкови извлечения и
други. На 09.05.2022г. показания в ДП е изложила свидетелят К.
На 25.10.2024г. в ДП е била реализирана СГрЕ със значително
закъснение.
Обвиняемият С. е лице с чисто съдебно минало - реабилитиран е бил по
право на основание чл.88а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК към
10.02.2016г.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ съгласно приложените по делото справки от
НАП обвиняемият С. е безработен, като последният му трудов договор е бил
прекратен на 13.03.2023г. От тази дата същият е нямал други регистрирани
трудови правоотношения с трети лица.
Съгласно приложеният по делото медицински документ от „Болница
Токуда“ АД обвиняемият С. е заболял към 05.09.2024г. от хронично
заболяване - „вирусен хепатит С“. Посоченото заболяване засяга по
необратим начин черния дроб на същия, като за лечението му и за
стабилизирането му, обвиняемият С. употребява множество лекарства със
значителни негативни последици.
VI.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
ОПРЕДЕЛЕНАТА ОТ ПРОКУРОРА мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1000.00 лева спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ Д. В. С.
НАСТОЯЩАТА СЪДЕБНА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА за прекомерна и
непропорционална на целите на чл.57 от НПК.
2
Обвиняемият С. е лице с чисто съдебно минало от 10.02.2016г. От тази
дата до датата на деянието, за което е бил обвинен от прокурора - 28.08.2021г.,
е бил изминал значителен период повече от 5 (пет) години, през който период
обвиняемият С. е бил променил ценностните си нагласи, зачитал е законите в
страната и не е извършвал престъпления. Пълната реабилитация по право
съгласно чл.88а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК заличава
всички законни последици на всички осъждания на обвиняемия С.. По закон,
дори същите тези негови осъждания, за които е бил реабилитиран, не могат да
се отчитат като лоши характеристични данни.
Последният е лице с установена самоличност. Налице са данни за негов
постоянен и настоящ адрес, които са известни на органите на разследването.
На своя настоящ адрес обвиняемият С. е съсредоточил своите жизнени и
икономически интереси, създавайки трайни връзки към адреса, на който
живеел.
Обвиняемият С. винаги се е отзовавал пред органите на разследването и
е оказвал пълно съдействие - предоставял е образци от подписите си и почерка
си; давал е показания първоначално като свидетел. Не се е укривал.
От друга страна, СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ делото не е с никаква
фактическа и правна сложност. Нещо повече - разследването по мнението на
съда е финализирано. Безпредметно е определянето на мярка за неотклонение
спрямо обвиненото лице С., включително и наложената му такава от
прокурора, каквато е определената му мярка за неотклонение „гаранция в
пари“ в размер на 1000.00 лева. Целите на процесуалния закон са реализирани
от прокурора. Липсват основания, които да водят до извод, че обвиняемия С.
би възпрепятствал органите на разследването; че би укрил доказателства; че
би осуетил разкриването на обективната истина; че би извършил
престъпление и/или че би се укрил, за да е логична, законосъобразна и
пропорционална наказателната репресия на Държавата чрез определянето на
мярка за неотклонение в съответен вид от изрично установените по закон
такива. Прокурорът не е изследвал финансовото и имущественото състояние
на обвиненото лице. Т.е. решението да определи въпросната парична гаранция
в размер на 1000.00 лева е и необосновано, незаконосъобразно, немотивирано,
и дори крайно несправедливо. Всяка мярка за неотклонение обслужва целите
на производството по чл.57 от НПК в рамките на съответния им процесуален
интензитет, който съдържат и който преследват, за да бъде постигната
основаната задача на наказателния процес, дефинирана в разпоредбата на чл.1
от НПК.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ е безпредметно налагането на
мярка за неотклонение, дори и в най-леката й форма, след като разследването
е финализирано и предстои прокурорът да се произнесе със съответен
прокурорски акт в стадия „действия на прокурора, след завършване на
разследването“ по смисъла на чл.242 от НПК.
От датата на описаното деяние в постановлението за привличане на
обвиняем е изминал значителен период от време от около 3 (години) и 6
(шест) месеца. През този период не е имало основания да се налага мярка за
3
неотклонение, поради значителното забавяне на разследването във връзка с
изпълнението на СГрЕ. След този период липсват основания да бъде
индивидуализирана на обвиняемия С. мярка за неотклонение в края на
разследването по досъдебното производство, след като обективната истина по
случая е разкрита и прокурорът по закон е изпълнил правомощията си
(обективно по никакъв начин не е бил затруднен да стори точно това).
Мярката за неотклонение не се налага, за да има просто наложена „на хартия“
мярка за неотклонение от формална страна, а само в случаите при премерена
законова преценка и процесуална необходимост на основание чл.57 от НПК, че
чрез нея следва да се обслужват и/или гарантират интересите на правосъдието
за разкриването на случая и за правилното приложение на закона. Мярката за
неотклонение не е необходима на разследването и на прокурора, след като
досъдебното производство е било финализирано или е към своя край. Липсват
реални индикации и данни по делото обвиняемият С. да е проявил
недобросъвестно процесуално поведение спрямо разследващите органи, още
повече, че по силата на закона присъствието му в наказателното производство
за разкриването на обективната истина по смисъла на чл.269, ал.1 от НПК не е
необходимо, тъй като е обвинен за леко престъпление.
При това положение съдът следва да уважи депозираната жалба в
нейната цялост като основателна, доказана и обоснована.
VII.). МОТИВИРАН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл. 61, ал. 3
от НПК, СРС, 9-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 16.12.2024г. НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СРП
по ДП № 15 072/2022г. по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр № 10 659/2022г. по
описа на СРП, връчено на 10.10.2025г., в частта, с която спрямо
ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН: ********** му е взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари” в размер на 1000.00 (хиляда) лева във
връзка с повдигнатото му наказателно обвинение по състава на чл.316 вр. с
чл.309, ал.1 от НК.
НЕ ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ СПРЯМО
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. В. С., с ЕГН: ********** (и със снета в досъдебното
производство самоличност).
УКАЗВА НА ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН: ********** (и със
снета в досъдебното производство самоличност), че същия по силата на
процесуалния закон носи процесуалното задължение да уведомява органите
на разследването при промяната на неговия адрес и фактическо
местопребиваване, като същият, за да упражнява правото си на защита, следва
да обезпечава надлежното си призоваване от органите на разследването и/или
4
съда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране на основание чл.61, ал.3 от НПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт на всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5