Решение по гр. дело №6179/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5548
Дата: 26 юли 2017 г. (в сила от 5 юни 2018 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20151100106179
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....

 

гр. София, 26,07,2017год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                           СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 6179 по описа за 2015год, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 119 от КМЧП, вр.чл.48-52 от Договор за правна помощ между Народна Република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15,04,1975 г., ДВ, бр. 33 от 1975 г., в сила от 18 януари 1976 г.,Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 2014г./

Образувано е по предявен от Н.  А. С.срещу А.В.С. иск  с правна квалификация чл. 119 от КМЧП за  признаване и допускане изпълнение на територията на Република България на съдебно решение на Кузмински Районен съд в гр.М., Р.Ф. по гр.д.№2-3319/20**год. постановено на **,08,20**год. и влязло в законна сила на17,09,20**год..

Поддържа по цитираното дело,  да е постановено процесното решение, с което  ответникът е осъден да заплати на ищцата Н. С.общо сумата от 2715261 рубли и 72копейки, която сума представлява сбор от невърнати  по договор за заем между  страните главници, ведно с уговорените  лихви, както  и постановените от съда лихви върху главниците и платената държавна такса за разглеждане на делото. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист №ВС №*********/04,12,20**год., въз основа на който ищцата е инициирала изпълнително дело №16152/14/30/77 срещу  длъжника  А.В.С.. Изпълнителното дело е приключило  с „постановление за приключване на изпълнителното производство и връщане на изпълнителен лист на ищеца“ от 19,12,2014год. на съдебния пристав-изпълнител към Кузминския отдел на съдебните пристави към управлението  на Федералната служба  на съдебните пристави в гр.М., на основание неустановяване на длъжника  и неговото имущество. С оглед  установено имущество, собственост на длъжника на територията на Република България, гр.Бяла е обусловен правен интерес от допускане изпълнението на  чуждестранното решение на територията на Република България. Поддържа да са налице предпоставките на чл.117 от КМЧП, поради което исковата претенция подлежи на уважаване.

Ответникът-А.В.С. оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.  Поддържа да е нарушена разпоредбата на чл.48 от договора за правна помощ, съгласно който молбата следва да се подаде до съда,  който е разгледал делото като първа инстанция, който следва да я препрати  на компетентния съдебен орган. Поддържа СГС да не е местно компетентен, тъй като ответникът има регистриран  постоянен адрес  в гр.Бяла. Ето защо още към момента на завеждането на иск пред Руската федерация същия  не е пребивал на територията на Руската федерация. Налице са правоизключващи условия по чл.52, б.“а“ и чл.49, б.“б“ от договор за правна помощ като е нарушено правото на участие на длъжника в производството, по което е постановено решението, чието допускане се претендира. Не е налице надлежно уведомяване и представляване на ответника  пред руски съд, не са налице изискуемите предпоставки на чл.117 от КМЧП и е недопустимо издаването на изпълнителен лист, тъй като такъв е издаден. 

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Софийски градски съд, съгласно чл. 48 от Договора за правна помощ, във връзка с чл. Чл.119 от КМЧП, е международно и същевременно местно компетентен да разгледа молбата за екзекватура на руското съдебно решение.

В изпълнение на изискването на чл.119, ал.2 от КМЧП по делото са представени заверени от министерство на външните работи на Република България  решение  от **,08,20**год. на Кузмински  районен съд, гр.М.  по гр.д.№2-3319/** по иск на Н.А. С.срещу А.В.  С., с което ответникът е осъден  да заплати на молителката  сума в размер на 2400000рубли, лихвите за  използването на заема 252000рубли, лихвите за използването  на чужди парични  средства 41593рубли и 75 копейки, разходите за платената  при подаването на  иска държавна такса 21667 рубли и 97 копейки  общо 2715261 рубли и 72 копейки.

По делото е представено удостоверение, че депозираната жалба срещу решението е върната, като е налице отбелязване за влизане в сила на решението на 17,09,20**год.

Представено е и удостоверение от Кузминския районен съд по гр.д.№2-3319/20**год., че ответникът А.В.С.  е бил надлежно уведомен за производството по иска на Н.А.С., като при разглеждане на делото е участвал  негов упълномощен представител.

Издадено е удостоверение  от Софийски градски съд по вх.№52784/21,04,2017год., в уверение на това, че след извършена  справка в служба Регистратура“ по деловодната  програма САС, Съдебно деловодство  на СГС се установи , че за периода от 01,01,2009год. до **,05,2015год. няма заведено дело между страните в настоящото производство.

От удостоверение рег.№47/29,05,2017год. издадено от  МВР, СДВР, сектор Миграция е видно, че ответникът не е подавал заявление за предоставяне на право за продължително  пребиваване на чужденец  в Република  България и  няма статут  на пребиваване, както и липсват данни да е придобил  българско гражданство.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По аргумент на чл.3, ал.1 от КМЧП установеното в договор за правна помощ има приоритет пред разпоредбите на КМЧП. Неоснователен е релевирания довод за неспазване на процедурата по депозиране на молбата за екзекватура в нарушение на чл.48, т.2 от договора, чрез подаването й до съда постановил първоинстанционното решение, доколкото  депозирането й пред компетентния съд, предвид прилагане на необходимите документи не влияе върху администрирането й. Изпълнени са изискванията на чл. 49 от Договора за правна помощ  към молбата за допускане на изпълнението да се прилагат: 1) заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение; 2) заверен превод на молбата и на посочените в този член документи.

Неоснователно е възражението на ответника за нарушение на чл.49, б.“б“ от договора, съгласно който към молбата за допускане на изпълнението следва да бъде приложен документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствувалия в делото ответник или на неговия пълномощник; В конкретния случай е приложено удостоверение сочещо на обстоятелството, че ответникът е бил надлежно уведомен, а в производство е участвал упълномощен негов представител.   Ето защо неоснователно е възражението  за правоизключваща предпоствака предвидена в чл. 52, б.”аот Договора за правна помощ, според която може да се откаже признаване и изпълнение на Решение, ако ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не е бил своевременно и по надлежния ред призован в съда или пък поради това, че призоваването е било извършено само чрез публично обявление или по начин, отклоняващ се от договора.

Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.(1) от КМЧП  съдът следва да установи служебно  наличието на условията по чл.117 от КМЧП като в  производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение ответникът не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд. Релевантните предпоставки включени във фактическия състав на чл.117 от КМЧП, обосноваващи допускане на изпълнението са:  1/ наличие на компетентност на чуждестранния съд, постановил съдебното решение, съобразно разпоредбите на българското право. Наличието на сочената предпоставка е свързано с установяване на липса на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета държава, каквато  в процесния случай не е налице. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение не се допуска, когато единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. 2/Съгласно чл.117, т.2 от КМЧП следва да се установи връчване на ответника на препис от исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защитаустанови се че ответникът е бил представляван в производството от упълномощен представител, което изключва накърняване на правото му на защита, а по арг. на чл.120, ал.2 КМЧП възражения относно уведомяването, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд са недопустими  в настоящото производство. 3/. Предпоставка за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, съгласно чл. 117, т. 3 КМЧП е липсата на влязло в сила решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание, както и 4/липсата на висящ процес пред български съд, който е образуван преди образуване на чуждото дело, решението чието признаване и изпълнение се иска; Последните две са в смисъла на изключенията предвидени и в чл.52 от договора за правна помощ, които съдът намира да са налице, с оглед приложените доказателства-удостоверение за липса на висящ процес, както и декларация в посочения смисъл от страна на ищеца. Липсват и релевирани възражения в този смисъл от ответника по делото.

5/Последната предпоставка предвидена в чл.117, т.5 от КМЧП  е признаването или допускането на изпълнението да не противоречи на българския обществен ред. В конкретния случай българския правов ред допуска съдебно дирене и изпълнение на  неудовлетворено парично притезание, произтичащо от облигационно правоотношение, какъвто е конкретния случай –вземането произтича от договор за заем между страните за парична сума. От ответната страна не са релевирани възражения по смисъла на 121, ал.2 от КМЧП за погасяване на задължението или част от него след влизане в сила на чуждестранното решение.  С оглед  на обхвата на проверката на съда не навлизащ в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд и доколкото са налице горните процесуални предпоставки предвидени в чл.117 КМЧП исковата претенция съдът намира за основателна.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на  ищеца разноски за настоящото производство, които съдът намира за доказани в размер на 3707,80лв., от които 50,00лв.-д.т., 57,60лв.-превод, 26,40лв.-превод, 2**,80лв.-превод, 5,00лв.-СУ, 300,00лв.-особен представител и 3000,00лв.-адвокатско възнаграждение./Съдът не присъжда сума в размер на 40,00лв.-д.т. за допускане на обезпечение и 15,00лв.-такса за вписване на възбрана, тъй като въпреки представените доказателства за извършени разходи в този смисъл не са ангажирани доказателства, че са извършени именно във връзка с конкретното дело/.

Съдът констатира, че ответникът е останал задължен със сумата от 35,00лв.-разноски за СУ, поради което и на осн.чл.77 от ГПК следва да заплати същата по бюджетна сметка на СГС.

 

Мотивиран от горното и на осн.чл.29 от КМЧП СГС

 

                                        Р  Е  Ш  И  :   

 

ПРИЗНАВА на територията на Република България решение от **.08.20**г., постановено по дело2-3319/** на Кузминския районен съд гр.М., влязло в сила на 17.09.20**г., с което А.В.С., роден на ********. в гр.Т., СССР, гражданин на Руската Федерация, с паспорт тип Р, код ***, номер на паспорта ********, издаден на ********., с постоянен адрес *** Т., дом №**, корпус 2, квартира 406  е осъден да заплати на Н.  А. С., родена на ********. в С.О., Р.Ф., тип Р, код ***, номер на паспорта ********, издаден на ********. от УФМС -638, с постоянен адрес гр. М., Р.101000, проспект В., дом №**, корпус 3, квартира №55  сумата от общо от 2715261 рубли и 72 копейки и ДОПУСКА изпълнението му на територията на Република България.

ОСЪЖДА А.В.С., роден на ********. в гр.Т., СССР, гражданин на Руската Федерация, с паспорт тип Р, код ***, номер на паспорта ********, издаден на ********., с постоянен адрес *** Т., дом №**, корпус 2, квартира 406 да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сума в размер на 35,00лева- разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА А.В.С., роден на ********. в гр.Т., СССР, гражданин на Руската Федерация, с паспорт тип Р, код ***, номер на паспорта ********, издаден на ********., с постоянен адрес *** Т., дом №**, корпус 2, квартира 406 да заплати на Н.  А. С., родена на ********. в С.О., Р.Ф., тип Р, код ***, номер на паспорта ********, издаден на ********. от УФМС -638, с постоянен адрес гр. М., Р.101000, проспект В., дом №**, корпус 3, квартира №55 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК  сума в размер на 3707,80лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ: